Зодиакална Академия – Книга 2 Безмилостни Феи-Част 24

ДАРСИ

Вървях из обширните коридори на къщата, търсейки изход. Имах нужда от свеж въздух. Не можех да открия Тори, а да прекарам още минута в компанията на хора, които ме разпитваха как бих могла да управлявам кралството им и да унищожа всичко, за което Небесният съвет беше работил, беше особен вид ад.
Докато продължавах да търся спасение, имах чувството, че се намирам в хотел „Калифорния“, завивайки наляво и надясно по безкрайни красиви коридори. Можеш да напуснеш по всяко време, но никога не можеш да си тръгнеш.
За бога, къде е изходът???
– Е, ако поне веднъж се научиш да се държиш подобаващо, няма да се налага да продължаваме да минаваме през този цикъл, нали?
Гласът на Лайънъл ме разтърси с нотка на ужас и без съмнение знаех, че не бива да се разхождам из коридорите на къщата му.
Впуснах се в една сенчеста ниша до огромна статуя на дракон – разбира се – и се притиснах по-навътре зад нея. Във вдлъбнатината нямаше и прашинка прах и трябваше да се възхитя на ефективността на почистващия им персонал.
Лайънъл излезе от вратата в другия край на коридора, а аз надникнах през пролуката в кръжащата опашка на дракона със сърце в гърлото.
Той свали ръкавите си, закопча маншетите си и червата ми се свиха, когато забелязах по тях петна от кръв.
– О, по дяволите – изръмжа той, когато забеляза следите.- Сега и аз трябва да отида да се преоблека!- Изръмжа обратно към стаята, след което се втурна по коридора и се отклони към едно стълбище, като на практика плюеше огън.
Сърцето ми се блъскаше в гръдния кош, дишането ми беше тежко, защото останах там за минута, за да се уверя, че Лайънъл наистина си е тръгнал. Когато се уверих, че е така, се извих напред, за да се опитам да избягам. Вратата се отвори отново и аз се свих бързо, а устните ми се разтвориха, когато Орион и Дариус излязоха от стаята.
– Пий – нежно каза Дариус, но Орион поклати глава.
– Добре съм, не съм толкова изцеден тази вечер. Трябва да се върнеш на партито. Ако не го направиш, само ще се озовеш отново тук.
Дариус потупа Орион по рамото:
– Съжалявам…- започна той, но Орион го пресече.
– Недей. Ще заставам до теб всеки път, когато той те докосне с пръст. Не винаги мога да го спра, но ще бъда там.
– Не би трябвало да бъдеш – въздъхна тежко Дариус.
– Това е, което е – каза Орион, след което понижи тона си.- И няма да е завинаги. Скоро сам ще можеш да владееш сенките.
Намръщих се, не бях сигурен какво искаше да каже с това, но това сякаш развесели Дариус, тъй като той кимна.
– Хайде – каза Дариус, но Орион поклати глава.
– Отивам да подишам малко въздух. Знаеш, че не обичам тълпите.
– Аз също не, но за твой късмет никой не те кара да стоиш в средата им.
Орион се намръщи и сложи ръка на рамото на Дариус.
– Един ден цялото това имение ще бъде твое. Надявам се по-скоро рано, отколкото късно?
Дариус прокара ръка по тила си, като се отдръпна от него.
– Ще си спомня за това следващия път, когато баща ми ме пребие.- Той не остави Орион да отговори, тръгна по коридора и погледна предпазливо към стълбището, по което беше минал баща му, докато минаваше покрай тях.
Затаих дъх, докато Орион оставаше да стои там, а стомахът ми се свиваше на възли. Лайънъл е пребил Дариус? Това беше просто ужасно. И защо звучеше така, сякаш Орион често е бил там, когато това се е случило?
Чантичката ми се изплъзна изпод ръката и се чу тихо плясване, като се удари в пода, от което сърцето ми се сви, докато я грабвах обратно. Може би един нормален човек не би го чул, но един вампир? Никакъв шанс.
– Кой е там?- Изръмжа Орион, а тонът му съдържаше смъртоносно предупреждение.- Излез на секундата.
Принудата му доминираше над всеки мускул в тялото ми и аз се измъкнах от скривалището си, сякаш някой беше завързал каишка около врата ми и ме дърпаше. Очите му се разшириха, когато откри кой го е подслушвал, а аз прехапах долната си устна, опитвайки се да измисля някаква причина, поради която през последните пет минути можеше да съм заклещена зад каменен дракон. Не, нямаше буквално никаква причина на света, която да оправдава това.
Очите му бяха изпепеляващо горещи, а челюстта му пулсираше от ярост.
– Здравей, моя сияйна звезда!- Прозвуча женски глас.- Какво, по дяволите, правиш тук долу с една от близнаците Вега?
Погледът ми се стрелна по коридора, за да съзре елегантна жена, която трябваше да е на около петдесет години. Имаше тъмна коса, която се оформяше на по-дълги кичори при брадичката. Кожата ѝ беше влажна, а прилепналата черна рокля, която носеше, беше елегантна, но в същото време секси. Тя вървеше към нас на високи токчета, като използваше рязка скорост, която можеше да означава само едно нещо. Тя също беше вампир.
Сърцето ми се разтуптя, когато тя спря пред мен, с наведена глава и блуждаещи очи. Беше с един сантиметър по-висока от мен дори на токчетата и това ѝ даваше предимството да ме гледа от горе.
– Здравей, красавице, аз съм Стела.
– Дарси – казах аз, като се опитах да не показвам неудобството си, докато тя вдишваше дълбоко пред лицето ми.
– Мммм – измърмори тя.- Цялата тази сила.- Тя оголи кътниците си.- Само малко вкус…
– Хей – почакай!- Вдигнах панически длани, а магията затрептя в ръцете ми, докато се подготвях да се опитам да я отблъсна.
Орион беше до мен след миг, а ръката му се плъзна около кръста ми.
– Тя е моят Източник, Стела – изръмжа той, оголвайки собствените си зъби обратно към нея.
– О, боже, ти си бил зает, откакто те видях за последен път, момченце – закани се тя.
Момченце?
Тя облиза устни, като отново се вгледа във врата ми, и аз направих крачка назад.
– Какво ужасно престъпление би било за една майка да сподели Източника на собствения си син. Колко егоистично от моя страна е да мисля, че мога да поискам такова нещо от собствената си плът и кръв.- Тя играеше с косата си, а от устните ѝ се подаваше нацупена гримаса, докато се опитваше да го манипулира. Но нямах усещането, че и се получава.
– Не започвай – каза той уморено.- Какво изобщо правиш тук долу?
– Мога да попитам същото и теб.- Очите ѝ се насочиха към мен и тя се поколеба малко, докато се приближаваше.
– Ти си пияна – въздъхна Орион.- Върни се на партито.
– Нямаш нищо против да остана още малко, нали, херувимче?- Попита ме тя и аз се измъкнах от ръцете на Орион.
– Всъщност вие двамата останете, аз така или иначе имам къде да бъда.- По-конкретно: навсякъде, но не и тук. Започнах да вървя, но Орион хвана китката ми и ме дръпна обратно към бедрото си.
Погледнах го с тревога, докато той ме държеше здраво на място.
Стела облиза устни и извърна глава, докато се смееше.
– Направи го отново. Но този път я остави да стигне по-далеч. Обичам лова.
– Върни се на партито – каза Орион решително, а гласът му се отрази през тялото му право в моето.
Стела започна да ни обикаля, като въздишаше драматично.
– О, Ланс, ти си толкова разочароващ. Липсва ми детето, което се радваше на компанията ми. Клара…
– Не произнасяй името ѝ – изплю Орион.- Отдавна си загубил това право.
Стела изсумтя, продължавайки да ни обикаля, скубейки роклята ми, опитвайки се да ме хване за ръка, но Орион продължаваше да я отблъсква.
– Липсва ми татко ти. Той беше толкова забавен. Винаги беше готов за преследване, лов, игра. Ти си толкова скучен, откакто стана учител в тази дива академия.- Тя се наведе, за да погали Орион по лицето, и той трябваше да я остави или да ме пусне.
Очите ѝ паднаха върху мен.
– Ябълката обаче никога не пада далеч от дървото, херувимче. Точно както във вените ти тече кръвта на Дивия Крал, така и във вените на моето момченце тече кръвта на хищника. Ако не беше обвързан с толкова много правила и последици, щеше да преследва красивия ти врат из цялата тази къща и да те изцеди докрай, когато те хване.
– Престани – изръмжах аз, а гневът се надигаше в гърдите ми. Презирах начина, по който се държаха с мен. Като мишка в лапите на котките. Исках да се измъкна по дяволите оттук.- Пусни ме – поисках от Орион, но ниският шум в гърдите му ми подсказа, че няма намерение да се подчини.
Стела кимна нетърпеливо.
– Да, пусни я, пусни я да бяга.- Тя скръцна със зъби и аз изведнъж осъзнах, че вероятно е по-добре да съм там, където съм. Хванах се за ризата на Орион с едната си ръка, а с другата насочих дланта си към нея.- Върви си. Махни се. Или ще те накарам.- Алкохолът, който бях изпила, развързваше езика ми и бях горда от себе си, че прегръщам вътрешната си природа на фея.
Тя ме зяпна, отдръпна се и задържа лицето си в шок. Все още се поклащаше, но не можех да усетя никаква миризма на алкохол по нея, въпреки че Орион изглежда смяташе, че е пияна.
– Ще позволиш ли на дъщерята на Дивия крал да ми говори така?- Попита тя.
Орион я погледна.
– Аз не я контролирам, тя може да говори каквото си иска.
– Ех, какво дете съм отгледала. Бих те разменила с Клара веднага.
Орион се вцепени, ръката му започна да трепери там, където беше заключена около мен.
– И аз бих те разменил за татко за един удар на сърцето.
Очите ѝ светнаха като светулки, а след това заблестяха със сълзи. Гъсти, мокри капки се разплискаха по бузите ѝ.
– Как можа да кажеш такова нещо? Как можеш да ме нараниш така, след всичко, което съм направила за теб?- Тонът ѝ се беше променил в мелодраматична молба и трябваше да съжаля Орион, че трябва да се справя с тази глупост.
Орион не каза нищо, а Стела продължи, почти плачейки.
– Ето защо баща ти си отиде, той не можеше да понесе сина, който беше отгледал. Ти беше толкова обещаващ. Но трябваше да преследваш собственото си сърце и в този процес разби неговото. Затова се самоуби.
– Той не се е самоубил. Престани да се държиш като дете – каза Орион студено, а тонът му подсказваше, че това е игра, с която е свикнал. Сякаш той беше родителят в тяхната връзка.
– Можеше и да го направи!- Изкрещя тя и тръгна по коридора в поток от сълзи.
Орион си пое дълго дъх.
– Съжалявам, че трябваше да видиш това. Тя… има някакви проблеми.
– Добре ли е?- Въздъхнах, несигурна как да се чувствам, когато риданията ѝ се върнаха при нас.
– Всичко това е игра. Не вярвай в това. В момента, в който види, че си съпричастна, ще забие нокти и никога няма да се откаже.
Погледнах надолу към ръцете му, които все още бяха заключени плътно около мен. Бях се притиснала в страната му и изгарящата топлина на тялото му се просмукваше в моето.
– Говорейки за това, че не се отпускаш.- Сбърчих вежди и той ме пусна, макар че се задържах половин секунда срещу него, преди да се отдръпна. Погледнах през рамо и посочих. – Това ли е изходът?
Лицето му се изкриви в дяволска усмивка.
– Не си ли забравила нещо, Блу?
– Еми.- Повдигнах рамене.- Не?
– Защо се криеше зад тази статуя?
Скръстих ръце.
– Никога не си ме оставял да се измъкна от нещо. Сега знаеш всичко, обичам да се вмъквам в тъмни ъгли.
От гърлото му се изтръгна смях и аз се усмихнах в отговор.
Една точка за мен.
– Хайде, ще ти покажа пътя навън, а ти можеш да ми разкажеш истинската история, докато вървим.- Той пристъпи към мен, постави ръка на гърба ми, за да ме накара да се раздвижа, и изпрати бели горещи искри, които изхвърчаха от основата на гръбнака ми. Почти спрях да дишам, когато ръката му се плъзна около кръста ми и остана там.
– И така?- Попита той, когато не казах нищо.
– Чух Лайънъл и реших, че не искам да ме открие да се скитам из дома му като вражески шпионин.
– Добро решение – коментира той.- И предполагам, че си разбрала защо всички бяхме в тази стая?- Попита мрачно той.
Спуснах очи към лъскавия дървен под под нас.
– Да – прошепнах аз.
– Значи вече знаеш как Лайънъл се отнася със сина си?
Кимнах, а червата ми се стегнаха неприятно.
– Знам и начина, по който Дариус се отнася към нас – промълвих.
Орион замълча за дълъг миг, като че ли се замисли.
– Дариус просто прави това, което смята за правилно.
– Това не оправдава…
– Знам – каза той твърдо и после въздъхна.- Нека не говорим за Наследниците. От тях ме боли глава през повечето дни от седмицата.
Кимнах и над нас се спусна тишина, която сякаш сгъсти въздуха и затрудни дишането. Усещах само ръката му на кръста си, а единственото, което вдишвах, беше канела и мъжкия му мускус.
За миг ми се стори толкова естествено да вървя така, рамо до рамо с него. Но в мига, в който завихме зад ъгъла и той ме пусна, магията се развали. Той беше моят учител и наистина нямаше нищо повече от това. Половината от момичетата в училище се захласваха по професор Орион в час. Но той беше от онези, които гледаш, но не докосваш. Което го правеше примамлив дори преди да се вземе предвид злодейският му външен вид.
– Така че… майка ти изглежда интересна – казах леко и той ме стрелна с мрачен поглед.
– Това е учтивост. Тя е черногледа жена и те съветвам да стоиш далеч от нея. Всичко, което излиза от устата ѝ, обикновено е лъжа, измислена, за да манипулира.
– Това, което каза за баща ти…
– Както казах, това не е вярно. Баща ми почина при магически инцидент. Би трябвало да знам. Бях там, когато това се случи.
– О – въздъхнах и сърцето ми се разкъса за него. Може и да бях загубила двама родители и никога да не бях познала прегръдката на мама или татко, но никога не бях достатъчно голяма, за да ги оплаквам.- Това е ужасно, много съжалявам.
Орион си пое дълго дъх.
– Това е в миналото. Там съм склонен да го оставя.
Стигнахме до дълга зала, облицована с дълги до пода прозорци, които гледаха към невероятен вътрешен двор. През средата му се простираше блестящ правоъгълен басейн, осветен от сини светлини в основата си. Орион отвори вратата и аз го последвах навън в красивото място. Всяка стена беше окичена със саксийни растения, а по стените се катереше бръшлян, като всичко това беше подчертано от нанизи златни приказни светлини. Няколко шезлонга лежаха в редица вдясно от басейна, а вляво от него имаше бар, снабден с барбекю.
– Това място е нелепо – засмях се наполовина, докато възприемах всичко.
Орион ми отвърна с усмивка и се отправи към бара, като се скри зад него.
– Какво би искала мадам?- Попита той с официален тон, който беше адски добро имитиране на камериера на Акрукс. Аз се захилих, като побързах да заема една табуретка пред бара и поставих чантичката си на него, наслаждавайки се на хладния бриз срещу горящия ми врат.
– Хм… Манхатън?- Подразних го, а той поклати глава.
– Страхувам се, че току-що сме изчерпали глупостите, какво ще кажете за спрейзер от бяло вино с малко чадърче в него?
Засмях се и кимнах нетърпеливо, докато той ми приготвяше питието, след което си наля една мярка бърбън.
Той ми протегна чашата и аз се наведох през бара, за да я взема. Когато я хванах, той не я пусна и аз го погледнах под миглите си, питайки се защо.
– Казах ли ти колко изключително красива изглеждаш тази вечер, Дарси?
Дарси.
Той беше казал името ми. За първи път в живота си. И защо звучеше като нещо повече от име, когато го произнасяше? Сякаш беше изстрелял стрела и тя беше пронизала плътна рана в мен в същия момент.
Ад. Трябваше да преодолея този човек. Защо бях толкова влюбена в него?
Недостъпен, това беше. Винаги искаме това, което не можем да имаме, а професор Орион беше недостъпен. Това е просто. И тези мускули. И брадата. И тъмните очи. И трапчинките. Но това беше всичко.
– За първи път чувам това, професоре – прошепнах аз, без да мога да накарам гласа си да се извиси повече.
– Не го прави – измърмори той и пусна питието.
Погледнах го с любопитство, докато обикаляше бара с бърбъна в ръка. Той зае стола до моя, като ръката му се допря до мен.
– Какво да не правя?- Попитах, като се обърнах с лице към басейна и отпих глътка от коктейла си. Той се разтвори на езика ми и предизвика дълбока топлина в гърдите ми.
– Знаеш какво.
– Много си самонадеян, Орион. Мислиш, че съм много по-наясно с хаотичния ти начин на мислене, отколкото съм в действителност.- Отново отпих от питието си, като го шпионирах с ъгълчето на окото си.
Той отпи от собствената си напитка и познатият полъх на бърбън се понесе над мен, изтръпвайки в сетивата ми. Това се превръщаше в спусък, както в момента, в който влязох в кабинета му и той отвори бутилката, ме караше да искам да я опитам от устните му. А после това ме караше да се чудя дали кътниците му няма да докоснат езика ми, когато се целуваме, а това винаги ме караше мислено да го събличам, после да си представям как изглеждат тези мускули под ризата…
– Имам нещо за теб – каза той и аз се обърнах, мигайки от тъмната си фантазия.
– Така ли?
Той кимна, бръкна във вътрешния си джоб и извади синята ми коса. Сърцето ми се разтуптя и от него се изтръгна задушен звук. Посегнах към него и той я плъзна върху китката ми.
Държеше ръката ми в своята, а очите му бяха присвити и останаха върху лентата с коса.
– Искам да знаеш, че вярвам, че сама щеше да си я върнеш, когато беше готова. Но въпреки това ми достави голямо удоволствие да я възстановя за теб.
Гледах го в пълен шок, не знаех какво да кажа, езикът ми беше вързан на възел.
– Но феите не водят битки за други феи – изригнах, напълно учудена, че действията му през този ден са били да я вземе обратно от Сет. За мен. И нищо друго.
Той допи питието си, постави чашата на бара и се изправи на крака. Не отговори на това, което бях казала, а аз дори едва си спомних какво беше то, когато започна да сваля дрехите си.
– Ей, какво правиш?- Наполовина се засмях, докато той свали сакото и събу обувките, като свали и чорапите си. О, Боже мой.
– Мразя партита, но обичам да плувам.- Той започна да разкопчава копчетата на ризата си и макар че беше с гръб към мен, все още бях пленена, когато я пусна на пода като копринен чаршаф. Очите ми се спуснаха по кожата му до мястото, където мускулите му гравираха обърнато V в долната част на гърба, изчезвайки под колана. Раменете му бяха загорели и страшно широки, което ме накара да пожелая да изследвам всички тези мускули с ръце.
Той свали панталоните си и устата ми стана още по-влажна, когато се приближи до ръба на басейна само по черни боксерки.
В корема ми се появи топлина и аз стиснах бедрата си, докато желанието ме завладяваше. Той се наведе напред и се гмурна във водата като професионалист, изчезвайки под повърхността с абсолютна грация.
Допих питието си, поставих чашата и завъртях малкото чадърче между пръстите си. Когато Орион не се появи на повърхността, в стомаха ми се загнезди неприятно чувство.
Пуснах чадърчето, забързах се към ръба на басейна и го потърсих. Не го виждах никъде и сърцето ми започна да се свива от времето, което сигурно вече беше минало. Една минута, две?
Приклекнах, навеждайки се още повече над ръба.
Чакай малко, той има силата на въздуха, така че може би това означава…
Той проби повърхността точно под мен, хвана ръката ми и ме повлече в басейна. Викът ми беше погълнат от водата, докато той ме дърпаше надолу към най-дълбоката част на басейна.
Гърдите ми вече се бяха раздули и паниката от това, че той ме дръпна под водата толкова бързо, означаваше, че едва съм си поела дъх. Изведнъж той ме бутна отзад и аз се сринах на колене, а въздухът някак си свободно течеше около мен. Загледах се с пълно страхопочитание, когато се озовах в голям правоъгълен въздушен джоб, издълбан с магия до стената на басейна. Изправих се, отмятайки мократа си коса от очите, докато си поемах дъх.
Бях сама в пространството и се взирах във водата, която се вълнуваше над мен, а сините светлини на басейна се отразяваха от повърхността. Бях мокра до кости и бях изгубила токчетата си по пътя надолу, но не ми пукаше, партито така или иначе беше гадно, а този момент беше твърде невероятен, за да бъде съсипан от размазан грим и мокри дрехи.
Загледах се в блестящата вода отдясно, точно когато от нея се появи сянка. Орион премина през водната стена с такава лекота, сякаш вървеше над земята.
– Това е невероятно – засмях се, а гласът ми отекна обратно към мен.
– Значи не се сърдиш, че те завлякох на дъното на басейна?- Подиграваше се той.
– Това го компенсира – казах с наклонена усмивка, като направих жест към красивата магия, която той беше направил.
Надявам се някой ден да мога да правя такива неща.
Сияйната му кожа привлече вниманието ми и аз се борих с нуждата да изследвам всеки сантиметър от плътта му. Тялото му предизвика в мен болка, която не познавах от дълго време. Откакто бившият ми ме беше изоставил, след като му бях дала девствеността си, не бях правила нищо повече от това да се заигравам с момчета. Желанието ми да стигна по-далеч никога не се беше появило отново. Не и до Орион. И никога през целия ми живот не бях искала никого така, както исках него.
Брадата му беше подстригана още по-късо за партито, което разкриваше мощната му челюст и онази божествена трапчинка на бузата му. Беше ме довел тук, сама, като ме беше откъснал от света. А пламтящият интензитет на погледа му ме накара да се надявам, че може би е на път да се откаже от ролята на учител за една вечер и да признае, че също е привлечен от мен.
Той погледна над нас и веждите му силно се смръщиха.
– Има хиляди причини, поради които не можем да бъдем заедно.
Преглътнах слино, а в отговор на думите му по кожата ми запълзяха леки тръпки. Притиснах гърба си към хладните плочки на басейна и тръпки се разпространиха по-дълбоко, предизвиквайки изтръпване на тялото ми.
– Обвързан съм с толкова много правила, че мога да загубя остатъка от вечерта, за да ти ги обяснявам – каза той.
– Тогава ги пропуснете, сър.- Усмивка заигра около устата ми, докато в гърдите ми танцуваше топлина.
Той се приближи и опря ръцете си от двете ми страни на стената.
– Мисля, че времето за господине и професоре е свършило, нали?
От устните ми не излезе никакъв отговор, но тялото ми му го даде, когато се протегнах и направих единственото нещо, за което най-много мечтаех, откакто започна това всепоглъщащо влюбване. Прокарах пръсти по края на челюстта му, опрях палеца си върху трапчинката на бузата му, усещайки малката вдлъбнатинка в кожата му.
Разстоянието, което ни разделяше, изведнъж ми се стори прекалено голямо; въздухът се носеше по откритата ми плът, смразявайки ме до дъното. Нуждаех се от топлината на ръцете му, от горещата преса на стомаха и гърдите му.
– Ланс – издишах аз и зениците му се разшириха, когато срещнах погледа му.
Той погълна пространството между нас и аз изпитах чист грях, когато устата му се притисна към моята. Това беше среща на сухи клони с огъня и резултатът беше всепоглъщащ пламък, който ме изгори отвътре навън.
Избяга ми отчаян звук, който щеше да ме накара да се изчервя, ако ми беше останала и частица самосъзнание. Но това беше всичко, което му беше необходимо, за да се вкопчи в мен с пълна сила, прихващайки краката ми около кръста му толкова бързо, че главата ми се завъртя.
Ръцете ми най-накрая получиха най-съкровеното си желание и се спуснаха по равнините на цялата тази великолепна златиста кожа. Но не ми беше достатъчно само да усетя гъвкавостта на мускулите му, имах нужда от повече и си го взех, като драсках по красивата му обвивка, исках да проникна под плътта и костите и да си пробия път по-надълбоко.
Имах нужда от повече.
Едната му ръка се заплете в косата ми, дръпна я, за да наклони брадичката ми назад и да предизвика още един стон на удоволствие от устните ми. Той го погълна, езикът му потъна в устата ми и накара сърцето ми да намери ритъм, в който никога преди не е биело.
Целуваше ме така, сякаш не му беше позволено да ме целува, но ако не го правеше, щеше да умре. Заплетох се около него със същото желание, кладенецът на магията в тялото ми се разля и заля вените ми. Дълбока и непозната енергия бръмчеше в мен, приливайки към краищата на кожата ми. Орион сякаш също я усети, тъй като косъмчетата по ръцете ми се надигнаха, а статичната енергия пропука навсякъде, където плътта ни се срещаше.
Бях напълно изгубена в най-дълбокото и плътско желание, което някога бях изпитвала.
Ръката му намери процепа на роклята ми и пръстите му се спуснаха по голия ми крак, като ме накараха да изтръпна в отговор. Огънят премина по гръбнака ми, за да се върне обратно, когато той хвана бедрото ми и го стисна.
С толкова малко дрехи, които ни разделяха, усещах всеки сантиметър от възбудата му да се натиска между краката ми и започнах да се чудя колко далеч ще стигне тази целувка. Пръстите ми се плъзнаха в края на косата му, докато се притисках към него, и мислите ми отново се разпръснаха. Той издаде диво ръмжене, изпълнено единствено с нужда, а ръката му се премести между нас, като блуждаеше по-дълбоко под роклята ми, докато не намери горната част на бикините ми. Едва не загубих ума си, когато пръстите му докоснаха чувствителната плът там и се плъзнаха по линията на бельото ми. Гърбът ми се изви, докато се опитвах да приближа ръката му, за да изпълня обещанието за екстаз, което знаех, че може да ми донесе.
Вместо това той освободи ръката си и я постави на бедрото ми с тежък дъх. Отне ми всичко, което имах, но след като пръстите му бяха здраво отдалечени от онази част на тялото ми, която се опитваше да управлява шоуто, можех да мисля малко по-ясно.
Той се отдръпна почти в същия момент, в който го направи, и аз преглътнах трудно, когато усетих навсякъде трайните усещания от тази целувка. Устата ми изтръпна, а бузите ми се протъркаха от брадата му. Мускулите на бедрата ми пулсираха там, където все още бяха плътно заключени около кръста му, а сърцето ми сякаш кървеше от загубата на контакт с устата му.
Останахме бездиханни и мълчаливи, взирайки се един в друг, сякаш реалността, която ни чакаше над нас, нямаше да ни разкъса. Но аз знаех също толкова добре, колкото и той, че това е нещо еднократно. Сега просто трябваше да убедя тялото си в това.
Развързах краката си от него, опрях ръце на раменете му, докато се спусках надолу. Той ме удържа за момент, а после въздухът между нас се промени. Очите му потъмняха и нямаше нужда да говори, за да ми даде да разбера какво мисли. Обетът увисна плътно около нас. Това няма да се случи никога повече.
Той отвори уста, за да говори, но аз заговорих преди него, без да искам да ме кара да замълча. Вече знаех какво ще се случи в момента, в който оставим това вълшебно място зад гърба си, нямаше нужда да ми се казва.
– Хайде да вървим.
– Можем да останем още малко… ако искаш.- Изражението му беше на наранен човек, но знаех, че каквато и болка да се крие в тялото му, никога няма да бъде моя, за да я излекувам.
Поклатих глава, вдигнах брадичката си, за да погледна към повърхността на басейна.
– Не, мисля, че сега трябва да се върнем към реалността.- Колкото по-дълго оставам, толкова по-трудно ще ми е да си тръгна.
– Ядосваш ли ми се, че те доведох тук?- Попита той и аз бях принудена да погледна надолу, попадайки в интензивността на очите му, докато на челото му се образуваше напрегната линия.
– Не.
Той протегна ръка, за да прокара пръсти по линията на челюстта ми, леки като перце.
– Знаеш как трябва да бъде.
Кимнах, като се отдръпнах от докосването му, което ми се стори като да раздалечиш два магнита.
– Знам.
Това, което се случва на дъното на басейна, си остава на дъното на басейна.
– Хайде тогава, Блу.- Той протегна ръка.
Поех си треперещ дъх и поставих ръката си в неговата.
– Мисля, че ще е най-добре, ако не ме наричаш повече така.- Дръпнах кичур мокра коса.- Така или иначе не е синя.
Той ме погледна със сенки в очите си, но все пак кимна. Той влезе в басейна, като ме повлече след себе си, а аз си поех дъх, преди да се промуша през магическата стена. Усетих как тя се привлича зад мен, как водата запълва това лично пространство, което никога повече нямаше да съществува.
Измъкнах ръката си от хватката му, плувах към повърхността и си поех дъх, когато я пробих. Доплувах до ръба на басейна, издърпах се на плочките и затреперих, докато нощният въздух ме обгръщаше.
Орион изплува секунда по-късно, като постави обувките ми до мен, преди да се измъкне и да се изправи на крака. Аз също се изправих, прегърнах ръце около гърдите си и се опитах да насоча затопления въздух към върховете на пръстите си. Беше като да се опитваш да запалиш огън по време на буря, подпалките бяха налице, но пламъкът не се разгаряше.
– Ето – каза сковано Орион, приближи се и отвори дланта си. Горещият въздух ме обгърна и той ме остави в него, докато събираше собствените си дрехи и се изсушаваше за няколко секунди. Обърнах се, когато той започна да се облича, а в корема ми натежа потискащо чувство. Бях излязла от блажен сън в една по-мрачна реалност, а толкова много исках да се върна към съня.
Роклята ми изсъхна и косата ми падна около мен на свободни къдрици. Нахлузих обувките си, които Орион сигурно вече беше изсушил, след което се преместих да взема чантичката си от бара, извадих джобно огледалце и проверих грима си. Изглеждах като по чудо добре. Спиралата ми беше водоустойчива и по дяволите, точно сега доказваше, че си заслужава. Използвах пудрата в чантата си, за да коригирам останалата част, след което я поставих обратно. Погледнах влажната лента с коса на китката си с болка в сърцето, след което я смъкнах от китката и я прибрах в чантата си.
Поех си дъх и се обърнах към Орион, знаейки, че не мога да отлагам повече. Той беше напълно облечен, с гръб към мен и с ръце в джобовете.
– Сестра ми обичаше това място – каза той и ме изненада.
Преместих се до него и се загледах в красивия двор.
– Ами да?
– Идвахме тук като деца. Тогава нещата бяха толкова прости. Не виждахме нищо друго освен доброто в света.
– Какво стана с нея?- Попитах нежно, като го погледнах.
Веждите му бяха смъкнати, а тъмнината в очите му се беше върнала с пълна сила. Той не отговори за дълъг миг.
– Тя попадна сред лоши хора.
– Акруксите?- Отгатнах и Орион ме погледна за първи път, откакто бяхме напуснали басейна.
– Не търсете неприятности, мис Вега.- Тонът му беше официален и аз бях обезпокоена от това колко ме боли, като се има предвид, че вече знаех, че ще бъде така. Не казах нищо и той изпусна слаб дъх.- Искаш ли да я видиш?
– Клара?- Попитах, а той кимна, като ми се усмихна призрачно.- Да, бих искала.
Той се насочи обратно към стъклените врати и аз го последвах вътре, наслаждавайки се на топлия въздух, който обгръщаше мястото. Сякаш зад стените на тази къща постоянно гореше огън, като чили се намирахме дълбоко в недрата на вулкан.
Орион вървеше пред мен, без да се обръща назад, докато криволичехме из огромните зали, като единственият звук между нас беше щракането на токчетата ми и трополенето на стъпките му.
Скоро той спря под стълбището, по което Лионел беше изчезнал по-рано, и ме обзе дълбоко напрежение. По стената, която се издигаше към следващото ниво, бяха разпръснати снимки. Орион се изкачи по стъпалата и откъсна една от тях от куката. Последвах го и той ми подаде снимката в златната ѝ рамка.
Пръстите ми изтръпнаха от очакване, докато гледах официалната снимка. Това беше групов портрет, направен на огромните стъпала на верандата пред тази къща. Четиримата Акрукси стояха в центъра му и от вида му предположих, че Дариус е на около петнайсет години. Вляво от тях бяха останалите съветници и наследници, застанали пред тях. Отвъд тях се бяха скупчили още няколко души, които не разпознавах.
Вдясно от тях беше майката на Орион, Стела, а до нея беше самият Орион, който изглеждаше отегчен; можеше да е само няколко години по-млад от сега. До него имаше момиче с лешникова коса и зашеметяващи черти и беше очевидно коя е тя още преди Орион да се наведе напред и да я посочи. Беше се облегнала на брат си със спокойна усмивка на лицето, която не подсказваше, че нещо в живота ѝ не е наред.
– Това беше нощта, в която тя… изчезна – каза той лаконично, а очите му проблеснаха от някакъв спомен. Погледнах го с ужас, а болката погали сърцето ми при съкрушения поглед в очите му.
– Какво се е случило с нея? Не си ли тръгнахте заедно от партито?
Устата на Орион се стегна в плътна линия и усетих, че няма да ми каже нищо повече. Но това означаваше, че той знае нещо.
– Ланс?- Прошепнах и той се изправи в отговор на това.
– Ако не мога да те наричам Блу, ти няма да ме наричаш така.- Той грабна картината и я постави обратно на стената. Нещо в това се вряза по-дълбоко от всяко друго обещание, което си бяхме дали тази вечер. Но може би това беше начинът, по който той се чувстваше към прякора си за мен.
– Върни се на партито – въздъхна той, а погледът му беше вперен в снимката. Преди да успея да отговоря, главата му трепна и той погледна нагоре по стълбите, а лицето му се преобрази, тъй като явно беше чул нещо.
– Какво става?- попитах, но той поклати глава.
– Върви – изръмжа той, след което се изстреля по стълбите и изчезна зад ъгъла.
Стоях там, малко шокирана от това, че ме напусна толкова внезапно, но бързо се опомних и се изкачих нагоре по стъпалото, като отново взех снимката от стената. Същата изгаряща енергия премина през мен, а ръцете ми сякаш се движеха от само себе си. Обърнах я, като махнах задното стъкло.
Сърцето ми заби от вълнение, когато открих това, което някак си знаех, че ще бъде там. Под нея лежеше една от картите Таро на Аструм с рогат червен звяр, седнал на трон. Дяволът беше отпечатан в основата ѝ и страхът пропълзя в корема ми, когато я обърнах, за да прочета надписа на гърба.

Не подценявай звяра, който те засенчва.
Той е върховната сила, която властва над вашия живот и живота на много други хора.
Пазете се от лъжите му.
Отговорът на въпроса ви ще бъде разкрит по време на лунното затъмнение.
Но когато откривате истината, не позволявайте на сенките да ви завладеят.

Падаща звезда

Гърдите ми се свиха и аз набързо прибрах картата в джоба си, преди да оправя картината и да я поставя обратно на стената.
Обърнах се и се отправих надолу, вървейки обратно към партито със страх, който облизваше гръбнака ми. Трябваше да намеря Тори и да ѝ покажа тази карта. До лунното затъмнение оставаше само седмица и то съвпадаше с „Разплатата“. Така че каквото и да ни очакваше в този ден, трябваше да сме готови за него.

Назад към част 23                                                           Напред към част 25

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!