Зодиакална академия-Принцеса на сенките-книга 4-част 13

ОРИОН

– Твой ред, рожденико.- Усмихна се Гейбриъл и се наведе, за да преметне ръка през раменете ми, но аз бях по-съсредоточен върху голия крак на Дарси, притиснат до моя, и черната ѝ рокля с V-образно декулте, която се спускаше чак до цепката на гардите. Искаше ми се да прокарам ръце по нея, докато вкусвах ягодовото дайкири по устните ѝ.
Сервитьорката ни беше донесла още напитки, но аз се въздържах да пия своя бърбън. Ако се напиех, силата на волята ми щеше да изчезне и щях да започна да кроя планове как да накарам Блу да остане сама. Което си беше направо рисковано в бар, пълен с хора, и в настоящата ми компания. От друга страна… Дариус беше най-добрият ми приятел, а Гейбриъл – съюзникът ми от мъглявината… дали все пак щяха да ме продадат?
Майната ти, бърбън. Нямаш право на глас в това. Не ми помага и това, че тази похотлива кучка Венера днес отново е в картата ми.
И пак, днес е рожденият ми ден…
Колкото по-малко хора знаят за нас, толкова по-добре. Това означаваше, че има по-малко шансове за подхлъзване и по-малко хора, които могат да си навлекат неприятности, ако някога това излезе наяве. Не, не си заслужаваше риска.
– Орио.- Гейбриъл ме разтърси.- Казах, че е твой ред.
– Точно така, да. Какво е предизвикателството, Нокси?- Попитах.
Гейбриъл погледна през балкона надолу към морето от танцуващи тела долу.
– Това момче.- Той посочи един мъж, който стоеше на бара с червена кърпа на врата и мустаци, които шибано въртеше.
– Искаш да кажеш, че е онзи дръндьо?- Уточних.
– Да – засмя се Гейбриъл и се обърна обратно към мен.- Предизвиквам те да вземеш тази кърпа от него, без той да разбере.
Дарси се засмя и аз ѝ се усмихнах. Ръката ѝ кацна на бедрото ми под масата и членът ми подскочи на място.
– Ще го направиш ли?- Големите ѝ зелени очи блестяха и начинът, по който прехапваше устните си от вълнение, ме накара да изпадна в лудост. Майната му.
Поставих бърбъна на масата и огледах лицата около нея, докато избирах съучастник. Единственият от тях, който не ми се усмихваше, беше Тори. Беше успяла да създаде два сантиметра плътно пространство между нея и Дариус, въпреки че мястото му беше близо до нейното, и изглеждаше готова да си тръгне. Дарси я погледна намръщено, а устните ми се свиха.
Единственият начин моето момиче да остане тук за през нощта беше, ако остане и сестра ѝ. А освен това… тя беше важна за Дарси. Предполагах, че мога да положа усилия за нея. Без значение колко шибано неудобно може да е това.
Посочих към Тори и веждите ѝ се изстреляха нагоре.
– Хайде, крадло, спомням си, че умееш да крадеш чудесно.
При това тя се усмихна на Дариус и той и отвърна с поглед.
– Да, Рокси е наистина добра в маменето на хората – изръмжа Дариус.
– Но не толкова добра, колкото си ти. Честно казано, мисля, че половината ти приятели още не са разбрали, че нямаш никаква индивидуалност – каза Тори ехидно, след което твърдо се върна към игнорирането му.
Като се замисли, може би повдигането на въпроса за времето, когато Тори беше подпалила стаята му и беше откраднала кинжала му за източване, не беше най-добрият ход. Но вече беше твърде късно.
Изправих се и Гейбриъл се отдръпна от кабината, за да ме пусне. Тори изпи питието си, преди да се приближи до мен, а изражението ѝ беше затворено, докато се приближаваше към мен.
– И какъв е планът, сър?- Попита тя студено.
– Не е нужно да ме наричате сър тази вечер – поправих я аз.- Хайде.- Бутнах я в гърба, за да я накарам да се придвижи към стълбището, и се отправихме надолу към тълпата.
Наведох се близо до нея, за да заговоря над силната музика.
– Ти флиртувай с него, а аз ще му измъкна шала отзад.
Тори се разсмя, поклащайки глава към мен.
– Това момче е по-гей, отколкото е дълъг денят, пич. Така че ти флиртувай с него, а аз ще взема кърпата.- Тя се измъкна в тълпата, преди да успея да отговоря на това, и аз прокарах ръка през косата си, оставайки на място.
По дяволите.
Една сервитьорка профуча покрай мен с поднос с шотове и аз грабнах един яркорозов, изпих го и се превих от силно сладкия вкус. Топлина изгаряше в гърдите ми и аз се насочих през тълпата към бара, а в ушите ми се разнасяше мелодичният тътен на баса. Пробих се през група момичета, които се кикотеха и се опитваха да ме привлекат за танц, но аз им махнах с ръка и стигнах до бара, където момчето се беше облегнало на него и все още въртеше проклетите си мустаци.
Тори вече беше зад него и се опитваше да привлече вниманието на бармана. Тя погледна през рамо, улови погледа ми и се пребори с усмивката си. Прочистих гърлото си, пристъпих до момчето и оставих погледа си да се плъзне надолу по тъмното му яке, преди да го повлече бавно обратно нагоре.
– Здравей – казах с кимване и полуусмивка.
Очите му също се стрелнаха нагоре-надолу по мен и очевидно направих впечатление, тъй като той пристъпи по-близо.
– Здравей.- Усмихна се в отговор той, а аз забелязах как Тори ми хвърля очи през рамото му. Тя измърмори.
– Опитай по-добре – и аз оставих задръжките си да отлетят, докато пристъпвах по-близо до него. Нямаше да загубя в това. Аз, по дяволите, измислих тази игра.
– Искаш ли питие?- Предложих.
Той отново засука мустаците си и аз вътрешно се разплаках. Приближи се и протегна ръка по гърдите ми.
– Да, искам нещо високо, тъмно и красиво.
– Ами… поръчката е готова.- Почти се разсмях, когато Тори изпадна в тиха истерия зад него.
Момчето се усмихна, а очите му се насочиха към короната на главата ми.
– Звездичките ми, рожден ден ли имаш?
– Да.- Повдигнах рамене и Тори се премести по-близо зад него. Тя се протегна нагоре, прокара пръсти по гърба на кърпата му и момчето опита да погледне зад него. Импулсивно хванах лицето му между ръцете си, като го принудих да ме погледне.
Солидна буца се надигна в гърлото ми, докато гледах този четинест мустак, към който нямах абсолютно никакво желание да се приближа. – Имам подарък, който трябва да разопаковам…
Тори срещна погледа ми през рамо, като отново посегна към кърпата, докато прехапваше устните си, за да не се разсмее.
– Имам много пъргави пръсти – мърмореше момчето и аз захапах вътрешната страна на бузата си, докато се преструвах, че съм вглъбен в това.
– Добре, защото имам една панделка, която трябва да се издърпа.
Ще го изгубя.
Тори беше развързал кърпата и знаех, че трябва да ѝ дам още една секунда, затова го придърпах към себе си, навеждайки се към ухото му, докато ароматът на мускусния му афтършейв обземаше сетивата ми. – Ще дойда за теб по-късно.
– Да, ще ми дойдеш много силно – изръмжа той, ръката му се прокара между нас и се пресегна по ризата ми. Притисна зърното ми, преди да успея да направя нещо, за да го спра. Ах.
Отдръпнах се, насочвайки се към тълпата, където Тори чакаше, размахвайки кърпата и танцувайки на музиката.
Тя ме хвана за ръката, а очите ѝ светеха от забавление.
– Забеляза ли?
– Не. Беше прекалено зает да ми пощипва шибаното зърно – казах ѝ, като си послужих с няколко разтревожени погледа от танцуващите наблизо феи, докато разтривах гърдите си.
Тори се разпадна, смеейки се, докато се връщахме обратно през стаята.
– Не си толкова скучен, колкото си мислех.- Изкрещя над тъпана.
– Все още обаче съм задник – казах с усмивка и тя се усмихна.
– Да.- Тя се изсмя, когато стигнахме до балкона и се насочихме през блещукащите звезди, блокиращи гледката към кабината. Всички се смееха и Дарси погледна между нас с най-ярката усмивка, когато Тори се поклони драматично и хвърли кърпата в сърцето на масата.
Гейбриъл скочи, за да ме пусне обратно на мястото ми, а аз се обърнах към Дарси с тъмна усмивка.
– Твоят ред, Блу.
– Каква е предизвикателството?- Попита тя, докато погледът ми се плъзгаше надолу към устните ѝ и вътрешностите ми се свиваха. Какво бих дал за това целият свят да замръзне точно сега, за да мога да открадна една целувка.
Огледах масата и погледът ми се спря на намръщената физиономия на Дариус. Не исках да си мисля, че си прекарва гадно заради настоящата ни компания. На тази маса седяха едни от най-важните за мен хора на света. Включително и той. Искаше ми се той да може да се разбира с тях.
– Предизвиквам те да накараш Дариус да се смее – казах аз и отпих глътка от питието си.
Тя се усмихна, а в очите ѝ се появи палав поглед.
– Добре… ще ми бъдеш ли партньор?
Кимнах, а тя бръкна в чантата си, извади химикалка и написа нещо на ръката си. Държеше я под масата, за да го прочета, и аз се намръщих, като прочетох думата „маркуч“ секунда преди тя да хвърли глътка вода в лицето ми. Главата и раменете ми бяха заляти и всички започнаха да се смеят, дори Дариус.
Дарси ми се усмихна триумфално, докато аз вдигах ръка, за да изсуша с магия капещата от косата ми вода.
– Ще ти го върна за това – предупредих, но това само накара усмивката ѝ да се разшири.
Тя се обърна към сестра си, за да продължат играта, а Гейбриъл ми хвърли едно намигване, като бутна бърбъна по-близо до мен.
– Пий, Орио – каза той и аз чукнах чаша с него, преди да изсипя цялото количество в устата си.

***

Бях пиян. Толкова пиян. И възбуден.
План на мечтите: Стъпка първа… съблечи Блу. О, по дяволите, чакай, трябват ми още стъпки.
Дарси танцуваше със сестра си на ръба на балкона, докато Гейбриъл поръчваше още питиета, а аз ги гледах с Дариус до мен. Просто шибано гледах, сякаш беше нормално да гледам. Определено не беше. Но бях погълнал четири бърбъна и два сурача, за да ми пука.
– Обичам те – казах на Дариус, като го прегърнах с ръка.- Ти си голям късметлия, човече. Можеше просто да отидеш и да бъдеш с Тори Вега. Просто да отидеш и да бъдеш с нея.
– Говориш със задника си – каза Дариус, като се наведе към мен.- Защо това ме прави късметлия? Искаш ли Тори? Защото аз ще ти набия задника.- Той стисна ризата ми в юмрук, а аз изпуснах дъх от смях. Той наполовина изглеждаше така, сякаш се шегува, и наполовина изглеждаше така, сякаш искаше да го направи.
– Аз не, но ти да. Заради звездите, иди и й кажи.
– Да.- Дариус кимна, засилвайки се.- Да, просто ще отида там и – и – за любовта на Луната това е меко.- Той стисна ръката си около ризата ми.- От какво е направена?
– Не знам, човече. Памук?- Изскубнах ризата и Дариус се наведе към мен, носейки със себе си съблазнителния аромат на кръвта си.- Миришеш на прясно изпечено легло… Имам предвид хляб.
– Искаш ли да ме ухапеш, Ланс?- Засмя се мрачно Дариус, хвана лицето ми между ръцете си и го стисна, докато устните ми не се свиха. После наклони главата ми към Вега.- Източникът ти е там.
Очите ми се спряха на стегнатата талия на Дарси и на начина, по който тялото ѝ се движеше в такт с музиката. Започна да ми става трудно заради нея и избутах Дариус назад. Той няма нужда да усеща ерекцията ми. Не отново.
Изправих се рязко, очите ми бяха вперени в моето момиче, докато кътниците ми се удължаваха. Гейбриъл се появи с короната на главата си, златистожълтите му очи бяха закрити, докато си проправяше път към нас.
– Тръгвам.- Той свали короната, хвърли я към Дариус, и тя го удари право в окото.
– Ебаси майката – изсъска Дариус.
Гейбриъл положи ръка на рамото ми.
– Ще се прибера вкъщи със звезден прах и ще прецакам жена си – каза той гръмко точно когато музиката спря между песните.
Момичетата се засмяха, а аз се усмихнах на Гейбриъл и го прегърнах, докато се изправях.
– Поздрави я от мен. Знаеш ли, след чукането. Или след може да е по-странно? Може би преди. Не след. Определено след.
– Орио, аз ще бъда прекалено зает, за да я поздравя.- Усмихна се Гейбриъл, после очите му се насочиха към момичетата Вега и той ме насочи под ъгъл към тях. Защо тази вечер всички продължават да ме насочват към Дарси? Това ме убива.
– Погрижи се за нея – каза той, преди да се насочи към тях, за да се сбогува, след което се изнесе със звезден прах оттам. Всички учители в „Зодиак“ получаваха седмична дажба звезден прах и аз знаех точно за какво ще използвам остатъка от моя тази вечер.
Чакай, не каза ли, да се грижа за нея? Защо не за тях?
– След партито искаш ли в Кралската дупка?- Предложи Дариус.- Момчетата са там, но няма да им пука дали ще дойдеш. Ще им кажа, че имам нужда от малко време с моя Пазител или някаква друга глупост.
Той определено не беше обмислил този план, но и за мен звучеше като твърде голям празник на наденицата.
– Не, ще се прибера. Аз ще взема Вега, така че можеш да отидеш направо там?- Предложих.
Дариус се изправи, придърпа ме в плътна прегръдка, мускулите му се сключиха около мен. Връзката между нас стана по-остра и аз се вкопчих в него.
– Ще ми липсваш – казах на глас, въпреки че исках да го кажа в главата си.
– Толкова, колкото и Гейбриъл?- Попита Дариус, а челото му се удари в моето.
– Трябва да си вземете стая – прекъсна ни Тори и се отдалечихме един от друг.
Дариус се блъсна в масата, докато се придвижваше към нея.
– След партито искаш ли в Кралската дупка? – попита я той и аз погледнах към Тори с надежда от негово име.
Тя мина покрай него, сякаш той не съществуваше, взе коктейла си и го отпи през сламка. Дариус стисна юмруци, загледа се след нея и изглеждаше така, сякаш щеше да пукне вена в слепоочието си.
Дарси все още танцуваше на място и аз се усмихнах глупаво, когато очите ѝ срещнаха моите.
– Хайде да вървим.- Извадих звездния прах от джоба си, а Дариус извади собствената си торбичка.- Лека нощ, Дариус.
Тори го погледна, вперила очи в него, докато той хвърляше блестящия прах във въздуха и изчезваше.
– Готови ли сте?- Попитах момичетата, докато те вземаха чантите си от пейката.
Те кимнаха и аз поставих голям бакшиш на масата, преди да хвърля звездния прах над нас.
Повлякохме се през мрежата от звезди и краката ми удариха земята пред „Кълбото“. Дарси се спъна в мен с кикот и аз си припомних първия път, когато пътувахме със звезден прах заедно в нощта на нейното Пробуждане. Прегърнах я, преди да се сетя да се отдалеча, и погледнах към Тори.
– Мога да те придружа до къщите ти – предложих, но Тори ми махна с ръка.
– Заведете Дарси обратно, аз съм добре. Лека нощ.- Тя прегърна сестра си.
– Сигурна ли си? Мога ли да се върна с теб?- Предложи Дарси.
– Тази вечер трябва да се разпъна на цялото легло – каза Тори с усмивка.- Ще се видим утре.- Тя махна с ръка над главата си, докато тръгваше по пътеката към Огнената територия, а аз се обърнах към Дарси, като изведнъж получих желанието си по-скоро, отколкото очаквах.
– Блу.- Усмихнах се мечтателно, като прибрах кичур коса зад ухото ѝ.
Тя е толкова… всичко. Знае ли тя колко е всичко?
Тя се приближи до личното ми пространство, като се изправи на пръсти, за да прошепне в ухото ми.
– Къде можем да останем насаме?
Плъзнах ръцете си около кръста ѝ, наполовина изкушен да я запратя към стената на „Кълбото“ и да я погълна тук. Кръвта ѝ ме зовеше като песен на сирена и аз прокарах езика си по гърлото ѝ, което я накара да се засмее.
– Знам…- Измърморих, вдигнах я и използвайки вампирската си скорост, се изстрелях към Юпитер. Тя беше затворена през нощта, но магията ми отключи вратата и аз се втурнах вътре, занесох я до класната стая за кардинална магия и отключих и нея, преди да вляза набързо.
Изхвърлих балон за заглушаване секунда преди устните ѝ да намерят моите. Тя имаше вкус на грях и ягоди, което ме накара да се стъписам.
– Знаеш ли колко пъти съм те искал в тази класна стая?- Попитах между целувките, като спуснах устата си към гърлото ѝ. Тя наклони главата си на една страна, като прокара ръце през косата ми, докато бедрата ѝ се притискаха по-силно около мен.
– Колко?- Попита тя задъхано.
– Четири милиона, триста хиляди, двеста деветдесет и осем – не, деветдесет и девет пъти.- Втвърдих се между бедрата ѝ и удоволствието отскочи през крайниците ми, докато драсках с кътници по шията ѝ. От слънцето, това момиче.
Тъкмо се канех да впия зъби в меката ѝ плът, когато тя ме избута назад и падна на крака. Изплъзна се от мен, изтича до бюрото ми и скочи направо на мястото ми.
– Какво правиш?- Изръмжах и се запътих след нея, докато тя грабна химикалка и хартия от бюрото ми, закривайки го с ръка, докато започваше да пише.
– Нищо – изпя тя.- Гледай настрана, г-н Гръмпакс.
– За теб е професор Гръмпакс – подиграх се аз и тя избухна в смях. Гърдите ѝ се допираха до бюрото ми и каскада от сини коси се разпиля по него, докато се навеждаше близо до страницата.
Приближих се бавно, дишането ми се усили, докато се опитвах да се сдържа да не я преобърна през бюрото ми и да изпълня фантазията, която напоследък ми се случваше често.
Дарси най-сетне вдигна поглед, усмихвайки се като Чеширския котарак, докато започна да разкъсва страницата на шест квадратчета. После се изправи, събра ги на купчина и ги държеше зад гърба си.
– Не знам какво замисляш, но ме възбужда – изръмжах аз, приближавайки се до нея, докато тя не притисна твърда ръка към гърдите ми.
– Тъй като не ме предупреди, че днес имаш рожден ден, се наложи да импровизирам с подарък в последния момент.
– Дай ми го – настоях аз и се усмихнах мрачно, докато протягах ръка.
Тя подхвърли купчината хартия в дланта ми със сексапилно изражение на лицето. Трябваше да откъсна очи от нея, за да обърна внимание на подаръка.
Думите на първата от тях се взираха в мен, предизвиквайки злобна усмивка на устните ми.

ДЪЛЖА ТИ:
Една целувка, където пожелаеш.

Пулсът ми се повиши, докато прелиствах следващата.

ДЪЛЖА ТИ:
Един стриптийз.

– О, ебаси, да – въздъхнах, прелиствайки останалите.
– Има само едно условие – каза тя дръзко.- Можеш да използваш само една в дадения момент. Не бъди алчен.
– Аз съм алчен само, когато става дума за теб.- Хванах я за кръста и тя се измъкна, протягайки ръка.
– Е, ще трябва да контролираш това. И така… господинът би ли искал да осребри един от ваучерите си?- Тя постави прекалено шикозен акцент и аз се засмях.
Поставих заявката за стриптийз в ръката ѝ и тя я огледа с кокетна усмивка. Спуснах се на офисния си стол, като отворих копчето на врата си, докато я наблюдавах с гладни очи.
Тя постави чантата си на бюрото, извади от нея атласа си и почука по екрана. Възползвах се от възможността да проследя с очи извивката на дупето ѝ и да си я представя отново наведена над бюрото ми. От мен се изтръгна ниско и нетърпеливо ръмжене и тя погледна нагоре с усмивка.
Засвири „Raise Hell“ на Дороти и докато тежкият удар на рок музиката изпълваше въздуха, Дарси забърза през стаята, за да изгаси осветлението. Бях потънал в мрак секунда преди тя да хвърли огнено кълбо, което увисна над нея, въртеше се и се въртеше, осветявайки стаята в наситено червено и златно сияние.
– Десет точки за Въздух – казах с усмивка, потънах по-ниско на мястото си и разтворих крака, за да ми е удобно.
Смехът ѝ се разнесе обратно към мен, след което тя направи драматично обръщане на косата, което предизвика кикот в устните ми. Тя се приземи върху бюрото на Тайлър Корбин, като въртеше бедрата си в такт с музиката. Опитваше се да бъде забавна, но, по дяволите, тя изглеждаше секси. Роклята ѝ се издигаше почти до бикините ѝ и аз засмуках долната си устна, когато тя закачи палеца си под ръба и го вдигна достатъчно високо, за да ми даде възможност да видя дупето ѝ, докато се навеждаше напред над бюрото му.
Тя се завъртя, спъна се встрани и се удари в бюрото до него. Засмях се, но забавлението ми отново угасна, когато тя се обърна към мен, запъти се към бюрото ми и се облегна на него, давайки ми възможност да погледна деколтето ѝ.
– Ела тук – изстенах аз, жадувайки да бъда в нея.
Тя ме пренебрегна, изпълзя на бюрото ми и прати на пода телбод и моливник с химикалки, като ги бутна настрани. Роклята ѝ се издигна още по-високо, когато коленичи, след което я преметна през главата си и я завъртя над себе си, преди да я захвърли. Фууук.
Стягаща се буца напираше в гърлото ми, когато открих, че тя няма сутиен, а само мънички дантелени стрингове. Щях да полудея, ако скоро не се добера до нея. Изискваше ми всеки грам воля, за да остана да седя там.
Тя пъхна ръце в косата си и завъртя бедрата си в такт с музиката, докато аз оценявах тялото ѝ, а кътниците ми се удължаваха до остри върхове.
Бях твърд като скала и отчаян, преместих се напред, за да се надигна от мястото си. Тя се спусна през ръба на бюрото и ме разпъна на стола, като ме държеше на място. Ръката ми се стовари върху гърба ѝ, докато се опитвах да я придърпам за целувка.
Тя извърна глава, за да ме спре, плъзна длан по гърдите ми и разкопча копчетата, докато се въртеше. Когато стигна до колана ми, пръстите ѝ се свиха около панталоните ми под катарамата, опипвайки върха на члена ми с меките си пръсти.
Изпънах бедрата си със стон, а тя ми се усмихна лукаво, махна ръката си и хвана катарамата на колана.
Разхили се и се наведе, за да облегне чело на гърдите ми.
– Какво?- Изхлипах, като прокарах ръце по дупето ѝ, докато кръвта се изпомпваше на юг, от което главата ми се завъртя, а нуждата ми от нея стана още по-силна.
– Просто… това е поясът на Орион.- Тя започна да се смее по-силно и аз се усмихнах. Синята ѝ коса гъделичкаше гърдите ми и аз посегнах да свия ръка в нея, дърпайки назад, за да я накарам да ме погледне.
– Така е. И Орион иска да го свалиш, дяволски много, сега – заповядах и устните ѝ се отвориха, а в очите ѝ се разгърна желание. Тя започна да го дърпа, без да се смее повече, но ми беше писнало да чакам.
Стиснах дупето ѝ, изправих се и я хвърлих на бюрото си, косата ѝ се развя по него и накара члена ми да затрепери от нужда. Измъкнах се от ризата си, после се освободих от панталоните си.
Без да я предупреждавам, разкъсах бикините ѝ настрани и се забих в нея. Тя извика, гърбът ѝ се изви, а аз вкопчих пръсти в кръста ѝ. Удоволствието пронизваше всяка вена в тялото ми. Беше изгарящо гореща и шибано перфектна, мускулите ѝ се стегнаха около мен, когато я притиснах с още един силен тласък.
Преместих едната си ръка, за да заобиколя с палец клитора ѝ, и тя изстена силно, а звукът ме накара да стана още по-твърд, докато се вкопчвах в нея. Поех я с мощни тласъци на бедрата си, а тя се търкаше в бюрото ми, като го заклеймяваше за цяла вечност. Как щях да преподавам отново в тази стая, без да ми стане, беше проблем на утрешния ден.
Удоволствието и адреналинът преминаха през тялото ми в божествен коктейл, а по гърба ми се стичаха капчици пот. Наведох се, за да прокарам език по зърното ѝ, преди да впия зъби в набъбналата ѝ гърда. Тя изстена, а пръстите ѝ се вкопчиха в гърба ми, докато пиех кръвта ѝ, опиянявайки се от всяка хапка. Силата ѝ имаше вкус на бонбони и въздух. Беше сладка, остра и шибано вкусна.
Освободих кътниците си и по плътта ѝ се появиха капчици кръв, които ме възбудиха още повече. Закачих ръката си под дясното ѝ бедро, като принудих краката ѝ да се разтворят по-широко, след което отново се забих в нея, наслаждавайки се на усещането за тялото ѝ, обвито около мен.
Блу затвори очи с вик на наслада, а аз стиснах челюстта ѝ с ръмжене.
– Погледни ме – изисках аз и очите ѝ се отвориха, а зениците ѝ се разшириха. Тя избухна за мен, цялото ѝ тяло се поклащаше, а мускулите ѝ се стягаха. Държах бедрата ѝ под идеалния ъгъл, а тялото ѝ ме докарваше до екстаз, докато се застоявах дълбоко в нея, удоволствието преминаваше през мен и ме караше да не мога да си поема дъх, докато изживявах високото ниво на освобождението си.
– Да – издиша тя, ръката ѝ се уви около врата ми и ме привлича за целувка. Не си направих труда да й върна дъха с въздушна магия. Беше ми твърде приятно да усещам колко е разрушена под мен, а крайниците ѝ нямат никаква сила, докато се опитва да се вкопчи в мен. На мен самия едва ми беше останала такава.
Прокарах устата си по челюстта ѝ и се подпрях с ръце на бюрото, за да задържа тежестта си върху нея.
Тя проследи пръстите си по гръбнака ми, устните ѝ се допряха до моите и предизвикаха тръпка, която се разнесе по тялото ми. Толкова отдавна не бях се чувствал доволен. Но с нея започнах да виждам проблясъци от старото си аз, човекът, който обичаше живота, който имаше бъдеще. И не бях осъзнал колко много ми е липсвал.
– Честит рожден ден, Ланс – прошепна тя и за първи път от шибани години той наистина беше щастлив.

Назад към част 12                                                        Напред към част 14

 

 

 

 

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *