***
– Приличаш на ангел – каза тя и му се усмихна.
Той ѝ отвърна с усмивка.
– Определено не съм ангел.
– Сигурен ли си?
– Може би ти ме превърна в такъв. – Той разкопча панталоните ѝ и бавно ги свали от краката ѝ.
– Добре, може би не си ангел – изсумтя тя, когато той разкри бикините ѝ.
– Да, вероятно не. – Той започна да плъзга бикините ѝ надолу по краката.
Тя беше гола и изобщо нямаше нищо против. Илайджа я обви в силните си, топли ръце и я целуна отново. Тя му отвърна с целувка, езиците им се преплетоха и тя го искаше толкова силно, че всичките ѝ притеснения бяха заличени.
Това беше чиста нужда, нищо по-малко.
Но Илайджа беше този, който се откъсна от нея.
– Боже, нямаш представа какво искам да направя с теб.
– Тогава ми покажи – каза тя.
Той поклати глава.
– Трябва да се отпуснеш и да загрееш тези мускули.
– Добре. – Тя въздъхна и го остави да ѝ помогне да се качи във ваната. Отне ѝ няколко секунди, за да разбере как да ѝ помогне да влезе в нея. Трябваше той да я държи под мишниците, докато се спуска в горещата вода.
Когато най-накрая влезе във ваната, топлината веднага отпусна цялото ѝ тяло наведнъж, като затвори очи.
– Усещането е невероятно – каза тя, потапяйки косата си обратно във водата.
Тя отвори очи и видя как свещите трептят.
– Аз ще измия косата ти – каза Илайджа.
Тя го погледна и се засмя.
– Какво?
– Чу ме. Ще ти измия косата. Точно сега.
– Не бъди глупав.
– Не се правя на глупав. Напълно сериозен съм. Позволи ми да ти помогна.
Кейлин осъзна, че всъщност иска той да измие косата ѝ. Нещо в това той да се грижи за нея по този начин, да мие тялото ѝ, да се грижи за нея, беше толкова успокояващо и утешително.
Нямаше от какво да се срамува.
Илайджа взе шишето с шампоана и изсипа едно топче в ръцете си, след което започна да го масажира в скалпа ѝ. Усещането беше невероятно. Ръцете му бяха като вълшебни, знаеха точно как да я докоснат.
Тя потръпна от удоволствие.
– Как се чувстваш? – Попита той, но хуморът в гласа му ѝ подсказа, че вече знае как се чувства.
– Невероятно – въздъхна тя, оставяйки ръцете му да си свършат работата. Не беше изпитвала такова удоволствие от инцидента насам. Беше като да е гладувала цяла година само за хляб и вода, а после да отиде в най-добрата сладкарница на света, да седне и да отхапе първите хапки от сладоледа с горещ шоколад.
Студени тръпки я побиха по гръбнака, а горещата вода успокояваше и омекотяваше стегнатите ѝ мускули. Около нея свещите хвърляха трептящата си светлина, като обливаха стаята в неземно сияние.
Илайджа взе малка пластмасова чашка от ръба на ваната и я потопи във водата, след което я изля върху главата ѝ, за да отмие сапуна.
Той седна до нея и наблюдаваше как тя лежи и се отпуска във ваната през следващите няколко минути, докато накрая водата започна да изстива и тя леко се разхлади.
– Мисля, че приключих – каза му тя. – Помогни ми да изляза?
– Разбира се.
Да се изправи отново не беше лесно и, разбира се, имаше известно смущение от това, че трябваше да и помогне да излезе от ваната.
Но Илайджа така и не даде знак, че е притеснен от всичко това.
Той уви хубава, голяма хавлиена кърпа около нея и я поведе към спалнята. Там имаше легло с кралски размери и огромна, топла завивка върху него.
– Хайде, влез под завивките – каза той. – Ще изсъхнеш по-лесно. Аз ще вляза с теб.
Кейлин успя да седне сама на ръба на леглото, а след това легна и се плъзна под одеялата, кърпата все още беше увита около нея, докато тя трепереше. Мократа ѝ коса беше студена и капеше върху възглавницата.
Илайджа свали маратонките си и след това се плъзна под завивките зад нея, като обгърна мощните си ръце около нея и я стисна здраво.
– Мисля, че съм в рая – каза тя и се усмихна доволно.
– И ти, и аз.
Известно време лежаха близо един до друг.
– Ти беше толкова невероятен, Илайджа – каза тя.
Той притисна устни към тила ѝ.
– Аз просто направих това, което всеки би направил.
– Не – каза тя. – Ти беше с мен всяка секунда. А след това взе и нае тази къща, и я подготви за мен. Ти помисли за всичко.
– Имам какво да компенсирам – каза и той. – Имам гузна съвест.
– Заради инцидента?
– Наред с други неща. – Той се засмя. – Списъкът ми с непослушните е ужасно дълъг, Кейлин. Ще мине много време, преди Дядо Коледа да сложи в чорапа ми нещо друго освен въглища.
– Започваш да се оправяш добре – каза тя.
Той отново я целуна по шията, приближи я още повече и притисна гърдите и корема си към гърба ѝ.
– Наранявам ли те?
– Не, приятно е. В безопасност.
– Добре. – Дъхът му беше горещ на гърба на врата ѝ.
Тя наклони глава назад и леко се обърна, за да го погледне.
– Липсваше ми да съм така с теб – каза му тя.
Изведнъж устните му бяха върху нейните, горещи и влажни, а езикът му навлезе в устата ѝ със страст и нужда.
Целувката я наелектризира и тя нарочно пусна хавлиената кърпа около тялото си. Не искаше повече да има нищо между тях.
Илайджа се притисна към нея отзад, докато я целуваше по-пламенно. Тя изстена тихо, докато езикът му продължаваше да се плъзга в и от устата ѝ. Ръцете му се движеха нагоре-надолу по голата ѝ кожа, докато продължаваха да се целуват дълго време.
Всичко беше бавно и меко, защото Илайджа сякаш не искаше да бърза с нищо – или може би не искаше да я нарани. Тя не знаеше защо той прави всичко толкова бавно, но това ѝ харесваше.
Ръцете му бяха навсякъде по нея и тя искаше той да прави с нея каквото пожелае. Скоро ръката му се озова между краката ѝ и тя изтръпна, защото удоволствието продължаваше да расте, да се увеличава и да расте. Тя легна по гръб и остави Илайджа да направи магията си върху нея и скоро започна да вика.
Той я целуна отново, като ѝ позволи да се успокои от вълнението. Тя дишаше тежко, а гърдите ѝ се издигаха и спадаха.
– Не съм във форма – засмя се тя.
– Преживяла си много – прошепна той и я погали по косата. Очите му я гледаха с пълно внимание и нещо, което се стори на Кейлин като пълна отдаденост.
Но как може да го е грижа толкова много за мен? Чудеше се тя. Възможно ли е само да си въобразявам всичко това – ще се събудя ли един ден и ще разбера, че съм грешала за него?
Тя не виждаше как би могло да се случи това. Илайджа се беше доказал отново и отново.
И фактът беше, че тя го искаше повече от всякога. Не я интересуваше, че е уморена, че я боли и че все още се възстановява от инцидента. Кейлин протегна ръка и хвана дънките му, разкопчавайки ципа, без дори да каже дума за това.
Отначало Илайджа изглеждаше изненадан, но след това на лицето му се появи друго изражение, когато тя започна да използва ръката си върху него.
– Сигурна ли си? – Попита я той.
Кейлин му се усмихна злобно.
– Не съм чак толкова извън форма – каза тя. А после се плъзна надолу към него и започна да използва не само ръката си.