Шоуни
Тя нямаше представа колко щеше да е гадно, ако вече не беше близначка на Ерин. Сякаш това единствено нещо – да няма Ерин за своя най-добра приятелка – беше променило целия план на живота ѝ.
Беше адски объркващо.
Кога бе загубила Шоуни и бе станала Близначка? Тя наистина не знаеше. Бяха белязани в един и същи ден и пристигнаха в Дома на нощта в Тулса в един и същи час. И веднага се бяха сприятелили. Шоуни си мислеше, че това се дължи на факта, че са като сестри по душа, защото нямаше значение, че тя е черна, а Ерин – бяла. Че тя е от Кънектикът, а Ерин от Тулса. Бяха приятелки и изведнъж Шоуни вече не се чувстваше самотна. Особено защото никога не ѝ се е налагало да бъде сама. Буквално. Тя и Ерин бяха съквартирантки, имаха един и същ график на занятията, ходеха на едни и същи партита, дори се срещаха само с момчета, които им бяха приятели.
Сама на седалката си в автобуса, Шоуни поклати глава. Чуваше как Ерин се смее с Крамиша някъде в задната част на автобуса. За секунда в ума ѝ се промъкна подла мисъл: предполагам, че ме разменя за още едно чернокожо момиче – най-добра приятелка. Но Шоуни веднага спря тази глупост. Не ставаше въпрос за цвета на кожата. Никога не е било. Ставаше дума за това, че не може да бъде сама. Което беше супер иронично, защото това, че беше разбрала, по някакъв начин я беше поставило в положение, в което беше сама.
– Хей, мога ли да седна тук?
Погледът на Шоуни се премести от гледането през прозореца към светлеещото предсмъртно небе към Деймиън, който стоеше на пътеката в автобуса.
– Да, разбира се.
– Благодаря.- Той седна до нея и пусна тежката си чанта с книги между краката си.- Имам толкова много домашна работа. Какво ще кажеш ти?
– Да – каза тя.- Предполагам. Хей, видя ли Зоуи в шестия час.
– Не по време на шестия час. Тя има обучение по конен спорт, а аз – по бизнес, но я видях веднага след училище. Защо? Какво става?
– Изглеждаше ли ти добре?
– Добре? Като физическо състояние или не толкова стресирана?
– Тя винаги е стресирана. Имам предвид физически.
– Да, добре. Какво се случва?
– Нищо – каза Шоуни.- Просто, хм, видях я в началото на шестия час. Аз и тя си говорихме тук, до паркинга. После се върнахме в клас.- Тя изучаваше Деймиън, чудейки се дали да му каже истината.- Усети ли нещо странно във въздуха тази вечер?- Деймиън поклати глава настрани.- Нищо странно. Е, беше ветровито, но това не е странно за Оклахома. Знаеш, че ние сме щатът, в който вятърът се носи по равнината – изпя той.
– Знам това, господин Бродуейски мюзикъл. Искам само да кажа, че вятърът духаше много силно, когато със Зи се разделихме, и ми се стори, че чух нещо за падащи клони на дървета и…
– Един клон на дърво наистина падна.- Намеси се Старк, докато двамата със Зоуи се плъзгаха на седалката пред Деймиън и Шоуни.
– Да, всичко беше психо-вълшебно – каза Стиви Рей, седнала до Репхайм на седалката от другата страна на пътеката срещу Деймиън.- Но да ти кажа това, е все едно да се опитам да разкажа за ориза.
– Какво, по дяволите, трябва да означава това?- Афродита накара Зи да се премести и седна до нея, докато Дарий направи бързо преброяване на главите, след което се качи на шофьорското място и запали автобуса.
– Означава, Афродита, че Деймиън вече знае, че днес е било ветровито, защото афинитетът му е към вятъра. Точно както оризът е бял. Дори не знам какво е трудно в тази аналогия – каза Стиви Рей.
– Просто. Не. Говори – каза Афродита на Стиви Рей.
– Оризът също е и кафяв – каза Шоуни.
Афродита повдигна вежди.
– Току-що направи хаплив коментар без твоята двойничка ли?
– Да – каза Шоуни, като срещна погледа ѝ непоколебимо.
Афродита изхъмка и отвърна поглед, като първо каза:
– Крайно време беше.
– За вятъра – каза Зоуи.- Да, тази вечер беше някак луд и дори счупи клон от един от онези стари дъбове.- Тя сви рамене.- Както каза Деймиън – в Оклахома е ветровито. Ей, като стана дума за Деймиън, знаеш ли, че Танатос има малък афинитет към вятъра?
– О, Боже! Не съм изненадан! Видяхте ли колко ултрастрашна стана днес, когато Далас каза онези глупости в клас? Не можех да повярвам. . .- Шоуни остави думите на всички да се леят около нея, но продължаваше да гледа Зоуи в очакване тя да каже нещо – каквото и да било – за това какво наистина се е случило, когато се е счупил клонът на дървото. Тя знаеше. Беше видяла всичко.
Докато подскачаха и се блъскаха по пътя обратно към депото, Шоуни разбра, че Зоуи няма да каже нищо. Добре де, може би просто е разказала на Старк какво се беше случило – как щеше да бъде смазана под онзи клон, ако Аурокс не я беше спасил. По време на следващото затишие в разговора, което настъпи, когато спряха на един железопътен прелез като супергигантско жълто автобусно магаре, Шоуни изригна:
– Някой мисли ли, че е странно, че Аурокс отива в един клас и след това не прави нищо друго, освен да патрулира из училището като андроид през останалото време?
– Има много неща, които са супер странни в това момче – каза Афродита.- Но това не е изненада. Той е момчето играчка на Неферет.
– Не мисля, че правят секс – каза Зоуи.
– Защо не?
– Не знам – каза Зи твърде безгрижно.- Предполагам, защото Неферет не се държи така. Тя се държи по-скоро така, сякаш той е неин роб.- Старк се ухили.- Неферет се държи така, сякаш светът е неин роб.
– Обзалагам се, че Госпожата с мъртвото рибешко око наистина мрази това, че всички сме извадени от класа и – каза Афродита.
– Знаеш, че го прави, особено защото Танатос е наистина добра учителка – каза Стиви Рей.- И между другото, не оценявам това, че днес в час се държахте толкова омразно с нашия много кратък, много несексуален отпечатък. Това се случи и на мен и мога да ти кажа, че и за мен не беше забавно време на питбул на котешко парти.
– Моля те, кажи ми, че не си използвала поредната аналогия с белите боклуци – каза Афродита.
Шоуни остана встрани от спора, който продължи през целия път от тогава до момента, в който спряха пред депото. Вместо да се включи, тя наблюдаваше Зоуи. Наблюдаваше и Старк. Докато излезе от автобуса, тя вече вярваше в две неща. Едното беше, че Старк нямаше представа, че Аурокс е спасил живота на Зоуи този ден. Второто беше, че никога нямаше да разбере нито за Аурокс, нито за Зоуи, нито за Старк, ако все още беше Близнак. Близнакът щеше да е твърде погълнат от това да бъде другата част на някой друг, за да обърне внимание на нещо или на някого другиго.
Не знаеше какво, по дяволите, се случва със Зоуи и Аурокс, но знаеше, че ще държи очите и ума си отворени и ако може да разбере, ще го направи. И то съвсем сама. Сама. Което изведнъж се оказа, че не е толкова страшно. И за пръв път, откакто престана да допълва мислите на Ерин, Шоуни се усмихна.
Назад към част 33 Напред към част 35