***
Би искала да се опита да потърси информация за скандала в телефона си, но не искаше да рискува Джейк да я види да го прави. Той не беше приел нито едно телефонно обаждане, нито беше писал на някого, като изглежда предпочиташе да се съсредоточи върху това да ги върне в хотела и да успокои Скайлър.
И Скай се справяше малко по-добре, макар че явно беше изтощена.
Всички бяхме уморени. Беше толкова късно през нощта, а на следващия ден трябваше да станат сравнително рано, за да може Джейк да се върне за шоуто си в Бостън.
Да не говорим за каквото и да било друго, с което щеше да се занимава сега, когато имаше някаква криза в обществените отношения. На Рейвън ѝ се стори доста странно, че той просто се държи така, сякаш не се случва нищо необичайно.
Тя дори го видя по лицата на хората в хотела, когато той влезе вътре – нямаше същата топлота в начина, по който го посрещаха.
Каквото и да беше направил Джейк, то беше променило начина, по който се отнасяха към него.
Джейк беше успял да им осигури стаи на един и същи етаж. Дали Рейвън беше малко разочарована, че не я е настанил в една стая с него? Трябваше да признае, че беше. Нямаше никакъв смисъл да се чувства така, но тя се чувстваше така.
Истината беше, че искаше да е близо до него, да разговаря с него, да чува гласа му, мислите и мненията му.
Но така е по-добре – каза си Рейвън, докато тримата слизаха от асансьора и се отправяха към отделните стаи.
Отидоха първо в стаята на Скайлър и Рейвън дълго я прегръщаше.
– Искаш ли да вляза с теб за малко? – Попита я Рейвън.
Скайлър поклати глава с „не“.
– Сериозно ще се срина в момента, в който главата ми удари възглавницата.
– Обичам те, Скай. Спи добре и ми се обади или ми пиши, ако имаш нужда от нещо – от всичко, добре? – Каза Рейвън.
Скайлър кимна, пожела лека нощ на Джейк, после отвори вратата на стаята си и влезе вътре.
След като вратата се затвори, Джейк погледна към Рейвън.
– Ти също изглеждаш уморена – каза той.
– И аз съм. И аз щях да се закълна, че ти ще си най-уморен. Тази вечер изнесе доста интензивно шоу. Как можеш все още да стоиш?
Джейк се засмя.
– Това е нищо в сравнение с това да не спиш два или три дни подред, както бях в Афганистан.
Вървяха малко по коридора, докато стигнат до стаята на Рейвън. Тя извади ключа за стаята си, докато Джейк стоеше до нея. Чувстваше се като в края на дълга среща, а тя изведнъж не искаше той да си тръгва. Рейвън се обърна и го погледна.
– Знаеш, че това, което направи за Скайлър днес… никога няма да мога да ти го върна.
Джейк извъртя очи.
– Недей сега да ме разчувстваш.
– Говоря сериозно, Джейк. Все още не разбирам защо направи всичко това.
– Нека просто кажем, че го разбирам – каза и той. – Разбирам какво е чувството да си в твоето положение.
И тогава тя си спомни за годеницата на Джейк. Разбира се, тя беше починала от рак. Как можеше Рейвън да не го забележи, да не свърже двете неща?
Чувстваше се глупаво и малко неловко. Джейк беше човек, който разбираше какво е да си в пълна засада от това, че на любимия ти човек е поставена диагноза рак.
Рейвън беше направила грешката да предположи, че това, което Джейк прави за Скайлър, има нещо общо с нея самата.
Ами нали той каза, че го прави за мен? Не каза ли точно това?
Беше казал нещо подобно, но като се замисли, цялото нещо придоби много по-голям смисъл, когато взе предвид годеницата му. Ето за какво всъщност ставаше дума. Той не можеше да спаси мъртвата си годеница, затова сега се опитваше да спаси Скайлър.
Рейвън постави хотелския си ключ до вратата и тя се отвори с щракване. Джейк все още стоеше точно там, все още не беше тръгнал да отива в собствената си стая. Тя го погледна.
– Е, лека нощ, предполагам.
Той се усмихна, малко тъжно, помисли си тя.
– Да, лека нощ, Рейвън. – Той се обърна и си тръгна.
Чувстваше се странно да го гледа как си отива. Защо и се струваше, че той трябва да остане, защо имаше това неприятно усещане, че той не е искал да си тръгне?
Прекалено много се забъркваш. Започваш да четеш в това неща, които не ти принадлежат, внасяш собствения си багаж във всичко. Джейк Новак е богата, влиятелна и красива знаменитост и ти си поласкана от неговото внимание.
Но той не се интересува от теб по този начин, Рейвън. Той е дал това много ясно да се разбере с всяко едно нещо, което е казал и направил. Ти си тук само за да обслужваш нуждите му.
Само че, докато влизаше в хотелската си стая и затваряше вратата след себе си, тя си помисли, че нито едно от тези неща вече не е напълно вярно. Джейк не я използваше само за собствените си нужди.
Беше излязъл от пътя си заради нея – и заради приятелката ѝ. Беше в хотелска стая в Ню Йорк, вероятно припадащ от умора, а можеше да е сгушен в Бостън, на десет минути път от арената. Можеше да се събуди със светнали очи, готов да посрещне деня, след като се е наспал и не е прекарвал времето си в занимания с лекари, болници и здравословни проблеми на някакъв непознат.
Рейвън вече не беше сигурна какво мисли. Опита се да се отърси от всички объркващи мисли, отиде в банята и пусна душа. Докато чакаше да се загрее, започна да търси в Гугъл скандала около Джейк.
Веднага разбра, че е лошо. Само през последните няколко часа имаше стотици истории и публикации в блогове, коментари в „Туитър“ и „Фейсбук“.
Тази история напълно бе заличила вълнението, което бе предизвикала малката песен на Кортни Тейлър. Тази нова история накара онази да изглежда само като капка в морето.
Всъщност новия скандал беше като супербуря, която заличаваше всичко по пътя си.
Влизайки в социалните мрежи на Джейк, тя видя стотици нови съобщения и повечето от тях не бяха положителните неща, които беше свикнала да вижда от феновете му.
По някакъв начин наскоро се беше появил видеоклип, който беше заснет преди години, когато Джейк все още беше в армията. Сигурно го е заснел някой от приятелите му в армията. Джейк беше в пълна униформа и изглеждаше много млад, арогантен и закоравял.
Тя намери един клип в YouTube, който вече имаше доста над четиридесет хиляди гледания. Заглавието на клипа гласеше: Джейк Новак говори глупости за самоубийство.
Когато започна, Джейк вече беше по средата на изречението. Той стоеше до голяма картечница, която беше монтирана на една рушаща се стена. Джейк сякаш дъвчеше тютюн, държеше чаша под устата си и от време на време плюеше в нея. Под долната му устна се виждаше издутина.
– …Сигурно се шегуваш с мен – каза Джейк. – Аз съм тук и рискувам живота си за тези хора. – Той погледна директно в камерата и поклати глава. – Ако някой реши да се самоубие, аз ли трябва да се чувствам зле заради този идиот? Те са захвърлили живота си, защото някакви деца в училище са им се подигравали, докато аз правя всичко възможно, за да остана по дяволите жив. По дяволите, ако искаш да се чувстваш подиграван и тормозен, опитай се да дойдеш в чужда държава и хората да те бомбардират като самоубиец и да стрелят по теб от покривите, когато вървиш по улицата. – Тя спря видеото за момент, за да събере емоциите си.
На Рейвън и стана лошо. Вътре в нея гореше срам и ярост, когато чу студените му присъди. Какво знаеше той за това, че е била тормозена?
Назад към част 15 Напред към част 17