ЗОДИАКАЛНА АКАДЕМИЯ – книга 3 – Разплатата Част 17

ДАРСИ

Събудих се късно на следващата сутрин, протегнах ръка през чаршафите в търсене на топли мускули, които да ме придърпат към себе си, но когато се опомних напълно, си спомних, че съм сама. Ръката ми кацна на атласа и едва след един удар на сърцето от него се разнесе лекият звън на алармата за ставане.
Издърпах завивките върху главата и прибрах коленете си към гърдите, прокарвайки пръсти по местата, където бяха ръцете на Орион, и запаметявайки всяко докосване и целувка. Дивите емоции в мен накараха сърцето ми да се почувства така, сякаш ще се пръсне. Никога досега не бях изпитвала такива чувства към някого и донякъде се страхувах от тази мощна буря в мен.
Атласът ми упорстваше и аз се претърколих по корем, докосвайки екрана, за да прочета хороскопа си с прозявка.

Добро утро, Близнаци.
Звездите проговориха за твоя ден!

Днес ще ви бъде поставена свирепа задача, но това може да не е единственото предизвикателство, с което ще се сблъскате. Непредсказуемият и разрушителен Уран се е преместил във вашата карта, така че трябва да очаквате неочакваното по всяко време.

Някой започна да блъска по вратата ми и сърцето ми се разтуптя.
– Кой е? – Извиках, но този, който беше, просто продължаваше да удря с юмрук по дървото.
Скочих от леглото, отключих вратата и я дръпнах с раздразнение. Сет едва не ме събори, докато влизаше в стаята ми, обхождайки ме с очи.
– Какво, по дяволите, правиш? – Опитах се да го избутам обратно през вратата, като вдигнах въздух на върха на пръстите си и хвърлих порив към него. Той го блокира с едно просто движение на ръката си, а очите му паднаха върху мен.
– Кого чукаш? – Изиска той.
– Какво? – Изригнах, а сърцето ми се спъна в обвинението му. Омагьосана, откъде, по дяволите, той знае?
– Не ме лъжи, бейби – изръмжа той. – Снощи беше стоварен кошмар от Адската седмица и ти не беше в леглото си, когато изкарахме всички първокурсници.
Очите му ме прехвърлиха и се спряха върху косата ми. Той се стрелна напред, притисна ме до гърдите си и навря нос в косата ми.
– Ммм, мога да отворя цял магазин за гривни с всичко това.
– Махни се от косата ми! – Една лиана се изстреля от ръката ми и го блъсна във вратата, увивайки се около врата му. Той все още се усмихваше, по дяволите, дори когато започна да го задушава, а аз се усмихнах на силата, която бях предизвикала срещу него. Той я отряза с рязък удар на въздуха, а тъмната му усмивка се разшири.
– Успокой се, бейби, твоят Алфа просто те проверява. – Той се приближи отново. – Винаги ми харесва да знам с кого се чукат членовете на моята глутница. Но обикновено е по-лесно да се следи това, тъй като те чукат или мен, или друг член на глутницата.
– Не чукам никого. – Сложих ръце, като го погледнах твърдо, а очите му се свиха подозрително.
– Тогава къде беше снощи?
– Бях при Тори.
– Лъжеш, та чак ще предизвикаш пожар – мърмореше той. – Дариус каза на Кейлъб, че тя е с него, и Кейлъб дойде при мен, готов да се запали.
Тя е била с Дариус? Защо?
– Да, беше – казах хладнокръвно, опитвайки се да прикрия задника си. – Когато тя отиде да се срещне с Дариус, аз заспах при нея. Върнах се тук преди един час.
Сет прокара език по зъбите си.
– Добре, бейби. Запази тайните си. Ако все пак искаш нуждите ти да бъдат задоволени от истински мъж, знаеш, че можеш да дойдеш при мен. Кейлъб и Тори си имат нещо хубаво, ние можем да имаме същото… – Той пристъпи по-близо и аз сгънах ръце.
– Не, благодаря. Мога да посрещна нуждите си и сама.
– Хм, бих искал да видя това някой път. – Очите му се плъзнаха надолу към голите ми крака, а после се върнаха към очите ми. – Тъй като моята глутница все още ме отбягва. Искаш ли отново да бягаш с мен тази вечер? – Той повдигна вежди, изглеждайки истински обнадежден.
– Не, Сет. Ти каза, че трябва да ме посветиш, за да можеш да ме изгониш. Така че се заеми с това.
– Работя върху това, малка Омега. Или може би трябва да те наричам малка О-Вега. – Той се засмя, а аз го погледнах с празен поглед. – Хайде, знам, че се изкушаваш. Да ме яздиш забавно е, нали?
– Защо не отидеш да притесняваш приятелката си с твоите намеци? Знаеш, че Кайли всъщност се грижи за теб, нали?
Сет кимна, навеждайки глава.
– Получавам безпокойство при раздяла. – Той започна да се разхожда. – Разделите са трудни за вълците, особено за Алфите. Трябва да запазя възможностите си отворени, докато не намеря партньорката си. Това е нашата природа, най-добрият начин да разпространим генофонда, нали разбираш?
– Със сигурност няма да имаш деца с Кайли? – Казах невярващо.
– Знам това, но моят Алфа мозък не го знае. – Той продължи да се разхожда, гледайки към мен, като при това хленчейки.
– Е, това не е моя работа, но не мисля, че е честно да я държиш на кукичката през цялото време.
– Ревнуваш ли? – Попита той с надежда, а аз изпръхтях.
– Не. Като наистина не.
– О. – Той въздъхна, като се облегна назад на вратата. – И така… искаш ли да излезем за малко?
– Не – издишах объркано. – Разбира се, че не искам.
– Точно така… – Той се намръщи, свеждайки глава, а дълбоко в гърлото му прозвуча хленчене. – Какво ще кажете за прегръдка тогава?
– Коя част от „мразя те“ не разбираш? Ти ми отряза косата, Сет. И знаеше какво означава това за мен, когато го направи. – За миг се върнах там, в краката на Сет, косата ми беше стисната в ръката му, а сърцето ми се разпадаше на парчета.
Той кимна, а челюстта му се стегна, докато вдигаше глава. Очите му бяха остри като ножове, когато се спряха на мен.
– Ти не знаеш какво е да си един от нас. Искам да кажа, че наистина нямаш представа. Една шепа коса е нищо в името на моя трон, Дарси. Да го изгубя, ще бъде краят ми.
– Но ти не просто взе косата ми, а ме накара да повярвам, че ме харесваш. – Приближих се до него, раменете ми трепереха от ярост, докато затварях пространството между нас. – Ти ме излъга в лицето, подведе ме да повярвам, че си ми приятел. А може би и повече от това.
Той се изправи, когато се приближих още повече, като възнамерявах да се опитам да го накарам да си тръгне, дори и да не бях толкова добре обучен като него.
В дланите ми проблеснаха пламъци и той се отблъсна от вратата, като ме погледна с пронизващ поглед през съвършено правия си нос.
– А какво, ако съм имал предвид това? Ами ако тази част не е била игра?
Устните ми се разтвориха и аз поклатих глава, отхвърляйки тези думи, но той хвана ръката ми и заплете пръстите си между моите.
– Не. – Издърпах ръката си обратно и треперех, докато сочех към вратата. – Изчезвай.
Той вдиша бавно през носа си, после се обърна и излезе през вратата. Нисък вой изпълни коридора, което предизвика вълна от дискомфорт в мен.
Лъжлив глупак.
Дори да беше вярно, бях минус пет хиляди процента заинтересован. Имаше само едно момче, което исках, и то беше от сорта на хапещия учител.
Изпратих съобщение на Тори, за да се уверя, че е добре след нощта с Дариус. Не след дълго започваше нашето въздушно изпитание и се надявах, че тя е готова за него. Една прозявка си проби път от гърлото ми и се зачудих дали аз съм готова за него.
Най-накрая тя отговори и аз се отпуснах, докато четях текста.

Тори:
Добре съм. Състезавах се с Дариус на моторите му. Спечелих.

Дарси:
Ууу! Искаш ли да закусим и да ми разкажеш за това?

Тори:
Толкова е рано.

Дарси:
Вече е почти 9!

Тори:
Шшшшшшшш.

Засмях се и отидох в банята, за да се приготвя за деня, без да съм сигурна какво да облека. Тъй като нямахме уроци и не знаех какво се изисква за изпита, се облякох с дънки, ботуши и блуза, като отгоре навлякох кремава жилетка. Пъхнах атласа в джоба, грабнах якето си и излязох от вратата.
Забързах надолу и навлязох в хладния въздух, който брулеше наоколо, но дълбочината на бурята се беше отдалечила. Листата се мятаха около мен, някои от тях все още зелени, откъснати от клоните си през нощта.
Тръгнах към „Кълбото“, като с всяка следваща стъпка ставах все по-нервна. Ами ако Орион е там?
Исках да го видя, но също така леко се страхувах да се преструвам, че миналата нощ не се е случила. Тя означаваше толкова много за мен, че ми беше някак тъжно, че не мога да говоря с никого за нея. И това ме накара да се притеснявам за това какво ме очаква в бъдеще. Защото как би могло това да продължи? Сигурно в някакъв момент ще трябва да спрем…
Просто няма да мисля за това.
Влязох през вратата, правейки си път към голямата маса, пълна с членове на ВСО, като очите ми се стрелнаха към мястото, където обикновено седяха преподавателите. Орион рядко присъстваше на закуската, така че не знаех защо очаквах днес да е там. Раменете ми малко се свиха, когато не го забелязах, и се насочих към масата, за да седна между София и Диего. Не знаех дали изпитвам облекчение, или съм разочарована. Може би и двете.
– Уау – изпъшка София, докато ме гледаше.
– Какво? – Издърпах една багета от планината пред Джералдин.
– Бълбукащи боровинки! – Възкликна Джералдин и аз се засмях, осъзнавайки за какво е тази суматоха.
– О, да, боядисах я. – Поклатих глава и косата ми затрептя в периферията ми.
– Невероятна е – изръмжа София.
– Фантастично – съгласи се Диего.
Джералдин навираше ръце в кафявите си кичури, гледайки косата ми с наслада.
– Смяташ ли, че косата ми ще се съгласи с такъв поразителен цвят?
– Предпочитам червено. – Макс се появи зад нея, наведе се напред и грабна багета от планината в центъра на масата.
Джералдин го плесна по ръката толкова силно, че той я пусна обратно в купчината и се обърна, за да я погледне.
Езикът ми натежа, а магията изтръпна в дланите ми, но Джералдин беше повече от равностойна на Макс Ригел. Тя беше сила, с която трябваше да се съобразяват на питболното игрище, да не говорим за това, което си представях, че може да направи, когато се изправи пред истинска битка.
Тя се изправи на крака, докато Макс гледаше към нея с насмешка, преценявайки я.
Джералдин беше очи в очи с него, почти на същия ръст.
– Твоите некралски ръце не са достойни да докоснат маслените ми багети – изсъска тя и щеше да е смешно, ако Макс не изглеждаше така, сякаш се готви да я разкъса на парчета.
– Всичко в този бюфет ми принадлежи, ако го искам, Грус – изръмжа той. – Дори маслените ти багети.
– Е, това ще го видим. – Тя запретна ръкави и се чуха дюдюкания и подсвирквания, когато останалите ученици в „Кълбото“ разбраха, че ще се стигне до бой.
– Сигурна ли си в това, Джералдин? – Диего попита, изглеждайки притеснен.
– О, сигурна съм като захарна питка във вторник сутрин, Диего – каза Джералдин и вдигна брадичка.
– Предполагам, че това е сигурно – прошепна му София и аз не можах да се преборя с кикота.
– Изритай го – насърчи я Анджелика и запляска развълнувано.
Другите наследници се появиха и си проправиха път към предната част на тълпата, която се беше образувала около Джералдин и Макс.
Дариус поклати глава настрани, явно не очакваше, че приятелят му ще се изправи срещу Джералдин Грус. Червата ми се свиха при спомена за неговото идване в дома на Орион снощи. Какво, по дяволите, е искал в два часа сутринта? Зачудих се дали връзката помежду им ги е привличала така редовно, или е имало друга причина да се появи там. Допълнително ме дразнеше фактът, че не можех да го обсъдя с Тори.
Сет опря ръка на рамото на Кейлъб, който подскачаше на петите си и виеше жадно.
– Покажи и кой е шефът, братче – каза Кейлъб с широка усмивка, когато Макс и Джералдин се изправиха един срещу друг.
Тревогата бълбукаше в мен, когато Макс разпери ръце и водата се изстреля във въздуха на струя, изви се нагоре и заобиколи Джералдин, за да я нападне отзад. Тя го блокира със свирепа земна плоча, сътворена от нищото, след което удари дланта си във въздуха, хвърляйки пръски кал в лицето му. Той размаха ръка, блокира я с въздушен щит и хвърли пръстта обратно към нея. Тя се стрелна встрани и тя се удари в лицето на Милтън Хюбърт сред тълпата. Той въздъхна тежко, изтривайки я от бузите си с обезсърчено изражение.
Избухнах от смях, когато всички започнаха да се отдръпват и да хвърлят щитове, за да се предпазят от развалената магия. Джералдин се изви във въздуха с грация, приземи се уверено и хвърли вода под краката на Макс. Той пробяга през локвата, изглеждайки така, сякаш се канеше да я свали на земята, но тя го замрази в един миг той се разлюля и се подхлъзна, блъскайки се на колене с проклятие.
– Вега задник-лизачка! – Изръмжа той, използвайки въздуха, за да се изправи на крака.
– Любител на Грифенски изпражнения! – Изкрещя тя в отговор и из Кълбото се разнесе смях, към който определено се присъединих и аз.
Макс хвърли към нея силен вихър и тя бе уловена в него, въртейки се бясно в кръг. Тя хвърли вода в околния вятър, така че тя се изстреля от торнадото в свирепа струя.
Задъхах се, когато водата се разпръсна над всички в обсега, избърсвайки пръските от бузите си. Макс увеличи натиска на вятъра, захвърляйки я тежко на пода. Тя изръмжа, като подкоси краката му изпод себе си с изстрел на вода.
Той се строполи по гръб и тя скочи напред с боен вик, като го разпъна и притисна тежестта си върху гърдите му, сякаш бяха в мач по питбол. Той я погледна шокирано, докато някой започна да отброява.
– Пет, четири, три!
Макс стисна голите ѝ предмишници, а Джералдин си пое рязко дъх, когато сиренните му дарове я заляха.
– Слез от него! – Изкрещя Диего, но не помръдна, за да се намеси.
Стомахът ми се сви, когато очите на Джералдин омекнаха и ръцете ѝ се вдигнаха от гърдите на Макс, като вместо това се преместиха да погалят бузата му.
– Хлъзгави пъпеши – въздъхна тя. – Ти си лош, лош звяр, нали?
Макс я отблъсна от себе си и се изправи на крака, като я погледна с триумфална усмивка. Джералдин го погледна объркано, докато похотта отминаваше. Намръщих се, раздразнена от нейно име, когато Макс ритна локвата в краката си, така че тя се плисна върху нея. Той се наведе, когато чертите ѝ се пренаредиха в гримаса.
– Да, наистина съм лош, прасковке. По-добре не ме ядосвай отново, а? – Той се изправи, придвижи се до масата и грабна няколко багети, преди да се присъедини към наследниците на техния диван.
Тори се появи, провирайки се през разпръскващата се тълпа, и падна до мен.
– По дяволите Джералдин, ти току-що се скара с Макс? – Попита тя и Джералдин кимна, гордостта ѝ явно беше наранена, докато грабваше една багета и отхапваше свирепо от нея.
– О, това момче е шест фута от гранясал сок от ракообразни в горещ летен ден. Какво бих дала, за да го видя как пада в немилост. – Джералдин стрелна с поглед дивана на наследниците, а очите ѝ бяха приковани към Макс.
– Може би можем да направим нещо – казах аз и Тори се оживи, докато отпиваше от чашата кафе, която и беше подал един член на ВСО.
– Като какво? – Попита тя развълнувано и Джералдин се наведе по-близо.
Прехапах устна, като погледнах през масата, за да видя с какво разполагаме, докато идеята се събираше. Грабнах една празна купа и снижих гласа си.
– Всички ми подайте остатъците си.
Джералдин изстърга последната част от овесената си каша от купата с широка усмивка.
– Какво ще правим?
– Грифонски снаряд – издишах аз, а Тори се захили, като плисна малко от кафето си в сместа. София поръси остатъците от сладкиша си в купата, а Диего добави последните си яйца с тих кикот.
Останалите от ВСО започнаха тайно да си подават остатъците от закуските си, а аз разбърках парчета палачинки, кроасани и различни зърнени храни. Накрая грабнах шоколадовия сос, а Тори – кленовия сироп от средата на масата и изстискахме голямо количество, преди да го смесим в гъста, кафява каша, от която едва успях да извадя лъжицата.
– Как ще му я изсипем? – Прошепна Тори с усмивка и погледна към наследниците, които бяха заобиколени от група момичета, които се кикотеха на всичко, което казваха.
– Еми… – Опитах се да измисля начин и Джералдин удари с ръка по масата.
– Ако желаете, Ваши височества, то аз просто бих се радвала на възможността да бъда доброволец. Мога да използвам водната си магия, за да се уверя, че тази прекрасна отвара ще намери път към главата му.
– Разбира се – казах аз, поклащайки се на мястото си.
– Направи го – насърчи я Тори.
– Ще направя така, че всички да гледат встрани – прошепна София и се съсредоточи, докато правеше заклинанието, за да отвлече вниманието на всички от нас.
Джералдин изсипа лепкавата смес на масата, като държеше ръката си над нея и от дланта ѝ в течността се плъзна вода. Тя размърда пръстите си и утайката се раздвижи като охлюв под нейната воля, пълзейки напред по масата.
– О, боже мой, гадно – захилих се аз.
Джералдин погледна с радост в очите.
Хванах ръката на Тори, знаейки, че можем да хвърляме по-точно с обединената ни сила, и се съсредоточихме върху изтласкването на въздуха под сместа. Тя се отлепи от масата с шумолящ звук, след което я задвижихме към куполовидния таван, където веднага се заби. От гърлото ми се изтръгна смях, когато разпръснахме въздушната си магия и бълвоча остана заклещен там.
– Отърви се от разсейващата магия, София. Не можем да рискуваме да я усетят – насърчи я Джералдин. – Всички се дръжте естествено.
Цялата маса около нас изпадна в непринуден разговор, а аз опрях лакът на подлакътника на стола си, бъркайки с лъжицата, докато магията на София се вдигаше от нас.
– О, боже мой, ти си толкова забавен – каза едно русо момиче на Макс и той се усмихна от мястото си до Сет. – Как стана толкова забавен?
– Тренирам в спалнята си – усмихна се Макс.- Трябва да дойдеш да гледаш някой път.
Не можах да се преборя с погледа към тавана и смях се бореше да се освободи от дробовете ми, когато видях бълвоча, която се плъзна по тавана, докато Джералдин натискаше силата си в нея. Тя си проправяше път все по-близо и по-близо до дивана на наследниците и едва сдържах вълнението си, когато спря над главата на Макс.
Пръстите на Джералдин се свиха в юмрук, когато тя спря да прави магии, и очакването се разнесе по масата, докато всички чакаха да се отлепи от тавана.
Макс се облегна назад на мястото си, протягайки ръка зад главата си, докато се усмихваше кокетно на момичето пред себе си.
– Всъщност може би трябва да се отправим към моята стая още сега.
– Точно сега? – Въздъхна тя, въртейки кичур коса между пръстите си.
Едно петно от бълвоча капна върху лицето му и той помръдна, да я изтрие от бузата си с намръщена физиономия.
– Какво…
ПЛЬОСКАНЕ.
Сиропирана шоколадова каша избухна навсякъде по него, като плисна и върху Сет и го накара да скочи, докато се отдръпваше. Момичето, с което говореше, изкрещя и побягна с приятелките си.
– АХ! – Изкрещя Макс и скочи на крака, последван от останалите наследници, които изглеждаха готови да се изправят срещу всички в „Кълбото“. Кафява кал се плъзна по лицето му и Сет го хвана, опитвайки се да я изтрие.
– Кой, по дяволите, направи това?! – Изръмжа Макс, като разхвърляше парчета храна и ги изпращаше да летят около него.
Смехът се разнесе из стаята и аз изгубих контрол и се облегнах на Тори, докато сълзите плуваха в очите ми.
– О, боже мой, това е грифонска гадост! – Изкрещя някой и Макс се завъртя, опитвайки се да го открие сред тълпата.
– Не е! – Изръмжа той и вдигна ръка хвърляйки вода, за да го измие, но в него имаше толкова много сироп, че му беше трудно да го отмие.
– Това не е грифонско изпражнение!
Сет изтри малко от ризата си, вдигна я към устата си и я облиза.
– Това е шоколад.
– О, Боже мой, Сет Капела яде гадости! – Изкрещя Тайлър и Сет вдигна поглед пламтящ от гняв, защото хората започнаха да снимат и да повтарят казаното от Тайлър.
– По дяволите, да вървим – изръмжа Кейлъб, хвана Сет за ръката, а Дариус се придвижи напред, избутвайки Макс. Те побързаха да излязат от „Кълбото“, докато Макс заплашваше, че ще убие всеки, който го снима, а ние с Тори се разпаднахме.

***

Заедно с Диего и Тори се отправих към Въздушния залив, а нервите ми се опънаха, когато пристигнахме на плажа заедно с другите първокурсници от Въздушната стихия. Забавлението, което бяхме изживели в „Кълбото“, беше отстъпило място на безпокойството, а сега ни предстоеше първото изпитание.
По пясъка бяха поставени трибуни и първокурсниците се затичаха да посрещнат родителите си, дошли да гледат. Докато все повече ученици се увиваха в прегръдките на майките и бащите си, сърцето ми се изпълни с отдавна забравена болка. Скоро Тори и аз останахме с Диего, чакайки неловко прегръдките да спрат.
Диего се размърда в пясъка, поглеждайки с надежда към местата за сядане, а минута по-късно се появи висок мъж с къси тъмни къдрици и тънки мустаци. Костюмът му беше в мътнокафяв цвят, а срещу студа носеше дебел червен вълнен шал. Лицето му беше намръщено, а бръчките около устата му говореха, че това е изражение от цял живот, когато той дръпна глава, за да покани Диего да се приближи.
– Това е чичо ми Алехандро – каза ни Диего с нервна усмивка и побърза да го поздрави.
– Изглежда приятелски – промълви Тори.
Алехандро потупа неловко Диего по рамото, после сгъна ръце и остана безмълвен, докато Диего му говореше.
– Какво става с това семейство и гадните плетива? – Каза Тори под носа си и аз започнах да се смея.
– Не позволявай на Диего да те чуе да казваш това, мисля, че би пожертвал коза за шапката си – подиграх се аз и тя се усмихна, сякаш току-що я бях предизвикала да го направи.
Зарових крака в пясъка, докато стояхме в очакване, и обърнах поглед към морето, за да се опитам да разбера какво може да включва това изпитание. Облаците се бяха сгъстили и водата под тях беше неспокойна и сива. Можех само да различа широка дървена платформа, която се поклащаше на повърхността далеч в морето.
Пред трибуната, на която седяха професор Персей и директор Нова, беше поставена маса. Вятърът сякаш не подръпваше дрехите или косите им и предположих, че около тях е хвърлен щит, тъй като те разговаряха леко, незасегнати от студеното време.
– Татко! – Изкрещя Кайли, когато се появи на плажа, препускайки покрай нас, преди да бъде повлечена в прегръдките на красив мъж с тъмно руса коса и дълбоки зелени очи. Потърсих майка ѝ, но не видях наблизо никой, който да отговаря на изискванията, а Кайли не потърси никого другиго, когато се откъсна от ръцете на баща си.
– Не се давете днес, малки Вега – гласът на Макс се удари в ушите ми и аз се обърнах с тревога, забелязвайки четиримата наследници да се движат към нас с фенклуба си начело. Той беше напълно чист и осъзнах, че всички те са сменили дрехите си сякаш в знак на солидарност. Нищо в изражението на Макс не подсказваше какво му се е случило, но яростта се процеждаше от него на вълни. – Ще гледаме.
– Да, не отива да се откажете от Академията и да направите услуга на всички или нещо подобно – подигра се Дариус, но тонът му беше някак кух, докато очите му се плъзгаха към тълпата. Той побутна Сет до себе си. – Чудесно. Всички ще искат автографи.
Погледът на Кейлъб се спря на Тори и тя прехапа устни, изглеждайки неудобно, докато той вървеше към нея.
– Атласът ти счупен ли е, скъпа? – Попита той, като лека бръчка разцепи красивите му черти.
– Не – отвърна тя небрежно, макар да си личеше, че си го слага. – Защо?
– Изпратих ти няколко съобщения и изглежда, че не си ми отговорила. А след това разбрах, че си тръгнала да гониш един от приятелите ми цяла нощ. И какво да правя с това?
Дариус се усмихваше зад гърба на Кейлъб, а Макс се премести неудобно, сгъвайки ръце, докато Сет хлипаше.
Погледът на Тори се втвърди, когато всички те я погледнаха, и аз почти изтръпнах, подготвяйки се за отговора ѝ. Ако Кейлъб очакваше тя да се извини, щеше да се разочарова жестоко, защото сестра ми никога не позволяваше на момчетата да я притиснат в ъгъла и виждах как темпераментът ѝ се разпалваше, когато той се опитваше да го направи.
– Честно? – Попита го Тори, като повдигна вежди. – Не съм склонна да се срещам с момчета, които са толкова нуждаещи се, че ми изпращат петнайсет съобщения без отговор. Така че, ако се надяваш да ти изпратя обратно съобщение, може би трябва да намалиш отчаяното усещане, което имам. И второ, не съм ти приятелка, така че не е нужно да се допитвам до теб за това къде прекарвам вечерите си или с кого ги прекарвам.
Кейлъб я погледна намръщено, зъбите му изскочиха, когато той се наведе към нея, явно възнамерявайки да я ухапе. Тори отстъпи назад, но рязко спря, когато Дариус го хвана за ръката, а от него се чу тихо ръмжене.
– Ако я ухапеш точно преди изпитния процес, хората ще кажат, че си се опитал да я саботираш, като си изсмукал магията ѝ – изсъска Дариус. – Така ще изглежда, че се притесняваме да не минат Разплатата.
Кейлъб отвори уста да отговори, но Макс стигна пръв до него.
– Прав е, Кал, просто я остави.
– Защо не отидем да гледаме оттам? – Сет посочи към другия край на плажа, хвърляйки поглед към Кайли и баща ѝ. – Нека избегнем всички глупости.
– Да, сигурна съм, че имаш достатъчно глупости на главата за един ден – казах аз ефирно и Сет ме погледна ядосано.
– Сет! – Кайли внезапно го забеляза. – Ела да поздравиш!
– Здравей, Кайли! – Той махна ентусиазирано с ръка.
– Ела при нас! – Подкани го тя.
– Какво? Не те чувам! Успех! – Сет тръгна в обратната посока, прехвърляйки ръка през рамото на Кейлъб, за да се увери, че той го следва, а останалите вървяха след него, рамо до рамо. Приятелите им вървяха след тях и забелязах все повече техни фенки, които се изсипваха на плажа, включително Маргьорит, облечена в пълна униформа на мажоретка, с отбора зад нея.
– Не знаех, че и други ученици могат да дойдат и да гледат – промълвих на Тори. – Можехме да поканим София.
– Ами тя сигурно е по-добре да не се застоява на плажа с тая банда идиоти – разсъждаваше Тори.
– Тори, Дарси, искате ли да дойдете и да се запознаете с чичо ми? – Обади се Диего и аз се зарадвах на отвличането на вниманието, когато тръгнахме натам.
Той стоеше неловко до въпросния мъж, който изглеждаше така, сякаш присъства на погребение, а не на училищната оценка на племенника си.
– Добър ден, казвам се Алехандро Калабозо – каза той със слаб испански акцент, а камъчестите му сиви очи се движеха между нас с любопитство.
– Хубав шал – каза Тори свръх ентусиазирано и ми трябваше всичко, за да не започна да се смея.
Алехандро го поглади гордо.
– Ми мадре го изплете за мен.
– О, абелата на Диего? – Отгатнах и очите на Диего се стесниха върху нас.
– Si, да почива душата и. – Алехандро целуна пръстите си и ги посочи към небето. – Сега тя е със звездите. Но поне не е наблизо днес, за да бъде разочарована от внука си. – Устните му се стегнаха.
– Сигурна съм, че няма да се разочарова – казах аз, но Алехандро не потвърди този коментар.
– Значи племенникът ми казва, че сте приятели. Колко ли ти е платил, за да кажеш това? Непременно ще му ги възстановя.
– Чичо – измърмори Диего.
– Разбира се, че не ни е платил – засмях се аз, но очевидно Алехандро не се шегуваше, тъй като измъкна портфейла си и започна да брои аурите.
– Не, наистина, пич – отвърна Тори. – Той е наш приятел.
Изражението на Алехандро почти не се промени, освен че ъгълчетата на очите му леко помръкнаха.
– Е, каква прекрасна новина – каза той кухо. – Диего най-сетне е направил нещо полезно с жалкото си съществуване.
– Да си приятел с нас не е кой знае какво постижение – казах аз, опитвайки се да се боря за Диего, но осъзнах как звучи това със секунда закъснение.
– Не, права си. Не е – въздъхна Алехандро и плесна Диего по тила. – Ще разочароваш ли родителите си днес? Знаеш, че съм тук само за да предам посланието, независимо дали ще минеш или не. Наистина не исках да си губя следобеда, но майка ти настояваше, така че съм тук.
Диего сведе глава.
– Тя ядосана ли е?
– Вряща – той произнесе всяка буква.
– Защо? Той дори още не е направил изпита – каза Тори невярващо.
– Ядосана е, защото имам проблеми с хвърлянето на магията си – каза бързо Диего. – Пиша и всяка седмица, за да я информирам.
Погледнах към Тори, чувствайки се малко несигурна какво да кажа.
– Тя искаше да ти кажа, че нямаш стая, в която да се прибереш, ако се провалиш днес – каза Алехандро и челюстта ми се отпусна. – Усвоил ли си вече някое основно заклинание или очакванията ми с право са ниски?
– Имам. И няма да се проваля – изръмжа Диего, раменете му се сковаха, а очите му се изпълниха с решителност.
– Точно така, няма да се провалиш – казах твърдо и той ми се усмихна леко.
– Въздушни студенти – моля, отидете в палатките, за да се преоблечете! – Заповяда Нова, посочвайки отвъд трибуните, където бяха разположени две палатки за момчета и момичета.
Около петдесетте въздушни първокурсници се отправиха по пясъчния плаж към палатките, а аз се отдалечих от студения чичо на Диего с Тори, като чух как Алехандро му се скара на испански, преди да успее да ни последва.
– Започвам да си мисля, че да нямаш родители е хубаво нещо в Солария – каза Тори, макар че докато очите ми обхождаха многото горди лица по трибуните, се чудех дали това е напълно вярно.
За миг си представих майка ни и баща ни там горе, като си представих образа им с нашите тъмни коси и дълбоко бронзова кожа, как викат имената ни, докато се отправяме към изпитанието. Напусна ме горчива въздишка, след което отблъснах видението и се отправих към женската палатка със сестра ми. Понякога беше по-добре да не се отдаваш на невъзможни мечти. А и поне се имахме една друга.
Върху дървена пейка бяха подредени купчини неопренови костюми с различни размери и Тори ни взе два малки, преди да се преместим в един ъгъл, за да се преоблечем. Сгънах дрехите си, докато се събличах и навличах неопрена. Тори ми дръпна дългия цип отзад и аз погледнах надолу към плътно прилепналия костюм с намръщена физиономия.
– Мислех, че това е въздушно предизвикателство.
– Изглежда, че все пак ще влезем в морето – каза Тори с видима тръпка. – Вече ми е студено, а аз, по дяволите, мразя водата.
– Ще се справиш ли? – Попитах със загриженост и тя кимна твърдо, докато вдигах и задната част на костюма ѝ.
– Макс Ригел ме научи на това нещо с въздушните мехурчета. Ще се оправя.
Кимнах, надявайки се това да е вярно.
– Иска ми се да можех да правя това с горещия въздух. – Вдигнах ръката си, привличайки въздух към пръстите си и опитвайки се да я затопля, но вместо това магията само рязко премина в ревящ пламък.
– Малко късно е за тренировки – засмя се Тори. – Първо ще подпалиш костюма си.
– Да, предполагам, че тогава ще се изстудим и намокрим – признах аз и се преместих да последвам другите момичета, докато се връщахме боси на плажа.
Момчетата вече чакаха пред масата на съдиите и момичетата се групираха около тях, докато гледахме към учителите за насока.
– Добре – каза Нова весело. – Чакаме само последния съдия и ще започнем. – Тя погледна към края на плажа с разочарован поглед и аз изведнъж имах доста добра представа кого чакаме.
Сърцето ми направи нещо странно, докато непрекъснато поглеждах към пътеката, водеща надолу по скалата, очаквайки всеки момент да видя Орион.
Нова провери часовника си и поклати глава с досада, преди да чукне нещо по атласа си, което подозирах, че е съобщение да побърза.
– Добре ли си? Изглеждаш някак бледа – попита Тори.
– Просто нерви – казах аз. Това беше вярно, но сега нервите ми се бяха превърнали в треперещи ръце и голяма сухота в устата. Докато чакахме, вятърът ни притискаше и всички ставаха нетърпеливи.
– Ето го и самия професор – обяви Тори, а аз прехапах устна, докато Орион крачеше по пясъка с темпо, което подсказваше, че не е закъснял, а може би дори е дошъл по-рано.
Беше облечен в дънки и тениска, изглеждаше определено небрежно, но в момента, в който се приближи, той дръпна тениската си през главата и очите ми се стрелнаха към гърдите му. Гърлото ми се сви, докато възприемах всички тези твърди мускули, които доскоро бяха здраво притиснати към голото ми тяло. Какво, по дяволите, прави той?
– Ставай тогава, Персей, не бихме искали да започнем късно, нали? – Обърна се той към професора по въздушна магия с усмивка.
Професор Персей се изправи на крака и изглеждаше малко развълнуван, докато бързаше да се присъедини към него. Орион събу обувките си и започна да разкопчава панталоните, като направи шоу на цялата публика.
Какво, по дяволите, се случва?
Огледах се наоколо и установих, че повечето момичета и няколко от момчетата направо го зяпат, събуждайки в гърдите ми диво същество, което им изръмжа.
Отърсих се от странното чувство с намръщване. Не бях толкова притежателна, но нещо чисто животинско се събуждаше в мен, когато бях около Орион. И донякъде се страхувах от увереността, с която го исках. Отдавна се борех с проблемите си с доверието, но той се промъкна през защитите ми, сякаш те дори не съществуваха. Бяхме споделили силата си в битката без нито миг колебание, а аз бях осъзнала колко невъзможно е това да се направи с някой друг освен със сестра ми, едва след като се опитах да го направя с Кейлъб в класа по огнена стихия.
Персей свали собствената си тениска, а след това и панталоните, показвайки тялото си, което беше изненадващо стегнато. Аз обаче имах очи само за Орион, който се измъкна от панталоните и чорапите, след което влезе направо в студеното морето като не трепна изобщо и не погледна на страни.
– Майната му… на това тяло – прошепна Тори, наблюдавайки го, и от мен се изтръгна лек смях.
По дяволите, иска ми се да ѝ разкажа за снощи.
Персей тръгна след Орион, като двамата бяха до кръста в морето на около двайсет метра един от друг.
Нова се надигна от стола си, изглеждайки строга.
– Добре, всички ще разполагате с един час, за да стигнете до онази платформа там. – Тя посочи далече в морето. – Това е участък от триста фута над много дълбока вода. Трябва да използвате само въздушна магия, за да стигнете дотам, но можете да го направите под каквато форма пожелаете, и не трябва да се мокрите, след като преминете стартовата линия.- Тя вдигна ръка и в морето, точно пред Орион и Персей, се появи светеща зелена линия.
– Ще се провалим ли, ако не го направим? – Изсумтя Кайли, сякаш това ѝ се струваше невъзможно, и аз трябваше да се съглася с нея.
– Разбира се, че не. – Нова цъкаше с език. – Ако докоснете водата по пътя си натам, професор Орион или професор Персей ще ви върнат обратно на стартовата линия, където ще опитате отново. Ако не успееш да стигнеш до платформата преди изтичането на времето, ще се провалите на изпита. Можете да работите заедно или самостоятелно, това зависи изцяло от вас. А ако все пак стигнете до платформата, ще бъдете оценени както от мен, така и от другите преподаватели въз основа на уменията ви, на това колко неуспеха сте имали и колко време ви е отнело да стигнете дотам. Има ли въпроси?
– Какво ще стане, ако използваме магия, която не е въздушна?- Попита Кайли, докато розови листенца танцуваха в ръката ѝ.
– Ще бъдете дисквалифицирани – каза твърдо Нова и Кайли бързо пусна листенцата на земята.
– Има ли тук воден елементал, който ще затопли морето? – Попита Диего, изглеждайки искрено обнадежден от това, а Нова отметна глава назад със смях.
– Добре. Времето за въпроси свърши. – Тя вдигна ръце и от дланите ѝ избухна огромен таймер, който пътуваше високо над водата и показваше шестдесет минути на часовника. Той светеше в червено точно като таймера на „Питбол“ и аз се възхитих на магията за миг, преди да насоча поглед към хоризонта.
– Подредете се на брега на морето! – Заповяда Нова и родителите зад нас започнаха да викат развълнувано. Рязко си припомних, че никой тук не се радва за нас, и бръкнах дълбоко, за да събера кураж.
Ще се радваме сами на себе си, по дяволите.
Двете с Тори забързахме покрай брега към най-отдалечения край на линията.
– Правим ли това заедно? – Попита тя.
– Разбира се – казах аз, след което се намръщих, когато тя погледна водата. – Сигурна ли си, че ще се справиш?
Тя кимна твърдо.
– Ще се справим с това заедно.
– Заедно – повторих аз и я придърпах в бърза прегръдка, преди отново да се обърна към морето.
– Имаш ли обаче някаква идея как? – Тя издиша, но в ушите ми се разнесе свирка и часовникът започна да отброява времето.
Учениците се изсипаха в морето и ние също потеглихме напред. В момента, в който вълните плиснаха в краката ми, изтръпнах, защото студената вода потъна в мокрия ми костюм и ме разхлади моментално. Забързахме към стартовата линия и хвърлих поглед към другите ученици, които също спряха пред нея. По тялото ми се появиха ситни тръпки и стиснах зъби, докато се опитвах да се съсредоточа.
– Нека просто се опитаме да прелетим там – предложи Тори, вдигайки ръце над плискащите се вълни.
Един писък привлече вниманието ми и забелязах Кайли да се хвърля безредно във въздуха. Тя изгуби контрол и веднага потъна под вълните от другата страна на линията. Персей вдигна ръка, изтръгна я назад през морето и я депозира отново на стартовата линия. Тя изпръхтя, избутвайки с гримаса златната коса от лицето си.
Още няколко ученици направиха своите опити и аз се обърнах към Тори, съсредоточавайки се върху собствения ни план.
– Добре, да го направим – казах аз.
– И двете изхвърлихме въздух от ръцете си, изтласквайки се от водата, за да увиснем над морето. Аз наклоних дланите си под ъгъл, за да се опитам да изплувам напред, и се усмихнах, когато успях, придвижвайки се бавно над стартовата линия. Тори се издигна много по-високо от мен и аз я погледнах, когато от краката ѝ потече вода по цялата ми глава.
– Давай, Тор! – Извиках, изтласквайки повече въздух под себе си.
Забелязах как Диего беше изтръгнат от водата от порива на вятъра и изхвърлен обратно отвъд стартовата линия с голяма скорост, а ръцете и краката му се въртяха, докато се удряше във вълните и потъваше под тях.
Няколко други ученици изпробваха нашата тактика, но други хвърляха малки джобове с въздух, прескачайки от един на друг, докато напредваха към платформата.
Изтласках вятъра от ръцете си и от мен наведнъж се изля твърде много енергия. Изкрещях, докато се изстрелвах встрани. В момента, в който се паникьосах, с мен беше свършено. Загубих контрол и в последния момент си поех дъх, докато се разбивах във водата под мен.
Ледената солена вода атакува сетивата ми и аз ритнах силно, за да пробия повърхността. Плътна спирала се уви около кръста ми и аз се дръпнах силно назад, като бях изтръгната от водата от въздушен камшик.
Полетях назад над морето и стомахът ми се сви жестоко, когато ме пуснаха безцеремонно обратно над стартовата линия. Нечия ръка се уви около кръста ми, издърпа ме нагоре и се озовах лице в лице с Орион. Ръката ми беше притисната до бицепса му и аз веднага се отдръпнах, проклинайки ускоряващото се сърце.
Усмихнах му се, после се обърнах и побягнах обратно към стартовата линия точно навреме, за да видя как Тори бе изхвърлена във водата до мен. Тя излезе, като се изтръскваше, поклащаше силно глава и поток от проклятия напускаше устните ѝ, докато избърсваше солената вода от очите си.
Крясъци изпълваха въздуха, докато учениците биваха извличани от водата наляво-надясно, но няколко от тях бяха изминали почти половината път до платформата и решителността ме изпълваше, докато с Тори се приближавахме към светещия зелен вълшебен пояс.
Адреналинът започна да държи студа настрана и аз вперих поглед в платформата със стисната челюст. Тълпата зад гърба ми ликуваше и някой се развълнува прекомерно, когато едно момиче далеч в морето почти достигна платформата. Започна да тича по въздуха, който беше хвърлила под себе си, но изведнъж се спъна, ръцете ѝ се завъртяха, а писъкът ѝ се понесе обратно към нас. Тя падна в океана и Персей я изтръгна от водата, като я повлече със свирепа скорост чак до стартовата линия. Огромно плискане се разби над нас, когато тя бе пусната до нас, след което излезе на въздух с огромно дишане. Очите ми се разшириха, когато разбрах, че това е Джилиан.
Тя изпъшка, връщайки се към линията, за да стартира отново, а Тори ме хвана за ръката, като силата ѝ се вля в моята.
– Заедно сме по-силни – каза тя и аз кимнах, а сърцето ми затанцува от усещането за сливането на магията ни.
– Да хвърлим въздуха под себе си и да тичаме като дяволи? – Предложих и тя се усмихна.
– Струва си да опитаме.
Със свободните си ръце се изтласкахме от водата с въздушна струя и увиснахме на метър над повърхността. Стиснах ръката ѝ по-силно, а тя стисна пръстите ми в знак на увереност.
– Готова ли си? – Попита тя.
Преди да успея да отговоря, в ушите ми се разнесе вой, последвано от песнопение на Наследниците.
– Близначките Вега нямат късмет, време е да се откажете от това!
– Гадове – изръмжа Тори, докато тълпата от техни приятели подхвана скандирането, така че то отекна от стените на скалата. Дори някои от родителите се присъединиха.
– Да им покажем какво можем – изсъсках аз и Тори кимна.
Плъзнахме се напред по стартовата линия, след което Тори преброи:
– Три, две, едно…
Продължихме да хвърляме въздух под краката си и започнахме да тичаме, спринтирайки към платформата навътре в морето. Движехме се все по-бързо и по-бързо, а щитът под нас ставаше почти солиден, докато тичахме по него в идеално време една с друга.
Песента ставаше все по-оглушително силна, следвайки ни над водата, така че нямаше как да ѝ избягаме. „БЛИЗНАЧКИТЕ ВЕГА НЯМАТ КЪСМЕТ, ВРЕМЕ Е ДА СЕ ОТКАЖЕТЕ ОТ ТОВА!“
Опитах се да се съсредоточа върху магията във върховете на пръстите си и да я накарам да се разгърне под босите ни крака, докато се засилвахме още повече. Платформата се виждаше, а други ученици не бяха дори наблизо. Възгласи и освирквания се преплитаха във въздуха, докато се приближавахме все повече и повече към приключването на това изпитание преди всички останали.
– Никой не иска да спечелят, неудачниците! – Гласът на Макс се извиси над тълпата, последван от поредния пронизителен вой на Сет.
– Предполагам, че загубата е в кръвта ти, Рокси! – Обади се Дариус и усетих, че концентрацията ѝ малко се разколебава.
– Не ги слушай – изпъшках, опитвайки се да ги блокирам, и Тори кимна.
– Който и да си чукала снощи, точно сега съжалява за това, Дарси! – Изръмжа Сет.
Кръвта ми се превърна в лед. Тори ме погледна и въздухът под нас поддаде в момента, в който загубихме концентрация. Потопихме се в океана само на десет метра от платформата и ледената вода ни обгърна отново. Едва за секунда се озовах под водата, преди магията да захване кръста ми и да ме изтръгне назад през вълните. Един писък заседна в гърлото ми, когато се издигнах от морето, прелетях във въздуха и се разбих във водата пред стартовата линия. Закашлях се тежко, докато се опитвах да изтласкам солената вода от гърлото си, и се замаях, докато се ориентирам. Ръката ми се притисна до твърда, топла кожа и аз погледнах нагоре, откривайки Орион точно до мен.
Челюстта му беше стегната и аз го погледнах с поглед, който се надявах да изразява факта, че Сет просто ме примамва и всъщност не знае нищо.
– Съсредоточи се – изръмжа той и ме избута обратно към стартовата линия.
Запътих се към Тори, докато тя се отдалечаваше от Персей с намръщена физиономия.
Диего изведнъж се разби във водата между нас, като се изправи на крака с отчаян израз на лицето си.
– Няма да се справя с това – изпъшка той, отмятайки мократа коса от очите си.
– Ще се справиш – казах твърдо, като погледнах към Тори. Тя поклати глава, когато осъзна какво се канех да предложа, след което спря в момента, в който Диего я погледна през рамо.
– Ще го направим заедно – казах аз и Тори му се усмихна широко.
– Да, Диего – каза тя и го побутна към стартовата линия. – Заедно. – Тя ми хвърли загрижен поглед и аз не можах да не ѝ отвърна, тъй като се надявах, че Диего няма да ни попречи. Не можехме обаче да се колебаем повече; таймерът вече беше изтекъл наполовина. Поне никой друг още не беше стигнал до платформата, така че не бяхме единствените, които се бореха.
– Момичетата на Вега са супер слаби, давайте, откажете се от претенциите си!
Обърнах се, забелязвайки Маргьорит начело на редицата мажоретки в тъмносиньо и сребристо, които размахваха помпоните си към нас. Всички те се обърнаха назад в пясъка, като се навеждаха една по една, за да разкрият фразата „Курвите Вега“, изписана по дупетата им върху бялото им бельо.
– Майната им. – Обърнах се с лице към морето, като събирах въздух между пръстите си.
– Какво ще кажете за щит? – Предложих и Тори кимна.
– Да, може би ще можем да го използваме като надуваема топка – замисли се тя.
– Пропуснах урока за щитовете, чикас – каза Диего тъжно, навеждайки глава.
– Ще ти помогнем – казах веднага и Тори кимна. Погледът ѝ се върна към враговете ни на плажа, после се приближи и сложи ръка на ръката на Диего.
– Просто стой близо – каза тя твърдо.
– Добре, ако сте сигурни? – Попита той и ние кимнахме. Не можехме просто да го оставим тук да се провали. Той беше наш приятел.
Тори и аз се хванахме за ръцете му и едновременно изхвърлихме въздуха. Диего помогна, но комбинираната ни магия очевидно вършеше тежката работа, когато отново се издигнахме над водата. Обхвана ни бурна радостна вълна и аз погледнах към платформата, където няколко ученици бяха стъпили на нея. Завистта ме обзе, когато видях подреждането. Бях сигурна, че сред тях са Кайли Майор и приятелката ѝ Джилиан.
– Хайде, да приключим с това – изръмжа Тори и хвърли твърд щит около нас.
– Веганските курви са толкова скучни! – Маргьорит поведе следващото скандиране, но то само подхрани решимостта ми. – Момчетата, които чукат, не идват за повече!
Изтласках магията си, за да се присъединя към тази на сестра ми, и вятърът спря, когато създадохме плътна сфера около нас. Шумът около нас намаля, така че едва се чуваше пеенето над интензивността на щита ни.
– Три – издишах развълнувано.
– Две – каза Диего.
– Едно! – Извика Тори и ние се задвижихме напред, като накарахме щита да се завърти около нас, сякаш бяхме в плътна топка. Извиках, когато всички влязохме в ритъм, движейки се в перфектен синхрон, докато напредвахме към финалната линия.
– Продължавайте! – Окуражих ги и ние набрахме скорост, движейки се през морето с пълна лекота.
Преминахме водата толкова бързо, че бях шокирана, когато изведнъж се качихме на платформата. Разтворихме магията и се хвърлихме един върху друг в тристранна прегръдка, подскачайки нагоре-надолу от вълнение.
На таймера все още оставаха двадесет минути и аз засиях, докато гордостта се раздуваше в гърдите ми. Бяхме се справили с първото изпитание.
– Успяхме! – Тори се зарадва и Диего погледна виновно между нас, но аз не го признах. И какво от това, че е получил безплатно пътуване? Той заслужаваше да бъде в тази академия също толкова, колкото и ние.
Изчакахме края на процеса и скоро към нас на платформата се присъединиха още тридесет и осем души. Когато таймерът се задейства, в стомаха ми се появи ужасно чувство. Едно момиче, което беше само на два метра от финалната линия, изрева ужасено, когато разбра, че не е успяло да стигне навреме. Тя щеше да има нисък резултат, когато се стигнеше до Разплатата. Сърцето ми се разтрепери, когато погледнах към Тори и видях същото чувство, отразено в очите ѝ.
– Не можем да се провалим на нито едно от тези изпитания и да рискуваме да не се класираме – каза тя и аз кимнах сериозно.
– Трябва да успеем, Тор. Зодиак е нашето мястото.

Назад към част 16                                                            Напред към част 18

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *