***
Само че сега, когато Рейвън получаваше този шанс, единственото, върху което можеше да се съсредоточи, беше фактът, че всичко се основаваше на лъжа.
Свършиха по телефона, майката на Рейвън най-сетне показа някакво вълнение от повторното събиране и Рейвън остана с поне слаб лъч надежда, че може би цялото пътуване ще се получи добре.
След това тя затвори слушалката и седна на дивана, като си спомняше за всичко, което я беше накарало да избяга от Саутбридж преди четири години.
Веднага си спомни лицето на Кейлъб, светлата му къдрава коса и сините му очи, начина, по който я беше погледнал и и беше казал неща, в които тогава отчаяно искаше да повярва. Припомни си любовта, която изпитваше към него, а после и предателството, което я накара да се запита дали всичко, което и беше казал, е било истина.
Във вътрешното ѝ зрение започнаха да се появяват проблясъци от партито, с което бе започнала цялата тази бъркотия, сякаш телефонния разговор с майка ѝ бе задействала каскада от спомени – спомени, които през всичките тези години просто бяха чакали да бъдат извикани на повърхността на съзнанието на Рейвън.
Тя пиеше шотове и се смееше с приятели. Стаята беше гореща и претъпкана и миришеше на застояла бира, пот и парфюм.
Усмивката на Кейлъб, смехът му, докато музиката звучеше на заден план.
Усещането за опасност, вълнение, смесено с тийнейджърски тела и алкохол, и желанието да бъдеш секси и желана.
Андре се появи, както подобава, застанал до Кейлъб. Двамата, като фъстъчено масло и желе, винаги заедно, винаги в двойка.
Кейлъб и Андре, и нощта на партито, когато всичко се беше объркало толкова ужасно, отчайващо за Рейвън.
Чувстваше се зле само като си помислеше за всичко това и трябваше волево да се откъсне от течението на тези стари спомени. Беше като да се опитваш да излезеш от подвижните пясъци, а когато се озова отново в настоящето, Рейвън с ужас осъзна, че нито една от старите емоции не е изчезнала.
Мислех, че всичко това е минало. Мислех, че съм по-добра, че съм възрастна и съм създала новия си живот. Но тъжната истина е, че не съм направила нищо друго, освен да избягам, а сега се връщам там и не знам дали мога да го направя.
Лежейки в леглото, Рейвън се опита да се отпусне, но не успя да заспи.
Рейвън не носеше нищо друго освен дълга тениска от дрехите, които бяха в куфара, който Кърт беше донесъл в стаята ѝ.
Лежеше без завивки, чувстваше се твърде гореща, но и твърде летаргична, за да стане и да включи климатика на по-висока степен. Потта се бе разляла по ръцете и краката ѝ и бе залепила бретона ѝ на челото, а тя се мяташе и въртеше.
Не мога да се върна там.
Тези думи се повтаряха отново и отново в съзнанието ѝ, като цикъл, който просто не спираше.
Не мога.
Не мога да се върна.
Не мога да се върна там.
Тя затвори очи и се опита да си поеме няколко пъти дълбоко въздух. Седна, сърцето ѝ отново заби, включи телевизора и леко увеличи звука. Джими Фалън изпълняваше някаква песен и танц, облечен в смокинг, с шапка и бастун. Под него в долната част на екрана се спускаха думите на някаква песен.
Рейвън почти не обръщаше внимание, докато не видя името на Джейк да се превърта, сякаш то всъщност беше част от песента.
И тогава разбра, че това е някаква пародийна песен, която използва тирадата на Джейк като текст към Somewhere Over The Rainbow. Джими Фалън пееше и танцуваше, докато пееше тези ужасни думи, а публиката истерично се смееше.
О, Боже – помисли си Рейвън и се почувства леко зле. Ставаше все по-зле и по-зле, колкото по-дълго Джейк мълчеше и не успяваше да отговори на видеото му. Той се превръщаше в шега, а това беше по-лошо от това да те мразят заради гадостите, които някога си казал.
Почукване на вратата на хотелската стая прекъсна спираловидния и ход на мислите.
Рейвън моментално се изнерви и застана нащрек, заради това колко късно беше. Тя стана от леглото, когато почукването се повтори. Приближи се на пръсти до вратата.
– Чувам те да се промъкваш там, Рейвън – чу се гласа на Джейк през вратата.
– Не знаех, че си ти – каза му тя.
– Отвори – каза той.
Тя искаше да го види, но се страхуваше. Денят беше дълъг, тежък и труден. Утре вероятно щеше да е още по-лош, а Джейк вече беше изчерпал търпението си към нея.
– Може би трябва просто да поговорим на сутринта, Джейк. И двамата сме уморени…
– Говори за себе си. Тренирах и пих кафе само преди час, чувствам се така, сякаш мога да изкача някоя проклета планина. Отвори, Рейвън. Хайде.
Тя въздъхна.
– Аз дори не съм облечена.
– Сякаш това е нещо ново.
Тя се усмихна леко, въпреки опасенията си, и след това отвори вратата, като в интерес на истината се почувства малко развълнувана. Искаше той да я види само по тази тениска, да погледне голите ѝ крака, може би да се зачуди какво има под нея.
Нищо… Ето какво имаше под тениската ѝ.
Тя се отдръпна от вратата, когато Джейк влезе вътре и я затвори зад себе си. Беше облечен с дънки и обикновена тениска, но както обикновено, изглеждаше така, сякаш току-що е излязъл от музикален клип.
Очите му я погледнаха жадно и тя разбра, че е зареден с енергия.
– Какво правеше, преди да почукам? – Попита той, взе дистанционното и включи телевизора във всекидневната.
– Опитвах се да заспя – каза тя. – И не успявах.
– Да, сънят се надценява. – Той се обърна към Фалън, но сегментът беше приключил и сега Джими говореше с Куестлав.
Тя погледна лицето на Джейк, за да види дали е разстроен.
– Видя ли го? – Попита го тя.
Той я погледна.
– Какво да видя?
– Скеча на Джими Фалън за теб.
– Да, част от него. – Той не каза нищо друго. Очите му я оглеждаха нагоре-надолу, без да си прави труда да крие намеренията си.