***
Върнаха се в апартамента, дори и след като беше прибрал бъркотията, Илайджа все още беше весел.
– Имам малко бира, ако искаш – каза ѝ Илайджа, докато миеше ръцете си в кухненската мивка.
Кейлин не се поколеба.
– Ще изпия една бира. Разбира се. Имаме какво да празнуваме. – Той се пресегна към хладилника и извади една шесткомпонентна опаковка, счупи две кутии и ѝ подаде едната.
– Наистина ли? Какво ще празнуваме? Загубата на десет хиляди?
– Не – отвърна тя. Опита вкуса на бирата – беше като да пиеш селцерова вода и стари крекери. Кейлин се намръщи. – Празнувам новата ти работа и факта, че Джей Ди някак си успя вече да поправи ключалката на вратата ни.
Илайджа се замисли, докато отпиваше от бирата си.
– Да, предполагам, че това си заслужава да се отпразнува. Малките победи.
– Наздраве – каза тя и те щракнаха с кенове бира.
– Искаш ли да отидем на някое по-удобно място, за да продължим празненството? – Каза той. – Дори ще донеса свещта ти с нас.
– Разбира се – отвърна Кейлин небрежно, въпреки че вътрешно изведнъж се разтрепери. В очите на Илайджа имаше поглед, глад, който тя си спомни от по-рано, когато нещата между тях бяха станали толкова интензивни – преди Хейли да нахлуе.
Влязоха заедно в спалнята и Илайджа запали свещта ѝ и я постави на нощното си шкафче. Включи телевизора и го пусна на музикална станция, а иначе остави осветлението загасено.
Кейлийн вече седеше в леглото и пиеше бирата си, както можеше.
Той седна до нея, мускулестият му бицепс се огъна, докато накланяше кенчето към устата си и отпиваше от него. Погледна я отстрани.
– Ти не обичаш да пиеш много.
Това беше констатация на факт. Кейлин кимна.
– Изобщо не съм много по бирата.
– Не е нужно да пиеш с мен. Всъщност и аз ще спра. – Той взе нейната и своята кутия и ги постави до свещта.
След това се обърна към нея.
Тя се чувстваше нервна, но все още развълнувана. Спомни си как се почувства, когато докосна голите му гърди и корем. Как той с лекота бе смъкнал панталоните от бедрата ѝ и бе разкопчал сутиена ѝ, а ръцете му се плъзгаха по тялото ѝ с тренирана лекота.
Двамата установиха визуален контакт и се приближиха един към друг едновременно, без да е необходимо да казват нищо повече.
И тогава онази вълшебна целувка, устните му като горещ огън върху кожата ѝ.
Тя изстена, а собственият ѝ огън се разгоря отвъд точката, от която нямаше връщане назад.
Всичко беше като в сън, нереално и едновременно повече от реално. Ръцете ѝ се озоваха под тениската му, докосвайки гладката му кожа, усещайки хребетите и долините на мускулестия му торс, докато той продължаваше да я целува по шията.
Изведнъж всичко се засили. Тя не беше сигурна как се случи – като малък пожар, който мигновено се превръща в пожар с четири аларми и изгаря неконтролируемо. Но в един момент нещата бяха интензивни и горещи, а в следващия тя се задъхваше и стенеше, цялото ѝ тяло се гърчеше от нужда, а Илайджа я завъртя по гръб и се качи отгоре ѝ.
Силните му ръце хванаха ръцете ѝ и ги притиснаха към матрака и над главата ѝ, докато я целуваше по устните.
Тя го обичаше. Искаше го. Бедрата ѝ се вкопчиха в неговите.
Но в следващата секунда, в полумрака през частично затворените очи, тя го зърна и той изглеждаше като друг човек.
Лицето му, окъпано в сенки, не приличаше на Илайджа, а някак повече на Джейсън.
А после сякаш мигновено се бе върнала назад във времето и всичко бе забавен кошмар.
Не се бори – чу го да казва.
От дъха му се носеше мирис на алкохол, а от устните му – на пица, потна и мазна.
Тя крещеше, крещеше и се бореше.
– Хей, хей, какво става? – Каза Илайджа, отдалечавайки се, докато тя викаше.
– Аз не мога да дишам. Ще повърна.
Кейлин скочи от леглото, като се чувстваше сигурна, че ще умре. Нещо ужасно се случваше с нея – инсулт, инфаркт – може би мозъчна аневризма. Каквото и да беше, тя трябваше да избяга от него.
Влязла в банята, затворила вратата и паднала на колене до тоалетната чиния. Седеше там с усещането, че всичко е на път да излезе наяве – цялата тази китайска храна, която беше избрала, бирата, всичко.
Но в последната секунда стомахът ѝ се успокои и тя седна на петите си, дишайки тежко.
На вратата се почука.
– Хей, добре ли си там? – Гласът му звучеше дълбоко загрижен.
– Добре съм – каза тя.
– Мога ли да вляза?
Тя се поколеба. Част от нея искаше той да влезе и да каже, че не ѝ се сърди за това, че е разрушила онова, което се случваше между тях – но друга част от нея се страхуваше, че ще види отвращение в очите му.
– Влизам, Кейлин – обяви той. – Добре?
Тя кимна слабо, със затворени очи.
– Да.
Чу как вратата се отваря, а след това и стъпките му.
– Какво става? Болна ли си? Хранително отравяне?
Кейлин отвори очи и му се усмихна.
– Не, не е хранително отравяне.
С облекчение видя, че лицето му е загрижено. Той клекна до нея.
– Какво се случи? Аз ли направих нещо?
– Не точно.
– Значи съм направил нещо. Не е страшно – каза той – можеш да ми кажеш какво е било.
Тя погледна надолу към пода, смутена.
– Имах някакъв проблясък или нещо подобно. – Тя отново погледна към Илайджа, а в очите ѝ имаше сълзи, които сега се стичаха неудържимо по бузите ѝ. – Не знам защо. Харесвах начина, по който ме целуваше и докосваше, а после… – Гласът ѝ се забави.
Илайджа протегна ръка и докосна нежно рамото ѝ. Тя усети как всичко се отпуска и се облегна на него, прегръщайки го отчаяно, докато сълзите идваха.
– Всичко е наред – прошепна той в ухото ѝ.
Тогава тя се почувства толкова близо до него – толкова топла, толкова обгрижвана.
– Никой никога не се е отнасял с мен така, както ти – каза тя. – Никой.
– Всеки трябва да се отнася с теб така, както заслужаваш – отвърна той.
Не след дълго тя стана и те се върнаха в леглото, като Илайджа духна свещта и след това легна зад нея, обгърнал я защитно с ръце. Той я държеше така до края на нощта и въпреки че тя си мислеше, че може би ще има лоши сънища, такива нямаше.
Тя спеше така спокойно, сякаш беше в топъл, безопасен пашкул и не се притесняваше за нищо на света.
Назад към част 9 Напред към част 11