Училище за вампири – Предопределен книга 9 – Част-8

Репхайм

– Защо сте тук?!- Изкрещя Репхайм на тримата гарвани, кацнали над него. Той се огледа набързо наоколо. Ако разполагаше с време, щеше да въздъхне с облекчение, че тази част на кампуса остава празна; всички вампири бяха отишли на занятията от втория час.- Трябва да си тръгнете, преди някой да ви е видял – каза той с много по-тих глас.
– Репхайм? Как?
Въпреки че на дървото имаше трима гарвани, само един от тях говореше. Разбира се, Репхайм веднага го разпозна като Нисрок, един от по-човекоподобните си братя.
– Аз избрах пътя на Никс. Богинята ми прости и ме прие, а когато го направи, промени формата ми до напълно човешка.- Репхайм не беше сигурен защо не добави „през нощта“.- Това, в което беше сигурен, беше, че всичко, което каже на Нисрок, ще бъде докладвано директно на баща му.
– Прошка? За какво?
Репхайм се вгледа в брат си, почти обзет от съжаление. Той не осъзнава, че има друг път освен този, по който го води баща ни, и не разбира, че това, което прави в името на Калона, е грешно.
– Нисрок, когато ние…- Репхайм направи пауза. Не, помисли си той, мога да говоря само от свое име.- Когато причинявах вреда на другите, когато убивах, изнасилвах и вземах каквото си поискам, просто защото можех – това беше грешно.
Нисрок поклати глава напред-назад. Другите му братя, двама от безименната, зверска орда, която изпълняваше заповедите на баща им, съскаха тихо, разтревожени, но не достатъчно високо развити, за да разберат защо.
Накрая брат му каза:
– Заповедта на баща ми. Не е погрешна.
Репхайм поклати глава.
– Дори баща ни може да греши.- Той си пое дълбоко дъх и добави:- И дори ти можеш да избереш различен път.- Двамата безименни спряха да съскат и го загледаха шокирано.
Нисрок сви човешките си очи с ален цвят.
– Тя ти направи това. Жената. Както каза баща ни!
– Никой не ми е направил нищо. Аз сам реших.- Тогава със страх го връхлетя осъзнаването.- Нисрок, Червената, Стиви Рей, тя не ме е карала да правя нищо. Аз избрах нея и нейната богиня. Никога не можеш да навредиш на Червената. Никога. Тя ми принадлежи. Разбираш ли?
– Твоя. Върховният жрец не може да убива.- Нисрок повтори като наизуст, но Репхайм видя твърдия, злобен блясък в светещите му очи.
– Трябва да си тръгнеш. Сега – каза Репхайм.- Не можеш да позволиш на никого да те види и не можеш да се върнеш.
– Първо, посланието на баща ми.- Нисрок се спусна от дебелите средни клони на дъба и се приземи пред Репхайм, последван от другите двама гарвани, които го обградиха откъм фланга.- Ще бъдеш на страната на баща ми. Но тук. Гледайте. В очакване. Да шпионираш.
Репхайм отново поклати глава.
– Не. Няма да шпионирам за баща си.
– Да! Каза баща ми!- Нисрок разпери криле – действие, което бе имитирано от другите двама гарвани. Силно развълнуван, той поклати глава и сви ръце в юмруци.
Репхайм не се почувства застрашен. Физическата опасност, в която се намираше, не се регистрираше в съзнанието му. Беше прекалено свикнал с братята си – прекалено свикнал да бъде един от тях. Не, това беше нещо повече от това. Репхайм беше свикнал да бъде техен водач, за да се страхува от тях.
– Не – повтори той.- Вече не е така, както баща ми иска от мен. Аз се промених. Отвътре и отвън. Върни се при него. Кажи му това.- Репхайм се поколеба и продължи:- Кажи му, че моят избор остава в сила.
– Ще те намрази – каза Нисрок.
– Знам това.- Репхайм усети болката от това дълбоко в себе си.
– Ще те намразя – каза Нисрок.
Репхайм се намръщи.
– Не е нужно.
– Трябва да го направя.
Бавно Репхайм протегна ръка и предложи предмишницата си на Нисрок в традиционния за воините жест на уважение и раздяла. – Не е нужно. Можем да се разделим като приятели, като братя.
Нисрок направи пауза, поклащайки глава настрани. Стеснените му очи се отпуснаха. Агресивната му стойка се промени. Започна да се движи, да говори, но Репхайм никога нямаше да разбере истинските намерения на брат си, защото в този момент се чу викът на Дракон Ланкфорд.
– Синове на Еребус! Към мен!- Разтърси нощта и Майсторът на меча се спусна върху тях.
Репхайм изпита мигновена паника, сковаваща тялото му. Той стоеше замръзнал насред хаоса, докато братята му, съскайки и ръмжейки, посрещаха атаката на Дракона. Гледаше с ужасното, фаталистично съзнание, че много скоро от полевата къща ще започнат да се изсипват воини с извадени мечове и забити стрели. Те щяха да се присъединят към Дракона и напълно да смажат тримата му братя.
– Драконе, не!- Извика той.- Те не атакуват!
От разгара на битката до него се носеше гласът на Дракон Ланкфорд.
– Ти си или за, или против нас! Няма средно положение.
– Има средно положение!- Репхайм изкрещя в отговор, като разпери ръце като в знак на капитулация.- Там съм аз!- Той направи крачка към Дракона.
– Те не са нападали!- Повтори той.- Нисрок, братя, спрете да се биете!
Репхайм вярваше, че Нисрок всъщност се колебае. Беше напълно сигурен, че брат му го слуша, разбира, че иска да отстъпи. Тогава гласът на Неферет проряза нощта.
– Аурокс! Защитавай! Унищожи!
Съществото на Неферет се взриви на сцената.
То се появи откъм стената на площадката, с лице към Репхайм. Първоначално изглеждаше като човек. Имаше човешка мъжка форма, младежка и без белези на беглец или вампир. Но движенията му бяха твърде бързи, за да е човек. В един миг той нанесе удар. Нападна отзад, хвана най-близкия гарван за вдигнатите му криле и с едно ужасно движение ги откъсна от тялото му.
През вековете на своето съществуване Репхайм беше видял ужасни неща – беше извършил гнусни, тъмни дела. Но някак си, виждайки от новата си, човешка гледна точка, насилието, на което бе станал свидетел, ставаше още по-ужасно. Викът му повтори този на брат му, когато тялото на гарвана падна на земята, гърчейки се в агония и пръскайки кръв.
Тогава Аурокс започна да се променя. Макар че Репхайм наблюдаваше как това се случва, той трудно можеше да го разбере.
Тялото му стана по-голямо, по-дебело. Израснаха му рога.
Юмруците му се втвърдиха.
Кожата му се накъсваше, променяше, пулсираше, сякаш нещо отдолу се опитваше да излезе наяве.
То се наведе и почти грациозно откъсна главата на брат му.
Дори Дракон Ланкфорд спря атаката си, за да се вгледа.
Принуждавайки ума си да премисли шока и ужаса, Репхайм извика на Нисрок.
– Върви! Лети!- С вик на отчаяние Нисрок, последван от единия си брат, се вдигна от напоената с кръв земя.
Преобразеното същество се олюля и скочи, опитвайки се напразно да ги свали от небето. Когато се сгромоляса обратно на земята, а масивните му копита се впиха в зимната трева, то обърна пламтящи очи с лунен цвят към Репхайм.
Искаше му се да има крила или оръжие, но Репхайм приклекна защитно и се приготви за атаката на съществото.
– Репхайм! Внимавай!
Той чу гласа ѝ и страхът му се надигна горещ и силен, когато Стиви Рей, следвана плътно от Зоуи, се затича към него.
Съществото наведе глава и се втурна в атака.

Назад към част 7                                                           Напред към част 9

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *