***
Кейлийн само се усмихна и задържа езика си. Тя се нуждаеше от тази работа.
Няколко минути по-късно тя вече беше на улицата с кафе в ръка. Част от нея беше разстроена от начина, по който Бритни се беше отнесла към нея, но другата част от нея беше просто щастлива, че има работа. Нуждаеше се от пари и накрая щеше да продължи напред и да си намери нещо по-добро. Това беше чисто временно.
Кейлин поне се надяваше да е така. Но без диплома за висше образование – може би това е най-доброто, което можеш да направиш.
Тя отблъсна тази мисъл и се върна в апартамента, като се опита да остане позитивна. Погледна откъм светлата страна на нещата – в рамките на двадесет и четири часа и тя, и Илайджа си бяха намерили работа.
Сега имаше още по-голям шанс да не му се налага да се връща към незаконни дейности, за да изкарва пари.
Да не говорим, че това вероятно щеше да помогне на съдебното изслушване на Илайджа след няколко дни, когато той щеше да се изправи пред комисията по предсрочно освобождаване. Не бяха говорили много за това, но фактът за изслушването висеше над главата на Илайджа като брадва, която чакаше да падне.
Може би сега брадвата нямаше да падне. Той щеше да докаже, че е подредил живота си. Кейлин щеше да му помогне да го направи.
Когато се прибра вкъщи, тя се чувстваше опиянена от леденото кафе и тръпката, че е намерила работа. Писа на Илайджа и му съобщи новината, но след това все още беше развълнувана, хипер, искаше да разпространи добрата новина на други хора. Но на кого изобщо щеше да му пука?
И тогава и хрумна.
Трябваше да се обади на майка си и да се извини за начина, по който беше скочила в колата на Илия и беше потеглила. За това, че е избягала във Флорида без обяснение, че е излъгала, че не е показала на родителите си уважението, което заслужават.
Кейлин вдигна мобилния си телефон и бързо набра номера на майка си, без да отделя достатъчно време, за да започне да се съмнява в идеята си.
В момента, в който майка ѝ отговори, Кейлин разбра, че нещо много, много не е наред.
– Защо ми се обаждаш? – Отвърна майка ѝ, а гласът ѝ беше рязък и сдържан.
Кейлин беше толкова учудена, че трудно намираше думи. Наложи се да говори слънчев глас, опитвайки се да преодолее какъвто и да е гняв между тях.
– Виж, исках да се опитам да обясня всичко – каза тя.
– Не мисля, че можеш.
– Ами мога да опитам.
– И не мисля, че имам интерес да слушам лъжите ти.
Кейлин се почувства така, сякаш я бяха ударили.
– Мамо, виж – знам, че изглежда, че съм се държала като луда. Знам, че не се справих добре с обясненията си и че в началото не бях напълно честна с теб…
– Кейлин, просто престани – каза майка ѝ. Гласът ѝ беше равен, ледено студен. – Просто спри да се опитваш да ме манипулираш. Сестра ти ни каза всичко.
– Какво ти каза Дина? – Попита Кейлин, като изведнъж разбра, че наистина е било твърде лесно да върне чантата си от Дина.
– Как смееш да доведеш този престъпник в нашия дом?
– Мамо, Дина ме помоли да го доведа и това е истината. Той беше в колата…
– Свърших, Кейлин. Не знам какво се е случило с теб, не знам защо правиш нещата, които правиш. Но когато доведе този човек в дома ни и заплашваше дъщеря ни, докато не ти предаде това, което искаш…
– Никога не съм я заплашвала.
– Вие двамата я сплашихте. Тя беше ужасена, когато се прибрах вкъщи – почти беше получила нервен срив. Отне ми часове, за да изтръгна от нея това, което се беше случило, толкова се страхуваше от отмъщение.
Кейлин не можа да се сдържи да не се засмее на абсурдността на това.
– Радвам се, че смяташ, че това е нещо смешно. Защо трябва да се изненадвам?
– Не е смешно, мамо, а нелепо. Ние никога не сме заплашвали Дина. Тя използва това, за да ме накара да изглеждам зле. Ядосана е на мен и лъже.
– Единствената, която лъже тук, изглежда, си ти. И аз повече няма да бъда участник в отвратителните ти лъжи, нито пък ще дам възможност за неморалното ти поведение.
– Неморално? Сериозно ли?
– Не ми се обаждай повече, Кейлин. Не се появявай в дома ни, не си добре дошла тук. Трябва да защитим Дина, тя е непълнолетна и трябва да знае, че е в безопасност от теб и новия ти приятел.
– Добре. Разбирам – каза тихо Кейлин. Тя беше зашеметена и шокирана. Светът ѝ се струваше сив и далечен, сякаш го виждаше през стъкло от мъгла.
– Обичаме те, но не можем да одобрим ужасния избор, който си направила. Вратата ни ще бъде отворена за теб едва когато си готова да бъдеш истински честна и когато спреш да нараняваш хората, които най-много ги е грижа за теб.
– Няма да се обаждам повече – каза Кейлин и след това сложи слушалката.
Назад към част 11 Напред към част 13