ТИДЖАН – Картър Рид ЧАСТ 21

Глава 21

Мислех, че ще върнем Тереза у дома, но с изненада осъзнах, че спряхме на някакво отдалечено от цивилизацията място. Беше някаква вила и беше огромна. Излязох от колата, огледах се и видях как огромните порти от ковано желязо се затварят зад нас и ключалка щракна.
― Къде се намираме?
Ноа отговори на въпроса на Тереза.
― На безопасно място. Не се безпокой. Тук ще сме само за тази нощта. – Той сбърчи вежди и погледна Картър. – Нали така?
Не последва отговор. Картър ме хвана за ръката и ме поведе навътре. Когато влязохме вътре, той ме завлече в близката стаята и затвори вратата.
― Моля, направи ми услуга.
― Къде се намираме? Защо не сме у дома? – Той пристъпи по-близо и понижи глас.
― Това е услугата която ще искам. Понеже не вярвам на приятелката ти. Не мога да я пусна и не мога да я заведа в нашата къща, така че това е най-добрата алтернатива. Всички ще сме затворени тук през следващия ден. Тук няма мобилна връзка или интернет. Имаме само един телевизор и това е всичко.
Той ме хвана за раменете и ме обърна към себе си, поглеждайки право в очите ми.
― Ема, трябва да наблюдаваш приятелката си.
– Тереза? – Притесних се. – Но за какво?
― Убих човек. Тя вече беше в колата, но може и да е видяла нещо. Аз трябва да знам какво е видяла и какво мисли за това, което се случи там.
― Страхуваш се, че тя ще отиде в полицията? – Изключено. Аз се намръщих. – Тя няма да го направи, Картър! Моят Картър! – Та тя знае, че ти и Ноа сте приятели и знае за нас, няма начин….
― Ти сама каза, че тя никога не е одобрявала моите връзки и работа, и не одобрява, че с Ноа сме приятели. – Той леко се намръщи и докосна бедрото ми, за да ме привлече по-близо. След това сведе глава до врата ми, любимото му място. Докосна кожата ми с устните си и промърмори.
― Убих мъж в нейно присъствие. Знам, че тя го смяташе за приятел. Но бих го убил отново ако се наложи.
Потръпнах при чутото, беше приятна тръпка. Затаих дъх и затворих очи, а ръката му се пъхна под роклята ми. После изпълзя до гърдите ми и спря под тях. Пръстите се плъзнаха под сутиена и леко нежно ги стиснаха. Зърната ми се надигнаха, копнееха за докосването му. Той се усмихна и отстъпи, за да види очите ми. Очите му бяха полузатворени от страст.
― Не бих се поколебал да го направя отново. Той беше изпратен да те убие Ема.
В главата ми проблесна образа на Скот с пистолета. Мисълта се появи от само себе си без да го искам.
― Но защо? Та той работеше за теб, нали? – Картър се поколеба, издърпа ръката си и отстъпи назад. Усещах студа без докосването му. – Картър. – Той трепна.
― Забравих, че той е приятел с Ноа и Тереза. Надявах се да го държа далеч от теб… Но той продаваше информация на Франко.
― Какво? Защо не… И откога го знаеш?
― Затова той работеше за мен. Наблюдавахме го и Инфинити беше най-подходящото място, за тази цел. Целият ми бизнес е законен но той не знаеше това.
― Чакай малко. Държал си го в Инфинити, за да информира Франко?
Той се засмя и поклати глава.
― Не, държахме го там, защото там нямаше нищо което може да издаде. А и на всяко друго място той би изглеждал подозрителен. Той каза на Франко къде си. Заради него бяхме нападнати първия път.
― Но… значи те са търсили мен… А не тялото на Джеръми…
— Да — въздъхна той. – Те знаят, Ема. Те знаят, че си била ти.
— Бен ми даде достатъчно пари. – Спомних си думите на Аманда. Сякаш лед мина през вените и тялото ми се смрази. Устата ми се отвори, а дишането ми се забави.
― Изглеждаше необикновено щастлив миналата седмица. – Дъхът ми направо секна.
― Това е немислимо, но няма друго обяснение. Как така? – Бях изпълнена с горчивина. Сякаш нож беше забит в гърба ми. Стана ми зле и се разтреперих.
― Ема?
Поклатих глава, но не бях на себе си. – Това е немислимо, но той ме предупреди.
― Ема! – Той хвана тила ми и ме принуди да го погледна в очите. – Какво се случва?
— Ти… – въздъхнах аз. Беше ми трудно дори да говоря.
― Аз, какво?
— Ти каза, че… Бен е. Бен им казал.
― Бен ми даде достатъчно пари. – Боже мой. – Затворих очи. Страшно ме заболя главата. – Мелъри и Бен си заминаха. Започнах да изпадам в паника и трудно дишах. Отворих уста опитвайки за глътка кислород, но напразно. Белите ми дробове бяха спрели да работят. Ударих с юмрук гърдите си, чувствайки как нещо бавно но сигурно стяга гърлото ми. Паниката ме беше погълнала, ослепях дори и виждах всичко размазано.
Картър изруга, вдигна ме и ме замъкна нанякъде. Аз отворих уста в отчаян опит да вдишам глътка въздух. Но нищо. Започнах да се гърча.
― Боже мой. Господи.
Някой ме плисна с вода. Ледена, тя само се засили многократно бурята бушуваща вътре. С писъци помъчих да избягам, но Картър здраво ме държеше на място. Наведен върху ми, не ме изпускаше от ръцете си. Държеше ме като в капан, а аз отново се опитах да се отскубна и да избягам. Секунди по-късно водата се затопли и дишането ми лека-полека се изравни. И започнах да се успокоявам.
― Какво става с нея? – Попита Тереза отдалеч.
― Мелъри и Бен си заминаха.
Поклатих глава, но гласът на Аманда ме преследваше. – Той е. Той ме продаде.
― Бен ми даде достатъчно пари.
― Той й е дал пари, за да се погрижи за вещите ми. – Краката ми се подкосиха, когато осъзнах какво означава това. – Той знаеше… Искал е да се погрижат за моите вещи. И е платил за да скрият моите и на Мелъри нещата. Знаел ли е какво ще направят? Трябва да е знаел.
― Ема? – Картър ме прегърна.
Почувствах грижовния му глас. Той ме гледаше и в очите му се четеше, че знаеше. –Какво знаеше той?
– Ема? Добре ли си?
Тереза стоеше на вратата на банята. Бледа, с трепереща долна устна. Тя се държеше за дръжката, а пръстите й също трепереха. Тогава аз казах без никакви емоции.
— Ти каза, че може той да ме предаде!
Картър затвори очи, наведе рамене и въздъхна. Той знаеше. Той беше прав. Аз дори се надявах на такъв изход, но сега, когато вече се случи… Всичко беше различно. Не бях готова за предателство.
― Кой те е предал? – Тереза все още стоеше там. – Какво се случва?
Задържах погледа на Картър. А земята изчезна изпод краката ми. Вече не усещах паниката и не треперих.
― Той им е казал, нали? – Картър кимна положително.
Посегнах към него и го хванах за раменете. Той ме изнесе от банята и ме отнесе в спалнята. Постави ме на крака и излезе. Тереза беше ни последвала, докосна ръката ми, беше уплашена все още от моят пристъп. Тя прошепна.
― Какво става, Ема?
Картър се върна с две кърпи. Подаде ми едната, а с втората започна да суши себе си отивайки към вратата.
― Ема?
― Бен ме предаде. Платено му беше за да ме предаде. А Мелъри, дали тя знаеше? Те заминаха. Къде? Тя добре ли е?
Тереза се приближи и понижи глас.
― Знам, че той уби Скот. Не се тревожи, Ема. Аз ще се обадя на полицията. Знам, че си влюбена в него, но той не е подходящ за теб. Не се безпокой, ще се погрижа за всичко. Ще те измъкна от това.
Погледнах я, но се чувствах сякаш бях отделена от собственото ми тяло. Все едно ни наблюдавах отстрани, от безопасно разстояние. Чух как промълвих.
― Иначе той щеше да убие мен.
― Не. – Тя поклати глава. – Няма да позволя. Няма да му позволя да те нарани.
― Скот Греъм щеше да ме убие. Картър ми спаси живота. – Тя опули очи и се намръщи.
― Ти все още си в шок. Виждам. Не знаеш какво се случи.
В този миг сграбчих ръката й в смъртна хватка. Тереза изкрещя и се опита да откачи пръстите ми от себе си, един по един. Тя гледаше лицето ми, после ръката ми и така повтори няколко пъти. Беше сбърчила вежди и прехапала устни. И уплашено изстена.
― Ема, ти не знаеш за какво говориш. Мислиш, че си влюбена в него, но не си. Ти си заслепена от външния му вид и могъществото. Но той е опасен, Ема. Много опасен.
― Той е моето семейство. – Тереза продължаваше да се бори с пръстите ми, но не успяваше да се отскубне от хватката ми. Тя възкликна.
― Добре, де. Добре, Ема. Виждам, че ще бъде по-трудно, отколкото си мислех. Ти не му казвай нищо. Той може да се върне всеки момент.
― Аз убих човек. – Тя онемя от чутото. Като пуснах ръка й, тя отстъпи назад като попарена.
— Какво… какво каза?
― Аз се опитвам да я защитя.
Тереза се обърна и видя Картър пред вратата. Той стоеше с мрачен поглед, държейки сухи дрехи в ръцете си. Бавно дойде при мен, погледна ме по-отблизо, и каза.
― Очите ти се изцъклени.
― Тя е в шок. Тя си мисли, че е убила някого. – Нервно каза Тереза
― Да, уби. – Избухна той и хвърли дрехите на леглото. – Тръгвай, аз сам ще се погрижа за нея. – Тя изсумтя.
― Да, разбира се. Може и да си приятели с Ноа, а може би и да познаваш Ема от преди много време, но няма да те оставя насаме с нея. Нито за една секунда.
— Ноа… – Обърна се Картър към вратата.
― Какво?! – Изкрещя Тереза. В същият миг някой я вдигна във въздуха. Беше Ноа, появи се зад нея, пристъпи напред, хвана я и напусна стаята с нея. А Картър извика подире им.
― Тя не трябва да си тръгва. За сега.
— Знам… – Каза Ноа през рамо.
Секунда по-късно вратата се затръшна и аз се обърнах към Картър. Все още не усещах тялото си. Той посегна с ръката си към лицето ми. Хвана го и нежно прокара палец по бузата ми, и нежно помоли.
― Върни се при мен.
Аз успях само да поклатя глава. Там където бях сега, бе по-безопасно.
― Върни се при мен.
Той се приближи. Гласът му чувствено галеше цялото ми същество.
― Върни се при мен, Ема.
Отново поклатих глава. – По-добре да не усещам нищо. Така не беше страшно. Никой нямаше да ме предаде, докато съм в това състояние.
Той облегна чело на моето и въздъхна.
― Моля те, Ема. Нуждая се от теб. Обичам те.
Затворих очи и болката се върна като лавина. Болеше ме всичко наведнъж. Това чувство беше непоносимо, но когато отново отворих очи видях облекчението му.
Той прибра няколко кичура от косата зад ухото ми. Аз все още се чувствах вцепенена. Той направи крачка назад, но не ме пусна. А аз вече знаех, че имам нужда да чуя всичко.
― Кажи ми какво става. – Той кимна примирено.
― Страхувам се, че няма да ти хареса.
― Но аз трябва да знам.
― Добре. – Той ме изчака да седна и започна.
― Вече ти казах, че имам свой човек при Франко, но спрях да получавам информация от него малко преди първата атака. Той написа, че Бен те е предал и затова удвоих охраната ти, въпреки че е малко вероятно да си го забелязала. Онази вечер, когато ни нападнаха, разбрах, че нещо не е наред с него. Нещо му се е случило иначе той щеше да ни предупреди.
― Убили ли са го? – Картър кимна утвърдително.
― Тялото му бе намерено вчера. Беше предаден от една от къщите на Маурицио.
Поех дълбоко дъх. Имаше и нещо друго. И знаех какво.
― Какво друго? – Той се поколеба, напрегна се и попита със сериозен тон.
― Сигурна ли си, че искаш да знаеш всичко?
―Трябва да знам, Картър! – Нямах друг избор. – Картър, Мелъри е изчезнала. Наистина се надявам, че Бен е взел парите и е избягал заедно с нея, но трябва да знам със сигурност. Което означава, че трябва да знам всичко. Ти трябва да ми кажеш всичко. Моля те, кажи ми!
― Твоят приятел Бен отиде при Франко и му каза, че ти си убила синът му. Те не са знаели за мен или какво точно се бе случило с тялото, но са търсили Мелъри. Знаели са, че Джеръми Дънван има постоянна приятелка. И Бен е знаел, че е въпрос на време да я намерят, затова им даде твоето името. Предаде те за определена сума пари и гаранция за нейната безопасност. – Той тъжно ме погледна. Вълчите му очи се бяха превърнаха в лед. – Глупава постъпка. Така или иначе ще го убият, ако все още не са го направили.
― Научил си това от вашия информатор, така ли?
― Знаем, че Скот Греъм е съобщил на Франко, че си в клуба. Но той не знаеше, че и аз ще бъда там, и че ще се прибереш с мен. Те няма да могат да стигна до теб, докато си на моя територия. Ето защо те ни нападнаха два пъти на улицата. След първата атака ние мислихме да заведем Скот в склада за разпит, – за секунда Картър замлъкна. – Правим това, преди да убием някого.
― Мислили сте да убиете Скот, но не сте го направили. – А какво стана? – Дори не мигнах.
― Искахме да разберем повече. Подозирах, че моят информатор е мъртъв, така че оставихме Скот жив там, където беше. Задържаха го до себе си за да видим дали ще ни бъде полезен. А днес времето му изтече. Джийн дойде да го заведе в склада, но той някак си се освободи.
― Защо днес? – Развълнувах се аз.
― Защото всичко трябваше да свърши днес.
― Какво… кое всичко?
Той започна да крачи нервно из стаята, стискайки своята коса. Влажната му риза беше започнала да изсъхва, полепвайки по кожата му. Докато крачеше напред-назад, а мускулите му бяха изпъкнали от напрежение. Изведнъж ме обзе страх. Припомняйки си атаката и настъпилото паническо бягство, причинено от пистолета на Скот и от други събития. И започнах да осъзнавам, че те са се подготвяли доста време за този ден. Тревогата ме обземаше все повече и повече. Бавно станах и се приближи до него. Спрях нервното му крачене, хващайки го за ръката.
― Какво трябва да се случи днес?
― Франко Дънван трябваше да бъде убит тази вечер.
― Ти…? – Той поклати глава, стискайки и отпускайки челюстите си.
― Собственото му семейство.
― Просто ми кажете. Обясни ми.
― Миналия уикенд бях в Чикаго… знаеш ли кой живее в Чикаго?
― Не.
― Там е седалището на семейство Бартел. – Сърцето ми започна да бие още по-бързо.
— Значи си отишъл там? Но за какво? – Той докосна ръката ми. Нежно я сграбчи и ме придърпа към себе си. Усетих как сърцето му бие и прошепна развълнувано.
― Отидох там, за да осигуря примирие между Маурицио и Бартел. – В този момент сърцето ми спря.
― Заради мен?
― Ще направя всичко заради теб.
Той ме хвана за врата и наклони леко главата ми назад, така че аз да погледна в очите му. А те бяха потъмнели от желание. И когато видях вътре в тях жаждата, в мен се породи страстта. Която прерасна в пожар, който ставаше все по-горещ и по-ярък, докато гледах очите му.
― И двете семейства искаха мир и аз им го дадох. Окончателно решение нямаше до тази вечер, но го получих най-накрая. Бях извикан на среща с главата на семейство Маурицио. Бях там преди да дойда в Инфинити. Всичко вече е решено. Утре сутринта Франко Дънван ще умре и ти ще бъдеш в безопасност.
― Как го направи? Как успя? Мислех, че две семейства са враждуващи от много години вече.
— Не… – поклати глава той. – Те сложиха край на враждата. Единственият член на семейството, който продължи войната, беше Франко. Отидох при тях, за да се договорим, за твоята сигурност. И им дадох 2,5% от приходите, които ще получавам през следващите пет години.
― И твоето семейство се съгласи?
― На тях също им дадох 2,5%. Общо 5% от печалбата ми, от легалният бизнес ще отиде при семействата. Откупих ни и също платих за смъртта на Франко. Това е малка жертва, но достатъчна, за да запази съгласието между семействата. Такава е сделката, двете семейства получават по 2,5%. А аз гаранция за тяхното примирие. Докато аз печеля от легалният бизнесът, това ще бъде от полза за тях и тяхната репутация. Те ще могат да използват легалният бизнес, за прикриване на нелегалният, а аз приключих с тях. Излязох от играта. А ти ще си извън обсега на Франко.
— Но защо тогава Скот се опита да ме убие?
— Мисля, че това беше последният им опит. Когато атаките започнаха явно Франко разбра всичко. И искаше да ме нарани, а за това има само един начин… ти. Аз бих направил същото, ако бях притиснат в ъгъла. Бих ударил по най-уязвимите места, но неговият план не проработи. Ти си в безопасност.
― Ще умрат ли хората днес? – Той кимна.
― Само партньорите на Франко. Семейство Бартел ще се погрижи за това. А смърт на Франко е техният подарък за мен. Останалото е за прикритие.
― И всичко това заради мен. Цялото това кръвопролитие. – Не знаех как да реагирам. – Та аз дори започнах всичко не заради себе си. Направих го за Мелъри.
— Картър… – промълвих аз. – Знаеш ли къде е Мелъри?
Той поклати глава.
― Не, но ако е жива, те ще я намерят. Новият глава на семейство Бартел в град знае за това. Те знаят защо си застреляла Джеръми. И ще се свържат с мен, ако я намерят.
Аз само успях да кимнах. – Това все пак е най-важното, нали? Всичко беше започнато заради нея.
― Ема.
― Да? – Картър изглеждаше несигурен.
― Има още нещо, което трябва да знаеш.
― Какво? – В този момент сърцето ми отново спря.
― Джереми Дънван се занимаваше със вербуването на секс-робини. – Той замълча за миг, явно все още се съмняваше дали да ми каже.
― Продължи…
― Според моя информатор те смятаха, че Джеръми се е опитвал да пречупи и да вербува твоята съквартирантка. Това е правил в онази вечер, когато го уби. Той не е искал да я убива. Искал е да я направи секс-робиня.
Думите му ме поразиха. Студени и безмилостни.
― Искал е да направи секс-робиня от нея… искал е да направи секс-робиня от нея… – Думите на Картър се повториха многократно в главата ми, чувах ги отново и отново. И изведнъж спрях да се тревожа за смъртта на тези хора. Убийството на Джеръми Дънван не му беше достатъчно. Той заслужаваше нещо по-лошото. Смъртта му трябваше да бъде бавна и мъчителна.

Назад към част 20                                                                 Напред към част 22

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *