КЕЙЛЪБ
Насочвах колата си по пътя, като с половин око гледах Тори на седалката до мен, която оправяше проклетото си червило, сякаш не бяхме имали най-безумния спор в живота ми край една планина. Никога ли нещо не е смущавало това момиче? Или наистина беше преживяла толкова много гадости в живота си, че това, което току-що се беше случило между нас, дори не беше голяма работа за нея?
Не знаех. И не можех да го разбера. Тя беше затворена книга и това ме вбесяваше. Обикновено момичетата ме преследваха, но с нея имах чувството, че през половината време дори не се интересува. Което нямаше никакъв смисъл, защото аз бях адски забавен, а сексът беше шибано умопомрачителен, така че какво друго изобщо искаше?
Прозорецът ѝ беше отворен, а тя все още не беше сложила предпазния си колан. Какво имаше против предпазните колани? Кълна се, че това момиче имаше повече загадки в предпочитанията си за пътуване, отколкото аз за целия си живот.
Завихме към панаира и тротоарите бавно се напълниха с хора. Натиснах бутона до мен, за да затворя прозореца ѝ, и тя хвърли поглед в моя посока с ъгълчето на очите си, а пръстите ѝ се свиха, сякаш искаше да натисне бутона, за да го пусне отново веднага. Но ако не искаше лицето ѝ да се появи в утрешния брой на „Небесни времена“, затова беше по-добре да се скрие зад затъмнените прозорци.
Карах надясно покрай знака за забранени превозни средства и продължих да се движа отвъд тълпите от хора, които влизаха пеша в панаира, докато не завих надясно покрай портите, където вече бяха паркирани колите на другите наследници. Един охранител погледна колата ми с неодобрение, устните му се сключиха в тънка линия, но не направи опит да дойде и да ми каже да я преместя. Ако искаше да го направя, щеше да трябва да ме накара, а той знаеше, че не е достатъчно силен, за да го направи.
– Пълно разкритие, пресата ще разпознае колата ми. Искаш ли да позираш за снимки, или ще ме оставиш да те отнеса по дяволите от тях? – Попитах, обръщайки се към Тори, докато изключвах двигателя.
Тя погледна през затъмненото стъкло и аз проследих погледа ѝ. Със сигурност забелязах няколко папараци с фотоапарати, които вече гледаха колата с надежда.
– Ами тъй като пресата изглежда смята, че съм пристрастена към секса, може да не изглежда добре за теб да те видят с мен – коментира тя. – Ще си помислят, че си последното ми завоевание.
– Аз съм – казах с усмивка, която предизвика смеха и. – Означава ли това, че приемаш предложението ми за разходка?
– Предполагам, че да. – Тори ме погледна, погледът ѝ се спусна към гърдите ми, докато стискаше устни.
Аз също погледнах надолу и се проклех, когато забелязах петната от кръв по бялата ми тениска. Момичето ме беше ударило наистина адски силно с този клон. Беше доста горещо.
– Изглежда, че си изцапан – подигра се тя. Ръцете ѝ разсеяно прокараха пръсти по врата ѝ, където я бях ухапал, изпращайки взрив от енергия право през тялото към члена ми.
Прочистих гърлото си и погледнах към задната част на колата, сякаш можех да намеря нещо в малкото пространство между седалките, за да се преоблека. Забелязах якето си „Питбол“ и го взех в хватката си, като го нахлузих и закопчах ципа, за да прикрия петната от кръв. Намерих и нейния атлас там долу и ѝ го върнах, без да споменавам цялата история с това, че съм го грабнал като психопат от по-рано.
Тъмното кожено яке беше със сребърни ивици, а името ми беше щамповано на гърба му с блестящи сребърни букви. Едва ли беше незабележимо, но така или иначе винаги ме разпознаваха, където и да отидех, така че нямаше голямо значение.
– Приличаш на статист от „Грейз“ – каза Тори и ми се усмихна.
– Имаш нещо против да си моята Санди? – Попитах, разкопчавайки колана си, докато се навеждах над нея, за да отворя вратата.
Тя избухна в смях, когато закачих ръцете си около кръста ѝ, без да ми даде отговор. Но бях сигурен, че това подсмърчане означаваше, че тя не ме смята за Дани. Честно казано. Той никога не е отвличал Санди и не е източвал кръвта ѝ в планината като сериен убиец. Или, разбира се, Санди никога не би могла да се справи с типа мъж, който прави това, така че предположих, че Тори също не е много като Санди. Освен дрехите кожено яке и тесни дънки, жалко, че и те не бяха кожени…
Вратата се отвори и аз изскочих от колата с ръцете на Тори около врата ми и топлото ѝ тяло върху гърдите ми.
Използвах вампирската си скорост, за да се изстрелям право през портите, като хвърлих няколко аура към павилиона, за да покрием входната си такса, преди папараците да успеят да ни снимат. Впуснах се в тълпата, препускайки между продавачите и атракциите, докато не забелязах Сет, Дариус и Макс да се движат към атракцията.
Спрях на няколко метра от тях и им извиках, за да им кажа, че съм тук.
Тори се измъкна от ръцете ми, хвърли един-единствен поглед към момчетата и им обърна гръб, преди да тръгне.
И тримата се напрегнаха и ме погледнаха с въпроси в очите, на които щяха да имат нужда от отговор, преди да мога да прекарам вечерта с Тори.
Вдигнах пръст към момчетата и се хвърлих след Тори, хванах я за ръката и я дръпнах да спре. Погледът ми се спря на устните ѝ, които тя беше боядисала в кървавочервено, и трябваше да устоя на желанието да я целуна.
– Трябва да поговоря с другите наследници за секунда, ще ме изчакаш ли?
– Разбира се – отвърна тя сладко. Прекалено сладко. – Само ще разгледам някои от щандовете.
За момент сведох поглед към нея, но не можах да разбера мислите ѝ, затова натиснах целувка по бузата ѝ, преди да се върна при другите наследници.
– Хубава работа, Кал, изглежда наистина си я изплашил в планината – каза саркастично Макс, когато спрях пред тях.
Знаех, че това ще се случи, когато се отказах от плана да я изплаша с признание и да я оставя сама в планината. Това не беше част от плановете, които си бяхме съставили за след „Разплатата“, но бях толкова ядосан от глупостите на „Пегасекс“, че настоях да прекратя отношенията си с нея и исках и тя да знае точно защо. Другите наследници не бяха изтъкнали кой знае какви аргументи срещу това, а Дариус беше напълно съгласен. Което не беше изненада, защото той беше дал да се разбере, че това, че съм се свързал с Тори, го е вбесило като нещо хронично и очевидно се беше зарадвал, че смятам да прекратя връзката си. Само че сега не беше така. И само един поглед към лицето му ми даде да разбера, че не е никак щастлив от това.
Такъв беше планът ми до момента, в който я качих там и я погледнах в очите. Мислех, че ще се сгромоляса, когато я натисна. Мислех, че ще се разплаче, ще моли или… нещо друго. Но тя просто ме погледна в лицето и излъга. Дори не си направи труда да излъже добре. Знаеше, че съм я хванал, и просто си го призна. Отблъскваше ме и ме караше да направя нещо по въпроса или да го пусна. И беше толкова шибано горещо, че бях избрал вариант Б. Не знаех какво има в Тори Вега, но бързо се пристрастявах към нея.
– Да, ама… – Погледнах към Тори, докато тя започна да говори с някакво момиче, което продаваше искрящи балони с формата на различни форми на Ордена.
– Заведох я там и направих каквото казах, но…
– Но след това тя започна да ти смуче пениса, нали? – Попита Сет с усмивка.
Дариус му изръмжа и аз се засмях.
– Не. Тя не искаше да си признае – казах аз. – И си помислих да я оставя там горе в тъмното, но просто не исках да го направя. Трябва да сме сигурни, че няма да претендират за трона си, но не е нужно да бъдем пълни задници в процеса. И ако забравя факта, че тя е Вега, тогава нямам причина да не продължавам да я виждам – казах, знаейки, че думите ще ме прокълнат, но майната му, това беше истината.
– Но тя е Вега – изригна Дариус, сякаш това беше единственото нещо, което изобщо имаше значение. И може би беше. Или може би трябваше да бъде.
– Да. А аз съм от Алтаир. И не правя това, което ми казва някой, така че можеш да си спестиш лекцията – изръмжах в отговор аз.
– Сигурен ли си, че знаеш в какво се забъркваш с нея? – Попита Макс, като се приближи до мен. – Това вече не е просто похот, което изпитваш.
Дариус отново изръмжа и Макс прехвърли вниманието си към него, а веждите му се сключиха рязко.
– Това момиче е проблемно – каза мрачно Макс, а очите му шареха между мен и Дариус, докато се хранеше с емоциите, кипящи около нас.
– Пф, може би харесвам проблемите. Това не означава, че ще забравя какво е важно за нас. Или Солария – казах твърдо и Макс кимна, отпускайки се, когато разчете емоциите ми и по този въпрос.
– Така че продължавай да я чукаш, ако това искаш – каза Сет с вдигане на рамене, прокарвайки ръка през дългата си коса. – Стига това да не промени нищо друго.
Дариус изглеждаше така, сякаш упорито се бореше да не добави нищо по темата, и аз реших да не го подмамвам. Ако искаше да стреля по Тори, тогава не аз стоях на пътя му, той беше този, който я накара да го намрази така, както го мразеше. А ако имаше някаква друга причина да се противопостави на това, което бях решил да направя, тогава зависеше от него дали ще ми го каже, или не.
– Няма да стане – отвърнах твърдо. – Разплатата така или иначе е утре, има вероятност тя да не успее да се справи. Дори и да го направи, имаме по-добри планове да поставим Вега на мястото им, отколкото аз да и разбивам сърцето.
Сет изхърка развеселено.
– Не мисля, че някога е имало голяма опасност да успееш да го направиш – каза той, кимвайки към нещо над рамото ми.
Тори току-що беше пристъпила напред, за да и дойде реда на кабината за целувки на Сирена. Момчето, което я придърпа в прегръдките си, не носеше риза и беше с телосложение на танк. Започна да ѝ говори нещо, което я накара да се засмее достатъчно силно, за да го чуем. Тя все още не го беше целунала и аз също нямах намерение да позволя това да се случи.
– Още ли не може да се пребори с примамката на сирената? – Изригнах, докато се приближавах към нея с останалите наследници. Под кожата ми се плъзна раздразнение, че тя дори не се е научила да поддържа елементарен психически щит като този.
– Той не използва примамка върху нея – небрежно каза Макс и аз се обърнах към него с намръщена физиономия.
– Какво имаш предвид? – Попитах.
– Искам да кажа, че твоята малка Вега е избрала да отиде там, без да му се налага да използва каквато и да е сила върху нея – каза Макс с усмивка. – Може би е по-вероятно тя да разбие сърцето ти, отколкото обратното.
Изругах го, като се стрелнах напред, за да попреча на този сиренски задник да я докосне, но Дариус беше стигнал пръв.
– Отдръпни се – изръмжа той на глупака от кабинката за целувки и Сиренът моментално направи каквото му беше казано, като се отдалечи от Тори, сякаш беше заразна.
Дариус хвана ръката на Тори и я издърпа от щанда, докато тя се опитваше да изтръгне пръстите му от себе си. Той я премести да застане пред него и тя агресивно отблъсна ръката му от себе си.
– Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? – Изплю се тя и го загледа с толкова много злоба в погледа си, че спрях напредването си към тях.
– Спирам те да не се опозориш и утре да се окажеш във всички вестници в историята за това как трябва да плащаш за целувки, както и че имаш сексуална зависимост – отвърна той язвително. – Няма за какво.
– Исках да го попитам за коя благотворителна кауза събира пари кабинката за целувки – отвърна тя моментално. – А не да плащам за шибана целувка. За разлика от теб, аз не си плащам просто така, живеейки от кредитната карта на татко. Но пък имам стипендия, която е глупаво щедра, и шибана съвест и се опитвах да направя нещо достойно. За което, предполагам, ти не би могъл да знаеш и пукната пара.
Дариус хвърли поглед през рамо към табелата, която съобщаваше, че кабинката за целувки събира средства за благотворителност, и аз се преместих неудобно, когато също я прочетох. Сиропиталище „Липсваща луна“.
Тори и сестра ѝ бяха двойни сираци и въпреки че никога не бях получавал подробности от нея за детството им, знаех, че не всичко е било слънце и рози.
Когато се обърнахме обратно към Тори, тя вече си беше тръгнала.
– Хубава работа, човече – изръмжах на Дариус, докато се промъквах покрай него, за да я догоня.
– И ти щеше да удариш този задник – извика той след мен, но аз го игнорирах. Отчасти защото напоследък ме вбесяваше. Но най-вече защото беше прав и просто имах късмет, че Дариус беше стигнал пръв.
Измъкнах атласа си от джоба, докато я следвах, и изпратих бърз имейл на семейния адвокат, като я накарах да направи дарение за сиропиталището „Липсваща луна“ от доверителния ми фонд и я помолих да ми изпрати потвърждение възможно най-скоро.
Настигнах Тори, когато тя се приближи до щанда за куки и я обърнах с лице към мен.
– Знаеш ли, ти също имаш някои наистина досадни приятели – казах, преди тя да успее да каже нещо.
– Така ли? – попита тя, въртейки очи. – Обзалагам се, че дори не можеш да назовеш нито един от моите приятели.
– Дарси – казах бързо и устните ѝ се размърдаха от забавление.
– Посочи още пет и ще те освободя от отговорност за асоциациите ти на задник.
– Хайде, и двамата знаем, че нямаш още пет приятели. Не си чак толкова симпатична – подиграх се аз и в отговор получих пълна усмивка за това.
– Тогава трима и можеш да посочиш наградата си – предложи тя.
– Грус – казах веднага, като се усмихнах широко.
– Ще искам пълно име за наградата.
– Джералдин Грус – казах аз ентусиазирано. Дори не можех да твърдя, че наистина не харесвам това момиче, тя беше проклета машина на питболското игрище и поне беше последователна в убежденията си. Тя беше отворена книга. Разбира се, беше настроена на страница, която не ми харесваше много, но поне знаех, че не е коварен задник като много от феите, които познавах. С нея знаеше точно къде се намираш, без да се налага да го отгатваш.
– Това е едно – призна Тори.
– И, еррр… – Прокарах ръка през косата си, но открих, че къдриците са залепнали от засъхващата кръв. Пуснах ръката си раздразнено, надявайки се, че не се забелязва. Бях избърсала кръвта от лицето си в колата, но тя нямаше да излезе от косата ми без душ. – Знаеш ли… малката с хубавото дупе и пикси подстригана. Искам да кажа, че се казва… Соранж?
– Съвсем не – засмя се Тори и аз разбрах, че отново я имам.
Изтласках предимството си и хванах ръката ѝ, като увих пръстите си между нейните, докато я дърпах в крачка. Усещах как момчетата ни гледат, но сега не можех да се занимавам с тях. Бях се прицелил в Тори Вега тази вечер и нямаше да я оставя да ми се изплъзне.
– Добре, това са двама – казах аз, като пренебрегнах извъртането на очи, което получих за това, че считам Соранж за победа. – И… момчето с шапката.
Тори се разсмя с пълно гърло на това и аз се обърнах към нея, улавяйки устните ѝ с моите, преди тя да успее да ме спре.
Тя не се съпротивляваше много, устните ѝ се приляха към моите, докато се поддаваше на топлината между нас, а аз я притиснах с гръб към стойката за куки. Устните ѝ се разтвориха за мен и аз обгърнах с ръце талията ѝ под коженото яке, а меката кожа на корема ѝ се стопли върху дланите ми.
Едно момче ни псуваше, когато го побутнах и случайно изгуби патицата си, която крякаше гневно, когато заклинанието я освободи и тя се разлетя.
Тори ме притисна назад и аз въздъхнах драматично, когато тя се отдалечи от мен, но ми позволи да я хвана отново за ръка, докато пристъпвах до нея.
Погледнах през рамо и открих, че Дариус ни се мръщи – нямаше изненада – Макс беше скръстил ръце, докато ни гледаше, а Сет имитираше, че ме удря с камшик. Дори не бях сигурна, че мога да го отрека точно в този момент. Тори Вега влизаше под кожата ми и не бях сигурен, че мога да направя много, за да го спра. Повдигнах рамене на останалите наследници, сякаш не ми пукаше какво мислят, което така или иначе в повечето случаи беше вярно, и издърпах Тори далеч от тях в тълпата.
– И така, какво ще получа за награда? – Попитах небрежно, докато оглеждах ярко оцветените щандове и продавачите, предлагащи всякакви странни и прекрасни неща.
Тори попиваше всичко с широко отворени очи, а по устните ѝ играеше усмивка, която всъщност я правеше да изглежда невинна.
– Току-що получи наградата си – каза тя пренебрежително.
– Ти и без това щеше да ми позволиш да те целуна! – Протестирах.
– Малко вероятно – закани се тя.
Очите ѝ попаднаха на човек, който продаваше ярко оцветени пръчици захарен памук, и аз я дръпнах към него съзнателно. Поръчах ѝ една и подхвърлих на момчето двайсет, когато той поиска две аури, като отново отвлякох Тори, без да си правя труда да изчакам рестото.
Тори повдигна вежди към мен, докато отхапваше от захарения си памук, което се променяше от розово през синьо до люляково, докато го държеше.
– Защо го направи? – Попита ме тя, хвърляйки поглед назад към продавача, който се усмихваше, сякаш този бакшиш току-що е направил деня му по-добър.
Аз свих рамене.
– Тези пари не означават нищо за мен, те го правят щастлив. Защо не?
– И? – Настояваше тя, а очите ѝ ме издирваха, сякаш за нея бях адски лесен за разчитане.
Въздъхнах.
– А и не вреди на репутацията ми хората да ме мислят за щедър. Когато един ден седя в Небесния съвет и направя някакъв избор, от който приятелите на онзи човек са ядосани, той ще каже: „Срещнах Кейлъб Алтаир веднъж, беше адски приличен – даде ми осемнайсет долара бакшиш за някакъв захарен памук.
– Ето го – каза тя с доволна усмивка и отхапа още една хапка.
– Все пак е хубаво да го направиш – възразих аз. – Да оставим настрана скритите мотиви.
– Разбира се – съгласи се тя, сякаш не беше съгласна, а може би беше, не можех да разбера, по дяволите, и вече си тръгваше отново.
Атласът ми изпищя в джоба и аз го извадих, усмихвайки се на имейла от семейния адвокат.
– Мислех да компенсирам цялата тази история с кабинката за целувки там – казах, като и подадох имейла, за да го погледне.
Тя повдигна вежда, докато го четеше.
– Дарил си десет хиляди аури на сиропиталището? – Попита тя и устните ѝ се разтвориха от изненада.
Усмивка се закачи на устните ми в очакване на това, което щеше да направи след това, но вместо прегръдка, сълзи от радост и целувки, които несъмнено щяха да доведат до това да я върна отново в леглото си тази вечер, тя ми се намръщи.
– Защо? – Попита тя предпазливо. – Какво точно искаш от мен?
– Аз… – Прокарах ръка в косата си, несигурен как това сякаш имаше обратен ефект на това, което исках. – Мислех, че това ще те направи щастлива.
Тори ме погледна за дълъг миг, въртейки захарния памук между пръстите си.
– Знаеш ли какво харесвам в теб, Кейлъб? – Попита тя, сякаш ми задаваше задача по математика.
– Всичко? – Предложих.
Тори извъртя очи.
– Харесва ми, когато не се стараеш толкова много. Не е нужно да правиш големи жестове или да ми купуваш бонбони. Не съм ти приятелка и не искам да бъда.
Ауч.
– Така че защо просто не запазиш глупостите за някое мило момиче, което има нужда от сърца и цветя, защото това не съм аз. Не се впечатлявам от подобни глупости.
– И от какво се впечатляваш? – Попитах, като исках да знам повече, отколкото ми се искаше да призная.
– Просто искам някой, който да накара сърцето ми да бие по-бързо – каза тя с тих глас, който ме накара да се приближа до нея, докато гледах в тъмните ѝ очи. – Да ме предизвиква, да ме кара да се смея и да се противопоставям на глупостите му. Искам да бъда принудена да изляза от зоната си на комфорт и искам да се чувствам развълнувана, въодушевена, уплашена. Но не само защото си задник. Защото искам да се чувствам жива.
– Значи не е много? – Потвърдих подигравателно. Това момиче щеше да е смъртта ми. Не можех да устоя на този блясък в очите ѝ или на предизвикателството в тона ѝ и бях сигурен, че тя го знае.
– Не, не много. – Тя се усмихна, докато довършваше захарния си памук, и освободи пламък от огнена магия в дланта си, за да унищожи дървената пръчка, около която беше увит.
– Ебаси мамата хайде, тогава. – Грабнах ръката ѝ и този път не се опитах да я задържа все така сладко и невинно, а просто я повлякох през тълпата зад мен.
Панаирът на приказките беше един и същ всяка година и вече знаех къде се намират най-добрите му части. Провирахме се между безброй хора и аз повлякох Тори напред, когато тя забеляза Джералдин Грус и нейните идиоти от „Задник“. Тя им помаха, но не се опита много да се измъкне от мен, а аз се усмихнах на себе си, знаейки, че отново имам вниманието ѝ.
Една сянка се изпречи на пътя ми и аз се намръщих, когато самият Хетбой насочи погледа си към моята половинка.
– Добре ли си, чика? – Попита той, като хвана другата ръка на Тори, така че тя да спре да говори с него.
– Да – каза тя весело. – Кейлъб просто ме развежда из панаира. Къде е Дарси?
Погледът на Момчето с шапката леко потъмня и той сви рамене.
– Тя ме отблъсна. Оказа се, че нашата среща не е имала толкова голямо значение за нея, колкото за мен.
– Като стана дума за срещи – прекъснах го шумно. – Всъщност ние бяхме…
– Какво стана? – Попита го Тори, прекъсвайки ме, а раздразнението ми нарасна с още една степен, тъй като тя избра да обърне внимание на този неудачник вместо на мен.
– Наистина си прекарвахме добре, дори се целунахме и после…
– Ти какво? – Тори се задъха.
Изръмжах, докато той продължаваше да доминира над вниманието ѝ, и вдигнах китката ѝ към устните си, като притиснах целувка към кожата ѝ. Сърцето ѝ биеше малко по-силно и аз се усмихнах, като се приближих, целувайки вместо това врата ѝ.
– Да, тя… – Шапката спря, когато обвих ръце около кръста на Тори, а тя положи половинчати усилия да ме отблъсне. – Можем ли да отидем някъде да поговорим насаме?
– О, хм. Аз и Кейлъб бяхме малко…
– Моля те, чика – помоли той и аз се преместих зад Тори, придърпвайки тялото ѝ назад, за да се притисне към моето, докато държах ръцете си около нея.
– Мисля, че тя е направила своя избор – изръмжах аз и му се озъбих. – Тори не иска да прекара вечерта си с теб повече, отколкото сестра ѝ.
– Кейлъб – изсъска тя, но аз прокарах пръсти по страните ѝ и лек смях се изтръгна и от нея.
– Забрави за това. Eres una puta como tu hermana.(Ти си курва също като сестра си.) – Той се обърна и започна да се отдалечава, но аз му размахах пръсти, като накарах земята да потрепери под краката му така, че той едва не падна.
Тори си пое дъх от изненада, но аз я игнорирах.
– Почти съм сигурен, че току-що нарече моята приятелка курва – изръмжах аз.
Той отново ни огледа, лицето му пребледня, но не отрече.
Тори погледна така наречения си приятел за един дълъг момент, след което просто поклати глава.
– Просто искам да се насладя на панаира – каза тя и ме погледна. – Остави го.
Момчето с шапката погледна между нас двамата, като в погледа му плуваше гняв, но силата му беше толкова ниска, че дори не си струваше времето ми.
– Чу я. Махай се – изръмжах аз.
Той се отдалечи от нас, а аз се усмихнах, като се опитах да я целуна отново, но тя ме отблъсна.
– Ти си такова копеле – каза тя с половин уста.
– Не е ли това причината да ме харесваш? – Предизвиках я.
– Не. Харесвам те, защото си наполовина приличен в леглото.
При този коментар устните ми се разтеглиха от гадна усмивка.
– Тази вечер ще поработя, за да те убедя в другата половина. – Обещах, като отново я хванах за ръката, за да се върнем към срещата си.
– Едва ли – промърмори Тори, но ме остави да я повлека напред с усмивка, която играеше по устните ѝ.
Стигнахме до голямата, тъмна кула в центъра на панаира и Тори наклони глава назад, гледайки надписа над входа, който гласеше „Къщата на ужасите“.
Очите ѝ светнаха от интерес и аз ѝ се усмихнах, докато се насочвах към опашката. Тори забави ход, когато стигнахме до края ѝ, но аз я дръпнах за ръката, за да я накарам да продължи. Бях Небесен наследник, не се редях на опашки.
Тори ме погледна, че съм право имащ козел, и аз се усмихнах, за да и дам да разбере, че съм съгласен.
Стигнахме до началото на опашката, без никой да посмее да се оплаче, и аз извадих от джоба си няколко бележки с аура, като ги натиснах в ръката на човека, който я управляваше.
– Увери се, че ще получим пълното изживяване – казах му под нос, а той се усмихна многозначително и хвърли поглед към Тори.
Тя обаче обръщаше повече внимание на големия изкуствен паяк, който висеше над входа, отколкото на нас, така че не бях сигурен дали ме е чула. Така или иначе, ако тя искаше да се почувства жива, щях да ѝ го осигуря.
Човекът ми подаде четири гривни и аз нахлузих две на китките си, преди да се обърна и да направя същото с Тори.
– За какво е това? – Попита тя, оглеждайки сребърните гривни.
– Те ти пречат да правиш магии, в случай че се паникьосаш – казах аз. – Там може да стане доста напрегнато и те не искат някой случайно да подпали мястото.
– Значи просто се оставяме уязвими? – Попита тя бавно.
– Едва ли – подиграх се аз. – Гривните се свалят. Те не са белезници на FIB, а просто резервен вариант в случай на паника. Но ако се страхуваш…
Тори изправи гръбнака си при тази инсинуация и поклати глава, като накара високата си конска опашка да се люлее напред-назад.
– Почти съм сигурна, че ти си този, който се държи за ръката ми, сякаш небето може да се срути, ако ме пуснеш – контрира тя.
– Да видим дали от другата страна все още ще се чувстваш толкова смела – подразних я аз.
Вратата се отвори за нас и ние влязохме вътре, вървейки по скърцащите дъски на пода, като освободих хватката си върху ръката на Тори и я пуснах да върви пред мен.
Тя не се поколеба и аз проследих силуета ѝ в затъмненото пространство, докато от скритите някъде високоговорители звучеше страховита музика. Устоях на желанието да изостря зрението си с вампирските си дарби, оставяйки тъмнината да ме притисне, за да мога да се насладя на Къщата на ужасите по същия начин като нея.
Докато се движехме по дългия коридор, нещо се допря до глезена ми и аз едва не изтръпнах.
Тори се задъха, като остана на няколко крачки пред мен, след което се препъна с крачка назад и се блъсна в гърдите ми.
– Има нещо тук – издиша тя и сърдечният ѝ ритъм се ускори малко, точно когато друго малко тяло се прехвърли върху маратонката ми.
Предложих само мрачен смях, като я побутнах, за да се раздвижи отново. Стаята за призоваване винаги ме караше да настръхвам, но нямах намерение да го показвам. Исках да видя как ще се справи, когато разбере, че сме заобиколени от плъхове.
Тори се отправи навътре в тъмното пространство, като сега темпото ѝ беше по-бавно, тъй като се опитваше да разбере какво се случва, а аз я последвах на няколко крачки след нея.
От дясната ни страна се чу високо писукане и тя се спря. Вече наближаваше центъра на стаята и всеки момент…
Тори пристъпи напред и панелът под краката ѝ се обърна, разкривайки бледото сияние на огромен кристал за призоваване. В мига, в който той се показа, плъховете побесняха, заливайки го отвсякъде, прескачайки краката ни, блъскайки се в нас, спускайки се от тръбите и гредите, които се простираха по тавана.
Тори изкрещя и започна да тича, хвърляйки се към вратата, която се отвори пред нас, позволявайки на червената светлина да нахлуе в стаята.
Тръгнах след нея, трепнах, когато един плъх падна на рамото ми, и го изхвърлих, докато тичахме към осветената в червено стая.
– Това истински плъхове ли бяха? – Попита Тори, като замахна с ръка към тялото си, сякаш те все още можеха да пълзят по нея.
Засмях се, докато тя потръпваше от отвращение.
– Да, призовават ги там, чувал съм обаче, че са хубави, чисти плъхове – не са носители на чума.
Тя ме зяпна, сякаш бях луд, но преди да успее да каже нещо друго, вратата на стаята с плъховете се затвори и подът под краката ни започна да трепери.
Пламъци се появиха до нас и Тори се обърна към тях с изненада. Още огън лижеше по тавана, после вляво от нас, но тази стая сякаш не предлагаше никакъв страх за нея и тя само оглеждаше магията с любопитство. След като видях представянето ѝ в Огненото изпитание, не бях толкова изненадан, че не се страхува от пламъците, но когато тя пристъпи към тях с протегната ръка, бързо се стрелнах напред, за да я спра.
– Какво правиш? – Поисках да я задържа, докато пръстите ѝ танцуваха близо до пламъците. По време на изпитанието всички ги бяхме виждали да преминават през огъня като през нищо, но предполагах, че това се дължи повече на магията им, отколкото на това, че са огнеупорни. Хората не бяха просто имунизирани срещу изгаряне.
– Искам да знам дали ще се изгоря с блокирана магия – каза тя и ме погледна с танцуващи в очите ѝ пламъци.
– Не мисля, че това е добро…
Тори се изтръгна от хватката ми и заби юмрука си право в пламъците. След половин миг от устните ѝ се отрони смях и тя ме погледна развълнувано.
– Може би ще бъда още по-голям дракон от Дариус и ще мога да го надвия със зъби и нокти – пошегува се тя.
Не можех да не се разсмея на тази идея. Дариус вече беше изравнил размерите на баща си във формата на Дракон, а те бяха най-големите от техния вид, регистрирани през века. Ако тя и сестра ѝ наистина бяха по-големи от Акруксите, не ми се струваше, че това щеше да им се отрази много добре. Вероятно и за тях нямаше да е наистина добър външен вид, особено след като Лайънъл размахваше орденската си форма, сякаш това го правеше кралски особа от собствения му вид. Представях си, че репутацията му може да понесе удар, ако двете Вега се окажат по-големи зверове от тях. Това би засилило и техните претенции за трона. За всички нас ще е по-добре, ако се появят като общ Орден, за предпочитане нещо незастрашаващо. Но всичко, което знаех за Тори Вега и сестра ѝ, ме караше да мисля, че това е безсмислена надежда.
Тя отдръпна ръката си от пламъците, докато все повече и повече огньове оживяваха около нас. Пътят нататък водеше по вито стълбище в далечния край на стаята и Тори се затича бързо по него. Чувах как сърцето ѝ се разтуптява от вълнението на това място и се усмихнах на себе си, знаейки, че съм успял да ѝ дам поне едно от нещата, които беше поискала.
На следващия етаж страховитата музика беше по-силна и когато вратата се затвори зад нас, подът започна да се клати.
Тори хвана ръката ми, пръстите ѝ се свиха около бицепса ми и накараха топлината да се разнесе по тялото ми в отговор.
Светлините угаснаха и страшен глас започна да пее детско стихче.
Тори освободи хватката си от мен и тръгна напред, като държеше ръцете си малко встрани, за да балансира, докато подът продължаваше да се измества.
Един панел се отвори вляво от нас и Тори се стресна, когато една жена, облечена като прислужница, се наведе и хвърли към нас порив на въздушна магия, като изкрещя заплашително.
Бяхме блъснати назад към отсрещната стена, която мигновено се завъртя, хвърляйки ни в тъмно пространство. Тори отново ме хвана за ръката, когато почти падна, и аз се усмихнах, когато тя не ме пусна.
Друг панел се плъзна и прислужницата се появи отново, като ни удари с въздушна магия, докато крещеше проклятия по наш адрес.
Бяхме изблъскани на пътя на човек, облечен като слуга, който хвърли още магия върху нас, изхвърляйки ни през друга скрита врата. После още една.
Тори издаваше лек писък на изненада всеки път, когато някой от тях се появяваше отново, и се смееше неистово, докато се поклащахме напред-назад, и затягаше хватката си за ръката ми, за да не ме изгуби.
Аз я държах здраво, като също се смеех, докато си позволявах да забравя всичко за Ордена и претенциите и, за моето наследство и за Солария като цяло. За малко нямаше да се тревожа за нищо от това. Бях я помолил след нападението на нимфите да постави граница между личните и политическите ни отношения и щях да се придържам към думата си. Когато бях с нея по този начин, нямаше да мисля за никакви други неща, а просто щях да остана в момента.
Последната врата ни блъсна толкова силно, че паднахме на земята, удряйки се в меките постелки, които бяха там точно по тази причина.
Тори падна върху мен и се засмя, наведе се и притисна устните си към моите твърде кратко. Опитах се да я хвана за ръката, докато се отдръпваше от мен, но тя танцуваше встрани, прескачайки напред, докато започваше да изкачва следващото стълбище.
Някъде над нас се чу рев и Тори спря за половин секунда, преди да побърза да продължи.
Тръгнах след нея, исках да я целуна, но тя стигна до горната стая, преди да успея.
Отнякъде в тъмното се чуваше постоянно капене, капене, капене и аз се поколебах, чудейки се дали тя наистина иска да се изправи пред водния ужас, или просто трябва да я пренеса с моята вампирска скорост.
Но останах с впечатлението, че Тори Вега искаше да я държат за ръка, за да я преведат през нещо. Всеки ден тя доказваше, че е фея през цялото време, и бях почти сигурен, че ще се справи с това предизвикателство, както с всичко останало.
Звучаха тихи пръски, когато излязохме в стаята над тънката локва вода, която покриваше пода.
– Кейлъб? – Тори издиша в тъмното и аз се преместих по-близо до нея.
– Да?
– Тези маратонки са нови, не искам да ги…
Подът се свлече под нас, преди тя да успее да довърши мисълта си, и върху нас се изсипа поток от вода. Тори изкрещя, докато се спускаше по пързалката, а аз се засмях, като гласът ми отекна около нас, докато се изстрелвахме надолу толкова бързо, че имах чувството, че съм оставил стомаха си в стаята горе.
В дъното се плъзнахме в тъмна стая и Тори се изправи на крака, като ми подаде ръка, за да ме издърпа нагоре, точно когато от сенките излязоха три момчета в черни наметала с вдигнати качулки.
Те вдигнаха длани към нас, пеейки с дълбоки гласове, докато напредваха, и Тори отново изкрещя, като се отдръпна и ме повлече със себе си. Сърцето ѝ туптеше, а очите ѝ горяха от вълнение, докато се оставяше да изпадне в страха на мястото.
Тя ме дръпна за ръката и ме поведе към асансьора, който стоеше отворен в далечната част на стаята, докато момчетата с наметала извличаха с магията си цялата вода от дрехите и косите ни.
Веднага щом го направиха, те се втурнаха към нас и Тори изкрещя, докато ме влачеше към асансьора, удряйки отново и отново с палец по единствения бутон в слабо осветения куб.
Вратите се плъзнаха точно преди да стигнат до него и тя се отпусна назад към стената, когато асансьорът започна да се издига, прехапвайки устни от забавление.
Хванах я за кръста и я придърпах по-близо до себе си, точно когато светлините над главите затрептяха. Ръцете ѝ се вкопчиха в материята на якето ми, когато асансьорът спря и светлините угаснаха.
Мина половин удар на сърцето, преди всичко да се сгромоляса към земята твърде бързо, а тя изкрещя, като се вкопчи в мен за живота си.
Затегнах хватката си, а адреналинът се вдигаше в крайниците ми, докато падахме. Асансьорът забави ход, преди да се удари в земята, и Тори се засмя нервно, когато светлините отново светнаха и той започна да се изкачва.
– Забавляваш ли се? – Попитах я, докато тя притискаше лице към гърдите ми.
– Да, по дяволите, но това място е лудо.
Вратите зад нас се отвориха отново, когато стигнахме последния етаж, и тя се откъсна от ръцете ми, като погледна към коридора, който се простираше далеч от нас.
Тори ме погледна колебливо за момент, преди да се отдалечи.
Пристъпих в крачка до нея, докато тя се оглеждаше напред-назад, опитвайки се да разбере какво ще се случи по-нататък.
По гръбнака ми плъзна тръпка на очакване, когато чух как скритата врата зад нас се отвори с лекота, но Тори не я забеляза.
Преборих се с желанието да погледна назад, когато в пространството зад нас навлязоха два големи чифта крака.
Направихме още няколко крачки, преди да се чуе тихо ръмжене и Тори се извърна, за да погледне двата мантийника зад гърба ни.
– Свята работа – издъхна тя, а очите ѝ се разшириха при вида на зверовете, които приличаха на лъвове с гигантски кожени крила и скорпионски жила вместо опашки.
Мантикорите нададоха огромен рев и скочиха срещу нас. Тори изкрещя, грабна ръката ми и започна да бяга, а ние се втурнахме далеч от тях по коридора към отвора в далечния му край, който показваше осеяното със звезди небе навън.
Две групи огромни лапи се втурнаха след нас, докато тичахме толкова бързо, колкото тя можеше да върви, и аз погледнах назад през рамо, точно когато първият мантикор се нахвърли.
Зъбите му се впиха в коженото яке на Тори и тя изпищя, когато той я вдигна от земята, излетя и се стрелна от отвора пред нас. Половин секунда по-късно вторият Мантикор ме хвана и аз изохках възбудено, докато ме вдигаше от краката ми и се изстрелвахме от сградата нагоре към небето.
За миг зърнах Тори, докато звярът летеше все по-високо и по-високо, а после изведнъж ме пусна.
Изкрещях, докато падах, а писъците на Тори се чуваха някъде наблизо, докато тя също падаше към земята.
Вятърът ме връхлетя, стомахът ми се сви, а земята се приближаваше все повече.
В последната секунда въздушна възглавница ме обгърна и ме прибра в себе си, преди да успея да се ударя в бетона и да се пръсна.
Висяхме за миг, а сърцата ни се разтуптяваха, докато се гледахме и се усмихвахме като деца.
Магията ни освободи, обърна ни така, че краката ни се удариха в земята, а Тори скочи върху мен секунда по-късно.
Засмях се, когато я хванах, а тя обви ръце и крака около мен и ме целуна толкова силно, че беше почти наказващо. Ръцете ѝ се сплетоха в косата ми, а глезените ѝ бяха здраво заключени зад гърба ми, докато езикът ѝ се допираше до моя по начин, който ме накара да се втвърдя почти мигновено.
– Ебаси, Тори, не мога да ти се наситя – промърморих срещу устните ѝ, а тя се засмя точно когато я запратих обратно към стената на Къщата на ужасите.
Ръцете ми се преместиха под якето ѝ, като се плъзгаха по перфектните ѝ цици върху материята на малкия топ, докато ме болеше да го скъсам от нея точно там.
– А, господин Акрукс? – Чу се нервен глас до нас и аз се отдръпнах от Тори с раздразнено ръмжене.
Човекът, който стопанисваше къщата на ужасите, се стресна от изражението ми, но въпреки това продължи напред.
– Просто следващите участници в Дома на ужасите всеки момент ще паднат точно върху главите ви, ако не освободите района – каза той тревожно, поглеждайки към небето.
Тори се засмя, като откопча краката си от кръста ми и ме дръпна от стената, въпреки че имах огромното желание да му заповядам да затвори цялата атракция, докато не приключим тук.
Тя свали ограничаващите магията гривни от китките си и ги хвърли в кофата до входа, а аз последвах примера ѝ, докато ме измъкваше от атракцията и ме връщаше обратно в хаоса на панаира.
– Какво искаш да правиш сега? – Попитах я, когато тя ме погледна със светнали очи, с разтуптяно сърце и зачервени бузи.
Надявах се наполовина да каже, че просто иска да си тръгне и да се върне в стаята ми или може би дори да намери някое тихо кътче тук, за да си побъбри с мен, но, разбира се, не го направи.
– Всичко – отвърна тя с усмивка. – Искам да направя всичко.
– Ще направя всичко, което те прави щастлива – отговорих аз и прехвърлих ръка през раменете ѝ, докато я водех към следващото пътуване. И най-странното беше, че бях почти сигурен, че това е истината.
Назад към част 31 Напред към част 33