Зодиакална академия – Прокълнати съдби – Книга 5 – Част 25

ДАРСИ

Облякох се за мача с Аврора в тъмносинята си и сребриста униформа на „Питбол“, а коремът ми трепереше от нерви. Сякаш куп гадни пеперуди се бяха настанили точно в дъното на червата ми. Тори беше от едната ми страна и дърпаше униформата си на мажоретка, а Джералдин от другата правеше лицеви опори по сутиен и бикини, за да се „раздвижи“ – или поне така се изразяваше тя.
От стадиона над нас се носеше шумът на тълпата и сърцето ми се свиваше всеки път, когато се чуваше клаксон или вълна от възторжени възгласи.
О, боже мой, толкова много хора са дошли да гледат.
Бях се потрудила докрай в тренировките по „Питбол“, но нищо не можеше да ме подготви за напрежението на мач, който наистина има значение.
Пресата беше тук. Това беше първият ми мач за сезона. Щяха да ме наблюдават като ястреб. Ще ми се присмиват, ако падна на задника си. О, по дяволите, ще падна на задника си.
Вратата се отвори зад нас и няколко от мажоретките изпищяха, когато Дариус влезе с униформата си на „Питбол“ и се насочи към Тори.
Тя беше само по пола и спортен сутиен и го гледаше с повдигнати вежди.
– Фланелки в петък! – Възкликна Джералдин по средата на опората. – Това е дамската съблекалня, а Джесинта е изкарала петунята си! – Тя посочи към Джасинта, която се мъчеше да вдигне бикините си нагоре по краката, като се заплиташе, докато гледаше разтревожено гърба на Дариус.
Дариус извъртя очи, пренебрегвайки хаоса около себе си, докато фиксираше Тори в полезрението си, а аз се борех с усмивката към двамата. Не можех да повярвам какво беше направил Кейлъб за тях и бях толкова щастлива, че имаше начин понякога да бъдат заедно. Дори това да включваше тройка с двама наследници, поне тя се забавляваше. Вземи го, Тор.
– Понякога мажоретките подкрепят определен играч на терена – каза Дариус, като пъхна ръка в джоба си и извади тъмносиня панделка с надпис „Огнен щит“. – Ще подкрепяш ли мен днес, Рокси?
Той я протегна към нея и кълна се, че тя наистина се изчерви.
– Аз ще подкрепям Дарси и Джералдин.
– Нямам нищо против – казах веднага. – А ти, Джералдин?
– Покрай всички скали в пръстените на Сатурн, разбира се, че нямам!
Тори сви рамене в отговор, около устата ѝ заигра усмивка, а той се наведе напред, уви панделката около гърлото ѝ и я завърза на място.
– Обикновено се носят на китката – прошепна ми прекалено силно Джералдин. – Това е толкова романтично.
– Успех – каза му Тори и кимна, преди той да излезе от стаята.
Прехапах устна, търсейки коментар от нея, докато Джералдин беше подпряла крак на пейката, притиснала лакът към коляното си и подпряла брадичка на кокалчетата си, докато гледаше замечтано сестра ми.
– Какво? – Тори попита невинно.
– Знаеш ли какво – подиграх се аз и тя се пребори с усмивката си, поглеждайки през рамо, сякаш проверяваше дали наистина го няма. След това хвърли балон за заглушаване около нас трите и изражението ѝ стана тревожно.
– Не че не ми харесва сладката страна на Дариус, но… – започна тя.
– Но какво? – Задъха се Джералдин.
– Какво има? – Натиснах я леко, когато тя не уточни.
Тя въздъхна, изглеждайки малко виновна.
– Просто ми липсват нашите отношения напред-назад. Това не е той. Това е просто една хубава негова версия. Искам истинския Дариус, а не някаква разводнена версия. И трябва да съм сигурна, че истинският Дариус няма да ме нарани отново.
Челюстта на Джералдин почти удари пода, но преди да се опита да убеди Тори в обратното, заговорих аз. Защото познавах сестра си, а и бях започнала да се ориентирам доста добре в Дариус. И тя имаше право. В момента той се държеше добре, но това не можеше да продължава вечно. Ако щяха да намерят някакъв начин това да проработи, тя трябваше да знае как изглежда Дариус в дългосрочен план. И освен това, тя живееше, за да бъде държана в напрежение.
– Така че го ядосай и виж как ще реагира – казах аз.
– Опитах – въздъхна тя. – Той вече не се заяжда с мен. Вбесяващо е.
Кимнах, като се замислих върху това за момент. После ми хрумна една идея, която беше напълно безумна, но определено щеше да накара Дракона да се разгневи.
– Ами златото, което заровихме? – Предложих с палава усмивка. – Можеш да му напомниш, че все още го имаш.
– Мили дами, трябва да ви напомня и на двете, че да разгневиш Дракона не е безопасна експедиция. Веднъж седнах върху любимата купа за ядене на Анджелика и тя с рева си счупи четиринадесет прозореца в целия кампус.
Тори се засмя, разпръсквайки заглушителния балон, докато обличаше останалата част от униформата си.
– Не се притеснявай, Джералдин. Имам план. Ще се видим скоро.
– Къде отиваш? – Извиках изненадано, докато тя се отдалечаваше. – След по-малко от петнайсет минути трябва да играеш!
– Ще се върна! – Изкрещя тя, след което се стрелна през вратата, а на мен ми избяга смях.
Скоро бях облечена за мача, както и Джералдин, и пожелахме на мажоретките късмет, докато излизаха от стаята и си проправяха път към стадиона под бурни аплодисменти. Звукът върна нервите ми с пълна сила и аз свих пръстите си във възел.
На вратата се почука и гласът на Орион проряза въздуха.
– Всички в мъжката съблекалня за разговор преди мача. Сега.
Момичетата забързаха да излязат от стаята, а аз се затичах след Джералдин, която излезе последна. Орион стоеше до вратата в черната си треньорска униформа и в мига, в който излязох, препречи пътя ми.
– Трябва да говоря с вас, мис Вега. – Той посочи назад в стаята, докато момичетата изчезнаха в мъжката съблекалня от другата страна на коридора.
Отстъпих назад с лудо блъскащо се в гърдите ми сърце и когато вратата се затвори, той ме блъсна, за да ме притисне към нея и да хвърли заглушителен балон около нас.
– Изнервена ли си? – Попита той с усмивка и аз кимнах.
Той притисна устата си към моята, целуна ме дълбоко и накара сърцето ми да забие по съвсем друга причина.
Той ме пусна, като опря едната си ръка над мен на вратата, от което бицепсите му се стегнаха.
– Ще се справиш чудесно. На тренировките се справяше отлично. Ти си най-добрият пазител на ями, който сме имали от години.
– Казваш това само за да ми влезеш в гащите, треньор? – Подиграх се, а той се засмя мрачно.
– Не, Блу. Казвам го, защото е истина. – Той се усмихна и сърцето ми започна да се забавя, тъй като черпех утеха от доверието му в мен.
– Благодаря. И така, днес ще носиш ли подкрепяща панделка за мен?- Подразних го и той се наведе по-близо с палавост в очите.
– Да, но трябваше да я нося някъде, където никой няма да я види. Така че е вързана на едно много специално място.
Избухнах в смях, хващайки го за колана на кръста.
– Искаш да кажеш, че е вързана за твоя…
– Можеш да разбереш къде точно е вързана след мача, но само ако се справиш добре. – Той отскубна ръката ми от себе си със строг поглед, от който ме побиха тръпки.
– Добре, сър – казах задъхано. – Хайде тогава да победим Аврора. – Отдръпнах се от вратата и той разтвори заглушаващия балон с кикот, преди да излезем и да се отправим през коридора към мъжката съблекалня. Шумът вътре беше оглушителен, тъй като останалите деветима членове на отбора се бяха заключили в кръг, преметнали ръце през раменете си, докато пееха.
„Зодиак няма да бъде победен, Зодиак може да понесе жегата!“
След катастрофата, която се случи на мача със „Старлайт“ – не благодарение на мен и Тори – „Зодиак“ беше изостанал в училищния турнир. Трябваше ни тази победа, за да си осигурим място на полуфиналите. И аз бях твърдо решена да го постигна.
Макс разчупи кръга, като направи жест към мен и Орион да се присъединим и ние свързахме ръце с групата, докато всички започнаха да тичат надясно. Тичахме все по-бързо и по-бързо, докато продължавахме да пеем, а кръгът се затвори плътно един до друг, докато всички се смееха и се надъхваха.
– Акрукс, помниш ли какво казахме за огнището на Аврора? – Попита Орион, докато отборът се събираше пред него.
– Той използва огъня, за да заслепи всеки, който е по фланговете му, така че го атакувайте отзад или отпред – каза бързо Дариус.
– А какво да кажем за техния воден гръб, Евърджил? – Орион попита приятеля на Дариус – Дамян.
– Тя има слаби глезени – каза той с усмивка.
– Кои са най-силните им играчи, Грус? – Орион махна към Джералдин и тя вдигна високо брадичката си.
– Техният капитан и землянка, Оскура, въздушният им нападател, Паулито, и един от пазителите им, Фалоу – каза тя веднага.
– Точно така. – Кимна Орион. – Така че искам всички защитници да вадят тези играчи във всеки рунд, за да може тази игра да се люшка в наша полза. – Той посочи към мен и Джъстин Мастърс. – Пазители, нека чуя тактиката ви.
– Поддържайте двуметрова защита отвъд ямата. Не оставяйте Ямата без надзор, освен ако не навлезем в последния рунд и не сме загубили повече от точка и трябва да извадим играчите им за минус точки. – казах аз, след което Джъстин пое функциите.
– Ако някой се доближи достатъчно, използвайте еднометровата зона на Ямата без магия в наша полза, като ги оставите да влязат в нея, преди да ги извадите.
– Добре – каза Орион. – И така, кой е готов да победи Аврора?
– Ние сме! – Извиках заедно с всички.
– Тогава защо все още стоите тук? – Попита с усмивка Орион и ние се наредихме в редица.
Като капитан Дариус поведе отбора зад Орион, а аз заех мястото си в края на редицата между Сет и Джъстин.
Адреналинът забушува във вените ми като предстояща гръмотевична буря. Бях развълнувана и ужасена в еднаква степен.
Ревът на тълпата изпрати още една вихрушка от нерви в стомаха ми, когато излязохме от съблекалнята и се отправихме към терена.
Аплодисментите избухнаха в тъпанчетата ми, а светлините ме заслепиха, докато тичахме към терена и аз се вживявах в невероятната гледка на толкова хиляди хора, които ни аплодираха. Нашите мажоретки завършваха съчетанието си и песента U Can’t Touch This на MC Hammer свърши точно когато те развяха полите си и оголиха задниците си пред публиката, предизвиквайки хаос сред феновете на „Зодиак“. Забелязах Тори сред тях, когато те отново се изправиха, всички скачаха една върху друга в празненство, и усмивка на гордост се отскубна от устните ми.
Трибуните в далечния край на терена бяха пълни с фенове на „Аврора“ в черно-бели цветове и дори те ръкопляскаха на съчетанието на нашите мажоретки.
Наредихме се срещу отбора на „Аврора“ и аз се вгледах в бледото момче срещу мен с надпис „Пазач на Яма“ на гърдите. Той ме погледна предизвикателно и аз му отвърнах с поглед, преди да извърна глава към професор Престос, която тичаше по терена в черно-бялата си съдийска униформа. Орион и плешивият, широк треньор Аврора се отправиха нанякъде, заемайки места в самия край на игрището отвъд силовото поле, което защитаваше публиката.
Престос протегна стартовата топка, с което даде знак на двамата капитани да пристъпят напред, и на стадиона настъпи напрегната тишина, когато Дариус се премести да застане пред капитана на Аврора. Тя беше висока и красива, тъмната ѝ коса беше усукана на френска плитка по гърба. Очите ѝ бяха тъмни и свирепи като морска буря, а силата се излъчваше от всяко кътче на тялото ѝ. Това беше Розали Оскура, най-добрата землянка в училищната лига, или поне така ни беше казал Орион. Тя беше родена в печално известната банда на Оскура, която управляваше град, наречен Алестрия, в южната част на Солария. Не е човек, с когото трябва да се заиграваш. Е, поне не и докато не се изправи срещу нашия отбор.
– Майната му – издиша Сет и аз погледнах към него, откривайки, че гледа Розали с най-гладните очи в историята. Приличаше на вълк, който се готви да преследва елен, но Розали не ми приличаше на плячка. Тя приличаше на хищник през цялото време. – Алфа – изръмжа той към никого конкретно и аз изпуснах лек смях.
– Знаеш, че говориш на глас, нали? – Измърморих и той примигна, обръщайки се към мен изненадано.
– Върколак – издъхна той и аз не можех да не се засмея отново. – Страхотно.
– Ти си се свел до единични думи – отбелязах аз. – Може би трябва да я поканиш на среща след мача.
– Да – съгласи се той, като примигваше от вцепенението си. – Може би трябва.
Розали обърна глава в посока на Сет, погледът ѝ се плъзна по него одобрително. Той изпъчи гърди като паун и тя извърна очи, преди да се обърне обратно към съдията.
– Успех с това – подиграх се аз, като напълно се надявах тя да го отреже. Той имаше нужда да изпусне малко от този въздух в главата си.
– Не ми трябва късмет, аз съм Наследник – каза той гордо, след което свирката изсвири и сетивата ми се изостриха, когато Дариус и Розали се сблъскаха, докато се бореха да получат Питбол на земята между тях.
– Давай, Дариус! – Изкрещях заедно с всички останали. Чистата му маса беше предизвикателство за Розали, но тя беше сериозно опитна, нанасяше силни удари и увиваше крака си около неговия, докато се стремеше да го измести. Той се опита да се пребори с нея, хвърляйки рамото си в стомаха ѝ, но тя просто се преобърна по гръб с невероятна ловкост и изтръгна топката на земята със смях на победа.
Откъснах се от останалата част от отбора си, тъй като те се втурнаха напред, за да се опитат да и отнемат топката. Но това не беше моята задача. Трябваше да стигна до Ямата. И то бързо.
Пулсът ми се повиши, докато Джъстин тичаше до мен, а пазителите на ямата от „Аврора“ се затичаха точно зад нас. Орион наблягаше адски много на спринтовете по време на тренировките, така че имахме предимство, тичахме като вятър към Ямата и се завъртяхме точно на ръба на зоната без магия, за да се изправим пред играта.
Пазителите на Аврора заеха тактически позиции от двете ни страни, готови да блокират атаките ни, докато Розали се втурна към нас с четиримата наследници по петите. Сет хвърли въздушни щитове пред нея, за да се опита да я спре, но тя хвърляше дървени копия по тях, като пробиваше всяко от тях със свирепата си сила. Трябваше да се възхитя на уменията ѝ, когато Дариус хвана в юмрук трикото ѝ, запали го, а тя го съблече над главата си, захвърляйки го, без да забави ход дори за секунда. Тълпата полудя и Сет и Кейлъб се блъснаха един в друг, тъй като за момент бяха разсеяни от извивките ѝ и татуировката с розовата лоза, която се извиваше спираловидно под спортния ѝ сутиен, като се сгромолясаха на земята.
Идиоти!
Вдигнах ръце, като се държах до последната секунда, преди да хвърля щита си. Нямаше да мога да заредя магията си до полувремето, така че всяка капка, която изразходвах, трябваше да е полезна.
Джъстин се поклащаше на петите си вдясно от мен, от него се излъчваше топлина, докато се готвеше да хвърли огън. Бяхме го правили хиляди пъти, Орион ни го беше набил в главата и въпреки ревящата тълпа и блъскащия се адреналин във вените ми, тялото ми взе връх. Знаех какво да правя и нямаше да позволя на напрежението от играта да ме завладее.
Макс превърна земята в лед под Розали, докато я настигаше, и тя започна да се пързаля като луда, преди да обърне ръка към земята и да накара от недрата ѝ да избухне мост, който водеше право към нас. Тя се затича по него с вик на решителност и към нея полетяха комбинирани атаки от членовете на нашия защитен отбор. Ледените отломки на Джералдин, забити в ръцете ѝ, и кръвта ѝ се разля, когато тя достигна края на моста си, гмуркайки се от него над мен и Джъстин.
Действах бързо, пулсът ми пулсираше в слепоочията, когато хвърлих ръката си наляво и хвърлих огнен ад, който накара фланкиращия ме пазач на Аврора да изкрещи и да избяга. С другата си ръка изградих щит от твърд въздух и върху него се изсипа поток от магия в момента, в който поставих купола на мястото му, докато целият отбор на Аврора се опитваше да го разбие и да остави ямата отворена за Розали.
Розали хвърли топката, и дървено копие, което напусна дланта ѝ милисекунда преди това, така че се блъсна в щита ми и проби в него дупка, достатъчно голяма за топката, която профуча след него.
Изръмжах решително, завъртях се на пета и изхвърлих въздуха зад себе си, докато скачах да я посрещна. Розали се приземи грациозно, като протегна ръка, за да ме спре, но Кейлъб я блъсна отзад, двамата се блъснаха в зоната без магия, ограждаща ямата, и се удариха в земята, докато той се бореше да я задържи на земята.
Кълбото се блъсна в гърдите ми и аз го обгърнах с умиление, а краката ми се удариха в калта от другата страна на Ямата. Препънах се напред, коленете ми се удариха в земята, докато сърцето ми гърмеше в ушите. Часовникът отмерваше десетте секунди, а тълпата крещеше толкова силно, че не можех да чуя нищо друго. Не ми беше позволено да вкарам гол, но Джералдин беше само на няколко метра от мен и разкъсваше земята, докато спринтираше напред с вид на бясно куче, когато разтваряше ръце, за да я хване.
Подхвърлих и топката, като хвърлих въздушен щит около нея и я спасих от изблик на пламъци от Огнения на Аврора точно когато я хвана. Тя се хвърли напред с писък, забивайки я в Ямата, а шумът от тълпата на „Зодиак“ напълно ме оглуши точно в момента, в който бръмченето обяви края на петминутния рунд.
Джералдин ме вдигна от земята, хвърляйки ме във въздуха с невероятната си сила, а аз се засмях, докато наследниците тичаха напред, стоварваха се върху нас и ни поваляха в калта.
– И Зодиак взема първата яма! – Обяви Престос с усиления си глас и аз се засмях диво, поглеждайки към таблото през плетеницата от мускулести ръце и крака, които ми тежаха, установявайки, че сме на едно, а Аврора на минус едно от това, че Кейлъб свали Розали.
– Вега едно, Оскура никакво! – Скандираше училището ни и аз се засмях, когато Дариус ме отлепи от земята и ме потупа по гърба.
– Добро спасяване – каза той с усмивка, преди да изтича, за да заеме позиция в огнената база. Усмивка се впи в бузите ми, когато останалите наследници и Джералдин ме поздравиха, след което се върнах обратно, за да застана пред Ямата, чувствайки се така, сякаш мога да се справя с целия свят.
Давай, Аврора.

Назад към част 24                                                               Напред към част 26

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!