Глава 11
В апартамента си Маги извади новата си рокля от чантата и я закачи на отворената врата на гардероба в коридора, като се чудеше дали да се обърне и да я върне. Вдъхновението ѝ за срещи беше изчерпано.
– Късмет…
Не искаше да се чувства разочарована.
Сериозно, нима си беше помислила, че понеже той е от онези редки мъже, способни на продължителен зрителен контакт, ще се моли да се спазари за още една среща? Особено пък такава, която изисква целувка, при това от френски тип?
Побиха я тръпки, когато си помисли какво би било да целуне Тайлър. Къде щеше да сложи ръцете си. Дали щеше да я държи нежно, или достатъчно силно, за да го усеща и след като я пусне. Дали щеше да я дразни, да я вземе или…
На вратата зад нея се чуха три почуквания. Силни удари, които резонираха в гърдите ѝ, носейки някаква интензивност на целта, която накара сърцето ѝ да забие и краката ѝ да се раздвижат, преди главата ѝ да е наваксала.
Тя отвори вратата и там беше той.
– Тайлър?
С ръце, подпрени на рамката, с широко разтворени рамене, с широки гърди, които се издигаха при всеки скован дъх, той я гледаше с разочарование в очите.
– Ще те изведа тази вечер.
Разочарование и още нещо.
Нещо… горещо.
Нещо, което усещаше да изгаря по кожата ѝ, дори когато предупреждаваше, че това не е грешката, която иска да направи. Само че беше. Един поглед към този мъж, който я караше да чувства неща, които никой друг не можеше да почувства, и тя знаеше, че това е грешка, която трябва да направи.
Затова вместо да постъпи правилно, да му каже да не се притеснява и да обещае, че ще измисли някакво безобидно решение, което не включва нищо по-развращаващо от ръкостискане, тя се облегна на страната на отворената врата и попита:
– Ще го направиш?
Очите му се насочиха към роклята, която висеше зад нея, и като си пое напрегнато дъх, той прокара една голяма ръка по лицето си.
– Да, но сделката е същата като предишния път…
– Помня. Ще си спомня. Става въпрос за тази вечер. – За отнемането на ръба на нещо достатъчно остро, за да бъде опасно.
Фокусът му се измести към устата ѝ и тя разбра, че той мисли за края на срещата. Също като нея.
– И така, за целувката.
– Трябва да е истинска. – Тя преглътна и, внезапно осъзнала сухите си устни, ги намокри с най-малкото докосване на езика си.
Очите му потъмняха, приковани към това движение.
– Ако става дума за целувка, може би трябва да я отстраним сега – предложи той, гласът му беше по-нисък и по-бавен от обикновено. Погледът му все още беше прикован към устата ѝ, което я караше да го осъзнава свръхсилно.
Това беше толкова различно, отколкото с Форд. Тай не я гледаше така, сякаш се чудеше колко много ще трябва да направи. Гледаше я така, сякаш упорито се опитваше да не мисли за това колко много трябва да прави.
И този поглед беше достатъчно горещ, за да превърне центъра ѝ в разтопен, да стопи мислите ѝ, докато те не напуснаха главата ѝ напълно, събирайки се в топла локва ниско в корема ѝ.
Направи крачка в апартамента ѝ и се протегна към нея. Обхвана извивката на талията ѝ с топлината на голямата си ръка и сякаш всяка част от нея оживя, сякаш цялото ѝ тяло изведнъж се осъзна, стана бдително и копнееше това докосване да обхване и него.
И тогава другата му ръка се плъзна под косата ѝ и се уви отзад по врата ѝ, палецът му докосна челюстта ѝ, така че главата ѝ се наклони назад и тя погледна в тези тъмни очи и, о, Боже, беше минало толкова много време, откакто нищо, никой…
– Добре, значи това е то…
С тези думи някаква отдалечена част от мозъка се оживи и Маги се отдръпна, а Тайлър се наведе.
Малката бръчка между очите му се задълбочи.
– Маги?
– Чакай. – Ръцете ѝ се преместиха върху гърдите му, за да върнат разстоянието помежду им, така че да може да обясни, че срещата не е такава.
Помисли, Маги.
Използвай думите си.
Едва тогава под дланите ѝ се появи твърдата съпротива и солидно набитите мускули на мощните гърди на Тайлър, още от онази упойваща топлина, този път придружена от тежкия ритъм на сърцето му отдолу.
Силни пръсти се впиха в бедрото ѝ, когато името ѝ се разнесе покрай устните му.
– Маги.
И о, да, грубият звук, идващ някъде дълбоко от гърдите му, беше почти по-добър от усещането за ръцете ѝ, разперени върху него.
Тя вдигна поглед към лицето, за което не можеше да спре да мисли.
Примигна. Защото сега в очите на Тайлър имаше нещо различно. Бяха по-хладни, сякаш може би си беше спомнил с кого е и какво правят.
– Маги – каза той отново и да, определено звучеше по-контролирано, отколкото преди секунди. – Нека приключим с това.
Мъглата от хормони, на която почти се беше отдала, се разсея и вместо да се почувства обгърната от тази интимна топлина, която споделяха, тя почувства студ. Самота.
По-добре. Определено по-добре.
Дори и да не се чувстваше така, беше така.
– Тай, трябва да е в края на срещата, за да се брои. Така че няма измама. Знаеш ли, не го третирам като среща… защото частта за среща е отстранена.
Очите на Тайлър се затвориха в нещо, което приличаше на вътрешно търсене на търпение в душата му.
– Има ли други правила за целувката?
– Навес отпред. Не вътре в апартамента ми. Никакво зяпане – добави тя, стремейки се към малко лекота, която се надяваше да пренесе през последното правило. – И… езиците ни трябва да се докоснат поне веднъж.
Главата на Тайлър падна, когато се разнесе тих кикот.
– Точно така, без да се давиш.
Той я погледна с присвити очи, прокара ръце през косата си и я разроши с няколко енергични движения.
– И в колко часа да те взема?
***
Вътре в апартамента си Тай притисна юмрук към кухненския плот, чудейки се какво, по дяволите, си е мислел да се върне в апартамента ѝ и да вземе още една от свободните дати на Маги. Само че той знаеше.
Мислеше си за това, че някой друг мъж ще сложи ръце, уста и шибан език върху Маги. И това не му беше харесало. Нито за миг, но се беше опитал да си тръгне независимо от това и беше стигнал до ъгъла, преди да си позволи да се замисли какво точно изисква една трета среща. А после краката му го връщаха обратно във входа, изкачваха стълбите на втория етаж по две наведнъж и влизаха в апартамента на Маги.
В пространството, което миришеше на сладкиши и на жената, която ги печеше, а когато в него бяха само двамата, а не обичайната свита, беше тихо, спокойно, топло и уютно.
Най-лошата част? Той искаше тази целувка.
Лошо. Беше толкова готов да я приеме. И всичко, за което мислеше, беше да вкара Маги под устата си, да научи вкуса ѝ и да открие какво е нужно, за да я накара да стене… да напише името му на устните си, защото иска нещо, което само той може да ѝ даде. Да, точно тогава си спомни за какво става дума на тази среща. И какво не беше.
Нещо, което самата Маги се бе опитала да му напомни, преди той да я завлече в тази малка пещера на лудостта, където двама души, които не си играят достатъчно, можеха да се изгубят, ако не внимаваха.
Онова нещо между тях, което се разпалваше всеки път, когато очите им се впиеха или тя извърнеше глава по определен начин, давайки му възможност да погледне по-дълбоко тънката извивка на шията ѝ, отколкото би трябвало – онова нещо, което искаше да игнорира, защото когато не му бъркаше в главата, Маги беше приятелят, по дяволите, приятелят, от който наистина се нуждаеше – онова нещо заплашваше да го завладее.
Но колкото и изкушаващо да беше да му позволи, той не можеше да има Маги по този начин. Тя не можеше да бъде негова приятелка. А що се отнася до това какво можеше да ѝ даде? Ад. Единственото, което можеше да ѝ даде, беше втора среща с каквито и да е условия.
Изведнъж Тайлър спря, като бавно се връщаше назад през момчешкия си гняв, докато не намери точка на яснота и не погледна отново нощта пред себе си.
Добре, значи не можеше да се държи сериозно. Въпреки факта, че някъде дълбоко в психиката си беше решил, че сериозният е това, което Маги би трябвало да има, то не беше това, което тя искаше. Не беше това, което беше поискала.
Това, което Маги искаше, беше добра среща. Добра среща, която да не е обвързваща и да не се повтаря никога повече, и която да завърши с прилична целувка.
Маги искаше да се забавлява. А когато всичко свърши, тя искаше между тях да има същото приятелство, каквото искаше и той. Което означаваше, че са на едно и също мнение. Никой нямаше да си създаде погрешна представа. Никой нямаше да бъде наранен или заблуден, ако се поддадеше, макар и малко, на това нещо между тях и за една нощ се забавляваше.
Тайлър грабна телефона и като разтри челюстта си, се отправи към прозореца. Подпрял рамо на корпуса, той набра текста си.
Ето моите правила.
***
Тайлър Уелс даде добра среща.
Толкова добра, че ако не я беше завел на толкова шикозно място, Маги можеше да се замисли дали да не я надраска на вратата на дамската тоалетна. Но докато се взираше от масата им на четвъртия етаж до прозореца, наблюдаваше как дебелите снежинки се носят и завихрят към Мичиган Авеню долу и се чувстваше по-спокойна на тази среща, отколкото някога си спомняше да е била на друга, едва ли благодарността ѝ се струваше подходяща.
Тайлър се беше появил на вратата ѝ в шест и петдесет и осем, с букет цветя в ръка и вълча усмивка на лицето.
– Значи сме се разбрали за правилата? – Беше попитал той.
– Всичките две? – Тя извъртя очи, съмнявайки се в ефекта, като се има предвид начинът, по който се беше зареяла в цветята си – начинът, по който Тайлър изглеждаше напълно възстановен от това, което се беше случило или почти се беше случило, преди да си тръгне. – Правило едно: Работим на тази среща за всичко, което си заслужава.
– И второ – каза той, докато влизаше в апартамента. – Не забравяме, че е само тази вечер.
Беше развълнуван. В очите му имаше блясък и енергия, която тя усещаше. Енергия, която беше заразителна.
Като взе цветята, тя се отправи към кухнята за ваза, а Тайлър я последва.
Все пак…
– Квалификация, Тайлър. Това е само тази среща. Не за цялата вечер.
Тя посегна към тежко ръчно издухано парче в горния шкаф вдясно от мивката, когато Тайлър се промъкна покрай нея, притискайки я, за да го свали.
– Забелязвам – каза той близо до ухото ѝ, а усмивката, която тя не можеше да види, се различаваше в единствената му дума. – Колкото и да ти се иска да е иначе, и двамата сме на едно мнение. Една среща. Една целувка.
В тясното пространство между Тайлър и плота тя се обърна, опитвайки се да игнорира топлината на тялото му толкова близо до нейното и как простият акт на накланяне на главата назад, за да може да види лицето му, правеше луди неща с корема ѝ.
– И тогава ще приключим.
Тайлър си пое бавно дъх и срещна очите ѝ.
– И тогава сме приятели.
Поставяйки тежката ваза на плота до нея, той прибра няколко кичура коса зад ухото ѝ.
– Но дотогава… какво ще кажеш да се възползваме максимално от това нещо? Да го направим както трябва?
Звучеше толкова добре. Като точно това, което искаше. Имаше нужда. Само че не можеше да не попита:
– Сигурен ли си за това?
Очите му се присвиха и той и намигна.
– Сигурна ли си?
Сега, часове по-късно, Маги хвърли поглед през масата към мъжа, който добре и наистина я беше съсипал за всички други срещи. В началото на срещата им той се беше престарал, създавайки настроение за веселие и лекота, като ѝ разказваше истории за своята младост – как той и братята му са пожертвали вечните си души, за да може майка им да е първа на опашката за светец. Първите шест опита на баща му с птичките и пчеличките и как по-малкият му брат Мич, тогава дванайсетгодишен и по всичко личеше, че е адски добър, плавно се намеси, като даде ясен и кратък отчет, който накара цялото семейство да се ужаси от това, което е научил. Очевидно интернет.
Разказа ѝ за първата си работа, първия си танц и най-лошата целувка – накара я да се смее, докато не я заболяха страните и не го помоли да спре.
Но с напредването на часовете разговорът се измести и се превърна в нещо по-естествено, плавно и честно. Все още се смееха, защото, Боже, с него беше толкова лесно, но бяха и сериозни. Той ѝ разказа как случайно е попаднал в сферата на маркетинга в колежа, когато съквартирантът му е подготвял старта си в кариерата. Тя му разказа за израстването си в малък град в Уисконсин. За нещата, които е обичала, и за нещата, които е мразила, и как понякога те са били едно и също. И двамата разговаряха за разликите между Чикаго и местата, от които бяха дошли.
– Чикаго ми харесва. Наистина ми харесва. Архитектурата, музиката и изкуството. Храната и фестивалите. Автентичността и усещането за гостоприемство. Хората осъществяват повече контакт с очите, те – засмя се той, вглеждайки се в нощта, преди да погледне остро към нея – се представят на съседите си.
Тя не можеше да не се усмихне. Само че мисълта за онзи първи ден породи въпроси. Такива, на които той не беше отговорил преди, а тя не искаше да рискува тази перфектна среща сега.
– Но, Ню Йорк. – Тази вдлъбнатина се впи дълбоко, казвайки ѝ повече, отколкото думите биха могли. – Просто има такава енергия в него. Толкова е жива. Електрическа. Кинетична. Разбира се, никога не съм се запознавал със съседите си, а когато попитах братята си, те също не бяха. Но начинът, по който се движи този град. – Той поклати глава. – И, по дяволите, не знам. Това е… дом. Мястото, където отиваш, което ти пасва.
Тя го разбра. Защото Чикаго беше станал това място за нея. Но това, което не разбираше, беше:
– И какво правиш тук? Работата ти е мобилна. Нищо не те обвързва. – Дори договор за наем.
Думите едва бяха изречени, когато тя осъзна, че е засегнала още една от темите табу на Тайлър. Топлият им балон на лекота и комфорт сякаш се спука и за момент, когато той се изправи на стола си, сканирайки ресторанта около тях, тя си помисли, че е на път да извика за сметката. Но след това той отново насочи вниманието си към нея и след пауза отговори.
– Дойдох в Чикаго, защото… – Той си пое бавно дъх, всичко, което беше толкова открито в него преди малко, сега беше напълно овладяно. Но той отговаряше. А това беше нещо, което Маги не беше очаквала.
– Жената, с която живеех в Ню Йорк, искаше да го направи. Нещата не се получиха. И аз можех да се преместя у дома – всички искаха това, но предполагам, че не бях готов. Вместо това се преместих на горния етаж от теб.
– Какво се случи? – Попита тя, а гласът ѝ беше твърде тих, за да не разкрие дълбочината на загрижеността ѝ за отговора му.
– Този печещ бисквитки крекер с фетиш към прането ми даде нещо друго, за което да мисля.
Не това тя питаше и Тайлър го знаеше. Точно както тя знаеше, че е получила всички отговори, които той беше готов да даде.
И може би това беше добре, защото когато тя го остави да си измъкне, като му се изсмя и му отвърна със закачка, позволявайки на разговора да продължи… той отново беше там. Подаряваше и дяволската си усмивка и твърде изкусителните си очи. Очи, в които тя малко се изгуби, когато се задържаха в нейните за повече от обичайното време. Очи, които я караха да се чувства така, сякаш се впуска в нещо по-дълбоко, отколкото някой от двамата е искал.
Тя отвърна поглед, защото падането не беше опция.
Ако искаше да излезе от тази нощ с непокътнато приятелство – а тя искаше това повече от всякога – трябваше да бъде честна. Мъжът я накара да се смее, накара я да се замисли. Боже, той я караше да чувства нещата така, както никой друг не го правеше. И тя не искаше да го загуби.
Тогава се сети. Наистина не искаше да го загуби.
– Маги?
Ако последваше края на тази среща, целувката от този мъж, който изглежда не знаеше как да прави нещата наполовина, имаше вероятност да застраши това, което имаха помежду си.
– Може би трябва да поискаме сметката.
Тайлър сгъна ръце на масата и се наведе напред.
– Какъв е проблемът? – Попита той нежно.
– Просто… – започна тя, чувствайки се като глупачка за това, което се канеше да каже, но независимо от това трябваше да го направи. – Тайлър, може би това е грешка. Може би трябва да спрем там, където сме. Да приключим срещата си тук, на масата, преди да сме направили нещо, което не можем да върнем назад. Харесва ми начинът, по който се случват нещата между нас сега. И знам, че целувката не би трябвало да промени нищо, защото и двамата се съгласихме, че няма да го направи, но… какво, ако го направи?
Устата му се наклони на една страна.
– Притесняваш се, че може да ти хареса прекалено много?
– Няма ли да ти харесва?
– Знам, че ще ми хареса – отговори той лесно. – Но освен ако нещо не се е променило през последните няколко часа, никой от нас не иска връзка, нали?
– Точно така.
– Така че въпреки че харесваш целувката, която със сигурност ще ти хареса – и сериозно, дори не се опитвай да не го правиш, ще се провалиш – това няма да промени нищо. Химията вече е налице, Маги. И двамата я усещаме. И двамата сме я отблъсквали. Но тази вечер имаме възможност. Свободен пропуск за няколко секунди забавление с нулеви последствия. Това ще ни хареса, Маги. Просто няма да направим нищо по въпроса. Добре?
Той беше толкова уверен. Толкова сигурен.
И дълбоко в себе си Маги искаше да повярва. Тя искаше тази целувка. Неговата целувка.
– Да.
Назад към част 11 Напред към част 13