Зодиакална академия – Прокълнати съдби – Книга 5 – Част 21

ДАРСИ

Влязох в класната стая за Таро за първия ни урок по тайнствени изкуства, откакто преминахме към изучаване на всички видове гадания. Подредбата се беше променила, откакто Аструм и Уошър водеха Таро. По време на коледната ваканция масите бяха пренаредени в полумесец с лице към бюрото, а рафтовете бяха отрупани с деликатни сребърни и бронзови инструменти, както и с кристални топки, чаши за гадаене и красиви махала.
Гейбриъл се беше облегнал на бюрото си и небрежно говореше с някого по телефона.
– Бъда вкъщи малко по-късно тази вечер, имам нещо за вършене. Знам… – Той се засмя. – Колко силно рита бебето? -…- Това е от значение, защото ако рита като бясно, ще го спука. Той хвърли заглушителен балон, тъй като забеляза, че всички в класа му обръщат възторжено внимание, и ни обърна гръб, докато продължаваше разговора. Гейбриъл беше казал на мен и Тори, че жена му е бременна, и аз бях доста развълнувана да се запозная с нея след всичко, което беше казал. Скоро щяха да ни поканят на вечеря и нямах търпение.
Седнах до Тори, която изглеждаше така, сякаш отново не е спала много през изминалата нощ, тъй като се прозяваше тежко, изваждайки своя атлас и колодата Таро.
– Наистина се надявам, че ще предскажа, че скоро ще ме изпратят обратно в леглото за остатъка от сутринта. – Тя обърна най-горната карта от тестето си и Глупакът се загледа в нея. – Пич – промълви тя и аз се засмях, докато тя хвърляше картите обратно в чантата си.
– Поне картите ти дават реални прогнози – каза Диего с намръщена физиономия. – Аз съм зле в този клас.
– Може би гадаенето не е твоята дарба, но си добър в други неща – каза София откъм Тори.
– Тогава каква е моята дарба? – Попита Диего и трите седнахме в замислено мълчание за момент.
– Хм… – София потупа устните си и веждите ми се смръщиха, докато се опитвах да измисля нещо, чувствайки се като ужасен приятел. Той все още посещаваше няколко различни вида курсове за усъвършенстване на ордена, за да се опита да разбере към кой от тях принадлежи. Сега смяташе, че слънцето е отговорно за презареждането на магията му, така че беше стеснил малко кръга, но някак си не ми се струваше като Немейски лъв или Харпия.
– Шапката ти! – Обяви гордо Тори и аз улових смеха в гърлото си, преглъщайки го, докато Диего свеждаше глава.
Гейбриъл разпръсна заглушаващия си балон, обръщайки се към нас с глупава усмивка на лицето си от разговора.
– Бебе ли ще имате, сър? – Попита Кайли от другия край на стаята, като му хвърли мили очи. Забелязах лъскава златна значка на гърдите ѝ с думата H.O.R.E.S., отпечатана върху нея с дръзки, черни букви. А аз си мислех, че да си задник е лошо.
– Да, през лятото – гордо каза Гейбриъл.
– Ооо! – Изпищя Джилиън, държейки сърцето си, където също имаше закачена значка на Хорес. – Момче или момиче е?
– Решихме да го запазим като изненада, жена ми ми забрани да го предсказвам – каза той с онази усмивка, която казваше, че знае точно какъв е полът на бебето. – Точно така, днес ще оставим звездите да решат нашите двойки. – Той измъкна от бюрото си златно гърне и го разклати малко, преди да се премести в края на редицата и да го подаде на Тайлър. – Избери име.
Тайлър бръкна в него, извади сгънато парче хартия и го разгъна.
– Тори Вега – каза той ясно.
– Добре, всички можете да се преместите, след като ви бъде определен партньор. – Гейбриъл тръгна по линията и когато стигна до мен, потопих пръсти в гърнето.
Измъкнах сгънато листче хартия, отворих го и сърцето ми се сви.
– Кайли Майор – казах с нулев ентусиазъм.
– Ех, сър, накарайте я да избере отново – поиска Кайли.
– Звездите са казали – каза рязко Гейбриъл и аз въздъхнах, когато той ми хвърли извинителен поглед, преди да продължи напред.
Когато всички си избраха, събрах нещата си и се отправих към мястото на Джилиън, когато тя го освободи. Тя ме блъсна с рамо, докато минаваше, и аз изръмжах, отметнах глава назад, за да я погледна, и хвърлих една лиана от земята, за да я хвана за глезена. Тя се препъна с писък, но се улови в последния момент и ми направи гримаса. Примигнах невинно с мигли, преди да седна до Кайли.
Тя държеше очите си приковани към Гейбриъл, а устните ѝ бяха изпънати в нацупена гримаса, докато аз слагах атласа си на бюрото.
– Днес ще тълкуваме сънищата си един на друг с помощта на наръчника, написан от известната Съновница Аделаида Сом преди повече от двеста години – обясни Гейбриъл. – Не е създадено по-добро ръководство след нейната пионерска работа върху сънищата, в която тя използва дарбата си да вижда и ордена на сирените, за да проучи над двадесет хиляди феи, проследявайки сънищата им от зараждането до материализирането им. Ръководството се намира в списъка с препратки към вашите атласи в областта на тайнствените изкуства.
Намерих го в моя Атлас и открих огромен азбучен списък на всички видове символи, които се срещат в сънищата.
– Запишете последния сън, който си спомняте, с възможно най-много подробности, след което се разменете с партньора си и разтълкувайте взаимно сънищата си – нареди Гейбриъл. Ако се надявате нещо да се случи, често подсъзнателно пренебрегвате лошите знаци и търсите желания отговор. Това може да бъде опасно, особено когато търсите знаци в ситуация на живот или смърт. Разбира се, партньорът ви може да се нуждае от повече подробности за житейските ви обстоятелства, за да направи точни заключения, затова се опитайте да бъдете честни един с друг. През младшата година ще се научите как да се откъсвате от емоциите си, за да можете да правите собствени разчитания, но само много напредналите могат да го овладеят.
Останахме безмълвни, докато и двете извадихме бележници и аз записах съня, който бях сънувала миналата нощ.
„Със сестра ми се разхождахме в красива гора, когато една тъмна сянка внезапно заличи слънцето, а след това глутница от пет вълка започна да ни обикаля, приближавайки се все повече и повече. Но когато се приближиха, те не нападнаха, както очаквах, а се превърнаха в малки вълчета, търкулнаха се по гръб, така че ние ги гъделичкахме по коремчетата и си играехме с тях в гората.“
Всъщност не бях мислила много за това, освен че беше някак странно и в същото време някак сладко.
Когато приключих, откъснах страницата и я подадох на Кайли, а тя без думи ми подаде своята.
„Сънувах, че съм на плажа и тичам към водата, но тя все повече се отдалечава. После земята стана блатиста, а аз потъвах и не можех да се върна. Накрая водата спря да се отдалечава и приливът се стовари върху мен във вълна.“
– Това звучи като кошмар – коментирах, търсейки в пътеводителя си думата плаж.
– Беше – промълви тя.
Намерих термина и прочетох описанието.
– Плажът беше безлюден или имаше хора?
– Там нямаше никой – каза тя тихо.
– Добре, ами това означава, че очевидно трябва да отделиш малко време за себе си.
– Ами останалото?- Поиска тя, явно не обръщайки никакво внимание на съня ми, докато ме гледаше нетърпеливо.
Преборих се с едно изцъкляне на очите и погледнах нагоре, за да и махна с ръка.
– Колко голяма беше вълната, която те заля?
– Наистина голяма, като цунами. – Потръпна тя.
– Това означава, че скоро ще освободиш някаква натрупана емоционална енергия – прочетох аз, като я погледнах и за да бъда честна, тя наистина изглеждаше така, сякаш е на път да спука кръвоносен съд само от това, че седеше до мен.
– А какво ще кажеш за блатото в пясъка? – Настоя тя.
– Това означава… – Намерих думата „блато“ и едно от значенията споменаваше, че си затънал в него. – Че се бориш с неприятна ситуация, от която не можеш да видиш изход.
Кайли изсумтя, след което се обърна, за да прочете съня ми.
– Това има ли смисъл за теб? – Попитах, чудейки се дали съм го направила правилно.
– Да – промърмори тя. – Напълно логично.
Съмнявах се, че ще измъкна от нея повече от това, а и предполагах, че така или иначе не ме интересува, но видът на лицето ѝ ме накара да се запитам какво толкова я притеснява.
– Да вървиш през гора в съня си, означава, че душата ти навлиза в нова фаза на просветление – прочете тя, след което се запъна, докато намери следващото тълкуване. -Сянката над слънцето е символ на тъмна промяна в твоя свят… а вълците… – Тя стисна устни. – Вероятно означава, че си първокласна кучка с фетиш към върколаците.
– Какво? – Изръмжах, но тя само сви рамене, вперила поглед в пътеводителя.
– Вълкът символизира пазител в живота ти, така че колкото и да са били – като пет, ли каза?
– Да – казах аз, все още ядосана за коментара на кучката.
– Значи имаш петима пазители и предполагам, че сестра ти също, но тогава малките означават, че не си сигурна в истинските намерения на вълците. Но предполагам, че мога да изясня едно от намеренията им за теб, защото моят Сет те чука само защото му се струва смешно, че може да има принцеса на Вега, която би трябвало да е негов враг. Това е очевидно.
Веждите ми се смръщиха и се канех да отвърна на удара, когато изведнъж осъзнах, че тя никога не е била наясно за слуха, който Сет беше разпространил за нас. А сега, когато Дариус му беше казал да се отдръпне, нямаше причина да продължавам да се преструвам.
– Никога не съм прецаквала Сет – казах твърдо. – Той ме изнудваше да кажа това.
– Ха! – Тя се извърна към мен, а очите ѝ блестяха в зелено и наподобяваха змийската ѝ форма на Медуза. – Защо Сети ще се принуждава? Явно си разтваряш краката толкова често, колкото и сестра ти. Не е като да му се налага да лъже.
Ръката ми изхвръкна, преди да успея да се усетя, и я зашлевих по лицето. Тя така и не го видя и челюстта ѝ падна, докато ме гледаше.
– Не говори така за сестра ми.
– Господине! – Изпищя тя. – Дарси току-що ме удари!
Всички в класната стая ни гледаха и аз стиснах челюст, обръщайки се към Гейбриъл, докато очаквах наказанието си. Каквото и да беше то, определено си заслужаваше.
– Така ли? – Гейбриъл се замисли. – И вие очаквате аз да се намеся и да водя битките ви вместо вас, госпожице Майор?
Тори ме стрелна с усмивка от другия край на стаята и аз не можах да не ѝ отвърна.
– Ах, мразя те – измърмори Кайли и аз се намръщих.
– Сега искам да възпроизведеш съня в съзнанието си и да откриеш по-фините символи, скрити в него, които може би си пропуснала – обади се Гейбриъл. – Имаше ли облаци в небето или нямаше? Земята под краката ви беше мека или твърда? Лято ли беше или зима? Мислете внимателно, защото именно тук ще откриете истинската дълбочина на гадаенето си. Всички затворете очи и го направете сега.
Затворих очи и се опитах отново да премина през съня и си спомних, че под дърветата около мен имаше малки бели цветя.
Атласът ми забръмча и аз присвих око, като го плъзнах едва забележимо от бюрото и го сложих в скута си. Докоснах екрана и изведох съобщението на Орион, като се облегнах назад на стола си, за да не може никой друг да го види.

Ланс:

Заповядай при мен за вечеря тази вечер. В шест има среща на персонала, така че мога да оставя вратата отворена за теб, докато мястото е празно.

Усмихнах се и се канех да отговоря, когато Гейбриъл нахлу към мен.
– Помниш ли, че тази вечер имаш задържане при мен. От седем до осем.
Намръщих се, защото не си спомнях такова нещо, но той ме погледна остро и аз разбрах за какво става въпрос. Подаръкът ми за Орион.
– Разбира се – казах, когато сърцето ми се разтуптя. – Ще бъда там.
Той кимна, докато се отдалечаваше, скривайки усмивка, докато се почесваше по ъгълчето на устата си.
Погледнах обратно към моя атлас, за да открия още едно съобщение.

Ланс:

Забравих да купя десерт, но за щастие имам кутия с бита сметана и ненаситен апетит за теб. Така че поне няма да остана гладен. Егоистичен гадняр, нали?

От мен се изтръгна смях, а Кайли ме стрелна с поглед. Бързо изтрих съобщенията и отново извадих пътеводителя на сънищата, като изгладих чертите си.
– По луната, ти си толкова очевидна. Можеше поне да си признаеш, че си съсипала връзката ми и все още чукаш бившия ми като безсърдечната кучка, която си. Какво точно ти е написал?
Извъртях очи.
– Не ми е писал и предпочитам да се чукам с кактус, отколкото със Сет Капела – изстрелях към нея.
– Лъжеш – изсъска тя с отрова в тона си и за секунда си помислих, че косата ѝ ще експлодира на потоци от яростни змии.
– Не съм лъжкиня – изригнах аз. – Не искам да имам нищо общо с него.
– Знаеш ли какво е по-лошо от курва без класа? Курва, която дори не може да си признае, че е курва – изръмжа тя,
– Казва момичето, което носи значката на Хорес, Кайли – обади се Тайлър от другата страна на стаята. – Чух, че имаш татуирано името на Сет на вагината си с думите insert here to make me howl(вмъкни тук, за да ме накараш да вия) и стрелка, сочеща към дупето ти. Вярно ли е това?
Избухнах в смях заедно с останалата част от класа и се кълна, че дори Гейбриъл се подсмихна.
– Млъкни! – Избухна Кайли, след което ме погледна, сякаш аз бях тази, която го каза, а аз усетих в нея нещо повече от ярост. Имаше и истинска болка. Това беше достатъчно, за да ме накара да си прехапя езика и да се обърна. Тя явно нямаше да слуша нищо от това, което казвах така или иначе. Така че защо да си правя труда?
Урокът минаваше мъчително бавно, а Кайли тълкуваше всеки втори символ, който си спомнях от съня си, като означаващ, че съм курва. Така че не беше съвсем продуктивно.
Облекчението ме изпълни, когато урокът най-накрая приключи и аз излязох от стаята с Тори, като се сбогувах с Диего и София, докато се отправяхме към класа по земна стихия с Тайлър. Промених името на Ланс в моя Атлас на Старбой, така че ако някой някога забележи някое от съобщенията ми, да не разбере от кого е. Не че задържах някое от тях за дълго. Освен това си пеех в главата Starboy на The Weekend и Daft Punk, докато го правех. Не че знаех деветдесет процента от думите. Но припева го знаех. В известен смисъл.
Кайли мина покрай нас с гордо вдигната във въздуха глава, а Тори я показа с пръст.
– Това момиче трябва да си намери живот. Сякаш ти ще се чукаш с този задник. Той направи живота ти ад. Ти имаш по-високи стандарти от мен.
Тайлър изхъмка.
– Мисля, че тя просто е толкова влюбена в него, че дори не може да види лошото в него – казах аз с намръщена физиономия. Не че и давах свобода на действие, но бях видял този поглед в очите и. Сърцето ѝ беше съкрушено, когато той скъса с нея.
– Ами да държиш злоба е като да пиеш Фейзин и да очакваш врагът ти да изгори в огнен пламък – каза Тайлър. – А тази кучка е изпила галон.
Двете с Тори се засмяхме, но аз се разсеях, тъй като забелязах Сет и Кейлъб отпред, когато пристигнахме в Земната територия на входа на пещерите.
Сет правеше стойка на ръце върху чудовищните рамене на Кейлъб, докато наследникът на вампирите тичаше наоколо, за да види колко дълго може да се задържи. Класът беше образувал публика отвън, която се радваше и смееше, докато Кейлъб скачаше във въздуха, а Сет падаше надолу. Той се хвана с порив на вятъра, приземи се изправен пред приятеля си и се поклони ниско, докато всички аплодираха.
– Отново, отново! – Извикаха няколко момичета от младшия курс и запляскаха, докато се поклащаха нагоре-надолу на токчетата си.
– Хей, Вега! – Извика Кейлъб, когато ни забеляза. – Обзалагам се, че не можеш да направиш това! – Той скочи, за да застане на раменете на Сет от стоеж, след което направи двойно салто над главата му и се приземи пред него с усмивка, докато избухваха поредните аплодисменти.
– Истинските кралици могат да преобърнат акробатичните ви задници всеки ден! – Извика Джералдин, като сложи ръце на бедрата си и си проби път през учениците към нас.
Споделих поглед с Тори и тя се усмихна по същото време като мен, когато между нас се взе решение.
Захвърлихме чантите и саката си на земята, провирайки се през тълпата към кръга от пространство между тях.
– Ще те хвърля във въздуха – промълвих на Тори и тя кимна жадно, а в очите ѝ пламна предизвикателството. Мажоретният и състав беше доказал колко точно е подготвена за това. А моите занимания с „Питбол“ ме бяха накарали да се издигна във въздуха, за да блокирам „Пит“, така че бяхме перфектният отбор.
Приклекнах, събрах ръце, сякаш щях да я подкарам нагоре по дървото, както правех, когато бяхме деца, а тя кръстоса ръце на гърдите си с усмивка. Тя пристъпи в хватката ми и аз я засилих към небето, като хвърлих въздушната си сила в нея, и тя се изстреля високо над главите ни, завъртя се бясно във въздуха и накара полата си да се вее около нея под бурните аплодисменти на тълпата.
Насочих я надолу, за да се приземи меко, и тя веднага падна на колене, като протегна ръце и ги свърза за мен. Кейлъб и Сет ни наблюдаваха внимателно, с повдигнати вежди.
– Ами аз не съм толкова грациозна, Тор – промълвих аз.
– Можеш да го направиш – подкани ме тя и огънят в очите ѝ ме накара да кимна, без да искам да се съмнявам в себе си в момент на вълнение.
Пристъпих в ръцете ѝ, като се надявах, че няма да заприличам на шепа спагети, подхвърлени във въздуха. Тя ме изстреля нагоре и аз използвах инерцията, за да се преобърна назад, а сърцето ми заби, докато се приближавах към земята.
Приземих се върху пружиниращата земя, докато Тори я размекваше, и се задъхах, тъй като се препънах само на една крачка. Да, по дяволите!
Разнесоха се възгласи и Джералдин поведе членовете на клуб В.С.О. от Земя в скандиране „Вега на трона“!
Погледнах към Сет и Кейлъб, които споделяха заговорнически поглед, от който сърцето ми се сви.
– Детска игра. А сега да те хвърлим – каза Сет с дързост в очите. – Обзалагам се, че няма да успееш да направиш три салта, преди да паднеш на земята.
– Фу. Това зависи от това дали ще ти се доверим – казах аз. – А ние не ти вярваме.
– Да, благодаря, но не благодаря – каза Тори и отметна косата си през рамо.
– Хайде, можеш просто да си спасиш задника, ако решим да те пуснем – каза Кейлъб. – Ще те хвърля с моята вампирска сила, Тори. Ще бъде забавно. Ще можеш да контролираш цялото приземяване.
– Ще подсладя сделката за теб, Дарси – каза Сет и се приближи до мен. – Ако успееш да направиш три салта и се приземиш, без да се спънеш, ще ти дам възможност да ме удариш безплатно. Без предпазване.
Устните ми се отвориха и се оказа, че вървя право към него, без да задавам въпроси. Исках ли да му ударя проклетото лице? Сигурно исках. И за нищо на света ли нямаше да пропусна тази възможност? Никакъв шанс.
– Но само ако и Тори го направи – съгласи се Кейлъб и Тори се засмя, приближавайки се към Кейлъб, който сложи ръце на кръста ѝ. Това си беше сестринска любов.
Сет пристъпи напред и ме хвана за кръста, а свежият му, вълчи мирис ме прониза. Днес косата му беше вдигната на кок, а устата му беше наведена в дяволска усмивка. Надявах се, че тук не влизам право в капана на ловеца, но все пак можех да използвам собствената си магия, за да забавя падането си.
С ъгълчето на окото си усетих как погледът на Кайли прогаря дупка в главата ми и бях почти сигурна, че ако можеше, наистина щеше да разтопи мозъка ми. Тя обаче получаваше грешния край на пръчката. Всъщност грешният край на цялото дърво. Правех това заради удара, който щях да стоваря върху лицето на Сет. Нищо друго.
– Готова ли си, бейби? – Попита той.
– Винаги – отговорих лесно, сякаш сърцето ми не биеше като чук.
– Три пълни салта, без измама – издиша той.
– Аз не мамя, но и не лъжа. За разлика от теб, който е позволил на бившата си да продължи да вярва, че сме се чукали. Това е просто студено, Сет.
Веждите му се извиха и той хвърли поглед в посока на Кайли.
– Не мислех, че и пука. Разделихме се преди цяла вечност.
Извиках.
– Ти дори не знаеш какви щети нанасяш, нали? Вървиш през живота и разбиваш сърцата на хората, докато гледаш в друга посока. Имаш ли изобщо душа в тази твоя куха гръд?
Той сви ръка около гърба ми и ме дръпна по-близо с диво ръмжене.
– Знаеш, че имам, иначе определен човек нямаше да диша точно сега.
Сърцето ми се заби в гърлото. Нямах отговор на този въпрос.
– Това ли ще правим или какво? – Обади се Кейлъб.
Сет кимна, вдигна ме от земята и се приготви да ме хвърли.
– Приятно пътуване. Не си удряй лицето в пръстта прекалено силно.
Стиснах решително зъби и някой в тълпата извика:
– Давай!
Сет ме хвърли с цялата сила на въздушната си мощ и аз се изстрелях толкова бързо, че ми трябваше всичко, за да не изкрещя. Размазано петно в периферията ми подсказа, че Тори е близо, но не можах да се съсредоточа върху нея, тъй като започнах да падам, взирайки се в земята на повече от сто метра под нас със свистене в корема.
Отметнах глава назад и се насилих да се преобърна, падайки все по-бързо и по-бързо. Превъртях се веднъж, два пъти, три пъти, четири пъти, след което изхвърлих ръце, за да се хвана, преди да се ударя в земята.
Трябва да се приземя плавно, по дяволите.
Изпънах крак към земята и се спуснах грациозно, приземявайки се здраво на двата крака точно когато Тори стъпи до мен.
Във въздуха се разнесоха възгласи „Браво“ и аз изохках, скочих върху Тори и я прегърнах силно.
– Дай му удар, Дарси – каза тя в ухото ми и аз се откъснах от нея към Сет с неистово желание за отмъщение във вените си.
– Бий се, бий се, бий се, бий се! – Започнаха да скандират всички в класа, развълнувани от жаждата за кръв във въздуха.
Сет потупа брадичката си с шеговита усмивка, сякаш това нямаше да го нарани нито за миг. Но не си израснал в приемна грижа през половината си живот сред по-измамната половина на обществото, без да се научиш да нанасяш добри удари. А сега, когато тренирах сила в курса по физическо усъвършенстване, имах и силата да осакатявам.
Спомних си за всяко гнусно нещо, което ми беше направил, и ударих с юмрук, колкото можех по-силно, с вик на предизвикателство. Ръката ми се блъсна в солиден въздушен щит и от мен се изтръгна писък на болка, докато кокалчетата ми се чупеха и хрущяха.
От тълпата се разнесе уууууу и Сет започна да се смее от кеф.
– Ти, задник – изръмжах аз.
– Уау, уау, това беше просто шега – каза той, като бързо овладя забавлението си.
Тори се втурна напред, като ме обгърна с ръка, но аз я отблъснах, фиксирайки Сет в погледа си, докато от гърлото ми се изтръгна ръмжене.
– Да вървиш по дяволите, думата ти не означава нищо – изплюх се аз.
– Не е вярно, това беше просто майтап. Трябва да признаеш, че беше смешно – каза Сет и погледна към Кейлъб с надежда.
– Пич, не мисля, че шегата се получи – каза Кейлъб и прокара ръка по тила си, преди да се обърне към мен. – Понякога си правим такива шеги един на друг.
– Майната ти – изрекох аз, вдигнах здравата си ръка и предизвиках буря, която се вихреше около мен. Щях да разкъсам Сет на парчета.
– Стига вече, ученици! – Извика Професор Рокфорд. – Всички вътре.
– Ето, дай ми да го излекувам – предложи Сет и аз се дръпнах от него.
– Не ме докосвай – изсъсках аз и от гърлото му се изтръгна хленчене.
– Успокой се, бебе. Аз ще го излекувам, а ти можеш да нанесеш своя удар.
– Сет си играе грубо, това е всичко – извини се Кейлъб. – Счупи му носа, така ще се почувстваш по-добре.
– Не – заговорих на Сет, а в кръвта ми се надигаше тъмна енергия, докато сенките се въртяха в мен. Той ме беше унижавал твърде много пъти. И ако си мислеше, че може просто да започне да се отнася с мен като с един от малките си приятели с неговите о, толкова смешни шегички, тогава щеше да помисли отново.- Всъщност, така или иначе не искам никакви безплатни удари от теб. Когато те победя, това ще е защото съм по-силна, по-способна. А ти ще ме гледаш от мръсотията и ще съжаляваш, че някога си ми ставал враг.
Погледът на Сет светна с някакъв гладен блясък и той се премести в личното ми пространство с лукава усмивка.
– Сбъркала си в едно нещо, бейби. Няма нищо, което да харесвам повече от един достоен противник. Така че ела при мен с всичко, което имаш, защото съм гладен за този огън в очите ти. Знам, че имаш всичко, което е необходимо.
Той тръгна покрай мен и Кейлъб ни предложи напрегната гримаса, преди да тръгне след него. Джералдин се втурна напред, хвана ръката ми в своята и освободи канал от лечебна магия под кожата ми. Въздъхнах, докато кокалчетата ми се заздравяваха, и извърнах глава, за да погледна след Сет.
– Благодаря, Джералдин – промълвих аз.
– Няма проблем, най-скъпото ми глухарче. Онзи гадняр се нуждае от добър ритник и бой. Какво ли не бих дала, за да намажа с масло грешната страна на багела му. – Тя размаха юмрук в общата му посока, а професор Рокфорд плесна с ръце, за да ни окуражи.
– Той ще си го получи – прошепна ми Тори и аз кимнах, подхранвайки онова семенце на омразата в мен, което пускаше по-дълбоки корени и разцъфтяваше в нещо наистина смъртоносно. Знаех, че онова, което беше направил за Орион, е нещо, което никога нямаше да забравя, но това не отменяше всяко лошо нещо, което някога беше направил с нас. И аз бях решена да го накарам да си плати.
– Ще си го заслужа – казах твърдо. – Тогава отмъщението ми ще има още по-сладък вкус.

Назад към част 20                                                           Напред към част 22

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!