Зодиакална академия – Пробуждането – книга 1-1 – Гледната точка на момчетата Част 4

ДАРИУС

Глъчка изпълваше стаята около нас, докато седяхме на обичайното си място, излежавайки се заедно на червения диван в центъра на Кълбото, като същевременно се уверихме, че всички около нас могат да видят колко сме спокойни и безгрижни.
Другите Небесни наследници правеха шоу, смееха и се шегуваха, оплаквайки се на висок глас колко време отнема Пробуждането тази година и предполагаха, че може би Вегас са станали смъртни заради времето през, което са били далеч от Солария и вече нямат магия в себе си.
Нямах нужда да правя шоу по начина, който го правеха другите. Не че имаше нещо необичайно в това, че Сет се перчи, докато Кейлъб се смее, а Макс подсилва емоциите, които се надигат навсякъде около нас. Но знаех, че има преиграване в поведението им тази вечер. Защото днес беше, денят в който всичко, за което ни подготовяха през целия ни живот, можеше да се промени. Не че имах намерение да допусна това да се случи.
Сет започна да разказва шумна и задълбочена история за някаква групова оргия, в която е участвал снощи и аз го изключих, докато всеки вълк в стаята се задъхваше над подробностите. Много от тях започнаха да мигат с мигли, да демонстират мускули или да хапят устни с надеждата да получат покана за следващата сесия, но всички тези глупости които споделяше не бяха за мен. Ако щях да взема момиче в леглото със себе си, тогава щях да бъда единственият и фокус и тя със сигурност нямаше да има време да мисли за някой друг.
Облегнах се на място, а мислите ми се лутаха, докато преповтарях разговора, който бях провел с баща ми тази сутрин за завръщането на близнаците Вега днес. Надяваше се, че Ланс ще успее да ги открие преди месеци, да ги върне в кошарата. Тогава той искаше да прекарат тези няколко месеца в Солария, пребивавайки при Небесните семейства, за да могат сами да разберат отрано, че тяхното място сега е под нас. И за да се уверят, че нямат луди идеи да си върнат трона на баща си.
Знаех какво е възнамерявал да направи баща ми през това време. Той планираше да напълни главите на близначките с всички най-лоши дела, които Дивият крал някога беше извършвал, за да бъде абсолютно сигурен, че те вярват в плановете му за бъдещето на Солария.
Дори ми беше споменал използването на манипулация на Циклоп, ако се стигнеше до това и знаех, че има по-екстремни планове от това. Не че той дори благоволи да сподели голяма част от заговора си с мен. Но той искаше тези момичета да бъдат убити, преди да дойдат в тази академия. Въпреки че, разбира се, звездите бяха избрали друг маршрут.
Вече мразех момичетата близначки, които в момента стояха под звездите и призоваваха силата им да бъде събудена. Бяха направил това лято ад за мен и брат ми. Самото им съществуване и фактът, че Ланс се мъчеше да ги проследи толкова дълго, означаваха, че татко е беше в постоянно лошо настроение.
Небесните съветници се събираха на среща за завръщането на близнаците Вега и какво означаваше това за цялото кралство. Роялистите бяха сериозна болка в задниците ни. Бяха доста безобидни през годините, откакто Дивият крал умря, защото без наследник на кръвната линия на Вега нямаше кой да ги сплоти зад себе си. Най-лошото, с което трябваше да се борим, беше те да настояват баща ми и другите съветници да се борят за господство, за да видят дали между тях ще се появи нов крал или кралица.
Но четирите семейства винаги са били изравнени и когато турнирът се е състоял, това е било доказано на цяла Солария. И това само затвърди връзката между мен и тримата мъже, които днес споделят този диван с мен.
Цялото кралство беше доволно от плановете ни да управляваме след родителите си. Те го искаха. Нямаше алтернатива. Досега.
Всички тези дълги и явно утежняващи срещи с Небесния съвет бяха завършили с яростния гняв на баща ми и завръщането му в имението неизбежно свършваше с някакъв насилствен изблик.
Поех тежестта на това през лятото, предпазвайки Ксавие и майка ми от гнева му винаги, когато можех. Но сега, когато се върнах в Академията на зодиака, червата ми се свързаха от загриженост за тях, оставени в тази къща с него.
Все пак имах един светещ маяк на надежда за тяхната безопасност. Една единствена цел, която баща ми беше изръмжал в лицето ми, докато ме приковаваше към стената на офиса си тази сутрин. Трябваше да се отърва от проблема с Вега заради него. Искаше ги счупени, неспособни дори да вдигнат поглед, за да срещнат нашия, камо ли да обмислят да застанат срещу нас. И бях повече от щастлив да се заема с тази задача, ако това означаваше да го правя щастлив, за да запазя семейството си от яростта му.
Потърках с ръка челюстта си, представяйки си, че все още усещам болка в костта, където я беше счупил, преди да тръгна, да се връщам в академията. Знаех, че съм свършил перфектна работа за излекуването на нараняването, но понякога ехото на болката, която той ми причиняваше, все пак оставаше.
– Ето ги – изсъска развълнувано Сет, като се спусна на седалката до моята и на практика подскочи нагоре-надолу, когато първите от новосъбудените ученици започнаха да влизат в стаята.
Развълнуван писък привлече вниманието ми отдясно и забелязах Джералдин Грус да стиска нещо, което приличаше на ръчно изработен плакат за добре дошли в юмрук, докато цялото и тяло вибрираше от вълнение, което ме накара да се чудя дали не е на път да загуби контрол над формуляра си за поръчка.
– Хей, Грус!- обади се Макс, като привлече вниманието и за момент, макар че тя не изглеждаше доволна от това.- Цяла седмица ли си се подготвяла за този момент? Защото изглеждаш готова да свършиш сама от вълнение.
– Много се съмнявам, че притежаваш уменията, необходими, за да разбереш кога една дама е на път да изпита оргазъм, вулгарен грубиянино. Така че, любезно свали погледа си от лицето ми и се върни към гавренето си с другите мутри от купчината на отхвърлените – отвърна тя с пренебрежително махване на ръка.
Намръщеното лице на Макс потъмня и той махна с ръка, използвайки въздушната си магия, за да изтръгне плаката от хватката на Джералдин и го насочи към нас. Той го хвана във въздуха със злобна усмивка и аз погледнах акварелната картина на две момичета, седнали заедно на трона, докато една много подобна на Джералдин фигура се е проснала на пода в краката им.
– Върни го, кретин от мида!- Извика Джералдин, направи крачка към нас, преди да спре и погледне назад към вратата, където новите ученици продължаваха да влизат.
Все още нямаше следа от Ланс или някакви близначки, но пулсът ми се ускори и размених тъмен поглед с Кейлъб. Това беше. Всеки момент щяхме да видим лицата на момичетата, готови да хвърлят света ни в хаос.
– Вижте тази глупост – изръмжа Макс, пъхвайки вече отворения плакат пред останалите и аз погледнах надолу, за да прочета текста, написана на него.

О, славни кралици, които бяхте изгубени толкова дълго.
Къде сте били през цялото това време, докъто ви нямаше?
Помолих се на една звезда да стане чудо.
И сега вие се върнахте, знам, че звездите са с вас.
Липсвахте ми повече, отколкото думите могат да изкажат.
И се заклевам в предаността си към вас тук, в този ден.

Хвърлих яростен поглед към Джералдин, но тя беше изгубила всякакъв интерес към нас, отворените и очи сега бяха вперени здраво във вратата, където новите студенти влизаха в Кълбото, като изглеждаше готова да избухне отново от вълнение.
– Майната му – измърмори Кейлъб и хвърли пламък върху плаката, така че той се превърна в пепел за по-малко от секунда, а Макс се засмя силно.
Устните ми се разтвориха, за да кажа нещо, но забравих какво беше, когато погледът ми падна върху момичето, което току-що беше влязло в стаята.
Удрящият ми пулс се ускори по съвсем различна причина, докато я гледах. Дългата черна коса се спускаше надолу по гръбначния и стълб, зелените и очи се обърнаха към извития покрив, докато изпиваше с очи вида на сградата, в която се намираше. Устните и бяха пълни и готови за целувка, но устата и показваше, че е свикнала повече да се мръщи, отколкото да се усмихва. Тя без съмнение беше най-зашеметяващото създание, което са виждали очите ми и не можех да не се взирам в нея, докато се придвижваше по-дълбоко в стаята с другите ученици.
Усетих как един заглушаващ мехур се затваря около мен, докато един от другите наследници го хвърли върху нас, за да ни позволи да говорим свободно, но не отместих поглед от нея. Погледът ми беше прикован към нея, докато изпивах всяко малко движение на тялото й и всяко изражение на лицето и. Вече не ме интересуваше, че Вегас ще се появи тази вечер. Просто исках да опозная това момиче много по-добре от всяко друго.
– По дяволите – промърмори Кейлъб до мен и дълбоко ръмжене премина през гърдите ми, докато имах впечатлението, че погледът му е прикован там, където беше и моят.
– Моя – изръмжа аз, звярът в мен се събуди и очите ми се изместиха във влечугоподобни процепи, сякаш моят Дракон също искаше да я погледне.
Всеки мускул в тялото ми се напрегна и бях изпълнен с безумното желание да стана от мястото си и да пристъпя право към това момиче за да я взема пред всеки шибаняк тук. Дори не знаех името и. Не знаех какъв Орден е тя, колко мощна е или подобни неща, които трябваше да имат значение за мен. Но не ми пукаше. Защото единственото нещо за нея, което имаше значение в този момент, беше, че предявявам претенцията си към нея.
Драконът в мен го изискваше.
– Е, мамка му, не предвидих факта, че може да са горещи – изруга Сет и аз се намръщих малко на думите му, опитвайки се да ги разбера.
– Това ще направи нещата по-интересни – съгласи се Макс.
– Искам да знам колко добър е вкусът им – каза Кейлъб с едва сдържан стон.
Не исках да слушам нито един от тях, но думите им продължаваха да ме достигат, докато аз продължавах да се взирам в тайнственото си момиче.
– О, страхотно, Нова направо им целува задника – изпъшка Сет точно когато нашият директор стигна до моето момиче и я хвана за ръката.Намръщих се, мозъкът ми най-накрая настигна думите на братята ми, докато откъсвах погледа си от изкушението на това красиво създание към най-близките до нея ученици.
Сърцето ми се заби, когато забелязах момичето точно до нея, чудейки се как, по дяволите, съм могъл да пропусна факта, че имаше две от тях, докато бях толкова увлечен да я гледам.
Второто момиче изглеждаше поразително като сестра си, макар че по някаква причина имах чувството, че ще знам коя, коя е и в тъмното. Не бях сигурен какво е. Но въпреки също толкова привлекателния и външен вид, вниманието ми беше привлечено обратно към първото момиче, сякаш звездите искаха да бъде върху нея.
Нова продължаваше да бърбори на близначките, докато братята ми съскаха планове напред-назад помежду си. Родителите ни бяха повече от ясни по този въпрос. Близначките Вега трябваше да си заминат. Очакваше се да се уверим, че това ще се случи. Това беше всичко, което имаше значение. Интересът на члена ми да опозная една от тях много по-интимно нямаше никакво отношение към това.
Движение в тълпата привлече вниманието ми и аз се огледах инстинктивно, откъсвайки погледа си от момичето, което не можех да искам, и забелязах Ланс, който се промъкваше между учениците.
Марката на ръката ми ме сърбеше, сякаш искаше да изтичам към него, да го прегърна здраво и да подуша косата му само за малко. По дяволите, липсваше ми. Макар че поне връзката не ме беше теглила към него, докато той беше далеч в Царството на смъртните. Всъщност връзката беше толкова помрачена от разделението между царствата, че бях в състояние да поддържам напълно нормална рутина, докато го нямаше.
Разбира се, все още ми липсваше. Той беше единственият човек на този свят, с когото можех да бъда напълно честен. Обичах другите наследници, но имаше неща, които баща ми се увери, че няма да споделям с тях, плюс неща, които избрах да не споделям сам, защото не исках да се опитват да се намесват. Да не говорим за хобитата, които аз и Ланс практикувахме тайно от всички.
Ако имаха представа колко лош е баща ми, бях сигурен, че ще се опитат да направят нещо по въпроса или ще накарат родителите си да го направят, но знаех, че това само ще влоши нещата. Лайънел Акрукс беше моят кръст и нямаше да ги натоварвам с него.
Ланс изви вежди към мен, опитвайки се да ми предаде някакво послание, докато изглеждаше така, сякаш някой току-що се е исрал в бърбъна му. Той извади атласа от джоба си и ми изпрати съобщение, докато се насочваше към другите професори отстрани на стаята.
Извадих атласа от джоба си, хвърлих поглед надолу към съобщението и усетих, че нещо в гърдите ми се смачква на прах, докато четях информацията, която той току-що ми беше пратил, и оставих другите също да я видят.

Ланс:
И двете близначки Вега току-що отключиха ВСИЧКИ ЧЕТИРИ елемента. Годината е на път да стане интересна.

– Това не може да е вярно – изсмя се Сет, гледайки между моя Атлас и близначките, които все още говореха с Нова, изглеждащи като чифт изгубени агнета.
Никой от нас не си направи труда да му отговори, защото сега можехме да чуем слуховете, които се разпространяват из Кълбото, докато студентите, които бяха там, за да го видят със собствените си очи, шепнеха развълнувано за близначките Вега, които придобиват всички Елементи.
Пулсът ми гърми, умът ми пресъздава реакцията, която знаех, че баща ми ще има на тази новина. Трябваше да отида при него, да бъда този, който ще му кажа това и да поема тежестта на яростта му за това, в противен случай Ксавие и майка ми ще бъдат тези, които ще страдат. Но докато хвърлях поглед към клюкарстващите студенти, които ме заобикаляха, знаех, че това няма да се случи. Слухът се разпространяваше, той щеше да бъде в ръцете на пресата, преди дори да успея да напусна тази шибана стая и гневът му щеше да бъде само по-лош, ако изоставя и отговорностите си тук.
Бързо изпратих на брат ми съобщение, за да го предупредя, надявайки се, че ще го получи достатъчно рано, за да изведе себе си и майка ни от къщата за вечерта. Или дори просто да се скрият, докато татко не бъде принуден да ги остави за друга среща с Небесния съвет. Което определено ще се случи, след като тази информация стигне до тях. Защото това беше лошо. Хората вече знаеха, че Вегас трябва да бъдат по-мощни от нас и сега те бяха първите феи, които отключиха всичките четири елемента, по дяволите, това не се е случвало никога до сега. Роялистите щяха да имат шибано щастлив ден от това.

Дариус:
Момичетата Вега имат и четирите елемента.

Нямаше нужда да казвам повече от това на по-малкия си брат. Той щеше да знае точно защо му казвам това.

Ксавие:
Две крачки пред теб съм, пич. Вече се уговорих мама да ме заведе на гости у една от скучните и приятелки тази вечер. Знаех, че връщането им няма да мине добре, независимо какво ще се получи.

Въздъхнах с облекчение, знаейки, че засега е в безопасност и оставих моя Атлас.
Джералдин Грус плачеше с щастливи сълзи, докато мърмореше:
– Всички хвалите небесата и тяхната божествена намеса! Днес две звезди бяха върнати, за да ходят сред нас и да ни водят всички към просперитет!
– По дяволите. Това е лошо – каза Макс с нисък тон, като полагаше усилия да продължи да изглежда така, сякаш не му пукаше.
– Лошо?- Кал се присмя.- Това е шибано бедствие. Всеки шибаняк в кралството ще си помисли, че това е някакъв знак от съдбата…
– Не, не са – казах твърдо, отказвайки дори да разглеждам тези момичета като заплаха. Защото ако те бяха по-силни, отколкото сме си позволили да повярваме, ако бяха по-способни и по-свирепи, тогава просто трябваше да подобрим играта си. В крайна сметка нямаше значение.- Имаме цел и се придържаме към нея. Ще работим толкова упорито, колкото трябва, но ще ги прогоним.
Мускулите ми се напрегнаха, докато се опитвах да разбера колко трудно може да е това. Бях загубил много от ограниченията си преди много време. Татко се беше погрижил за това. Знаех как да приемам всякакъв вид болка бях научил и как точно да я причинявам от първа ръка. Въпросът беше, че когато се свеждаше до това, че трябва да избирам между някъкви момичета, които не познавах, и безопасността на собственото ми семейство, тогава не можеше да става въпрос докъде съм готов да отида.
Освен това самият аз вярвах в това решение. Другите наследници и аз бяхме прекарали целия си живот в обучение за позициите си. Пренебрегвайки нашата сила и мощ, ние все още бяхме най-добрите кандидати за ролята на управляващи това кралство. Познавахме неговите хора, неговите закони, нуждите и изискванията, за да осигурим всичко, което Солариа трябваше да има, за да просперира. Вегас бяха израснали като смъртни. Те не знаеха нищо за нашите хора, камо ли как да управляват кралство и аз отказвах да им позволя да станат достатъчно силни, за да застрашат безопасността на Солария като цяло, като ни предизвикат за нашето управление над нея.
– Мога ли да привлека вниманието на всички?- Нова се обади и всички в стаята замълчаха, искайки да чуят какво има да каже за близнаците Вега.
Сет се размърда до мен, ръката му докосна моята по неговия вълчи начин и аз го позволих, знаейки, че има нужда от солидарността. Той се наведе нетърпеливо напред, наклони глава на една страна, докато ги оглеждаше, балансирайки брадичката си върху юмрук, когато от него се изтръгна тихо предупредително ръмжене, достатъчно тихо, че само ние бихме могли да го чуем дори без заглушаващия балон.
– Към тазгодишните присъстващи се присъединиха две особено важни момичета – каза директорката Нова с широка усмивка, докато всеки шибаняк в стаята се взираше към кучката.- Радвам се да съобщя, че намерихме изчезналите Вега Наследнички и ги върнахме под закрилата на нашата велика нация. В продължение на седемнадесет години близначките Вега бяха загубени за нас, смятани за мъртви. Но за наша голяма изненада, с изплуването на техните сили на техния осемнадесетия рожден ден успяхме да ги проследим в Царството на смъртните и да ги върнем на полагащото им се място сред нас.
Дълъг, напрегнат ритъм на мълчание настъпи, когато очите се обърнаха към нас, оценявайки реакцията ни, но ние се държахме под контрол. Тогава Джералдин загуби търпението си и скочи на крака, крещейки и пляскайки и като цяло изглеждаше като шибан идиот. Други се присъединиха и някакъв задник се изпречи на пътя ми, блокирайки погледа ми към близначката с черна коса.
Преместих се, преди да успея да се спра, наведех се напред и опрях предмишници на коленете си, докато попивах вида и. Знаех, че трябва да спра, да откъсна погледа си от голата кожа на кръста й и загорялата плът там, която болеше за докосването на езика ми. Не трябваше да се взирам в извивките на тялото и или да си мисля нещо от нещата, които в момента се въртят в ума ми, но по дяволите. Тя изглеждаше като най-съвършения вид съблазън.
Движех очи нагоре, надолу по всеки сантиметър от тялото и, задържайки се върху устата и твърде дълго, преди да намеря очите и. Юмрукът ми се стисна, когато срещнах зеления и поглед почувствах, че изстрел на сила се пръсна от душата и право в моята. Бях пленник там, исках я и я мразех за това. Мразех я поради всички причини, поради които знаех, че трябва да я мразя, но все пак просто я желаех, по дяволите. Майната му .
В погледа и имаше предизвикателство, което се нуждаеше от укротяване и докато тя вдигна брадичката си, като все още поддържаше зрителен контакт с мен, не можах да не измисля всички най-добри начини, по които бих искал да я вкарам под мой контрол. Драконът в мен се движеше под кожата ми от предизвикателството, което тя представи, жадувайки за шанса да я поставя на мястото и под мен. И в идеалния случай, ако можех да я закарам там с желание, тогава бих могъл да и покажа колко хубаво би могла да се чувства все пак под мен.
Хората все още пляскаха и аплодираха и тя отмести погледа си от моя. Не като че е била принудена да отстъпи, а по-скоро като че ли току-що беше приключила да ме гледа. И още едно ръмжене се надигна в гърдите ми при мисълта за това. Хората неможеше да направят такива глупости.
– Идват – изсъска развълнувано Сет.- Бъди готин, бъди готин.
– Всички сме готини, пич. Само ти си този, който подскача – дразнеше Кал, докато заглушаващият мехур около нас беше свален.
Челюстта ми се стегна от дързостта на нашия шибан директор, но бях готов да го оставя да се изплъзне, най-вече защото исках тази конфронтация. Исках възможност да погледна тези момичета отблизо от плът и да видя от какво са направени.
– Господа – измърка директорката Нова, докато бутна близначките към нас, а те ни огледаха предпазливо. Тази със сините връхчета на косата и изглеждаше така, сякаш иска да бъде навсякъде другаде, но не и тук, докато по-тъмната изглеждаше склонна да удари един от нас, ако я натиснем грешния бутон. Давай, скъпа. – Това са Небесните Наследници – продължи Нова, назовавайки ни отляво надясно.- Макс Ригел, Кейлеб Алтаир, Дариус Акрукс и Сет Капела. Ако имената ни означаваха нещо за тях, те не го оставяха да се покаже, а погледите им се движиха над нас, сякаш не ги интересувахме много и изобщо не сме от значение в живота им. Но всичко това беше на път да се промени.- Това са Гуендалина и Роксаня Вега…
– Това не са нашите имена – прекъсна я обектът на вниманието ми с твърд глас, който ме накара едновременно да и се възхитя и да искам да я накарам да ми се подчини още повече, отколкото преди тя да отвори тази своя красива уста.- Аз съм Тори, а това е Дарси.
– Знам, че вашето семейство Смяна ви е дало имената на техните рождени деца – каза Нова, като звучеше забавно и Кейлъб се ухили широко, докато наблюдаваше близначките с интерес.- Но сега, когато сте във вкъщи, не е нужно да продължавате да ги използвате…
– Харесвам името си – намеси се тази със сините връхчета.
– Сигурна съм, че няма да си сменя името с Роксаня – съгласи се моето момиче с тон, който затвори темата за по-нататъчно обсъждане.
Завъртях идеята за предпочитаното и име в ума си, като открих, че идеята за това ми харесва, и не ми харесва едновременно. Ако я наричах Тори, тогава можех да си позволя да забравя коя е тя. Коя беше тя. Можех да си играя да се преструвам с тези фантазии, които имах, и може би да си позволя да се увличам в тях. Но това би било проблем. Ако допусна идеята, че тя е Тори, може да започна да забравям, че тя беше много повече от това. Така че не, няма да използвам това име, щях да се придържам към Роксаня. Или може би Рокси, защото това имаше някакъв звън, който знаех, че ще се изтъркаля от езика ми с драконово ръмжене, когато благоволя да го изговоря. А фактът, че тя не искаше да я наричат ​​така, само ме насърчи още повече. Започвах да си мисля, че ще има по-лоши неща, в които мога да прекарам времето си, отколкото да направя това момиче горещо и очакващо ме.
Директорката Нова стисна устни, сякаш възнамерява да оспори използването на техните смъртни имена, но близначките я изгледаха по начин, който даде да се разбере, че решението им е взето за това. Тя въздъхна така, че да покаже раздразнение, след което се обърна да погледне отново четиримани.
– Е, каквито и имена да имате, все пак сте Вега. Последните от вашата кръв и законните притежатели на Солариянския трон, след като навършите пълнолетие. Като защитите оценките си тук и продължите до завършването на Зодиака, ще си върнете и трона от Небесните Наследници. Тя махна с ръка към нас четиримата и горната ми устна се дръпна назад, докато се борех срещу желанието да и изръмжа за това малко предложение. Като наш директор тя беше в позиция, която изискваше уважение, но аз с удоволствие бих информирал Небесния съвет къде е лоялността на нашият директор към трона. Когато Нова отново ни погледна, очите и блеснаха развеселени.- Надявам се, че не сте се успокоили твърде много с идеята да държите трона заедно. Сигурна съм, че ще искате да сте първите, който ще предложите на момичетата ръката на приятелството, като тръгват на това образователно пътешествие.
Четиримата външно настръхнахме от това предложение, позите на братята ми се промениха точно както и моята и забавлението изчезна от нас, докато образувахме единен фронт, без дори да е необходимо да се гледаме един друг. Близначките Вега не бяха нищо повече от неудобство за нас. Такова, с което бяхме натоварени да се справим незабавно. И щяхме да свършим тази работа преди да изтече седмицата, ако всичко вървеше по план.
Вдигнах брадичка, оставяйки очите ми да се плъзгат по фигурата на Рокси отново, докато дарих на двете най-очарователната си глупава усмивка, онази, която камерите обичаха, и ми позволяваше да се измъквам когато казвах каквото, по дяволите, ми харесваше.
– Казваш, че са се крили в царството на смъртните?- Попитах Нова любопитно, сякаш вече не го знаех. Сякаш не получавах актуализации от Ланс по време на неговия лов за тях с включена всяка малка капка информация, която намери за тях.- Изобщо без грам обучение?
Очите на Рокси бяха насочени към мен и аз насочих погледа си нагоре, за да срещна нейния, пиейки от подозрението в тези нейни големи зелени очи, докато ъгълът на устата ми се повдигна от забавление. Тя ме вижда изтински. Можех да го видя. Можех да я видя. И чудовището в нея беше цялото с гладен огън и решителност.
– Е, сигурна съм, че вие, момчета, ще бъдете повече от готови да им помогнете да напреднат по-бързо.- Нова нежно потупа близначките по раменете, след което тръгна и ни ги остави.
Четиримата мигновено се оживихме, като всеки от нас се наведе малко по-близо до двете момичета, които все още стояха неловко пред нас, сякаш не искаха нищо повече от това да бъдат някъде другаде.
Сет ме побутна леко и усетих вълнението му. Това беше игра за него. Той беше куче с вкусна закуска в устата и знаех, че с нетърпение очаква да ги сдъвче и изплюе. Не пропуснах и как очите му проследиха тази със сините връхчета, което беше добре за мен, тъй като интересът ми беше заключен върху другата.
– Усещаш ли тази сила? – попита Кейлъб, навеждайки се към момичетата с усмивка, която играеше около устните му и в този момент разбрах какво планира. На практика усещах глада в него и трябваше да отблъсна ръмжене, което се надигна в гърлото ми при мисълта, че ги хапе. Да я ухапи. Не бях сигурен какво беше това в Рокси, което ме караше да се съсредоточавам върху нея. Може би това беше огънят в очите и или начинът, по който дори не и пукаше да бъде хвърлена на нашата милост. Или може би просто много, много исках да вляза в нейните бикини. Но така или иначе, бях изпълнен с желанието да кажа на Кейлъб и другите да се отдръпнат и да я оставят на мен.
Но не го направих. Ние четиримата не работехме така. Така че въпреки инстинктите ми, които жадуваха за това, аз задържах езика си, захапвайки всички команди, които може би исках да дам на приятелите си, докато чаках да видя как ще се развие това.
Гуендалина отстъпи назад, като че ли беше приключила с нас, докато Рокси се намръщи на Кал. Останалите само гледахме, чакахме, знаейки, че е на ръба да скъса тази каишка на контрол, която държеше над основните си инстинкти. Днес не се беше хранил от никого и сега започвах да осъзнавам защо. Беше решил да опита от Вега.
– Предполагам, че ще се виждаме наоколо – каза пренебрежително Рокси, като ни обърна гръб и накара четиримата да скочим мигновено от гняв.
Изправихме се на крака и в стаята притихна, когато се придвижихме да приближим близначките, тестостеронът и гнявът се разляха във въздуха, когато се приближихме към тях. Не. По дяволите, не. Нямаше да ни обърнат шибания си гръб.
– Това беше малко грубо – изръмжа Сет с нисък тон, докато погледна надолу към Рокси, косата му се разпръсна напред, докато се натискаше в личното и пространство.
– Отпусни се малко, Сет – казах аз, когато също се приближих, като се уверих, че няма къде да бягат. Рокси настръхна и кълна се, че проблясъкът на ярост в очите и изстреля вълнение право в члена ми. По дяволите, тя би изглеждала добре, ако се наведе на волята ми.- Те все още не знаят как работи тук. Предполагам, че не си разбрала, че завъртането на гръб на висшестоящи се смята за обида?- Попитах я любезно, макар че можех да кажа, че тя знае, че няма нищо добро в въпроса ми. Беше предупреждение. Ясно и просто. Трябваше да разберат как това ще работи и то бързо, иначе щяха да съжаляват.
Рокси насочи поглед към мен, накланяйки глава назад, за да ме погледне. Тя дори не трепна. Нито проблясък на страх или загриженост на лицето и, само презрение и раздразнение, докато тя ми се присмиваше открито. Не бях сигурен, че някой някога се е осмелявал да ме погледне така и това изпрати лек порив на адреналин в крайниците ми. Това момиче щеше да представлява предизвикателство. Вече можех да го видя. И дори не можех да се преструвам, че идеята за това не ме вълнува малко.
– Висшестоящи?- попита тя, извивайки вежда към мен и правейки добро шоу, че изглеждаше напълно невпечатлена.- Не виждам никой по-висш от мен тук.
– Е, може би трябва да погледнеш малко по-отблизо, Рокси – подигравах се аз, примамвайки я, чакайки да видя как ще и хареса звука на това и се чудех колко време ще отнеме, преди да я накарам да ме моли да и се обадя, за да я прикова под мен.
Тя ни огледа и четиримата, сякаш не беше изобщо впечатлена, сестра и направи същото до нея, преди да свие рамене.
– Не виждам тук по-добър от нас. А ти, Дарси?
– Не – отвърна Гуен пренебрежително.
Отворих уста, за да продължа тази дискусия, но преди да успея да изрека и дума, Рокси много целенасочено ми обърна отново шибания си гръб. Двете избутаха Макс и Кал настрани, и започнаха да се отдалечават, сякаш сериозно мислеха, че ще им позволим да се разминат с тези глупости.
Изръмжаване разкъса задната част на гърлото ми, кожата ми се нагорещи, докато огнената ми магия пламна от възмущение и ме умоляваше да ги поставя на местата им под краката си.
– Мисля, че бихме могли да им дадем урок за това как работят нещата тук – изръмжа Макс, докато те просто продължаваха да вървят, по дяволите, сякаш не им пука за света.
– На нея – каза Кал с широка усмивка, стреляйки напред, преди да успея да кажа и дума срещу него и накара кръвта ми да кипи още по-горещо, когато той се блъсна право в момичето ми и я хвърли с гръб към най-близката стена.
– Кал – изръмжах в предупреждение, знаейки, че може да ме чуе, въпреки че го казах тихо, но задника просто се ухили по-широко, сякаш знаеше, че планирам да предявя претенции за нея, но не му пукаше.
– Искаш ли да помолиш за прошка?- Кейлъб измърка, оглеждайки жадно гърлото и.
– Какво, по дяволите, правиш?- Гуен извика, опитвайки се да стигне до тях, за да отдръпне Кейлъб от сестра и, но Макс стигна до нея първи, смеейки се мрачно, докато я дърпаше в ръцете си да я задържи.
Рокси все още не се отказваше, опитвайки се да издърпа китките си от хватката на Кейлъб, докато аз се принудих да остана неподвижен и да ги наблюдавам, скръствайки ръце на гърдите си в опит да скрия напрежението в тялото си.
Драконът в мен беше притежателен мръсник и всичко, за което можех да мисля, докато я гледах в прегръдките му, беше, че наистина ще ми хареса да го откъсна от нея и да избия дългите кучешки зъби от красивото му момчешко лице. Проклет задник. Може и да го обичам, но точно сега щях да откъсна главата му от раменете, защото докосва това, което е мое.
Само фактът, че знаех това, нямаше по дяволите никакъв смисъл, а имахме и публика от Феи, които с радост ще ни продадат на пресата, ме задържа на място. Нямах причина да не я поставя на нейното място. Просто исках аз да бъда този, който ще го направи.
Лек смях ми се изплъзна, когато Рокси се опита да го ритне с коляно в топките, а Сет ми се ухили развълнувано, докато се притисна към мен за момент. За съжаление Кал избегна удара в топките и успя да я задържи.
– Последен шанс – предложи той, заигравайки се с храната си. Всички знаехме, че той няма да я пусне, без да я захапе, независимо какво казва.
– Майната ти – отсече Рокси и това наистина само ме накара да я харесам повече. Да, мога да призная, че я харесвам. В нея имаше борбен дух, който не можеше да бъде сломен лесно. И виждах, че ще отнеме повече, отколкото очаквах, за да изпълня обещанието, което бях дал на баща си, да се отърва от нея и сестра и. Но аз се наслаждавах на предизвикателството в очите й, звярът в мен е повече от готов да се изправи срещу нея и да победи.
– Надявах се, че ще кажеш това – отвърна Кейлъб, спусна уста към врата й и я ухапа, преди тя да успее да каже още нещо.
Рокси извика уплашено, като се напрегна и се опита да се пребори с него, въпреки факта, че нямаше шанс сега, когато отровата му беше в кръвта и.
Тълпата се събра да гледа, много от тях желаеха да видят първата разправия между Наследниците и изгубените принцеси и с удоволствие забелязвам, че явно излизаме победители за сега, дори ако планирах да ритам задника на Кейлъб веднага щом имам шанса.
Макс държеше Гуен, въпреки че тя го блъскаше и проклинаше и можех да кажа, че той се наслаждаваше на яростта и, докато тя губеше нервите си.
Погледът на Рокси се спря върху мен, докато Кейлъб продължаваше да пие от нея и за миг изразът в очите и изпрати шип на вина в гърдите ми. Тя нямаше проклета представа в какво току-що е попаднала, като се върна тук, и ако смяташе, че това е лошо, тогава я чакаше голяма изненада.
Втвърдих погледа си, като и се усмихнах, за да се уверя, че може да види всички най-лоши части от мен. На практика виждах как омразата се формира в тези нейни големи зелени очи. И въпреки факта, че това трябваше да е точно това, което исках от нея, не можех да не почувствам, че просто съм се прецакал някак си. Все едно съм се провалил в нещо, без дори да знам какво е то. Но ако предизвикателството в очите и е нещо, което трябва да приема, тогава знам, че това няма да е единствения ни сблъсък. Така, че трябва да загърбя чувствата които се появяват, защото това трябва да се направи. Тези момичета можеха да изложат на риск цяла Солария и моя работа беше да се уверя, че това няма да се случи.
Така че да играем, Вегас. Това ще бъде само началото.
Погледът ми падна до точката, в която ръката на Кейлъб беше притисната към кръста и ниско ръмжене се образува в гърдите ми, но се принудих да остана неподвижен. Тя вече беше разбрала, по дяволите, защо мамка му все още я държи така?
Мускулите ми се стегнаха, докато желанието да го откъсна от нея се смеси с необходимостта да я видя поставена на мястото и, под мен стиснах челюст от желанието да се придвижа към тях. Не знаех защо, но исках това момиче да е мой проблем. И не само това. А желанието да претендирам за нея караше Дракона под кожата ми да се гърчи от нужда.
Но преди да успея да взема глупавото решение да пристъпя натам и да откъсна най-добрия си приятел от нея, яростно ръмжене се откъсна от устните на другата Вега, която Макс все още държеше в ръцете си.
– Пусни ме!- Заповяда Гуендалина и аз почти се засмях, преди експлозия от енергия да се откъсне от тялото и, едва се задържах на краката си, по дяволите.
Макс беше хвърлен силно през Кълбото с изненадан вик, преди да се блъсне в стената в далечната страна на залата и да изчезне сред учениците там. Бях почти сигурен, че чух как Джералдин Грус извика и го нарече досаден планктон.
Устните ми се разтвориха от изненада, когато Кейлъб се отдръпна от Рокси, за да види какво, по дяволите, се е случило, а Сет на практика започна да вибрира от желанието да се бие.
Хванах китката му в хватката си, стиснах веднъж, за да го предупредя да се отдръпне, докато изглаждах собствените си черти. Всеки шибаняк в тази стая ни гледаше и без съмнение имаше повече от няколко Атласа, които записаха цялото нещо. Нямаше, по дяволите, начин да позволим на някой да види, че полууплашеното момиче, което стои пред нас, току-що ни беше надвило.
Погледът ми се плъзна към близначката със сините връхчета на косата, докато тя зяпаше в посоката, в която беше хвърлила Макс, ръцете и все още бяха вдигнати пред нея и изражението на шок на лицето и даваше да се разбере, че не е очаквала това повече от останалите от нас.
Запазих изражението си равно, умът ми се въртеше, докато възприемах този обрат на събитията. Може да е била нова в силите си, но нямаше грешка в суровата бруталност на енергията, която току-що използва. Въпреки това нямаше да и кажа, че е било нещо необичайно или заслужаващо внимание.
– Ще съжаляваш за това – казах просто, мускулите ми се свиха, докато се принудих да остана неподвижен.
Сет се ухили злобно до мен, ясно чувайки заплахата в гласа ми и повече от готов да започнем плановете срещу тези момичета.
Рокси отблъсна Кейлъб от нея, хвана се за врата, докато той облиза устните си, за да вкуси последните капки кръв и погледът ми веднага се прикова върху нея още веднъж.
– Какво, по дяволите, става с теб, психо!?- изръмжа тя към него.
Кейлъб започна да се смее, няколко от малкия му фен клуб се присъединиха, докато аз нарисувах усмивка на лицето си от нейното възмущение. Изглеждаше, че горката малка Вегас наистина не знаеше в какво се забърква, идвайки тук.
Гуен се приближи към сестра си, затваряйки разстоянието между тях със загриженост, изпълваща очите и.
– Добре ли си?- попита тя, докато Рокси погледна надолу към изцапаните си с кръв пръсти и само кимна, изглеждайки по-скоро ядосана, отколкото разстроена от малкото ухапване.
Желанието да пристъпя напред и да го излекувам, за да премахна доказателствата за докосването на Кейлъб от плътта и, ме изпълни и Драконът в мен изръмжа от досада, докато му се съпротивлявах. Колкото и да ме вбеси гледката на тези прободни следи по врата и, знаех, че е по-добре да я оставя с тях. Изцелението можеше да изглежда, като да ме е грижа за нейното благополучие, но това не можеше да бъде по-далеч от истината.
Макс си проправи път през тълпата, докато се връщаше в битката, надигайки ръкави, докато тълпата от зяпачи бързо се разделиха за него, без да иска да стане жертва на яростта му.
– Махни се – изплю Рокси и се приближи до сестра си, сякаш смяташе да я спаси от гнева на идващия фае. Пренебрегнах дръпването, което почувствах в отговор на това – знаех добре какво е да се поставиш между брат си и опасността, а изглеждаше, че тя и аз притежаваме тази обща черта.
– Или какво?- Попитах, като исках вниманието ѝ да се върне върху мен, докато Сет се смееше като хиена, без съмнение трудно контролирайки вълнението си от драмата, която се развиваше около нас.
Джералдин Грус се промуши през тълпата с вид на ядосана и горната ми устна се отлепи от тази нейна проява на подкрепа за шибаните кралски особи. Беше точно това, от което се опасявахме – всички роялисти щяха да започнат да излизат от ъглите, в които се криеха, откакто бе умрял Кралят, и политическата стабилност на кралството щеше да се наруши. А при положение че нимфите се приближаваха по краищата на Солария, не можехме да си позволим подобно разсейване. Баща ми и останалите съветници имаха основателна причина да се нуждаят от бързо справяне с проблема с Вега, а аз и братята ми бяхме повече от готови за тази задача.
– Или ще се бием за нашите кралици!- Извика Джералдин, като се настани между близначките и Макс, който така или иначе вдигна ръка, изглеждайки повече от щастлив да се бие първо с нея, ако се наложи.
– Многоелементни първокурсници време е да изберете къщите си!- Директорката Нова се обади гръмко и аз се възползвах от възможността да се одтегля.
Нямаше много какво да спечелим, ако сега напреднем към Вегас. Те нямаха никаква подготовка – по дяволите, вероятно сега изобщо биха се затруднили да призоват още някаква магия, така че нямаше да е точно гореща гледка да ги принудим с груба сила тази вечер. Това само щеше да разпали пламъците на глупостите на роялистите. Вече виждах заглавията: „Наследници нападат необучени принцеси на Вега в първата им нощ в Солария“. Майната му. Можем да играем много по-умно.
Сет и Кал, изглежда, мислеха по същия начин като мен и се промъкнахме покрай Грус и малката ѝ банда последователи, за да пресрещнем Макс.
– Не сега – изръмжах му аз, сложих ръка на рамото му и го подканих да се обърне. Той се поддаде с недоволно мърморене и ние се отдалечихме от близначките Вега, за да обсъдим следващия си ход.
Нова събираше всички първокурсници, за да ги подготви да си изберат дом.
– Ще ми достави огромно удоволствие да унищожа тези двете – изръмжа Макс, като смущението му от това, че бяхме хванати неподготвени по този начин, беше ясно, но, по дяволите, никой от нас не бе очаквал, че една необучена фея може да нанесе такъв удар, камо ли да призове магията си, без да има и най-малка представа как да го направи.
– Имаме достатъчно време – каза Кейлъб.- Лично аз се надявам тази кръв да бъде пусната на чешмата в „Дом Земя“, защото тя има вкус на шибан екстаз.
Изръмжах към него и той повдигна вежди към мен, а усмивка дръпна ъгълчето на устните му, сякаш усещаше предизвикателството във въздуха между нас, без да е нужно да казвам и една проклета дума по въпроса. Задникът винаги обичаше да натиска шибаните ми бутони.
– Предлагам да ги прецакаме адски зле на изпитанието на дома тази вечер – каза Сет развълнувано. – Да им дадем възможност да усетят какво е необходимо, за да бъдат фея. Ще избягат оттук толкова бързо, че следващата седмица по това време дори няма да помним името Вега.
– Надявам се тогава да изберат Вода – каза Макс с тихо ръмжене, като присви очи към близначките в другия край на стаята.- Защото искам да им се отплатя, преди да напуснат това място.
– Капитани на къщи!- Нова ни извика, докато останалите ученици отново заеха местата си. Излязохме напред, за да застанем пред събралите се първокурсници, а аз трябваше да се преборя с усмивката при вида на ужасеното разбиране, което се появи по лицата на близначките. Погледът ми се спря на Рокси, която ме изгледа твърдо и трябваше да се преборя с истинската си усмивка. Да, момиченце, ние управляваме това място. По-добре започни да свикваш с това.- Посочете името на вашата къща и защо първокурсниците трябва да искат да се присъединят към вас. И за малко напрежение ще оставим най-новите наследници за накрая – каза тя развълнувано.
Преборих се с въртенето на очите, което исках да предложа на Нова за театралните и изпълнения по повод връщането на Вегас. На нея това и харесваше, по дяволите. Несъмнено и на всички феи в стаята също. През цялото време, откакто бяхме тук, нямаше никакъв шанс някой да оспори нас и нашата власт. По дяволите, в деня, в който пристигнахме в Академията „Зодиак“, вече имахме години магическо обучение оспорихме местата на четиримата капитани на домове и се преместихме направо в най-добрите стаи във всеки от съответните ни домове. Никой не се беше съмнявал в силата ни тогава и щяхме да се прецакаме, ако започнеха да се съмняват в нея заради двойка момичета, отгледани от смъртни. Баща ми наричаше Нова властова курва. Тя следваше този, който имаше най-голяма власт в стаята, а досега това бяхме ние. И възнамерявах да го запазя по този начин.
Макс излезе пръв напред и с предизвикателна усмивка прокара ръка по косата си, което означаваше, че иска кръв.
– Воден елемент, Къща Вода. Моята къща е за онези, които имат всичко необходимо, за да се изправят без колебание пред смъртоносното море на живота в Зодиак.
– Благодаря ти за поетичното описание – каза Нова и прочисти гърлото си, преди да посочи на Кеилъб да говори втори.
Кейлъб послушно пристъпи, усмихвайки се с усмивката си на красиво момче по онзи начин, който караше гащите на момичетата да се възпламеняват, и ме вбеси още повече, докато прокарваше очи по моето момиче. – Елемент на Земята, Къща Земя. А терорът е точно това, което ще получиш, ако не се впишеш в нея.
Рокси измърмори нещо на сестра си, докато стрелкаше отровен поглед по посока на Кейлъб, и аз бях доволен да видя, че тя поне не изглеждаше склонна да се превърне в кръвожадна курва заради него. Ако беше започнала да се задъхва от идеята да я ухапе отново, трябваше да призная, че вероятно щях да се сбия с него тук и сега. Не знаех защо това ме вбесяваше толкова много, но беше така. Бях я поискал още в момента, в който я видях, и знаех, че с вампирския си слух той адски добре знаеше за това. Което означаваше, че това е предизвикателство към моето командване. И, разбира се, трябваше да го очаквам, защото нямаше нито един от братята ми, който да се прекланя пред останалите, но все пак това ме накара да му се разсърдя по всякакъв начин.
Сет се запъти напред, изглеждайки като мило и кученце, макар да знаех, че това означава само, че е още по-близо до това да убие. Беше си поставил за цел да си поиграе с Вегас тази вечер и това малко шоу беше изцяло мръсна тактика.
– Въздушен елемент, Къща Въздух. Животът с нас е лек.- Той дори се усмихна приветливо на близначките и по погледите, които те му хвърляха в отговор, току-що бяха попаднали в капана. Още повече ги заблуди.
Следващият ред беше мой, без да обръщам внимание на начина, по който погледът на Рокси се спря върху мен в момента, в който пристъпих напред. Тя ме поглъщаше, оценяваше ме точно както аз нея и ако не се лъжа, двамата се бяхме запътили към адска разправия съвсем скоро. Само се надявах да и хареса вкусът на поражението.
– Елементът на огъня, Къща Огън. Ние не сме за хора със слаби сърца. И честно казано, не виждам никой в този състав, който да е достатъчно добър, за да се присъедини към нас – подиграх се, отправяйки предизвикателство, за което бях сигурен, че ще се страхуват да приемат, като същевременно се надявах, че все пак ще опитат.
Нова започна да се движи през първокурсниците, които се насочиха към нас четиримата, докато избираха къщите си, в очакване да видят какво сме им подготвили, но аз не им обърнах внимание. Никой от тях нямаше значение. Нито един. В тази стая имаше само един човек за мен и аз просто изчаках двете да избират накрая.
Когато там стояха само близначките, пулсът ми започна да се ускорява. Те нямаше да изберат Игнис. Знаех го. Бях им дал да разберат, че няма да им е лесно с мен, а по начина, по който Гуен шепнеше в ухото на сестра си и гледаше Сет с надежда, можех да разбера, че са се хванали в капана му. Но преди да успеят да изрекат думите, директор Нова ги прекъсна, което направи играта много по-интересна.
– Страхувам се, че ще трябва да изберете различни момичета. Всеки Дом е много конкурентен и ние насърчаваме всички да участват в здравословното съперничество. Тъй като разполагате с толкова много власт, не би било честно един Дом да има такова предимство.
Наблюдавах как лицето на Гуен се свлече, устните и се разтвориха, а в очите и се появи паника. Рокси просто изглеждаше вбесена. Толкова шибано ядосана. И аз не можех да не изпитам удоволствие от гледката на скърцащата и челюст и от начина, по който не и пукаше от абсолютно нищо, за да даде на нас и на целия свят да разберем, че ни мрази. Не бях сигурен защо ми беше толкова горещо, но влизането под кожата и бързо се превръщаше в любимото ми ново хоби.
– Ами това е просто перфектно – промълви тя, като ни погледна, сякаш бяхме трън в очите и, изпратен да развали деня и.
– Ще бъдем настанени отделно?- Гуен попита Нова.
– Ооо, ще плачеш ли?- Макс се подиграваше, а забавлението му сгъстяваше въздуха така, че трябваше да се преборя с желанието да се смея заедно с него.
– Избирам огъня – обяви Рокси гръмко, като ме изненада и накара сърцето ми да се разтупти в гърдите. Дали бях чула правилно? Дали тя сериозно избираше мен пред останалите? Защо? Дали имаше смъртно желание, или просто доказваше колко шибано глупава е в момента?
Или пък беше нещо далеч по-интересно от това? Би ли се справила с предизвикателството, което и бях приготвил? Защото аз не исках това – исках само да обърне гръб и да избяга оттук, както се предполагаше. И все пак… идеята да се изправя срещу това момиче караше пулса ми да се учестява, а звярът в мен да се вълнува. Възможно ли беше тя наистина да иска да се справи тук?

Рокси тръгна към мен, погледът и беше предизвикателен и държеше моя, сякаш не се чувстваше ни най-малко уплашена от мен. Тя дори не помръдна, за да застане зад мен като останалите първокурсници, вместо това зае място точно до мен и наклони главата си само малко, сякаш ме караше да направя най-лошото.
Погледнах назад, пиех я, поглъщах огъня, който гори в душата и, и топлината, която сякаш кипеше между нас. Това момиче щеше да има проблеми. Вече можех да кажа. Най-добрият вид неприятности.
– Въздух – обяви Гуен, но аз почти не забелязах, цялото ми внимание беше заето от момичето до мен.
Рокси извърна очи и отвърна поглед от мен, като сгъна ръце и се обърна, за да ми покаже профила си, докато оглеждаше стаята. Отхвърли ме точно така. Но това нямаше да се получи не и с мен.
– И какво е това? Желание за смърт или глупост?- Попитах, докато другите Наследници започнаха да водят домовете си, за да започнат посвещенията си. Щях да стигна и до това, но за момента цялото ми внимание беше насочено към Рокси Вега.
Тя се обърна да ме погледне с отегчени очи, погледът и падна върху ботушите ми, преди да пропълзи по цялото ми тяло в една вяла, ленива инспекция, която накара шибания ми член да се размърда в панталоните.
– През живота си съм познавала много мъже, които говорят големи неща, но повечето от тях са просто позиращи задници, които нямат топките да ги направят. И имам чувството, че това може да си ти – каза тя, а гласът ѝ беше това богато, съблазнително мъркане, което ме накара да се хвана за всяка дума.
Направих крачка по-близо до нея, вдишвайки въздуха и принуждавайки я да наклони главата си назад, докато ме гледаше.
– Не – отвърнах с тих глас само за нея.- Не вярвам на това нито за миг, Рокси. Не си ме избрала, защото си мислила, че съм пълен с глупости.
– Не?- попита тя, като задържаше погледа ми и не изглеждаше ни най-малко склонна да се отдръпне, което говореше много за гръбнака и. Или пък за идиотизма и. Все още не бях разбрал това.- Защо тогава не ме просветиш?
Облизах си устните, докато и давах точно същата оценка, която тя току-що ми беше предложила, като прекарах повече време, отколкото беше необходимо, в оценяване на извивките и, преди да се върна към предизвикателния пламък в големите и зелени очи.
– Мисля, че търсиш нещо, което да те събуди – казах бавно.- Нещо, което да разтърси клетката ти и да накара сърцето ти да се раздвижи. Не се надяваш, че съм по-малко, отколкото се представям – надяваш се, че съм всичко това и повече. Защото този огън в теб търси нещо, което да го накара да гори още по-силно.
– Мога да ти обещая, че ти не ме правиш никак гореща – отвърна тя и сгъна ръце на гърдите си.
– Добре – изръмжах, приближавайки се към нея, като исках да се пречупи, да се отдръпне, да ме отблъсне с крачка назад или дори просто да трепне. Но тя не го направи. И някак си това само ме привлече още повече.- Направила си грешка, като си избрала моята къща. Сега няма да можеш да ми избягаш.
Рокси изхърка, поклащайки глава към мен, сякаш бях много шибан глупак.
– Не е нужно да бягам от теб, задник. Няма нужда да правя каквото и да било, що се отнася до теб, защото след този момент ти няма да фигурираш дори в мислите ми, да не говорим за страховете ми. Така че какво ще кажеш ти да се пазиш от мен, а аз от теб? Защото сериозно нямам място в календара си за нито една от твоите драми.
Тя мина покрай мен, преди да успея да кажа още една дума, а ръката и се удари в моята достатъчно, за да ми покаже нивото на неуважение, с което се сблъсквах, когато ставаше дума за нея.
В гърлото ми прозвуча ръмжене, докато я гледах как се отдалечава от мен, а в ума ми се въртяха всички начини, по които бих искал да я накарам да се подчини на волята ми.
Баща ми беше казал, че ще трябва да разбия Вегас, когато пристигнат тук, но трябва да кажа, че никога не съм очаквал да жадувам за предизвикателството толкова много, колкото в момента. Рокси Вега току-що беше хвърлила ръкавицата и сега, когато играта беше започнала, щях да бъда сигурен, че няма да я разочаровам.

Назад към част 3                                                             Напред към част 5

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *