ТИДЖАН – Картър Рид ЧАСТ 20

Глава 20

Прекарахме остатъка от вечерта в мъчително очакване, преливащи от адреналин. Бях привлечена от Картър, не оставахме дълго време без да се гледаме и докосваме един друг. Когато се върнахме на дансинга, Тереза забеляза, че нещо се беше променило. Тя повдигна вежди, дойде при мен и ме дръпна за ръката.
― Какво стана, разказвай?
― В смисъл? – Опитах да се измъкна. Но едва дишах. Тялото ми продължаваше да трепери от осъзнаването на това, че Картър ме обича. – Той ме обича. – Обхванах ме нови емоции и размътиха глава ми.
― Ема, може и да съм пияна, но не съм глупава. Ти цялата сияеш. -Тя отвори уста учудено. – Тук ли го направихте?
― Не естествено! – Възмутих се аз.
Тя сви рамене.
― Малко екстремно признавам, но сме в Инфинити все пак. – Тя погледна към Картър. Ноа му подаваше питие. – А той е собственикът. При желание можете да го направите на основния дансинг. – Тя потръпна.
― Да, но не го направихме. – Въпреки че бяхме близко.
― Защо? Аз бих, ако той беше мой. – Тя понижи глас, разтегляйки съблазнително думите си. Картър се обърна към нас. И втренчи поглед в Тереза, присви очи и се обърна към Ноа след това. А тя се изкикоти.
― Господи, колко пъти съм флиртувал с него… Хвърлях му влажни погледи, прехапвах устните си и още какво ли не, но напразно. Мога да кажа, че ти е верен.
Аз замръзнах. – Трябва ли да й се сърдя?
Тя въздъхна.
― Едно е сигурно, греших с всички си обвинения спрямо него. Ноа винаги е казвал, че не знам за какво говоря. Трябваше да го послушам…- тя се усмихна широко. – Надявам се да правите горещ и мръсен секс тази нощ. Направи го вместо мен.
Погледнах шефа си.
― Съмнявам се, че ще е необходимо. Мисля, че тази нощ ти ще намажеш също.
― Не. – Тя завъртя очи. – Обичам Бриана, но тя не беше на себе си, когато ни видя заедно. Ето я, виж я само.
Дребничката блондинка беше застанала до момчетата. Когато тя вдигна ръката си, сякаш за да я сложи на гърдите на Картър, бях пронизана от чувство си за собственост. –Той е мой. – Картър зърна погледа ми и ъгълчето на на устните му трепна. Тогава се отдръпна на безопасно разстояние от ръцете й. Ръката й се върна обратно към бедрото, тя се напрегна и вдигна глава. Той ме погледна пламенно, сякаш успокояващо, но аз премигнах бързо и поклатих глава, потискайки желанието си да отида там и да прогоня момичето от него. Изпитах сякаш за първи път този примитивен инстинкт, който също създаде лекото раздразнение между краката ми.
В този момент Тереза измърмори, – докато отпиваше от питието си.
― Богородице, поредният горещ поглед.
— Значи сестра му не одобрява връзката ви? – Смених бързо темата аз. А тя се усмихна и отговори.
― Много ловко сменяш темата, но хайде от мен да мине. – Тя дълбоко въздъхна и отпи още една глътка. – Бриана е принцесата в семейството на Ноа. Всички я обичат и тя дойде да работи тук, опитвайки се да докаже самодостатъчноста си. И, разбира се трябва да споменем и наследството от дядо й. Той й предписа всичко с условието тя да си намери нормална работа и да работа няколко години преди да получи парите. И сега се опитва да докаже на всички, че е способна на това.
― Мислех си, че двете имате страхотни отношения.
― Да. Обичам я като малка сестра и вероятно затова беше толкова шокирана, когато видя мен и Ноа да танцуваме, – в гласа й дори се долавяха печални нотки. – И естествено ако по-малката сестричка е против, тогава баткото не бива да я разочарова. Защото боже опази ако Бриана се разстрой. Горката тя, страдаше толкова много преди десет години, когато дядо им почина. – Гласа на Тереза бликаше от неприкрит сарказъм.
― И затова всички й играят по свирката?
― Да естество, що за въпрос Ема! – Тя допи питието си и се отправи към бара за още едно, повличайки ме с нея. – Тя беше с дядо си, в момента когато той почина. Последвалата година не беше много лесна, за нея. Получи психично разстройство, не можеше да спи, почти не ядеше. Започна да пие, приемаше наркотици и всякакви такива. Правеше незащитен секс. Тя, меко казано, изстиска от роднините си, всичките им сокове, останали след смъртта на дядото. И Ноа никога не ще рискува здравето й.
― А те нямат ли нещо против тя да работи тук?
― Шегуваш ли се? – Тя поклати глава. – След първоначалния шок, после те свикнаха. А тук на нея и харесва. И това е важното. Важното е, че е някъде на работа и направи пари. Освен това нали я повишиха. – Барманът й поднесе питието, тя взе чашата, отпи голяма глътка и я остави с гръм и трясък на плота. – Знам, че гаджето ти направи услуга на Ноа от любезност, но на нея това не й пука. Сега си е навила на пръста, че шефът й я желае. Само гледай.
И наистина, тя отново се приближи до Картър. Завъртя глава, така че отхвърли назад
дългата си коса и наду устни очарователно. Аз стиснах зъби и се опитах да не счупя чашата си с пръсти.
— Съжалявам – въздъхна Тереза. – Обичам я. Просто съм малко разтроена, че нощта, за която мечтаех да прекарам с Ноа, няма да се случи. Явно никога!
― Но тя не може да решава такива неща вместо теб.
― Да но решава и ще продължи да ги решава. – Погледът й помръкна. – Добре познавам Ноа. Той има склонност към прекомерната опека. Ако има дори малък шанс тя отново да откачи, той не би го позволил. Откакто тя се появи, той дори не ме е погледнал. И няма и да ме погледне. Преструваме се, че няма нищо помежду ни, и че аз съм само негова служителка.
Тогава си спомних кавгата им, когато за първи път ходих на гости у Тереза.
― Излиза, че това е дългогодишен проблем?
― Да! Имат прекрасна майка. Тя винаги ме кани на всичките им семейни събития, но в крайна сметка аз не съм член на семейството. Ноа не иска аз да ходя там. Бриана предполагам иска, но не и по начинът, по който аз бих искала.
― С него, имаш предвид?
― Именно.
Също както и аз. Картър беше от моето семейство, но всичко се разруши когато убиха Ей-Джей. А aз разруших и второто си семейство.
— Но всичко е наред… – Гласът й стана груб и тя допи питието си на екс. Сложи чашата си на бара и се залюля на страни. Аз успях да я хвана, за да не се строполи на земята, а главата й се килна.
― Май е време да се прибирам вкъщи.
― Скоро клубът затваря. Мисля, че е време за всички ни.
Тя опипа и стисна силно ръката ми.
― Благодаря ти, Ема. Вече виждам, че си добра приятелка. Понякога май си мисля, че единствената ми утеха са добрите приятели.
― Понякога приятелите са най-доброто семейство.
― Знам.
― За какво си говорите вие двете? – Зад нас се чу приятен глас.
Тереза замръзна.
— Нищо важно, Бриана. А как беше вечерта ти?
Отблизо, яркосините й очи бяха ослепителни. Мъничък нос, перфектна малка уста. Малката сестра на Ноа изглеждаше като елфа. Сладка и очарователна. Но когато погледите ни се срещнаха, престорената й невинност в миг изчезна. От дълбините надзърташе нещо тъмно, но в момента в който ослепителната й усмивка стана по-широка, скри всичко. Униформената черна риза с надпис Инфинити, й беше малко тясна и показва няколко инча от златистият й тен. Униформата включваше черна риза и черен панталони, а черните панталони на Бриана обгръщаха всяка нейна извивка. Тя протегна ръка към мен.
― Официално все още не се познаваме, въпреки че Ноа ми спомена някои работи.
― Бриана, това е Ема. Ема това е Бриана.
Докато се ръкувахме, тя задържа ръката малко ми по-дълго от необходимото. –Предупреждение! – Примижах малко и тя пусни ръката ми. Но усмивката й не изчезна.
— И ти също ли си позната на Картър?
Просто при мисълта за това се напрегнах.
― Да, познавам го цял живот. – Не можах да устоя на изкушението. А очите й се разшириха при този отговор.
― Наистина ли?
Тереза се обърна към мен.
― Така ли?
В същия момент нечия ръка кацна на бедрото ми. Без да имам дори време да реагирам, Картър ме придърпа към себе си. И за секунда вече се намирах в топлите му прегръдки. Тялото ми сякаш се разтопи, а той каза.
― Бях най-добрият приятел на брат й. Техният диван ми беше станал втора спалня.
― Не знаех, че имаш най-добър приятел, Картър. – включи се Ноа.
— Да имах. — Той ме целуна нежно по рамото. – И на тази прекрасна песен, ни е време с Ема да се прибираме в къщи.
Веждите на Бриана се вдигнаха, последвани от тези на Тереза. Ноа се намръщи. Картър ме хвана за ръка. Погледнах през рамо, за да ги подразня. Тереза с устни изрече – Вкъщи? – Аз й се усмихнах, ние излязохме през вратата и бързо тръгнахме по тъмния коридор. Охранителите се движиха с нас, заобикаляйки ни, докато продължихме през лабиринта от коридори на клуба. Струваше ми се, че вървим по друг маршрут от обикновено. Но не започнах да задавам въпроси, докато Картър ме дърпаше със себе си. Охранителите усетиха вълнението му и се напрегнаха. Минахме през тунела, който свързваше клуба с хотела. Спомних си за мезонета, но когато напуснахме шикозния коридор с пътеката от червено кадифе, се отправихме към страничните стълби и забързахме надолу по тях. Спряхме пред вратата, която водеше към приземието на гаража. Гардовете забързаха напред, а Картър ме задържа. За секунда останахме сами.
― Какво се случва? – В този момент ръцете му се обвиха около мен.
― Трябва да те отведем на безопасно място.
― Картър. Какво се случва? – Той не отговори, просто извади пистолет и стисна ръката ми. Вратата се отвори и един от пазачите му кимна.
― Чисто е, сър.
Картър излезе пръв, държейки здраво ръката ми. Направихме няколко крачки до колата, той се отдръпна и ме пропусна вътре първа, държейки ръката си над главата ми. Като бързо влезе след мен. Очаквах, че ще има повече охрана в автомобила. Имаше места за още трима, но той затвори врата. Останахме само ние. Скоро колата потегли.
Пътувахме доста, когато колата изведнъж спря рязко. Сърцето ми прескочи. – Само не отново. – За разлика от миналия път, той не изчака някаква информация отпред. Веднага след като колата спря, започна да действа. Той седеше до мен. Въздъхнах, опитвайки се да се успокоя. И ето го излетя от колата, дори не разбрах какво се случва.
Отвън се чуха крясъци и изстрели.
― Пистолет! – Извика някой. А някой друг извика.
― Бягай!
Чух стъпки. Покрай колата изтичаха хора. Тогава иззвъня глух звук от удар.
― Излизай оттук. – Извика някой.
― Махай се от тук! Сега!
― Ой! – Закрещя някакво момиче. Още един глух удар и писъка прекъсна.
Това беше прекалено. Отворих вратата. Не трябваше заради мен да бъдат наранявани невинни хора. Когато погледнах навън, около мен хората продължаваха да бягат. Някакво момче едва не се блъсна в мен. За да ме избегне, се отблъсна от колата и се завъртя по капака й. Но продължи да бяга.
― Влизай в колата!
Огледах се. Около мен имаше няколко гардове. Зърнах Майк в далечината. Биеше се с някого. – Къде е Картър? – Аз не можах да го намеря с поглед и започнах да се паникьосвам. Извиках с всички сили.
― Картър!
— Отдръпни се… – изруга някой. Тогава се чу задушаващ звук. Обърнах се и видях, че един от охранителите сграбчи някакъв човек за гърло. Той го вдигна от земята и го хвърли настрани.
― Хей!
― Движи се на там. Сега! – Човекът стана, готов да спори, но видя още двама от охраната и хукнаха на където му казаха.
― Ема!
Изпънах врат. На прага, недалеч от колата, стоеше Тереза. Ноа застана отпред, държейки я с ръка през корема. Той е мрачно гледаше тълпата бягащи хора, които тичаха на всички посоки.
(Бам! Бам!)
― Ема! Ела насам. – Тереза ми махаше неистово с ръка.
― Не… – най-близкият до мен гард се приближи и ме сграбчи за ръката, и започна да ме вкарва обратно в колата. – Влезте вътре госпожице. Г-н Рид ще се върне.
― Но… – погледнах приятелите си.
― Тук е по-безопасно. – Ръката му ме стисна още по здраво.
― Ема! – Разпознах гласа на Картър. Той беше тук, тичаше към мен, жестикулираше подкани ме да се кача в колата. Когато видя, че не правя какво искаше, извика на някой наблизо. – Матю, сложи я вътре, бързо. – Друга жена изпищя зад нас.
― Картър. – Ноа излезе навън на улицата. Нашата кола тръгна. А Картър им махна с ръка.
― Влизайте в колата. Матю, вкарай я вътре. ВЕДНАГА!
Гардът стисна още по-силно ръката ми и почти ме вдигна във въздуха. Ноа и Тереза започнаха да пресичат улицата към нас, но тогава видях нещо. И се вцепених от ужас. Очите ми се разшириха. Но не можах да го спра. Не можех да направя нищо в този момент. Картър тичаше към нас с голяма скорост. Гледах всичко сякаш на забавен каданс, как от друга врата излезе мъж, беше твърде далеч от охраната и недосегаем за тях и Картър. Беше Скот Греъм, той държеше пистолета. Повдигна го с лекота. Сякаш вече го беше правил много пъти преди. Вместо стария вулгарен Казанова, на лицето му се четеше леденина. Той беше убиец, като Картър. И насочи оръжието право към мен.
Всички спряха. Сърцето ми спря. Спрях да дишам.
– ЕМА! – Изкрещя Тереза. От гърлото й се нададе сърцераздирателен вик.
А Скот ме погледна, прицели се, присви очи. – Сега. Само още секунда, и…
Приготвих се. Гледах в мъртвешките му очи и чаках. – Сега… Аз ще умра… разбрах го и не можех да направя нищо.
Гардът рязко се завъртя, но Скот не ме изпускаше от поглед. Той премести пистолета си встрани и отново се прицели в мен.
И изведнъж там до него изникна Картър. Той обви ръка около врата на убиеца. Скот се опита да се съпротивлява, но беше твърде късно. Картър го хвана за тила и го завъртя. С рязко, смъртоносно движение, вратът му изпука и Картър пусна тялото. Скот падна в краката му. Картър не спря. Той прескочи трупа и за секунда беше вече до мен. И ме изтръгна от охранителя. Преди да ме набута в колата, отново се огледах. След Картър вървяха двама охранители. Те заедно вдигнаха тялото на Скот за ръцете. И го хвърлиха вътре в багажника на колата е пред нас. Тя ускори и изчезна от погледа ми.
Тереза и Ноа вече бяха в колата ни.
― Къде е сестра ти?
― Излезе през изход за служители. Тя е в безопасност.
Докато се усетя, Картър затръшна вратата и колата потегли. От бързото ускорение на автомобила се залепих на седалката. А Картър спокойно ме прегърна през кръста и ме дръпна към себе си. Седях вкопчена в него и не можех да затворя очи.
Аз почти умрях тази вечер. Трябва да чувствам нещо. Страх, шок, все нещо! Но аз не чувствам нищо!

Назад към част 19                                                                 Напред към част 21

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *