Осмели се да обичаш-Книга 1-Истина или предизвикателство-част 22

Глава 21

Пътуването до вкъщи беше тихо и неудобно. Форд седеше на предната пътническа седалка, зашитата му ръка се опираше в скута му, прозорецът беше открехнат, за да циркулира въздухът и да се надяваме да се успокои стомахът му, който очевидно не беше на 100 процента благодарение на някаква обонятелна чувствителност към „болничната миризма“. Ръцете на Тай бяха стиснали волана, устата му беше в стоманена линия, а мускулите на челюстта му подскачаха на трийсетсекундни интервали.
Сам се взираше през прозореца, докато Ава тихо изреждаше подробности за новия офис, който фирмата ѝ откриваше в Сан Диего.
Така Маги остана повече или по-малко сама с мислите си на тясната задна седалка на колата на Тайлър.
Възможно беше мускулите, работещи в челюстта на Тайлър, да са свързани с последните три часа, прекарани в спешното отделение. Или пък заплахата Форд да повърне в безупречно поддържания му автомобил. Можеше да е всяка от тези напълно логични причини.
Само че тя не мислеше, че е така.
Сам се премести, опитвайки се да намери място за краката, твърде дълги за задната седалка на което и да е превозно средство.
– И така, как си го оставила Горещия Доктор?
Ава се надигна и очите ѝ се разшириха от любопитство.
– Какво, ти го видя?
Сам хвана краката ѝ, повдигайки ги над коленете си, за да може да се протегне в нейното пространство.
– Той искаше да говори с нея… насаме. – След това, като погледна покрай Ава, попита: – И така, той те заведе в някоя тиха лекарска стая и провери жизнените ти показатели? Да ти измери температурата, за да види дали ти е горещо?
Колата се дръпна надясно и Форд изстена.
– Съжалявам – каза Тайлър и поклати глава, докато се взираше през прозореца. – Гълъб.
– Кога се е върнал? – Ава се изви, за да се обърне с лице към нея, ритайки ребрата на Сам, седалката и, разбира се, Маги, докато се пренастройваше, така че краката им да се окажат в заплетена бъркотия.
Не беше удобно, но бяха почти у дома.
– Тази последна седмица. Върнал се в болницата само за няколко дни.
– И? – Ава настояваше, скръстила ръце пред себе си.
– И той отново се извини за ноември и поиска още един шанс да ме компенсира.
Писъкът на Ава проряза твърде тесния автомобил и Маги притисна пръсти към ушите си, докато решителната ѝ приятелка не ги отблъсна.
– И кога е вашата среща? – Сред още по-голямо извиване тя извади телефона си и направи бързо изчисление. – Предполагам, че през следващите осемнайсет дни.
Пактът. Разбира се, че Ава се грижеше за февруари.
– Или… – Устата ѝ се отвори. – Във вторник е Свети Валентин. Моля те, кажи ми, че той ще те вземе тогава! Моля, моля, моля, моля!
– Успокой се – засмя се Маги с толкова безгрижие, колкото можеше да събере, имайки предвид действителното ѝ състояние на вълнение.
Не ѝ беше убягнал начинът, по който Тайлър се изнесе в момента, в който останаха сами в чакалнята. Или пък как всеки път, когато се връщаше, успяваше напълно да избегне визуалния контакт. Не беше нужно да четеш мисли, за да разбереш, че нейният похотлив поглед, който е станал катастрофален, не му е допаднал и той се опитва да възстанови границите помежду им. Да добави малко пространство. Защото може би все пак не вярваше на това, че са само приятели. И кой би могъл да го вини?
Бяха се съгласили да оставят флиртаджийското привличане зад гърба си, но това не се случваше.
Но, Боже, идеята да загуби приятелството на Тайлър я разболяваше. От нея коремът ѝ се сви, а гърлото ѝ пресъхна. А тя го беше раздухала между тях.
Затова, когато Лио се появи и ѝ каза, че е мислил за нея и я помоли за още един шанс… да каже „да“ изглеждаше като очевидно решение. Тя щеше да излезе с него. А с една висококачествена, вероятно повтаряща се среща – такава, която тя посрещаше поне с известен ентусиазъм, а не с неохота – Тайър можеше да се плъзне обратно в зоната на приятелите. Това би било перфектно.
С изключение на заекващото, силно туптящо нещо, което се случваше със сърцето ѝ всеки път, когато зърнеше Тайлър, чуеше гласа му или дори си помислеше за него.
– За бога, Маги, разказвай. Кога ще излизаш?
Знаеше, че няма бъдеще с Тайлър, но докато не овладее реакцията си към него, нямаше как да излезе с друг мъж.
Поне не с такъв, който да се интересува толкова искрено от нея.
– Нямаме среща. – И в този момент колата замлъкна.

***

Няма как да стане.
Следвайки Маги по първия етаж на стълбите, Тайлър не каза нито дума. Не си вярваше, че ще говори, когато все още чуваше как Сам и Ава водят Форд обратно към мястото му, защото това, което искаше да обсъди, искаше да го обсъди насаме.
Маги не си направи труда да погледне назад.
Знаеше, че той е там. По оформянето на раменете ѝ той разбра, че тя е напълно наясно с присъствието му зад себе си и отброява стъпките към мястото си, както и той.
На площадката тя извади ключовете си и отиде до вратата.
Господи, единственото нещо, което мразеше повече от идеята Маги да излезе с Горещия Доктор, беше идеята тя да не излезе с него. Защото, при положение че последствията от пакта бяха такива, каквито бяха, и че Маги работеше толкова усилено, за да спести за галерията, имаше само една причина, за която той се сещаше, защо тя би пропуснала една напълно добра първа среща с човек, който вече е бил предварително одобрен.
Той.
А това беше бреме, с което той не можеше да се справи.
Да пропилява собствения си живот в това безвремие беше едно нещо. Беше поел ангажимент в деня на раждането на Чарли. Но Маги нямаше да го направи също.
Тя завъртя ключа и откъм гърба ѝ той постави ръка върху масивните панели и бутна вратата, като я последва вътре.
Тя се изправи срещу него, а очите им се втренчиха. Секундите се проточиха като часове.
Вратата се затвори и тя се включи.
– Какво, по дяволите, правиш, като подминаваш тази среща, Маги? – Изиска той, само за да срещне показалеца ѝ в гърдите си, докато тя се изправи пред него със собственото си отношение.
– Недей да ми се нахвърляш отгоре, господине. Знам какво си мислиш, но аз не съм подминала тази среща заради теб.
– О, наистина? И за кого я пропусна, за Ава? – Беше толкова ядосан, че едва виждаше направо, но на някакво ниво знаеше, че той е този, който се държи като луд, и въпреки това не можеше да спре. – Просто си помислих, че изглеждаше така, сякаш би могла да се възползва от процедура с горещи камъни или увиване с морски водорасли този месец?
Маги го погледна в очите.
– Мислех за Лео.
– За него? Как става това, защото от мястото, където стоях, изглеждаше, че той е напълно влюбен в теб! – Както Тайлър беше влюбен в нея, само че не можеше да действа по същия начин.
– Да, беше – отвърна тя. – Така че колко честно би било да излизам с него, когато единственото, за което мога да мисля, е какво е било да бъда с теб? Когато всичко, което искам, е да бъда отново с теб?
И това беше всичко.
Контролът му се счупи и той я хвана за раменете, притисна я към вратата, през която току-що бяха минали, сниши се, за да срещне устата ѝ и да доведе телата им до силен контакт.
Допир, който, според начина, по който пръстите ѝ се вплетоха в косата му, след като ръцете ѝ се освободиха от палтото, което той бе смъкнал от ръцете ѝ, беше точно това, от което се нуждаеше.
В целувката им нямаше нищо нежно.
Нищо нежно.
Само нужда, инстинкт и изтърканите остатъци от прекалено разтегнатото ограничение, които падаха около краката им заедно с дрехите.
Дрехите на Маги.
Тези, които имаха значение. Задължителният приоритет в йерархията на събличането.
Блузата ѝ беше някъде около телевизора, сутиенът ѝ все още беше закрепен, но с чашки, притиснати ниско под гърдите ѝ, така че стегнатите ѝ съвършени зърна се удряха в гърдите му при всяко тяхно движение.
Бяха освободили панталоните и ги бяха оставили на купчина до вратата, където тя стоеше едва по бельо, докато той беше почти напълно облечен. Ципът му беше отворен, а презервативът, който беше извадил от портфейла си, се намираше в едната му ръка. Блузата на Никс беше избутана нагоре, а боксерките – надолу, така че пенисът му да изскочи свободно между тях за част от секундата, преди да хване краката ѝ и да ги увие около кръста си.
И тогава я държеше там, където я искаше. Притисната до вратата, като единствената им преграда беше влажността на копринените и бикини.
Коленете ѝ се стегнаха, докато се движеше срещу члена му, докарвайки го до лудост.
Накара го да се впие във влажната и топлина повече, отколкото да иска следващия си дъх. Повече, отколкото искаше…
– Само това, Тайлър. Знам, че не може да бъде повече. – Тя се движеше нагоре-надолу, задъхано обещавайки: – Не ми трябва повече.
Но тя трябваше да го получи. Само че повече беше единственото нещо, което той не можеше да даде, а това – можеше.
Той разкъса презерватива със зъби и Маги го сложи върху него. След това издърпа бикините ѝ настрани и я повдигна, така че да бъде хлъзгава, мокра и отворена над него.
Очите им се срещнаха.
Тя чакаше. Готова. И в този миг – негова.
Той я свали силно върху себе си, като я изпълни с един тласък, докато тя издишаше името му, стискайки се здраво около него.
Шибаният рай.

***

Тайлър беше с цялата си дължина вътре в нея, нахлувайки толкова дълбоко, че тя усети приятното му докосване до утробата си.
Да, така го искаше. Това, което я държеше будна по цели нощи и разсеяна през дните. Нуждата да го усеща навсякъде едновременно, между краката си, срещу устните си, в ръцете си и дразнещ гърдите ѝ.
– Да. – Боже, той отново я вдигаше и спускаше, задавайки ритъм, който караше дъха ѝ да секва на всеки интервал, очите ѝ да се насълзяват, а тялото ѝ получаваше сладки спазми при всеки силен, проникващ тласък. Толкова дълбоко. Толкова силно. Той навлизаше и излизаше, като всяка целувка по нежната кожа я доближаваше до мястото, където трябваше да отиде.
Удоволствието се завъртя по спирала в центъра ѝ, навивайки се все по-силно и по-силно. Тя изпитваше болка, нужда и стремеж към онова място, където само той можеше да я отведе.
Тя извика, но звукът се изгуби в целувката на Тайлър.
А после ръцете му я обгърнаха, издърпаха я обратно от вратата и я отнесоха на дивана. Положи я на дебелите възглавници и като хвана единия крак под коляното, разшири краката ѝ, докато подновяваше равномерните си тласъци. Отдръпваше се умишлено, за да отпусне сантиметър след сантиметър, докато не я отведе дотам, докъдето тялото ѝ позволяваше. След това, протягайки се между телата им, той постави палеца си срещу нея.
Беше толкова близо, почти там. Дъхът ѝ се разкъсваше заедно с мислите ѝ, докато той я масажираше там, обикаляйки със затвърждаващи движения, докато въздухът не се разреди и стаята не се отдалечи, а всички причини за всичко, което искаше, но не можеше да има, престанаха да съществуват.
Имаше само това. Сега.
Връхната точка я връхлетя като смазваща вълна. Тайлър, който я разкъсваше и събираше отново. Дрезгавият му стон в ушите ѝ, когато удоволствието ѝ се изтръгваше свободно срещу пулса на врата му.
Когато светът на Маги се върна, пръстите на Тайлър я докоснаха по слепоочието и се спуснаха по бузата до устните ѝ. Той се беше подпрял на един лакът и търсеше очите ѝ.
– Маги, не искам да те нараня.
Тя го целуна.
– Няма да го направиш. И двамата знаем какво правим. Какво е това и какво не е. Не искам нищо друго.
Някаква малка част от мозъка ѝ извика, предупреждавайки я, че това е, което беше казала, че една нощ е достатъчна. Но тогава Тайлър отново я целуна, ръцете му се плъзнаха около нея и я придърпаха към себе си, докато я носеше към спалнята.

Назад към част 21                                                         Напред към част 23

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!