ДРЕЙВЪН
Флора беше видение, седнала в мазето му, с изправен гръб и устни, изпънати в лека нацупеност, докато изпълняваше заповедта му. Той се наслаждаваше на момента, като позволяваше на очите си да обходят и запомнят всеки сантиметър от нея.
Нищо в нея нямаше смисъл за него и все пак нещо в нея беше толкова невероятно правилно. Тя не се отдръпна от историята на предците му и макар че явно се страхуваше от това, което ги очакваше в Луна, не се отдръпна от мисията им. Флора беше глътка свеж въздух, от която не знаеше, че има нужда. Което само затвърди факта, че нямаше да я обърне.
Нямаше значение какво беше обещал. Когато всичко беше казано и направено, той нямаше да я обърне и нямаше да я изпрати обратно при Калъм. Не можеше да допусне случилото се с Джоузеф да се случи и с Флора. Баща му казваше, че това е еднократно явление, че повечето хора не полудяват по кръвта, след като са били превърнати, но нямаше как да рискува живота на Флора. Не и заради нещо, което оставаше в неизвестност.
Светът се нуждаеше от повече хора като нея. Тя щеше да се научи да обича човешката си същност, а той щеше да се наслаждава на всяка минута, докато ѝ показва какво наистина означава да си човек, ако това беше последното нещо, което правеше.
Миглите на Флора потрепнаха. Най-вероятно това беше тест дали я наблюдава.
Дрейвън се наслаждаваше на предизвикателството ѝ.
Той сниши глас и нареди:
– Дръж ги затворени, или аз ще ги затворя вместо теб.
През нея премина тръпка и Флора се премести на мястото си, разкрачвайки краката си, така че да увиснат отстрани на дивана. Беше толкова ниска, толкова деликатна.
Майната му.
Ароматът на възбудата ѝ го удари като товарен влак и не само че членът му се втвърди и опъна срещу панталоните, но и вълкът му подскочи в гърдите. Изненадата го подкара напред и той падна на пода пред нея с меко тупване.
– Дрейвън? Добре ли си?
Не, не беше. Какво, по дяволите, беше това? Той потърси отговори в съзнанието си, очаквайки вълкът му да даде някакво обяснение как е успял да манипулира тялото на Дрейвън, без луната да е в пълнолуние, но както и преди, вълкът му мълчеше.
Когато вдигна очи от пода, Дрейвън захапа бузата си, за да спре разочарования стон, който се надигна в гърлото му. Слава богу, очите на Флора бяха затворени и тя не можеше да види, че той е лице в лице с разтворените ѝ колене. От този ъгъл той можеше да види меката лилава дантела, която скриваше напоената ѝ вагина.
От друга страна, ако очите ѝ бяха отворени, той щеше да има още една възможност да види розовия оттенък, който оцветяваше бузите ѝ, когато беше възбудена.
– Дрейвън? – прошепна тя – Още ли си там?
– Аз съм тук. – той се отлепи от пода и заобиколи ръба на дивана до бара, като си наля още два пръста.
Флора продължаваше да се движи неудобно на дивана. Отровата му би трябвало да се е изчерпала, но тя въздействаше на всеки по различен начин и преди да ѝ помогне с този малък проблем, трябваше да се увери, че знае къде се намира тя.
Той отпи глътка уиски.
– Притискането на бедрата ти едно към друго няма да скрие миризмата на възбудата ти.
– Няма да го направи и тази твоя глупава игра. – измърмори тя, свивайки малките си ръце в юмруци в скута си – Ти си я сложил там, ако искаш да изчезне, предлагам ти да направиш нещо по въпроса.
Дрейвън се засмя дълбоко.
– О, планирам да го направя.
И дяволски много му се искаше да го направи.
– Тогава спри да ме дразниш и ми дай човешкото преживяване, за което се съгласи.
– И какво точно съм обещал?
Той изпитваше такова удоволствие от горещината, която изпълваше бузите ѝ, докато тя се нагласяше на дивана за пореден път.
– Ти знаеш. – гласът ѝ омекна, сякаш току-що я бяха помолили да се саморазкрие. И в известен смисъл беше така.
– Дали? – той би натиснал всяко едно от копчетата ѝ, ако това му донесе желаното. Искаше думите ѝ и по един или друг начин щеше да ги получи. Заобиколи задната част на дивана, наведе се и прошепна на ухото ѝ:
– Искам да чуя как го казваш.
Флора си пое дъх през стиснати зъби и извърна глава към мястото, където той беше преди малко, с все още затворени очи.
Ако преди не ѝ беше повярвал, сега мълчанието ѝ беше показателно. Дрейвън не се съмняваше, че семейството на братовчед му цени невинността на жените от рода на Съревнованието. Той се наведе, като на практика прокара уста по протегнатата ѝ шия, и доближи устни до ухото ѝ, притискайки меката част.
– Няма да ме караш да чакам.
– Ти каза, че ще ме чукаш. – изригна тя, а думите бяха изпълнени едновременно с отчаяние и отвращение, когато се отрониха от устните ѝ.
Той не можеше да помогне на усмивката на лицето си или на начина, по който пенисът му се бореше с ципа. Щеше да я накара да го поиска още десетина пъти, преди да ѝ даде това, което искаше. По дяволите, щеше да я накара да моли.
Дрейвън преглътна тежко, за да се овладее.
– И това е единственото преживяване, което искаш. Не да се научиш да правиш спагети от нулата? Не да отидеш на тропическа ваканция или да посетиш Айфеловата кула?
С едно плавно движение Флора смени позицията си на дивана, приземи се на колене и се хвана за облегалката на дивана. Очите ѝ се отвориха и тя заби поглед в гърдите му.
– Това е единственото преживяване, за което мисля, откакто отровата ти превърна пространството между краката ми в пулсираща каша.
Сърцето ѝ биеше лудо в гърдите и Дрейвън знаеше, че трябва да я накара да се успокои, преди отровата да е отнела засилените ѝ емоции и да е влошила ситуацията.
– Поеми дълбоко въздух.
Тя скръсти ръце на гърдите си и смръщи вежди.
– Дрейвън.
– Съгласи се да слушаш.
– Добре. – тя вдиша пресилено въздух и го изпусна възможно най-драматично. За щастие той я намираше за очарователна, макар че не се свенеше да я вземе през коляно, за да ѝ напомни за споразумението им. Всъщност по-скоро би се насладил на това. Тя може би също.
– Отново.
Този път тя отпусна раменете си, както и смъртоносната хватка, която имаше върху дивана, и си позволи да се успокои. След още няколко дълбоки вдишвания сърцето ѝ се върна към равномерен ритъм.
– Сега. – той се облегна на ръба на масата за джаги зад гърба си – Какво още искаш да изпиташ, Флора?
– Искам… – тя направи пауза, в очите ѝ се появи далечен поглед и Дрейвън доби ясното впечатление, че никой никога не я е питал какви са истинските ѝ желания – Искам да карам кола, вероятно твърде бързо, и да пея в караоке бар, както правят по филмите. Искам да нося къси панталони, клинове и голям пуловер и никога повече да не ми се налага да обличам луксозна рокля, освен ако не е по мой избор. Искам да използвам нецензурни думи, без да се чувствам виновна, и да не се притеснявам, че девствеността ми е определящ фактор за моята стойност. Чакай… знаеш ли как се правят спагети от нулата?
– Знам. – кимна той с усмивка. Като малък това беше едно от любимите му ястия, така че майка му го научи да прави нейното характерно ястие – спагети Болонезе. Рецепта, предавана от поколения италиански жени.
– Може би и аз бих искала да се науча да правя това. – усмивка се разтегли по устните ѝ и тя почти подскочи на дивана – Но само ако можем да използваме една от тези машини за паста. Тези, които сплескват макароните вместо теб.
По дяволите. Човечността ѝ отиваше. Начинът, по който лицето ѝ светеше, когато откриваше радост дори в най-малките неща, беше всичко, което имаше значение. И Дрейвън знаеше, че в този момент би направил всичко, за да запази тази светлина в очите ѝ.
– Ще го имам предвид.
– И кога започваме?
– Току-що се договорихме за това, ще ми трябва поне една нощ, за да събера нещата. – той наклони чашата си обратно, допи съдържанието ѝ и я поставя на мястото ѝ.
– Не е нужно да събираш неща, за да ме чукаш. – тя направи кратка пауза, преди да добави – Поне не мисля, че е така.
Дрейвън преглътна тежко, а изгарянето на уискито, смесено с шока от изказването ѝ, принуди дробовете му да се закашлят.
– Виждам, че вече започваш с нецензурните думи.
!- Дай всичко от себе си или не участвай.
Той поклати глава, отдръпна се от масата и се запъти към нея. Спря, когато се озова до облегалката на дивана.
– Няма да те чукам тази вечер, Флора.
Флора изпусна разочарован дъх и притисна бедрата си едно към друго. Беше му необходимо всичко, за да не скочи на дивана, да я бутне по гръб и да се зарови между тях, за да я насити. Но не от това се нуждаеше тя от него. Не и в действителност. Тя искаше да се чувства овластена в избора си и той щеше да ѝ го даде. На свой ред тя щеше да намери сила както в себе си, така и в човечността си.
– Не съм казал, че няма да помогна да се отървем от напрежението. Обещах да накарам тялото ти да запее.
Главата ѝ се наклони настрани и смръщи вежди.
– Удовлетворявала ли си се някога, Флора?
Розовото, което той толкова много харесваше, оцвети бузите ѝ. Очите ѝ се разшириха, преди да се стрелнат към земята.
Дрейвън се протегна и погали бузата ѝ, преди да я повдигне, така че погледът ѝ да срещне неговия.
– Няма от какво да се срамуваш.
– Учеха ни, някои биха казали, че ни заплашваха, че телата ни трябва да бъдат запазени за Огъст и за брака ни. Едва наскоро, когато разбрах, че никога няма да бъда избрана, започнах да изследвам себе си. – Тя затвори очи, но дълбокото му ръмжене ги накара да се отворят и да го посрещнат с предизвикателен поглед. – Не виждам обаче какво толкова има в това. Да, чувствам се добре, но не е разтърсващо, както хората описват секса. Нямам нужда от собствената си ръка, за да реша този проблем.
– Тогава не го правиш както трябва.
– И предполагам, че ще ме научиш? – Издекламира тя с повдигнато чело.
– Точно това ще направя.
Той не ѝ даде и миг да помисли, като я заби в гърдите си. Тя нададе шокиран писък и той засили прегръдката си, когато тя обви ръце около врата му. Чудеше се дали усеща как сърцето му бие в гърдите.
Трябваше да послуша собствения си съвет и да отдели малко време, за да си поеме дъх. Да си даде малко време да се пренастрои, преди да се впусне с главата напред в нещо, което беше абсолютно ужасна идея.
Не и за Флора. Тя щеше да се наслаждава на всяка минута от това.
За него обаче това щеше да означава, че щеше да влезе в най-лошия случай на сини топки, който някога е преживявал. Не само това, но и постоянна борба с чудовищата, които го създаваха. Те искаха Флора за себе си. Венците го боляха, а вълкът му крачеше. Те имаха свои собствени планове и Дрейвън щеше да се наложи да бъде бариерата между тях и Флора. Което той щеше да направи с удоволствие, защото тя заслужаваше дара на своята човечност.
Такъв, какъвто той никога нямаше да познае.
Той я пренесе през апартамента в мазето и влезе в пристроената спалня. Тя не беше нищо луксозно – легло с кралски размери, нощни шкафчета от двете страни и скрин. Държеше я обзаведена само за гостите на глутницата или ако някой от екзекуторите му беше твърде пиян, за да си отиде във вкъщи, и се нуждаеше от място, където да пренощува.
Той постави Флора в краката на леглото и отиде да включи лампата на нощното шкафче. Когато се върна, тя го погледна и той на практика видя как въпросите се въртят в красивата ѝ главичка. Но това не беше всичко, което видя. Зад кристално сините ѝ очи се криеше вълнение.
Богиньо, той беше толкова прецакан.
– Съблечи се. – Гласът му беше нисък, гърлен и изпълнен с предупреждение.
– Извинявай? – Устата ѝ се отвори от шок, а Дрейвън се мъчеше да запази лицето си равнодушно.
– Не можеш да се погрижиш за проблема с всички тези слоеве върху себе си. Затова се съблечи.
Нямаше я смелата Флора, която го беше помолила да я чука, а на нейно място беше срамежливата принцеса, за която я беше помислил. Това погъделичка комплекса му на герой и той с удоволствие видя, че поне част от нея е девойка, която се нуждае от спасение.
– Никога не съм правила нищо от това преди – прошепна тя. – И …
– Знам, а невинността ти е шибано спираща дъха.
Но приемането му беше също толкова вкусно.
Флора си пое рязко дъх, а честността му я подтикна към самоувереност. Очите ѝ пробиха дупка право в самата му същност, докато протягаше ръка надолу и стискаше плата на роклята си в юмруци. Бавно, твърде бавно за неговия вкус, тя издърпа еластичната материя нагоре по тялото си, разкривайки сантиметър след сантиметър от безупречните си извивки и дантелените лилави бикини, които го дразнеха по-рано, а възбудата ѝ все още беше изрисувана отпред.
Отне му всяка частица сдържаност, за да затвърди краката си там, където стоеше, и да не разкъса проклетата рокля от тялото ѝ.
Тя мълчеше и единственото, което Дрейвън чуваше, беше биенето на собственото си сърце в ушите, което създаваше знойна ритмичност на движенията ѝ.
Тя прокара плата покрай гърдите си, разкривайки подходящ лилав дантелен сутиен, който оставяше много малко на въображението. Дрейвън си пое рязко дъх при вида на зърната ѝ, набъбнали като камъчета. Венците му пулсираха, а вълкът му ръмжеше, като двете части на тялото му се бореха еднакво срещу твърдата му стойка. Сърбеше ги да я опустошат. Искаха да завладеят тялото ѝ и да вкусят същността ѝ.
Но тя не беше негова.
Това беше само един миг от времето. Бяха се срещнали тук, сега, за да си дадат един на друг това, от което най-много се нуждаеха. Той се нуждаеше от камъка, а тя от това да открие коя е.
Очите му се спряха на мястото, където камъкът висеше между съвършените ѝ гърди. Трябваше да се съсредоточи върху това. Флора беше част от мисията, а не крайната цел.
Със срамежлива усмивка, която съперничеше на неговата, Флора се освободи от роклята и я пусна на пода – локва плат в краката ѝ. Дрейвън дори не се опита да овладее тътена в гърдите си. Тя беше най-прекрасната жена, която някога беше виждал, и той трябваше да свие ръце отстрани, за да не протегне ръка и да я придърпа към себе си. Искаше му се да не бърза, да се изгуби във всяка една от извивките ѝ и да прекара часове, за да се научи как да ѝ доставя удоволствие.
Той наклони глава назад, за да си поеме дълбоко дъх, и когато погледът му се върна надолу по тялото ѝ, замръзна и за миг похотта му се превърна в гняв.
Между две от ребрата и имаше дебела линия, дълга няколко сантиметра, толкова бяла, че почти се сливаше с кожата и. Ако не бяха накъсаните ръбове, които я издаваха каква е, той щеше да я пропусне напълно.
В него се разнесе ръмжене.
– Кой ти направи това? Братовчед ми ли беше? Брат ми? – Щеше да ги разкъса на парчета, ако са я наранили. Тя беше негова, за да я защити. Подобен белег не се получаваше от падане или блъскане в ъгъла на маса. Такъв белег се получаваше от нож. Беше оставял достатъчно от тях, за да знае.
– Не, не са били те. – Тя сдъвка устните си и прокара пръст по тънката линия. – Това беше преди да се озова в замъка.
Очите му се разшириха.
– Ти си била на пет години.
– Нека призраците от моето минало ни преследват утре. Точно сега искам това, което си планирал за мен.
Погледът му се стесни и той се бореше в себе си, разкъсван напред-назад между нуждата от отговори и нуждата да ѝ даде точно това, което тя поиска. Той я изучаваше няколко секунди, без да смее да помръдне и на сантиметър. Някой я беше наранил, достатъчно, за да остави белези. Колкото повече мислеше за това, толкова по-сериозен ставаше проблемът за него и вълка му. В гърдите му се размърда растящата защитна реакция, която искаше да разкъса някого за това, че я е наранил. Трябваше да го остави да си отиде. Нейните проблеми не бяха негови.
Дори той можеше да усети лъжата в мислите си. Макар че не беше сигурен защо тя имаше толкова голямо значение. И това го притесняваше повече.
Устните ѝ трепереха, а в очите ѝ проблясваше тъга, която разбиваше проклетото му сърце.
– Моля те, Дрейвън.
Майната му. Той би ѝ дал всичко, ако тя молеше така.
– На леглото. С лице нагоре.
– Благодаря – отвърна тя, а очите ѝ отново се върнаха към състоянието си на безизразност. Обърна се и се покатери върху черната завивка, като триъгълното парче дантела не успяваше да покрие великолепния ѝ задник. Тя пропълзя до таблата на леглото и с всяко нейно движение Дрейвън беше обстрелван от всички неща, които искаше да направи с този задник.
Когато стигна до възглавниците в горната част, тя се преобърна и се настани. Той остана неподвижен, наслаждавайки се на начина, по който кожата ѝ от слонова кост и лилавата дантела контрастираха с тъмната завивка. Очите ѝ се спуснаха към мястото, където той стоеше на ръба на леглото, и езикът ѝ се стрелна да намокри устните ѝ.
Още дори не бяха започнали, а Дрейвън вече беше готов да изхвърли плана си през прозореца и сам да я опустоши. Вместо това той вдиша равномерно и задържа ръцете си настрана.
– Затвори очи. Ще ти е по-лесно, ако забравиш, че някой е в стаята.
– Добре.
– За какво мислиш обикновено, когато правиш това?
– Всъщност нямам фантазия, която да използвам. Предполагам, че е секси мъж, но дори и тогава нямам много какво да си представя. Трябваше да се омъжа за Огъст, а сега той забремени най-добрата ми приятелка, така че това не е точно опция.
– Майната му – изръмжа той. – Не можеш ли да не споменаваш братовчед ми като твоя фантазия?
– Досадно.
– Нямаш представа. Представи си каквото и да е или който и да е, от което имаш нужда, само не ми казвай. – Той направи пауза, изчаквайки я да затвори очи, и когато тя го направи, продължи: – Сега искам да поставиш върховете на пръстите си и да ги прекараш по тялото си. Само леко.
Той се пребори със стона, когато тя несигурно вдигна ръка и я прокара по тялото си. След това повтори това и от другата страна. Искаше му се да ги отблъсне и да го направи сам, но това нямаше да помогне на нито един от двамата.
– Да, точно така. Нагоре и надолу. Усещай как върховете на пръстите ти се носят по кожата ти. Ласкае те. Дразнят те.
– Това гъделичка – думите ѝ бяха задъхан шепот. – Сигурен ли си, че го правя правилно?
– Да. – Гласът му беше дрезгав, гъст от нужда. – Сега прокарай пръстите на ръцете си към стомаха. Все още използвайки върховете на пръстите си, леко прокарай кръгове по себе си. Около пъпа си, по плоскостта на коремната си преса.
Зърната ѝ се издигнаха още повече срещу дантелата на сутиена ѝ и той не пропусна да забележи как тя се сви, докато пръстите ѝ се спускаха по тялото ѝ.
– Как се чувстваш?
– Сякаш има други места, които предпочитам да докосвам.
– Търпение – промълви той – имаме цяла нощ.
От устните ѝ се отрони тихо хленчене, но тя не протестира повече.
– Сега си проправи път надолу към горната част на красивите си дантелени бикини. Проследи линията с ноктите си.
Флора затаи дъх и стисна бедрата си заедно.
– Моля те, Дрейвън.
– Още не, малка Флора – мъркаше той и обичаше как Флора се разтреперваше. – Сега загреби с ръце до гърдите си, дразни зърната си, докато прокарваш ноктите си по тях.
От устните ѝ се изтръгна тихо хлипане, докато правеше каквото ѝ беше казано.
Юмруците на Дрейвън се свиха и отпуснаха отстрани. Тялото му беше натежало, но той се постара да запази гласа си равен.
– Харесва ли ти как се чувстваш?
– Да. Моля, мога ли да ги докосвам повече?
– Почти. Докосни гърдите си. Почувствай тежестта им в ръцете си.
Флора направи каквото поиска, но той не пропусна да забележи начина, по който тя притискаше зърната си, докато изпълняваше молбата.
Той го остави да се изплъзне. Засега.
– Кажи ми какво чувстваш.
– Цялото ми тяло сякаш се носи като облак и всяко докосване е електрически ток, който преминава през него, зареждайки се под кожата ми. Зърната ми се усещат така, сякаш ако не им обърна вниманието, което изискват, може да умра, а за пулсирането в клитора ми няма да говоря. – Думите на Флора бяха остри, съблечена и оголена, точно както беше в леглото му.
– Добро момиче – похвали я той. – Сега разкопчай закопчалката на сутиена си и го махни.
Извивайки гръб по начин, който постави на изпитание самоконтрола му, Флора посегна под себе си и разкопча дантелената материя. Издърпа я, освобождавайки гърдите си, и я хвърли на пода. Очите му се спряха на прашнорозовите върхове, набъбнали от нужда и молещи го да ги прокара между зъбите си и да ги опита с език.
Флора вдигна ръце, за да притисне още веднъж гърдите си, но когато Дрейвън изръмжа, тя спря движението си.
– Първо оближи пръстите си – поиска той и направи крачка напред, така че краката му се удариха в стъпалото на леглото.
– Какво? Защо?
– Направи, каквото ти казвам, и пъхни този хубав малък показалец в устата си.
Флора се поколеба само за миг, преди да направи точно това, което той каза.
– Така е, намокри го хубаво. Сега палецът ти. – Дъхът му беше накъсан, задъхваше се като новородено кученце, но все пак успя да запази част от самообладанието си. – Сега ги прокарай по гърдите си, обиколи ареолата, но не докосвай зърното.
– Моля те – промълви тя, тялото ѝ се извиваше на леглото, преследвайки натиска на пръстите, докато изпълняваше заповедта му.
– Проследи зърната си с пръсти, почувствай хладния въздух, когато се свърже с влажната ти кожа.
Тя изстена шумно и Дрейвън пое няколко дълбоки вдишвания.
– Казват, че някои момичета могат да получат оргазъм само от стимулация на зърната. Какво ще кажеш да разберем дали ти си едно от тези момичета, Флора?
Тя засмука долната си устна между зъбите и изпусна тихо „Ммхммм“.
– А сега ги щипни.
Флора взе малките пъпчици между показалеца и палеца си и ги стисна силно. Тя изкрещя и подръпна колене нагоре, притискайки бедрата си едно към друго.
– О… аз… майната му. – Тя завъртя зърната си между пръстите си, задълбочавайки притискането. – Сякаш има линия между зърната и клитора ми. Аз… Направо…- Тя продължи да се задъхва, този път ги дърпаше, изследвайки начина, по който всяко докосване я караше да се чувства.
– Добре ли се чувстваш, малка Флора?
– Не е нужно да ме оставяш да изследвам сама. – Отговори тя със стон.
– Тази вечер не е за мен.
– Не ме ли искаш?
Дрейвън се наведе напред и хвана завивката, свивайки я в здрав юмрук, за да не се качи на леглото и да ѝ покаже колко много я иска.
– Флора, погледни ме.
Очите ѝ се отвориха и срещнаха неговите. Той пусна завивката и прокара ръка по болезнено еректиралия си член, а погледът ѝ следеше всяко движение.
– Изглежда ли така, сякаш не те искам?
– Това е естествена реакция към гола жена – издекламира тя и ръцете ѝ паднаха отстрани.
– Не, това е естествена реакция към теб. – Дрейвън се спря на гърдите ѝ и изстена. – Ти си жената, която ми направи това.
– Тогава защо не се присъединиш към мен? – Тя потупа леглото откъм страната си. – Мога да се погрижа за това. Можем да се погрижим един за друг.
Той се въздържа да не каже „да“. Не само че Флора не беше такава, каквато си я представяше, но и беше абсолютно шибано съвършена, разстлана пред него, а той беше само един мъж. Той не я успокояваше, когато казваше, че я иска. Нямаше значение, че тя го беше издала или че Калъм я беше изпратил, за да го манипулира по своя шибан начин. Ако беше само за тази нощ, той с удоволствие щеше да приеме каквото можеше да получи и да даде на члена си това, което изискваше.
Но не ставаше дума за него. Тази вечер ставаше дума за Флора, а той се бе ангажирал да я убеди, че това е част от човечеството, която трябва да цени.
– Тази вечер е, за да те науча на радостта от собственото ти тяло. Аз няма да съм винаги наблизо и ако те науча само как да се чувстваш добре с мъж, тогава ще ти направя адски лоша услуга. Знаеш ли колко невероятно изглеждаш, дразнейки се, дърпайки тези красиви розови зърна между пръстите си?
Флора поклати глава.
– Бих искал да можеш да се виждаш така, както аз те виждам. Повярвай ми, отброявам секундите до момента, в който ще мога да се плъзна в тази твоя вагина. Но тази вечер ти ще владееш удоволствието си, а аз ще се наслаждавам на всяка минута, докато те наблюдавам. – Той се облегна назад, спускайки се от леглото, а очите му все още бяха вперени в нейните. – Сега легни назад и разтвори краката си. Мисля, че е време да ти дадем оргазма, който така ти липсваше.
– Ще го направя. Но искам и ти да се докосваш.
Това бяха последните думи, които очакваше да излязат от устата ѝ, но всъщност не трябваше да се изненадва. Тя се грижеше повече за хората около себе си, отколкото за себе си. Това беше черта, която той познаваше добре.
– Това не е…
– Дрейвън, не виждаш ли, че твоята възбуда засилва моята? Искам да те видя. Искам да видя как изглеждаш, когато се галиш. Това е моята фантазия.
– Не съм сигурен, че бих могъл да ти откажа, дори и да искам. – Той посегна надолу и разкопча копчето на дънките си, като освободи ерекцията си.
Очите на Флора попаднаха на члена му и се разшириха. От нея се изтръгна тих стон, а ръцете ѝ се върнаха към гърдите ѝ и тя притисна зърната си.
По дяволите, тя щеше да го убие. Жена никога не е била толкова запленена от члена му и ако това не го накара да стане невъзможно твърд, мамка му.
– Ако продължаваш да го гледаш така, няма да мога да се контролирам. – На устните му се появи усмивка и той не можа да се сдържи да не прокара поглед по голата ѝ плът. Той хвана дължината с пръстите си и я натисна с един-единствен удар, а от устните му се чу съскане. Затвори очи и си представи малките ѝ ръце, обвити около члена му, вместо неговите собствени.
Майната му.
Това беше ужасна идея. Искаше само да ѝ помогне, но Флора го вкарваше твърде дълбоко с лекота, която би трябвало да го плаши. Не би трябвало да му пука или да иска да изследва всяка фантазия, която тя сътворяваше в този свой неустоим ум.
Но гледайки я оголена пред себе си, той искаше да направи само това.
Назад към част 6 Напред към част 8
