Зодиакална академия – Пробуждането – книга 1-1 – Гледната точка на момчетата Част 29

СЕТ

Сега, когато професор Хапвам малко си беше отишъл, имах Дарси Вега само за себе си. Тя приличаше на мечта върху облак от бита сметана, а аз бях големият лош вълк, който е тук, за да изяде облака ѝ и да я гледа как пада към гибелта си. И колкото повече я гледах и стоварвах всичките си проблеми върху нея, толкова по-лесно ми ставаше да се превърна в най-психичната си същност. Защото тя и сестра ѝ бяха причината да пропусна семейния си лунен марш. Те бяха причината, поради която не можех да се прибера вкъщи, причината, поради която майка ми ме беше отрязала. И което е по-важно от всичко това, те бяха причината, поради която потенциално щях да загубя мястото си в Небесния съвет, ако не се справя с това сега. Така че да, бях прегърнал вътрешните си демони, защото те харесваха вкуса на болката и страданието и правеха усмивките ми малко по-лесни за носене. Особено когато отрязвах по-слабите си емоции и ги натъпквах дълбоко в себе си, където дори аз не можех да ги открия.
Тръгнах към нея, като навих пръстите си между нейните и ги затворих здраво.
– Наред ли е всичко?- Попитах весело, а тя кимна, макар че на челото ѝ имаше слаба бръчка, оставена от Орион. Явно мразеше той да я хапе, макар че аз не го разбирах. Ухапването на вампир можеше да бъде горещо като дявол и определено ми харесваше, когато Кейлъб ме притискаше и забиваше кътниците си в мен, но предполагах, че когато е професор задник, това някак си изсмуква забавлението от него.
Повлякох я по пътеката с усмивка на уста, като я насочих към една пейка, която се намираше пред голям храст, където се бяха скрили Кайли и нейните приятелки. Трябваше ми някой скрит човек и тъй като не исках да замесвам глудницата си в това, избрах Кайли и няколко нейни приятели да ми помогнат. Гаден ход? Доста. Но алфите трябваше да защитават своята глудницата.
Седнах на пейката и придърпах Дарси до себе си, като притиснах лицето в косата ѝ. Усмивката ми изчезна, докато я вдишвах, и нещо ме дръпна от вътрешната страна на гърдите.
Аз съм безмилостна фея. Лидер. И един ден ще бъда лорд. Това е за по-голямо добро.
– Какво има, скъпа?- Попитах, докато устата ми се плъзгаше по ухото ѝ. Тя изглеждаше напрегната, разсеяна. А и не бях свикнал момичетата да се държат толкова резервирано с мен, когато включвах чара си.
– Нищо – каза тя бързо и аз се облегнах назад, като наклоних глава на една страна, като разглеждах изражението ѝ.
– Лъжеш – подиграх се аз.- Орион нарани ли те?- Ако го беше направил, щях да го погреба. Но от друга страна, бях на път да ѝ направя нещо много по-лошо, отколкото той би могъл да ѝ направи, така че това малко обещание беше някак безсмислено. Аз и тя щяхме да тръгнем в много противоположни посоки. Тя можеше да избяга чак до Царството на смъртните, за да не я видя никога повече, макар че мисълта за това не ми се струваше съвсем добра. И все пак… щях да го преодолея. Имах желязно сърце. Бях безсърдечен звяр, точно както майка ми винаги казваше, че съм. И тази вечер щях да я накарам да се гордее с мен.
– Не – призна тя, но нещо все още не ми се струваше наред.
В храстите зад нас се чу шумолене и през мен премина раздразнение. Те имат една шибана работа. Глупавите първокурсници дори не могат да хвърлят заглушаващ балон. Безполезни.
Прокарах език по зъбите си, исках да побързам и напълно осъзнавах, че се колебая. Но сега нямаше място за слабост. Трябваше да се изправя и да направя онова, за което съм роден; да избутам съперниците в мръсотията и да докажа, че съм по-добър. Това беше нашият начин. А и не се нуждаех от обичта на това момиче, когато имах Наследниците. Ние бяхме всичко, от което някога сме се нуждаели един друг, и сега осъзнах, че те са единствените, които някога ще ме разберат истински. Ние бяхме заедно в това. Братя до края. И те щяха да ме подкрепят независимо от решенията, които вземах, защото ги вземахме заедно. Единен фронт. Кралете на Солария. И беше време да направим на тези момичета добрина и да ги унищожим старателно, ефикасно и по начин, от който никога няма да могат да се възстановят.
Прокарах пръсти по бузата на Дарси, привличайки вниманието ѝ към мен, и тя ме погледна с големите си очи, които работеха, за да дръпнат струните на сърцето ми. Но аз смазах всяко съчувствие, което изпитвах, потъвайки по-дълбоко в мрака, който живееше в мен.
– Ако те притеснява, мога да взема мерки, за да го накарам да се отдръпне. Обикновено не притискаме професори, но…- Усмихнах се, навеждайки се по-близо, пръстите ми се плъзнаха надолу, за да обхванат брадичката ѝ и да наклонят устата ѝ в една линия с моята.- Заслужаваш си.
Поне за последен път щях да опитам сладостта, преди да се превърна в най-лошото същество, което тя някога е познавала. Ръката ми докосна коляното ѝ и тя се премести в дъгата на тялото ми, а в очите ѝ имаше нужда, която изискваше отговор. И когато ми предложи устните си, аз ги поех, като отначало ги опитах бавно, преди да я сграбча, придърпвайки я здраво към себе си. Вкарах езика си в устата ѝ по най-мръсния начин, който знаех, и я придърпах изцяло в скута си, така че роклята ѝ се издигна по бедрата, а членът ми се изду. Това трябваше да бъде шоу за камерата, но аз се изгубих в Дарси за една открадната вечност, обладах я, накарах Вега да ми се поклони по най-добрия начин, който знаех.
Въздъхнах, когато езикът ѝ се срещна с моя, а пръстите ѝ се вкопчиха в ризата ми, което почти ме накара да забравя за какво е предназначена тази целувка. Защото това беше целувка на злодей, отвличане на вниманието, целящо да ми спечели време за съкрушителния удар, който щях да нанеса.
Измъкнах острието от джоба си и хванах задната част на шията ѝ, приковавайки я на място срещу мен, докато се готвех да пожертвам част от душата си за трона.
– Сет – изкрещя тя, прекъсвайки целувката ни, докато аз се държах по-здраво, без да искам да изгубя този шанс.
Хванах кока й и с един чист разрез го отрязах в ръката си, като юмрукът ми се стегна около него, докато в гърдите ми се събираше вълна от жестоко удовлетворение. Там. Беше готово. Бях изпълнил дълга си. Но защо това удовлетворение вече започваше да ме вкисва?
– Не!- Изпъшка тя в абсолютен ужас, избута ме назад и аз я пуснах.
Тя падна от скута ми на купчина върху пътеката, като си ожули коленете, а аз позволих на чудовището в мен да поеме изцяло контрола. Сега трябваше да направя добро шоу. Трябваше да я заболи, трябваше светът да види слабостта ѝ, за да знае, че никога повече няма да вярва на Вега. Защото истинските Наследници се надигаха и никой не можеше да ни победи. Дори потомците на Дивия крал.
Един-единствен кичур синя коса се освободи от хватката ми, трепна на земята пред нея и тя го грабна, ръцете ѝ трепереха, докато го гледаше, а очите ѝ се насълзяваха.
Гледах я как се съкрушава, отказвайки да отвърна поглед, докато се изправях пред това, което бях направил. Можех да го приема. Нямаше да се чувствам виновен. Бях направила това, което трябваше. Това бях аз. И сега тя виждаше врага си под ярката светлина на луната, а не беше достатъчно силна, за да отвърне на удара. Така че аз бях спечелил. И това беше всичко, което имаше значение. Нали така?
Доволна усмивка изпъстри чертите ми, когато усетих върху себе си обектива на камерата на Кайли.
– Казах ти, че ще ти взема косата тя е моя – казах аз, а гласът ми беше студен, който изсмукваше цялата топлина от света.- И тъй като Макс ми разказа малката ридаеща история зад това, бях още по-решен да се хвана за нея.
Долната ѝ устна потрепери и по бузите ѝ се стичаха сълзи, а някаква вълча част от мен се примоли да я утеши за миг, преди да се принудя да остана там, където бях. Бях въплъщение на нейния страх и щях да изиграя ролята докрай. На практика усещах гордостта на майка си от това, когато ѝ го кажех. Може би сега тя щеше да ми позволи да се прибера у дома. Може би щеше да ми позволи да отида на лунния марш.
Хихикане изпълни въздуха и Кайли се измъкна от храстите заедно с куп нейни приятели, като държеше в ръка атласа си.
– Записах цялото нещо – каза ми тя триумфално.
Задържах погледа си върху Дарси, когато дланта ѝ се отвори, сякаш се готвеше да направи магия, и аз се втурнах напред, затваряйки юмрука ѝ в моя, докато прикляках пред нея.
– Нищо лично, Вега – прошепнах, надявайки се, че тя ще види, че наистина имам предвид тези думи. Тя беше мила мацка, не ставаше дума за нея. Всичко беше политика. А политиката беше мръсна.- Това е пътят на Фея. Ако не искаш нещата да станат още по-зле за теб, вземи сестра си и се махай от нашата академия.- Намигнах, изправих се на крака и обгърнах Кайли с ръка като последна ебавка за Дарси, без да се съсредоточавам твърде много върху това дали след това тя някога отново ще се довери на някой мъж.
– Да отидем в Лунната зала, не искам да пропускам забавлението – казах силно, така че Дарси да ме чуе, като стисках косата ѝ заключена здраво в юмрука ми.
Един падна, един остава…

Назад към част 28                                                                 Напред към част 30

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!