***
Едно пътуване с такси и две бири по-късно и Кейлин всъщност се радваше, че се е оставила да я принудят да излезе.
За пръв път от няколко дни насам тя се почувства отново малко човек. Разбира се, все още мислеше за Илайджа, но това не ѝ пречеше да се забавлява.
Може би, само може би, няма винаги да се чувствам толкова ужасно – каза си Кейлин.
– Готови ли сте за снимки? – Каза Алисия.
– О, не знам за това – каза Нели. – Не искаме да я накараме да повърне.
– Защо аз да съм тази, която да повръща? – Отговори обидено Кейлин. – Виж, просто имах лоши няколко дни, не съм се превърнала в пълен кош за боклук.
– Можеше да ме заблудиш – захили се Алисия.
– Добре де, ти си на ход – каза тя. Кейлин вдигна ръка, за да привлече вниманието на бармана. Барманът погледна към Кейлин, докато наливаше бира на друг клиент.
– Какво ти трябва?
– Три „Алабама Слеймърс“, моля – каза му Кейлин.
Барманът се обърна и започна да приготвя шотовете, докато Алисия и Нели продължаваха да се шегуват с новата нагласа на Кейлин да пие здраво.
Кейлин започваше да се чувства почти добре отново. Барът ставаше все по-претъпкан, но музиката беше хубава и не прекалено силна, а хората – дружелюбни. Изпитваше онази приятна смесица от топлина и пукотевица, която обикновено изпитваше, когато за пръв път започнеше да се напива.
Приятелките ѝ бяха тук с нея и за кратък миг Кейлин си помисли, че сякаш последната мрачна глава от живота ѝ никога не се е случвала.
Джейсън и нападението и се сториха като сън, както и пътуването до Флорида с Илайджа. Но в момента, в който отново си помисли за Илайджа, топлото бълбукане на алкохола веднага отстъпи и отново ѝ стана студено.
Празнотата в стомаха ѝ изведнъж се превърна в огромна, болезнена празнота и тя едва се сдържаше да не заплаче там, където само преди няколко секунди беше усмихната и щастлива.
Три „Алабама Слеймърс“ – извика барманът и бутна трите чаши с шотове към Кейлин.
Тя плати за напитките над протестите на съквартирантките си, а след това всяка от тях взе по една чаша и я задържа.
– За ново начало и силни приятелства – каза Алисия и вдигна чашата си.
– Силни приятелства – повтори Нели.
Кейлин кимна и те щракнаха с чаши, след което изпиха шотовете си.
Алкохолът се издигаше в гърлото ѝ, като изгаряше. Кейлин затвори очи за миг, докато паренето бавно изчезваше.
– Лесно става, момиченце – прошепна познат глас в ухото ѝ.
Не можеше да бъде. Беше невъзможно. Кейлин отвори очи и се обърна, за да открие Илайджа, който стоеше до нея на бара, а невъзможно красивото му лице беше някак още по-красиво, отколкото си го спомняше.
Очите му бяха меки и мили, но загрижени.
– Какво… какво правиш тук? – Каза тя, а гласът ѝ трепереше, докато се опитваше да звучи сдържано.
Алисия ги наблюдаваше внимателно.
– Хей, просто си правим женска вечер – каза тя на Илайджа. – Съжалявам, не се опитвам да бъда груба или нещо подобно. Просто това не е този тип вечер.
Илайджа се усмихна на Алисия с кривата си усмивка.
– О, да? На каква нощ според теб се надявам?
Алисия завъртя очи.
– Слушай, сладък си и всичко останало, но не ни интересува.
– Не осъзнавах, че говоря с всички вас. Последно когато проверих – каза той, а гласът му показваше, че намира целия разговор за забавен – че говоря само с един човек тук. И тя може да реши дали иска да има такъв тип нощ или не.
Алисия сграбчи ръката на Кейлин и започна да я дърпа далеч от Илайджа.
– Хайде да се махаме оттук. Той е супер сладък, но определено не е материал за брак.
– Почакай – каза Кейлин, но се съпротивляваше. – Не мога просто да си тръгна.
– Защо не? – Каза Алисия. – Разбирам, Кейлин. Той е секси и всичко останало. Но не е нужно да се впускаш в някаква връзка за една нощ след всичко останало, което си преживяла.
– Аз го познавам.
– Познаваш го?
– Това е Илайджа.
Очите на Алисия се разшириха. Тя отново погледна към Илайджа и очите ѝ се свиха.
– Значи ти си мистериозният мъж, за когото Кейлин ми е разказвала толкова много?
Усмивката на Илайджа избледня. Той погледна към Кейлин, сякаш се опитваше да прецени истинността на казаното от Алисия.
– Тя е говорила за мен?
– Разбира се, че е говорила. Момичетата говорят с приятелките си.
– Алисия – каза Кейлин. – Него прави.
– Какво не правя? – Попита Алисия, като се преструваше на невинна. – Аз просто говоря с него.
– Не се дръж лошо с него, добре? – Илайджа наблюдаваше Алисия с ново изражение – изведнъж стана по-малко дружелюбен.
– Слушай, не знам какво ти е казала Кейлин за мен…
– Достатъчно, за да знаеш, че трябва да я оставиш на мира. Не знам какво правиш тук – каза Алисия. – Преследваш я или нещо подобно.
Илайджа се засмя грубо.
– Аз току-що дойдох тук. Това е място, на което аз и моите приятели идваме постоянно. Не е моя вина, че си решила да се появиш тук за женската си вечер.
– Е, така или иначе, мисля, че ние трябва да си тръгнем или ти трябва да си тръгнеш.
– Мисля, че Кейлин може да реши сама – отвърна Илайджа. – А ти какво си, придружител?
– Аз съм някой, който всъщност се грижи за нея.
Накрая на Кейлин ѝ беше дошло до гуша. Тя се обърна към Алисия и сложи ръка на нейната ръка.
– Добре, това е достатъчно. Трябва да поговоря с Илайджа насаме за минута.
– Кейлин, не му позволявай да те уговори. Той просто ще се опита да те очарова, да те накара да си мислиш, че се е променил, но момчета като него никога не се променят.
– Всичко е наред, Алисия. Наистина мога да се грижа за себе си.
– Всички доказателства говорят за обратното – промълви Алисия.
Кейлин усети как стомахът ѝ се свива.
– Не ми говори така.
– Както искаш – каза Алисия. – Нели, искаш ли да се махнем оттук?
Нели поклати глава.
– Защо не останем за малко?
– Боже, толкова ми е писнало да се занимавам с малки момичета със слаба воля. – Тя се отдръпна от тях и се впусна в тълпата.
– Ще отида да я догоня – каза Нели на Кейлин. – Нямаш нищо против да останеш сама нали?
– Да, добре съм – каза и Кейлин.
Нели се усмихна утешително и тръгна след Алисия.
Кейлин се обърна към Илайджа, който се приближи до нея на бара. Беше облечен в тясна черна тениска и дънки и тя вече виждаше, че другите момичета наблизо го следят с припряни, заинтригувани погледи.
Но Илайджа гледаше само нея. Очите му бяха напрегнати, тъмни и гладни.
– Не исках да вбесявам приятелката ти – каза той, но гласът му ѝ подсказа, че не съжалява чак толкова.
– Тя просто е свръхпротективна – въздъхна Кейлин.
– Знам как се чувства.
Кейлин погледна и го видя да се усмихва леко. Тя му отвърна с усмивка.
– И така, какво правиш тук, Илайджа?
– Излязох да празнувам. – Той вдигна една бира, която беше малко повече от половината пълна. Отпи глътка и облиза устните си. – Ще се радваш да разбереш, че все още съм свободен човек.
– Какво имаш предвид… – започна да пита тя и после осъзна, че сигурно е имал съдебно заседание за нарушенията на предсрочното му освобождаване. – Не ти се налага да се връщаш в затвора? – Каза тя, а сърцето ѝ се разтуптя за него.
– Не, съветът беше снизходителен, защото моят служител по предсрочното освобождаване каза, че съм приятен човек, който прави стъпки, за да подобри положението си в живота.
– О, Боже мой, Илайджа, това е толкова невероятно. – Кейлийн не можа да се сдържи и се хвърли да го прегръща, без да спира да мисли дали това е толкова добра идея.
В мига, в който телата им се свързаха, тя се оказа окъпана в защитната му топлина и сякаш наистина се бе прибрала у дома. В отговор той я обгърна с ръце и я притисна до себе си. Гърдите му бяха силни и твърди, а раменете му – като на рицар, с броня, която никога не можеше да бъде пробита.
Никога повече няма да бъда наранена, ако той просто ме държи така завинаги.
Илайджа я погледна надолу.
– Не съм спирал да мисля за теб. Нито за секунда.
– Илайджа… – започна тя, но устните му бяха толкова близо до нейните, че едва ли можеше да мисли трезво.
– Молих се на Бог да намери начин да оправи нещата, да направи така, че ние с теб да бъдем заедно.
– Не се шегувай така – каза му тя.
Но изражението му беше искрено.
– Не се шегувам. Никога не съм се молил, дори когато съм бил изправен пред труден момент. Но се молех за теб и за мен. Помолих за знак. И тогава ето ме тук, отивам в някакъв случаен бар в Бостън и кого виждам?
– Мен. – Тя погледна в очите му и сякаш по някакъв начин попадаше в тях.
– Теб. – Той се наведе и целуна ъгълчето на устните ѝ. – Винаги ще бъдеш ти, Кейлин. И мисля, че най-накрая разбрах този прост факт.
– Но какво да кажем за онази сутрин? Ти каза, че не съм в безопасност с теб. Каза, че трябва да си тръгна и никога да не се връщам.
– Беше сложно.
– А сега вече не е сложно? – Ръцете ѝ се разходиха по силния му, широк гръб, докато тя се притискаше още по-близо до тялото му.
– Не, все още е толкова сложно – усмихна се той.
– Тогава какво се е променило?
Илайджа се поколеба. Той погледна настрани, но после очите му отново се върнаха към нейните.
– Аз се промених. Или… предполагам, че истината е, че ти ме промени.
– Но ние все още имаме същите проблеми.
– Да, но проблемите са създадени, за да се решават.
– Не това каза преди.
– Забрави какво съм казал преди.
Тя се засмя.
– Илайджа, това е лудост.
– Кога не е било лудо с теб и мен?
И тогава те се засмяха заедно, защото нещо наистина се беше променило. Кейлин не знаеше какво е то, не разбираше какво е това, което караше Илайджа да се връща в живота ѝ отново и отново. Единственото, което знаеше, беше, че да бъде с него, да бъде близо до него, се чувстваше правилно.
Чувстваше се правилно, дори когато беше грешно.
– Да се махнем оттук – прошепна тя в ухото му, а ръката ѝ бе опряна в тила му. Усещаше силните мускули, докато галеше горещата му кожа.
– Сигурна ли си? – Попита той. – Ами приятелките ти?
– Те ще се справят. Ще им пиша.
– Добре. – Той я хвана за ръка и тръгна към изхода. – Хайде – каза той.
Тя знаеше, че това е опасно и че тръгването с него противоречи на всичко, което трябваше да направи. Знаеше, че ако е с Илайджа, целият ѝ свят отново ще се обърка, докато през последните няколко дни едва бе започнала да сглобява счупените парчета.
Но Кейлин не можеше да си помогне. Беше свободна, беше безумно развълнувана и Илайджа беше всичко, което някога е искала.
Не я интересуваше какво ще и струва да бъде отново с него. Беше готова да плати всяка цена.
Назад към част 6 Напред към част 8