За дълго време беше просто тъмно. Най-дълбоката, най-тъмната чернота, която Кейлин някога е можела да си представи – и все пак беше още по-тъмно от това. Кейлин знаеше, че е претърпяла ужасен инцидент. Това тя знаеше със сигурност. Всичко останало беше мистерия.
Притъмнявайки, мракът леко се повдигна, като повдигаща се завеса, но тя все още беше в някаква мъгла.
– Побързай, Джейк. Побързай. – Познат глас, но Кейлин не можеше да говори. Всъщност дори не можеше да вижда. По някаква причина обаче все още можеше да чува.
Донякъде паникьосан глас.
– Те са ранени лошо.
– Просто вземи чантата и пистолета. Всичко друго, което може да вкара него или нас в беда.
– Ами Илайджа?
– Полицаите и медиците са на път, Джейк. Не чуваш ли сирените?
– Ебаси, не мога да повярвам, че…
– Просто ми дай проклетата чанта, Джейк, и млъкни.
И тогава завесата на мрака се спусна отново, блокирайки света.
Заля ме.
Нямаше толкова страх, колкото можеше да има. Всичко беше твърде объркващо. Всичко беше различно – нямаше какво да се прави и дори да се чувства. Всичко просто се случваше, сякаш ѝ позволяваха да чуе определени откъси от лентата, а след това други части от лентата бяха заглушени, за да не може да слуша.
Беше невъзможно да се разбере всичко това, а и Кейлин не се опитваше да го направи.
Моля, нека Илайджа да е добре.
Сега се чуваха сирени, които звучаха силно в ушите ѝ, а също и гласове. Вълнение.
– Господи, погледни това. Ще трябва да докараме хеликоптера тук.
– Как мислиш?
– Тя е в лошо състояние.
– А той?
– Той е прострелян, но се притеснявам за главата ѝ. Мозъчна травма.
Времето минаваше, не бързо или бавно – тя просто осъзнаваше, че минава.
Накрая тя осъзна звука на много силен двигател, на движение, на тихи, слаби тонове. Нещата ставаха все по-объркани.
Тя отново си помисли за Илайджа. Мисълта за него предизвика чувство на загуба, чувство, че това не е правилно и че тя трябва да е с него точно сега.
Не искам да преминавам през това сама, Илайджа.
Избледняване.
Напред към съдържанието
ФАНТАСТИЧНИЯТ СВЯТ НА КНИГИТЕ