***
– Трябва да се измъкнем оттук – каза тя.
Илайджа и намигна от мястото, където лежеше на леглото, а очите му все още бяха мътни от съня.
– А?
Кейлин седна на ръба на леглото и се опита да запази гласа си равен. – Казах, че трябва да тръгваме. Например сега.
– Какво става? – Илайджа седна, очите му се проясниха, а веждите му се смръщиха. – Какво направи Трей?
– Говори по-тихо – прошепна Кейлин и погледна през рамо към затворената врата на спалнята.
– Казах на Трей, че няма да ти кажа нищо.
– За какво да ми кажеш нещо? – Попита Илайджа, като се измъкна изпод завивките.
Дори и сега, при тези екстремни обстоятелства, дъхът на Кейлин беше спряла от невероятното тяло на Илайджа. Беше облечен само с боксерки и като видя гъвкавите му мускулести крака, красотата на изваяните му коремни мускули и бицепси, безупречността на кожата му, Кейлин все още се чудеше как, за Бога, Илайджа се е оказал някак си нейно гадже.
Тя не трябваше да бъде с човек като Илайджа – горещ, секси, тлеещ, опасен. И все пак това се беше случило. Всичко се беше случило, всичко беше твърде реално – включително и опасността, в която се намираха.
– Кейлин – каза Илайджа и махна с ръка пред очите ѝ. – Ти все още ли си с мен или какво?
– Извинявай, просто… – Бузите ѝ почервеняха, докато поклащаше глава. – Може ли просто да тръгнем и да ти разкажа всичко, когато се измъкнем оттук?
Илайджа придърпваше дънките си, плъзгаше ги по бедрата си, а коремът му се стягаше в красива мрежа от преплетени мускули, докато закопчаваше панталоните си.
– Не разбирам – въздъхна той. – Мислех, че всичко е наред.
– Беше готино – каза тя.
– Ако Трей ти е направил нещо, трябва да ми кажеш, за да мога да се справя с него.
– Той не ми е направил нищо – отговори тя, стана и се приближи до него, като обви ръце около кръста му.
Илайджа отметна косата ѝ назад от лицето.
– Но той направи нещо. Нещо, което те е изплашило.
– Ако ти кажа какво се е случило, трябва да обещаеш, че няма да кажеш нищо на Трей – каза му Кейлин, като го погледна в очите.
Илайджа се усмихна с малката си крива усмивка, която винаги я успокояваше.
– Знаеш, че не мога да го направя, момиченце. Ако трябва да го ударя по главата, тогава точно това ще се случи.
– Не, не искам да удряш никого. Моля те, Илайджа. Не можем ли просто да си тръгнем?
Той се наведе и нежно я целуна по устните.
– Разкажи ми какво се случи. Обещавам, че няма да направя нищо глупаво.
Кейлин въздъхна. Част от нея наистина не искаше да разказва на Илайджа какво се е случило, но от друга страна, топлината на тялото му срещу нейното сякаш премахваше способността ѝ да устои на чара му.
– Добре – каза тя тихо. – Станах и слязох долу, за да си взема кафе…
Изведнъж на вратата на спалнята се почука и я прекъсна по средата на изречението.
Кейлин погледна към вратата, когато почукването се повтори, дори по-силно.
Илайджа погледна към вратата и после към Кейлин. Той видя страха в очите ѝ.
– Всичко ще бъде наред – каза той.
После отиде и отвори вратата.
Парис стоеше на вратата със скръстени ръце, с присвити очи, докато се взираше в Кейлин.
– Трей ми каза да отида да проверя и да се уверя, че не доносничиш, но ние решихме, че ти така или иначе ще доносничиш – каза тя на Кейлин.
– Не съм доносничила – каза и Кейлин.
Илайджа застана между тях.
– Не започвай да се заяждаш с Кейлин – предупреди той Парис. – Говоря напълно сериозно. Тя не ми е казала нищо, но е по-добре да получа някакви отговори още сега. Какво, по дяволите, се случва?
– Питай доносника.
– Казах ти да спреш да говориш това – изръмжа Илайджа.
Кейлин облиза устни. Искаше да се измъкне от къщата по-силно от всякога.
– Илайджа, трябва да тръгваме. Не искам да се карам с никого. Вече дори не ми пука.
– Искаш да избягаш и да кажеш на полицаите за бизнеса на Трей ли? – Изкрещя Парис, опитвайки се да мине покрай Илайджа, който лесно я задържаше.
– Ей, отдръпни се – каза Илайджа, като държеше Парис за тънките ѝ ръце. Тя се задърпа, крещейки с пълно гърло.
– Пусни ме! – Изпищя Парис, като одраска лицето на Илайджа, докато го блъскаше.
Илайджа се отдръпна, съскайки през зъби от болка. Кейлин вече виждаше червените линии от ноктите ѝ по бузата му.
Страхотно. Тя е по-луда, отколкото е Трей.
Илайджа погледна Кейлийн и поклати глава с недоверие.
– Тя ме одраска.
– Никога повече не ме докосвай – каза му Парис, очите ѝ бяха широко отворени, а косата ѝ се разливаше безумно на челото, разрошена от схватката.
– Какво става тук? – Извика Трей, когато влезе в коридора зад нея.
– Твоят глупав приятел току-що ми посегна и трябваше да се погрижа за него – каза Парис. – Може да е секси, но е и истински кретен.
– Не съм направил нищо друго, освен да се опитам да я предпазя от бой с Кейлин – каза Илайджа.
Трей уморено погледна към Парис, после към Кейлин и Илайджа.
– Ти му каза, нали? – Попита той Кейлийн, като дори не изглеждаше ядосан, а по-скоро примирен.
– Тя се канеше да му каже, чух я – изкрещя Парис.
– Кейлин никога не е казвала нищо – отвърна Илайджа. – Но аз искам да знам какво става, пич. Това е лудост.
Трей погледна към Парис.
– Махай се оттук – каза ѝ той.
– Какво? – Попита тя, изглеждайки така, сякаш той я е ударил.
– Казах, че трябва да се махнеш оттук. Вземи си душ или нещо друго. Измий си зъбите. Все още миришеш на бира от снощи.
– Майната ти. – Тя се обърна и се отдалечи, като крещеше обиди, но не се чуваха.
Трей се обърна обратно към Илайджа.
– Съжалявам за нея – каза той и се намръщи. Той се облегна на рамката на вратата и поглади брадата си. – Бузата ти добре ли е? – Илайджа кимна.
Назад към част 1 Напред към част 3