***
Скот се взираше в Джейк с уплашени, широко отворени очи.
– Знам, че не се страхуваш от мен – изсумтя той.
– Мислиш, че понеже съм облякъл модни дрехи и пея глупави песни, съм забравил как да върша старата си работа, тази, в която убивах лоши момчета, за да си изкарвам прехраната?
– Не – прошепна Скот, изкашля се и от устата му се изсипа слюнка. – Не, не мисля така – каза той.
– Добре – усмихна се Джейк. – Защото ще те предупредя така само един път, Скот. Дръж се далеч от хората, на които държа.
Старицата все още крещеше и блъскаше по вътрешната страна на вратата, докато Рейвън продължаваше да я държи затворена отвън.
Джейк се изправи и закопча сакото си, а Рейвън забеляза, че по същество той не е белязан и не е разтревожен от инцидента, дори косъм не беше не на мястото си. Той разтърси ръце и след това прочисти гърлото си, сякаш слагаше край на леко досадната ситуация.
Рейвън погледна надолу към Скот, който до този момент беше възстановил дъха си, но изглеждаше напълно изтощен, като пребито куче. Изпълнителният директор на клуб „Алфа“ този път не срещна погледа ѝ. По-скоро изглеждаше, че старателно избягва да установи контакт с очи.
– Добре ли е… – попита Рейвън, но Джейк хвана свободната ѝ ръка и я повлече далеч от вратата.
– Хайде – каза той. – Вече не съм в настроение за суши. – Бързо я изведе от коридора, като спря само да пусне няколко стодоларови банкноти на старата им маса, преди да продължи по пътя си през ресторанта.
След като излязоха навън, той започна да върви по улицата. Четири-пет пресечки по-надолу той посочи една местна пицария.
– Искаш ли да си вземем парче пица вместо това? – Попита я той.
Сериозно ли? Помисли си тя. Току-що на практика едва не уби човек и сега искаш пица?
Но после осъзна, че може би Джейк е такъв. След като беше преминал през войната, това, което беше направил в Коан, не беше толкова голяма работа за него.
– Разбира се, ще си взема парче – сви рамене тя, все още замаяна от това, което току-що беше видяла да прави. Мислите ѝ все още бяха разпръснати и се надпреварваха, въпросите ѝ ту избухваха, ту изскачаха, оставяйки я по-объркана, отколкото преди всичко това.
След като влязоха в пицарията, там имаше само няколко клиенти – няколко възрастни италианци, седнали в едно сепаре, и един младеж в спортен костюм, който не спираше да се взира в Джейк и Рейвън. Той изглеждаше така, сякаш току-що е видял призрак, когато двамата се приближиха до щанда.
– Мога ли да взема няколко резена със сирене? – Попита Джейк.
Ако мъжът зад гишето знаеше кой е Джейк, не го показа. Джейк плати за пицата и няколко газирани напитки, пусна няколко банкноти в кутията за бакшиши.
Човекът зад гишето постави няколко гигантски парчета пица върху две големи хартиени чинии, в които мазнината вече беше попила, а след това Джейк и Рейвън взеха чиниите, седнаха далеч от прозореца и започнаха да ядат.
– Не мога да повярвам, че си го направил – каза тя, след като отхапа малко от необичайно голямото парче пица. Всъщност беше доста добра, макар и твърде мазна за нейния вкус.
Джейк хрупаше доволно своето парче, като го беше сгънал наполовина, за да се справи по-добре с него.
– Трябва да опиташ тази техника – каза той и ѝ показа. – В противен случай никога няма да успееш да се справиш дори с половин парче.
– Всъщност не се опитвам да се състезавам с теб по ядене – каза тя, но после се вслуша в съвета му и сгъна пицата си по същия начин. Когато отхапа, трябваше да признае, че наистина е по-лесно да се яде, а и вкусът ѝ е някак по-добър.
Джейк взе няколко салфетки от диспенсъра и избърса устните си. Дъвчеше доволно и я наблюдаваше.
– Добре, нали? Обичам това място.
– Много ли се храниш тук?
Той кимна и се усмихна.
– Само веднъж съм бил в онова заведение Коан, преди време. Случайно знам, че Скот яде там като по часовник в един и същи ден всяка седмица, приблизително по едно и също време.
– Предполагам, че днес е бил късметлийският му ден – каза Рейвън.
– Да, предполагам, че беше. Просто се случи така, че знаех къде ще бъде. Но така или иначе щях да го открия.
Отвън минаха няколко полицейски коли и Рейвън не можеше да не се зачуди дали не се приближават към мястото на нападението и дали Скот няма да подаде сигнал, а старата жена от тоалетната, която Рейвън беше заключила вътре, може би също ще се включи в групата на свидетелите.
Междувременно Рейвън и Джейк седяха само на няколко пресечки оттам и хрупаха мазна пица, сякаш нищо не се беше случило.
– Нали не мислиш, че сега той ще ме остави на мира? – Попита го Рейвън. – Защото не мисля, че той ще спре. Мисля, че дори може да иска да ме нарани още повече след това, което му направи. Той ще ме обвини за това. – Джейк постави пицата си върху хартиената чиния и избърса праха от ръцете си.
– Той никога няма да те нарани – каза ѝ Джейк. – Имах предвид това, което казах там, не съм блъфирал.
– Знам, че не беше – тихо каза Рейвън. Пеперудите в стомаха ѝ бавно се размърдаха. Жестокостта и закрилата на Джейк бяха нещо ново и много желано, макар да ѝ беше трудно да повярва, че всичко това е истинско.
– Справял съм се с много по-страшни момчета от Скот, Макс или който и да е от глупаците от клуб „Алфа“ – каза Джейк и поклати глава. Той отново взе парчето пица и го вдигна. – Те не ме притесняват. Всъщност почти бих се радвал да строша няколко черепа, само за да им покажа, че не са толкова силни, колкото се преструват.
Рейвън се засмя, отчасти невярващо. – Знаеш ли, има и по-големи проблеми за решаване от клуб „Алфа“. Все още не сме се справили с катастрофата на връзката ви с обществеността.
– Разбира се, че се справихме – каза той. – Медиите вече знаят за нас. Виждали са ни заедно, започват да пишат истории за това, че сме двойка. Скоро ще искат да знаят повече за теб, за миналото ти, за това коя си и защо сме заедно. – Той щракна с пръсти, докато преглъщаше поредната хапка. – И тогава ще пуснем котката от торбата за това как са те тормозили навремето, дрън дрън.
Нещо в начина, по който каза всичко това, я накара да се почувства неудобно. Отново говореше така, сякаш всичко е било предварително планирано, напълно повърхностно, че нищо от това не е било истинско за него.
Кое е то, Джейк? Интересуваш ли се от мен или не?
Може би аз съм просто собственост и ти маркираш тази територия, защитаваш ме така, както можеш да се грижиш за лъскава нова кола или модна китара.
Може би съм просто още една вещ, която притежаваш.
– Звучи, сякаш си се справил с всичко – каза Рейвън, седна и отвърна поглед от него.
– Хей – каза той – какво не е наред?
– Нищо – излъга тя.
– Рейвън, лицето ти за покер е толкова слабо, колкото и апетитът ти – каза и той.
Най-накрая тя сведе поглед към него и откри, че кафявите му очи са съсредоточени върху нея, и я заболя, защото го искаше толкова силно и искаше наистина да се интересува повече, отколкото имаше право.
– Ако лицето ми за покер беше наистина толкова лошо, нямаше да има нужда да продължаваш да ме тормозиш за това, което мисля – отвърна тя с кисел тон.
Очите на Джейк се присвиха, сякаш тя току-що го беше заплюла.
– Ще се преструвам, че не си се държала като бившата ми – каза той с горчивина.
– Твоята бивша?
Той изтръгна още една салфетка от диспенсъра и избърса топче сос от палеца си.
– Да не се занимаваме с това.
– Коя бивша? – Каза Рейвън. Нещо в този негов коментар едновременно я ужасяваше, но и я вълнуваше. Той я сравняваше с истинска връзка от миналото си, но в същото време това не беше много положително сравнение.
– Не е нещо, за което искам да говоря – каза той. Той избърса ръката си отново и отново. – Трябва да тръгваме. Мисля, че отвратителния ти апетит е заразен.
– Джейк – каза тя, опитвайки се да спре срива, който настъпваше между тях. – Не исках да те нападам – каза му тя.
– Всичко е наред, Рейвън – каза той, а лицето му беше студена маска. – Ти не искаше да говориш за това, така че забрави, че те попитах.
– Искам да поговорим – каза тя и пожела да върне назад внезапния си изблик на гняв и разочарование. Стига да не беше толкова чувствителна и да искаше винаги да и доказва колко много го е грижа за нея. Мисълта, че може би всичко това все още е една голяма игра, започна да я изяжда отвътре.
Джейк поклати глава.
– Хайде, трябва да се върнем в хотела. Кърт сигурно ще изпадне в пристъп, ако не се срещнем с него скоро и не обсъдим графика.
Чудесно, помисли си Рейвън. Не само че беше отчуждила Джейк, когато той най-накрая беше започнал да ѝ се доверява, но сега отново щеше да се наложи да се занимава с неговия задник мениджър.
Джейк изхвърли боклука, а след това изпрати SMS на шофьора си. Минути по-късно черният седан спря пред пицарията, а след това те влязоха вътре.
Миг по-късно двамата излязоха от колата и влязоха заедно в хотела.
Рейвън осъзна, че вече свиква с причудливата алтернативна вселена, която Джейк обитаваше, докато излизаше от колата и игнорираше папараците, техните крясъци и светкавици на фотоапаратите, сякаш те едва ли имаха някакво значение.