***
Последната нощ Кейлин бе събудена от неспокоен сън от ужасяващ писък.
Тя седна в леглото, объркана и дезориентирана. Стана, отиде до вратата на спалнята си и я отвори.
В стаята на родителите ѝ цареше някаква суматоха – вдигаха се гласове и имаше нещо много нередно. Кейлин се втурна към вратата и почука.
– Всичко наред ли е?
Те не отговориха, затова Кейлин отвори вратата, очаквайки да види вътре крадец или баща си на пода, повален от сърдечен удар. Нещо ужасно.
Но когато отвори вратата, тя намери майка си и баща си на лаптопа на майка и, очите им бяха широко отворени, а устата им – разтворена. Майка ѝ се обърна и се намръщи.
– Ще повърна – каза тя и изтича до банята.
– Какво става? – Каза Кейлин, а сърцето ѝ се разтуптя в гърдите.
Бащата на Кейлин я погледна, а изражението му беше напълно опустошително. Той затвори лаптопа.
– Кажи на сестра си да дойде веднага тук.
– Татко, слушай…
– Кейлин – каза той, гласът му звучеше по-различно от всичко, което беше чувала досега – веднага отиди при Дина и ѝ кажи, че искам да говоря с нея.
Кейлин преглътна.
– Добре – каза тя, внезапно обезпокоена. Едно беше да се надява на падението на сестра си, да иска хората да разберат за истинската ѝ същност, а съвсем друго – да осъзнае ефекта, който това щеше да има върху цялото ѝ семейство.
Тя излезе от спалнята и се върна по коридора към стаята на Дина.
– Дина – каза тя и почука. Нямаше отговор.
Тя почука отново.
Все още нямаше отговор. Накрая Кейлин завъртя копчето и отвори вратата на спалнята на Дина, като намери по-малката си сестра да седи на пода с лаптопа си и да се взира в екрана. Тя погледна към Кейлин.
– Дошла си тук, за да сочиш и да се смееш ли? – Попита тя. Лицето ѝ беше бледо, устните ѝ бяха сухи и напукани, а по брадичката и бузите ѝ имаше струпеи, сякаш се беше чесала и бръкнала в лицето си.
– Не се смея – каза Кейлин. – Татко ми каза да дойда и да те взема. Иска да говори с теб.
Дина се усмихна.
– Това би трябвало да е забавно. Особено за теб. Най-накрая получи това, което искаше, Кейлин. Винаги трябваше да бъдеш по-добрата сестра, тази, която мама и татко обичат най-много, която всички обичат най-много. И сега, когато животът ти се превърна в шега, трябваше да се увериш, че моят е още по-лош в сравнение с него. Щастлива?
– Дина, не знам защо си мислиш, че се съревноваваме – каза Кейлийн. – Никога не ме е интересувало да бъда по-добра от теб.
Челюстта на Дина потрепери и тя си пое трескаво дъх.
– Лъжеш.
– Това е истината – каза Кейлин. – Никога не съм искала да бъда по-добра от теб. Никога не съм мислила за това.
– Може би защото не ти се е налагало.
– Откъде ти хрумна, че мама и татко смятат, че съм по-добра от теб?
Дина се засмя, високо хихикане, от което Кейлин я побиха тръпки по гърба и косъмчетата на врата ѝ се изправиха. Гледайки Дина в момента, Кейлин си помисли, че по-малката ѝ сестра изглежда като обладана.
– Не знам откъде ми хрумна тази мисъл – саркастично каза Дина, като пишеше на компютъра си, докато говореше. – Може би беше, когато бях на десет години и ги чух да си говорят долу. Предполагам, че са си помислили, че сме заспали. Някак си шепнеха, затова се промъкнах долу и се заслушах в разговора им. Говореха за нас и за това, че се притесняват, защото аз просто не бях толкова умна или любопитна, и че не изглеждах толкова любяща или грижовна като теб. С две думи, ти беше страхотна, а аз бях едно голямо дебело нищо.
– Хайде, Дина, ти беше на десет години. Вероятно просто не си ги разбрала правилно…
Дина отново вдигна поглед, като се взираше с ярост в Кейлин.
– Нищо не съм разбрала погрешно – изръмжа тя. – Те се притесняваха за мен. Не беше така, сякаш го казваха, за да ми се подиграват. Опитваха се да разберат какво да правят, дали имам нужда от съветници, от специални учители или от какво. Но до този момент никога не бях разбирала защо винаги съм се чувствала толкова различна, толкова отделена от теб и от тях. Винаги съм била изключена. Това беше моментът, в който разбрах, че съм различна от теб, а и от тях.
– Каква е моята вина за това? – Попита я Кейлин. – Аз съм просто тяхно дете, същото като теб. Не съм ги накарала да мислят тези неща или да ги говорят. Ако си се ядосвала на някого, това трябваше да са те.
Дина отново се захили и се върна към писането на компютъра си.
– Ти наистина не си много умна – каза тя – поне не толкова, колкото те мислят, че си.
И тогава истината удари Кейлин като тон тухли. Как не я беше видяла досега? Наистина беше очевидно, в известен смисъл.
– О, Боже мой – каза тя. – Ти ме нараняваше само защото знаеше, че това ще нарани най-много тях. През цялото време се опитваше да измъчваш мама и татко, като ги накараш да изгубят вяра в мен като личност.
Дина повдигна вежди, но не си направи труда да коментира.
– Кажи на татко, че ще дойда да поговоря с него само след секунда.
– Какво правиш на този компютър? – Попита Кейлин, като сега се чувстваше по-нервна.
– Просто си говоря с учителя ми по английски онлайн – каза леко Дина. – Той е много притеснен. Децата, които откраднаха телефона му, направиха цял уебсайт за нас и сега цялото училище и повечето от родителите са го видели.
– Дина…
– Не се опитвай да звучиш загрижена – каза ѝ Дина. – Това е толкова гадно.
– Не исках нещата между нас да са такива.
Дина остави лаптопа си настрана и се изправи с лице към Кейлин.
– Слушай ме – каза тя. – Знам, че си разстроена и всичко останало, и разбирам, че имаме тази история, багаж и всичко останало. Но истината е, че наистина изобщо не ме е грижа за теб. Дори малко. Така че вероятно не бива да си губиш времето да мислиш повече за мен. Това е моят честен съвет. – Тя потупа рамото на Кейлин и излезе от стаята.
Назад към част 16 Напред към част 18