Зодиакална академия – Прокълнати съдби – Книга 5 – Част 35

ОРИОН

Станах рано. Не че бях спал. Светът беше извратена бъркотия, която вече не позволяваше да се спи. След всичко, през което бях преминал, всичко, за което бях работил, животът ми се беше разпаднал за трийсет секунди. И всичко, което имах, ми беше нужно, за да го съхраня.
С драскане се вкопчих в косата си, докато крачех напред-назад в килията с размери шест на шест от слънчеви стоманени решетки, а китките ми все още бяха оковани с белезници, за да задържат магията ми. Всеки ден ми даваха по няколко минути в празната стая, предназначена да ограничи силата ми, за да мога да използвам магията си и да не се разболея. Но аз се разболях. Боледувах от тревога. И цяла нощ не бях спал, опитвайки се да намеря изход от това. Но все още нямах нищо.
Спуснах се на пейката в задната част на килията, като не обръщах внимание на агента, който седеше на бюрото си в другия край на широкото пространство, подпрял краката си на него, докато гледаше някакво комедийно предаване на своя „Атлас“ с весела песен, която се впиваше в черепа ми.
Облегнах лакти на коленете си и отпуснах глава в ръцете си, като се опитвах да се съсредоточа, опитвах се да блокирам непрестанния смях и гнусния кикот, който идваше от агента в отговор.
Днес, след по-малко от два часа, щях да вляза в съда на Солария, за да се изправя пред присъдата на народа. А аз не бях готов, по дяволите. Дори и след всичко, което бях говорил с Киплинг, нищо от това, което той предложи, не оправи това гадно положение. Нищо от това, което казах на свидетелската скамейка, нямаше да го накара да изчезне. Вече беше решено, просто не знаех колко тежко щеше да бъде наказанието ми.
Не позволявах на ума си да се отклони към Блу въпреки факта, че тя ме владееше, молех мислите си да отидат при нея отново и отново. Но щом я оставих да се промъкне, вината така натежа в сърцето ми, че паднах в бездна от страдание. Бях достатъчно невнимателен, за да позволя това да се случи, и сега тя щеше да бъде осмивана заради мен. А най-лошото от всичко беше режещата, разкъсваща, безкрайно мъчителна възможност, че никога повече нямаше да я държа в прегръдките си.
Откопчах се от пейката и отново се поразходих, опитвайки се да изтласкам всичко, за да мога да намеря решение. Дариус можеше да ми наеме адвокат от най-висок клас, но това нямаше да има значение в дългосрочен план. Може би дори щеше да ми осигури намалена присъда, както беше обещал, но на мен това ми беше все едно. Грижех се за Блу и за това какво щеше да и причини това. Щях завинаги да бъда прилепнал към репутацията ѝ, да влача името ѝ в калта, да накърня, може би безвъзвратно, шансовете ѝ да завладее трона. Вестниците щяха да лъжат, щяха да я изкарат, че е мамила в класовете ми, щяха да я позорят, докато никой не и повярва. Вероятно вече бяха започнали.
Дишането ми стана накъсано и ми беше трудно да вкарвам въздух, докато продължавах да се движа напред-назад, напред-назад.
– Ще спреш ли някога с това шибано крачене? – Изстреля агентът, като изтриваше трохите от големия си стомах от огромната бисквита, която току-що беше изял. На бюрото му имаше хартиена торбичка с тях, която очевидно се броеше за закуска на този козел.
Изръмжах му, но кътниците ми не се показаха. Откакто пристигнах, бях под влиянието на газ за потискане на ордена.
– Ти си като проклето животно – промърмори той на себе си.
– Съжалявам, че се намесих в приятната ти шибана сутрин, задник. Просто останалата част от живота ми ще бъде претеглена на везната тази сутрин. Нищо важно – изплюх се аз.
Той седна изправен на стола си, лицето му се преобрази в загрижено, докато се обръщаше към чантата си с бисквити и поглеждаше в нея, сякаш търсеше нещо.
– О, съжалявам, приятелю – обяви той внезапно и се върна на мястото си. – Напълно не ме интересува какво ще те правят. Така че седни и млъкни.
Стиснах челюстта си, а погледът ми се стесни върху гърлото му. Откакто ме бяха вкарали тук, два пъти ми бяха давали кръв през шибана сламка. И ако това не беше най-унизителното нещо във всичко това, то не знам какво беше.
Помислих си за всичко, което ми беше казал Гейбриъл, когато дойде на гости преди няколко дни. Прозрението му беше дало сто пътища и той не можеше ясно да види никакъв изход за мен. Но каза, че ако съм в „правилното състояние на духа“, ще успея да спася Блу. Просто не знаех какво означава това. И сега оставаха последните ми часове, а аз нямах никакъв план. Нямах никаква идея какво ще правя.
След час ме заведоха до душовете, за да се измия, и скоро бях облечен в тъмносивия костюм, който Дариус ми беше предоставил. Киплинг го беше предложил. Очевидно сивото беше по-малко арогантно от синьото, а черното просто те обявяваше за виновен, преди още журито да е започнало. Усещах глупостта, но както и да е. Щях да се възползвам от всяко предимство, което можех да получа в този момент. Костюмът обаче нямаше да ме спаси от съдията. И нямаше да спаси и Блу.
След като се облякох, ме заведоха в стаята за интервюта и се намръщих на гадняра, който стискаше ръката ми, усещайки как трима други агенти ме следват заплашително.
– Какво правя тук?
Той ме бутна на едно място до масата, като прикова китките ми към нея с магическите ограничителни белезници.
– Имаш посетител – каза той и излезе от стаята.
Преместих ръцете си, като накарах веригите да звъннат. Връзката около гърлото ми се усещаше неприятно като примка и се изкушавах да я разхлабя. Вратата се отвори и Франческа влезе в тъмния си гащеризон на FIB, косата ѝ беше сплетена здраво на възел, който ѝ придаваше по-суров вид от обикновено.
При всичко това дори не се бях замислил какво мисли тя за мен. Беше ми добра приятелка през годините в „Зодиак“, но изведнъж осъзнах, че едва ли познава човека, в който се бях превърнал оттогава. Колко малко от себе си наистина бях споделил с нея, след като Клара се беше изгубила в сенките. А сега сигурно си мислеше, че изобщо не ме познава.
– Ланс – издиша тя, а думата съдържаше в себе си толкова горчиво разочарование, че челюстта ми блокира в отговор. – Как можа да бъдеш толкова глупав?
Тонът ѝ беше мек, но видях война от емоции в очите ѝ, докато се спускаше на стола срещу мен.
– Няма ли да кажеш нещо в своя защита? – Напъна се тя, а бузите ѝ се оцветиха, когато темпераментът ѝ се повиши.
– Мисля, че ще кажа достатъчно в съда – казах сухо.
– Заради звездите! – Тя удари с юмрук по масата, докато сълзите напираха в очите ѝ. – Ученик, Ланс, наистина? И то не просто студентка, а принцеса от Вега.
Мускулите на челюстта ми заработиха по-силно, докато яростта се събираше като вода срещу язовира в гърдите ми.
– Нещата невинаги са толкова черно-бели, колкото изглеждат, Франческа – изръмжах аз, а в тона ми прозвуча предупреждение.
Не исках да обсъждам това с нея сега. След по-малко от час щяха да ме разрежат, да изтръгнат сърцето ми и да го поставят на везната. Не се нуждаех от предварителна преценка.
– Тогава какво ще кажеш да ми изясниш нещата, а? Затова ли си я довел на лова на нимфата? Защото тя беше в леглото ти, когато се обадих? – Горната ѝ устна се отлепи назад, а в гърдите ми опасно изригна ръмжене.
– Ще се обясня в съда – казах равномерно, опитвайки се да сдържа изливащия се от мен гняв. Тя винаги е била добра приятелка, но ако не можеше да ме подкрепи в този случай, не виждах как щяхме да го преодолеем.
– Обясни се сега – поиска тя. – На….ве – мислех, че…
– Какво? – Изръмжах и тя ме погледна със свити устни.
– Винаги съм си мислела, че това ще бъдем ние, Ланс. Винаги сме се забавлявали толкова много заедно.
– Това е всичко. Знаеше го от самото начало – изръмжах, бесен, че дори водим този разговор точно сега.
– Моля те, кажи ми, че не я обичаш. – Тя се надигна от мястото си, а погледът ѝ беше смъртоносен и изпитателен.
– Няма да ти кажа това – изсъсках и тя поклати глава към мен.
– Не проигравай целия си живот заради нея – каза тя с тих тон. – Кажи на съда, че тя те е манипулирала. Изнудвала те е. Бъди умен, Ланс. Така или иначе не можеш да бъдеш с нея.
За секунда станах от мястото си.
– Изчезвай! – Изръмжах, когато очите ѝ се разшириха от тревога. – Изчезвай оттук! – Посочих вратата, дръпнах ръката си до степента на веригата и сълзите потекоха по бузите ѝ, докато тя бързаше да излезе, а вратата щракна зад нея секунда по-късно.
Майната ѝ. Тя нямаше представа. Няма представа.
Вратата се отвори отново и хрупащият бисквити пазач се върна, отключи веригите и ме изкара в коридора с група агенти, преди да ме отведе в обратна посока към килиите и през набор от охранителни врати. Изведоха ме на улицата, където ме чакаше черен брониран ван. Сърцето ми заби по-бързо, когато ме вкараха в задната част на колата и приковаха глезените ми към пейката, на която седях.
– Чакайте, аз ще пътувам с клиента си – появи се господин Киплинг, качи се на задната седалка на микробуса и се настани срещу мен, като постави куфарчето до себе си.
Вратите се плъзнаха и през прозореца зад него нахлу мрачната утринна светлина.
– Готов ли сте, господин Орион? – попита той, избърсвайки праха от коленете си, докато седеше пред мен, с изправена стойка.
– Да – казах аз, а в мен се настани тъмно приемане.
– Прекарай ме през плана – подкани ме той и аз въздъхнах.
– Ще кажа на съда истината. Че това не е било предварително обмислено. Че сме се влюбили. Че вярваме, че бихме могли да бъдем Елисейски партньори и че звездите са ни водили заедно.
– Добре, а как ще отговаряте на въпросите на обвинението? Добре.
– Емоционално – изсумтях аз.
– Но не гневно – отбеляза той. – Трябва да се представиш като жертва на любовта. На звездите.
– Знам – изръмжах аз и разтърках очи.
– Днес нямаме място за грешки, господин Орион. Наистина трябва да се справите с това. Това ще означава разликата между домашен арест и престой в Даркмор.
Прехапах вътрешната страна на бузата си и кимнах роботизирано с глава, докато той продължаваше да се занимава с подробностите. Когато свърши, микробусът забави ход, сякаш беше нагласил речта си така, че да съвпадне с точната продължителност на това пътуване. От странното му поведение нямаше да се учудя, ако беше така.
Киплинг се изправи на крака и оправи вратовръзката си.
– Ако следвате инструкциите ми докрай, всичко ще мине перфектно. А след като те пуснат под домашен арест – след две години, ако спечеля делото, – ще можем да започнем да преговаряме за условията ти да бъдеш пуснат обратно в обществото. Общо взето, от момента на опозоряването ти с ареста вероятно те очакват само шест години като изгнаник. – Вратата се отвори и той излезе от микробуса, оставяйки ме със сърце, което се люшкаше като стърготини в гърдите ми.

Шест години.

Щях да бъда на тридесет и две. Блу отдавна щеше да се е дипломирал. Тя щеше да се е отдалечила от мен. От нас. Вероятно след време щеше да изпитва неприязън към мен. Най-голямата ѝ грешка. Това можеше да прецака всичко, за което беше работила толкова упорито. Аз щях да бъда просто тъмното петно в нейната история. Името, което всички споменаваха всеки път, когато тя даваше пресконференция, несъответствието, което никога нямаше да изчезне. Щях да вися около гърлото ѝ като шибана котва до края на времето.
Един агент на FIB се премести в микробуса, за да ме отключи от пейката, дръпна ме за ръката, за да ме изведе навън, където бях заобиколен от още петима от тях. Фотографите започнаха да викат, ослепителните светкавици на фотоапаратите ме накараха да примижа, докато ме насочваха към колосални внушителни стъпала, водещи към още по-внушителна сграда.
Не чувах въпросите, които пресата ми крещеше, не чувах нищо друго, освен дрезгавия шум в ушите си, докато съдбата ми се приближаваше около мен.
За първи път виждах бъдещето си по-ясно от всякога. Имаше само един път, по който можех да поема сега. Можеше и да съм го извървял вече. И когато стигнах до дъгообразните сребърни врати в горната част на стълбището и те се отвориха широко разтворени като устата на звяр, който се готви да ме погълне, поех последната глътка чист, свободен въздух, преди съдбата ми да бъде запечатана в тези стени.

Назад към част 34                                                             Напред към част 36

 

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!