***
– Какво, по дяволите, взима от колата си?
– Да не мислиш, че взима пистолет? – Попита Кейлин.
– Не, ако планираше да направи нещо подобно, вече щеше да го е направил.
– Но той няма да те нарани. – Илайджа се засмя горчиво.
– Това е хубаво предположение.
– Мислиш, че би те наранил?
– Зависи – отвърна Илайджа, като все още гледаше през прозореца. Очите му се разшириха, когато баща му излезе от колата, носейки кафява чанта.
– Какво е това? – Каза Кейлин. Първата ѝ мисъл беше, че е бомба.
– Това се нарича мирно предложение.
– Какво има в нея?
– Кръвни пари. Буквално. – Устата на Илайджа се сви в права линия, когато баща му почука на вратата и веднага влезе, без да чака отговор.
Той държеше кафявата торба в подмишницата на ръката си и отметна краката си върху постелката за посрещане.
– Какво, няма кафе? – Попита Гейб, а очите му се насочиха към Кейлин.
– Ще отида да направя – каза тя, но Илайджа вдигна ръка към нея.
– Чакай. – Той сгъна ръце и се обърна към Гейб. – Какво искаш?
– Мисля, че трябва да сложим край на тази лудост – каза Гейб. – И ето един жест, с който да покажа, че съм сериозен. – Той се наведе и постави чантата на пода, след което използва върха на каубойския си ботуш, за да я бутне на няколко метра към Илайджа.
Илайджа просто се загледа в нея.
– Това са парите, нали? Парите, които взехте от колата ми след катастрофата?
– Парите, които открадна от Джейк.
– Които той открадна от апартамента ми.
Гейб се усмихна.
– Нека не се заяждаме. Има нещо допълнително към това, което Джейк взе от апартамента ти – като знак за добра воля.
– Предполагам, че Джейк се чувства зле заради това, че ме простреля – каза Илайджа. – Кажи му да се прецака.
– Джейк не те е прострелял – каза баща му.
На Кейлин ѝ потръпна от страх, сякаш вече знаеше какво предстои. Тя просто се надяваше, че Гейб ще реши да не го изрича в действителност.
– Тогава кой го е направил?
– Няма значение. Вземи чантата. Използвай я както искаш. А след това, може би след месец или два, ще можем да поговорим отново – ние тримата.
Илайджа коленичи, бързо отвори чантата и надникна вътре.
– Дори ми върна пистолета.
– Той е твой. Искаме да имаш това, което е твое, Илайджа.
– Благодаря – каза Илайджа и се изправи. – Ще взема парите и пистолета. Но не искам да виждам повече теб или Джейк. Между нас всичко е приключило.
Кейлин погледна Илайджа.
– Не можеш да вземеш тези пари – каза тя.
Илайджа насочи вниманието си към нея.
– Защо не?
– Защото това са мръсни пари. Не искам повече нищо от тези неща около нас, а ти обеща, че ще спреш.
– Няма да крада – той ми връща това, което е мое.
– Илайджа е прав – каза Гейб, докато мънистата му очи се впиваха отегчено в Кейлин. – Освен това това е семеен въпрос. Не бива да говориш за неща, които не те засягат.
– Това я засяга – каза му Илайджа. С крак изрита чантата обратно към баща си. – И ако Кейлин не иска да я взема, тогава няма да я взема.
Гейб изхърка.
– Вие сте няколко деца, които си играят на възрастни.
– Доколко е възрастно да откраднеш купчина пари от колата ми, когато аз и приятелката ми кървим вътре?
– Полицаите и линейката бяха на път. Ако бяхме оставили тези неща, сега щеше да си в затвора – изръмжа баща му. Лицето му беше станало на петна от гняв. – Ти не мислиш за по-голямата картина, Илайджа. А изглежда, че и приятелката ти не мисли така.
– Трябва да си тръгнеш – каза Илайджа. – Благодаря, но не благодаря.
– Оставям тази чанта. Ако не искаш това, което е вътре в нея, тогава я изхвърли.
– Добре, ще я изхвърлим – каза му Кейлин. И тя имаше предвид това. Беше ѝ омръзнало да слуша как бащата на Илайджа се опитва да го тормози.
Гейб ѝ се усмихна студено. Гласът му беше спокоен, докато говореше директно на нея, без да гледа и без да му пука, че Илайджа стои точно там.
– Можеш да изхвърлиш парите, но ако си мислиш дори за секунда, че можеш да застанеш между мен и сина ми, много се лъжеш.
– Това е решение на Илайджа, не мое – каза тя.
– Знаеш ли кой е прострелял Илайджа? – Попита я баща му.
– Знам. – Той се усмихна на реакцията ѝ на ужас.
– Прострелях го, защото вършеше грешни неща. В това семейство имаме кодекс на честта и Илайджа не е над него.
Илайджа беше скован и неподвижен до нея.
– Можеше да го убиеш – каза Кейлин, а гласът ѝ трепереше. Чувстваше се отпаднала. Мъжът, с когото говореше, беше по-лош от животно.
– Разбери, че не ми доставяше никакво удоволствие да прострелям собствения си син. Направих това, което трябваше да направя, за по-голямо добро. Но помисли за това. – Погледът му се засили още повече. – Ако съм готов да пусна куршум в стомаха на собствения си син, какво бих направил с момиче, което едва ли познавам?
След като го каза, настъпи дълго, протяжно мълчание.
Кейлин беше зашеметена. Бащата на Илайджа току-що беше отправил заплаха за нейната безопасност точно в лицето ѝ, и то пред очите на Илайджа.
А тя знаеше, че той говори напълно сериозно. В общи линии той казваше, че ще я нарани, ако си помисли, че тя трови отношенията на Илайджа със семейството му.
Да ме нарани? Повече или по-малко каза, че ще ме убие.
Тя дори не можеше да го погледне, не можеше да говори. Очите му имаха същия мъртвешки вид, какъвто имаха очите на Джейсън. Хищник, който би направил каквото си поиска с когото си поиска, стига това да обслужва нуждите му.
– Предполагам, че може би ще взема… подаръка… – Каза тихо Илайджа.
Кейлин се изненада и уплаши. Никога досега не го беше виждала да изглежда толкова уплашен. Езикът на тялото му беше като на дете, което е било наказано да се подчини.
– Трябва да го вземеш – каза Гейб, който го наблюдаваше, все така сияещ. – Вземи го и приеми предложението за мир, което идва с него.
Илайджа кимна, наведе се и вдигна торбата. Той погледна извинително към Кейлин, докато бавно я отваряше.
– Татко ни даде много пари тук, Кейлин. – Вътре имаше купища и купища банкноти, държани заедно с гумени ленти. Имаше и пистолет – същият, който Илайджа държеше в жабката на колата си преди инцидента.
Тя поклати глава, а в очите ѝ се появиха сълзи.
– Наистина ми се иска да не го правиш.
– Някой ден ще разбереш защо трябва да го направя – каза Илайджа и посегна към него.
– Ще разбере, когато ѝ обясниш правилно – каза баща му. – Това е твоя работа, сине.
– Знам – каза Илайджа и кимна. – Знам, че си прав. – И тогава, с бързината на котка от джунглата, той изтръгна пистолета от чантата и се хвърли напред, като замахна с юмрук силно в корема на Гейб.
Баща му издаде силен хриптящ звук, изпълнен с болка, и падна на колене. Илайджа хвана брадичката на Гейб и натисна лицето му, докато горната част на главата му не се удари във вратата. След това Илайджа пъхна цевта на пистолета под брадичката на баща си и я задържа там.
– Ти, стар, глупав шибаняк, трябва да ти пръсна мозъка и да те оставя да изгниеш.
– Тогава го направи – каза баща му през стиснати зъби.
Кейлин издаде болен стон.
– Не, Илайджа… моля те, недей…
Ръцете на Илайджа трепереха от ярост, така че тя знаеше, че той не действа. Беше сериозен и се бореше с решението си.
– Знам, че ако те пусна, ще се опиташ да ни нараниш. А аз няма да позволя на никого да нарани Кейлин, така че това означава, че трябва да те убия.
Очите на баща му се завъртяха диво в главата му, докато Илайджа натискаше пистолета по-силно в брадичката му.
– Убий ме – каза Гейб. – Ако имаш смелостта да го направиш. Направи го.
– Ще ти хареса. Би ти харесало всичко, което ме превръща в същия болен престъпник, какъвто искаш да бъда. – Той отдръпна пистолета и се отдръпна, дишайки тежко. – Излез от къщата ми и вземи парите със себе си.
Баща му се изправи бавно на крака. Имаше огромна червена следа на челюстната си кост от натиска на цевта на пистолета. Очите му бяха още по-безумни, отколкото изглеждаха по-рано. Той вдигна чантата, която беше паднала настрани в мелето.
Гейб я прибра под мишницата си със странна усмивка, сякаш се беше измъкнал от нещо.
– Приятно ми беше да те видя отново, сине. И твоята прекрасна приятелка.
– Излизай. – Кейлин пристъпи напред. Беше толкова ядосана, че можеше и сама да го убие. – Той е твърде добър за теб. Не заслужаваш Илайджа в живота си.
– Точно така, момиченце. Продължавай да си мислиш, че знаеш всичко – изсумтя Гейб, докато отваряше вратата и започваше да се измъква навън.
– Ако някой се опита да я нарани, ще го накарам да страда. Това е обещание – извика Илайджа след него.
Гейб леко се засмя, но не погледна назад. Те наблюдаваха как той се качва в колата си и потегля.
Кейлин трепереше и Илайджа я обгърна с ръце.
– Ще свърши ли това някога? – Попита го тя.
– Разбира се – каза ѝ Илайджа и притисна устни към челото ѝ. – Ще се погрижа за това.
Но тя вече не беше сигурна, че му вярва.
Назад към част 15 Напред към част 17