ЕМЕРИ
Стаята се изпълни със свежа елегантност, която не би трябвало да е възможна, когато светът около тях бавно се разпадаше. От задушна бална зала за вампири тя се бе превърнала в приказна мечта. Някогашният затворен замък беше реставриран след лова и преобразен с покривни прозорци, които позволяваха на вечерния залез да обагри стените в оранжево и розово, като същевременно предпазваше превърнатите вампири вътре от слънчевите лъчи. Стените бяха драпирани с елегантен лилав плат, нанизан върху зелени стени от лозя с красиви бели цветове, които призоваваха елементарната ѝ магия.
Макар че това до голяма степен беше ненужен спектакъл, Емери не можеше да отрече, че сърцата на всички сякаш бяха по-леки. По лицата на хората ѝ се появяваха усмивки, докато обикновено те се мръщеха дълбоко и притеснено. Дори благородниците сякаш се бяха забравили в полза на събирането. Те все още се държаха на разстояние от вещиците, но тя забеляза, че през краткото време, през което присъстваха, пробляснаха няколко трептящи усмивки. Заминаването им не остана незабелязано, но за пореден път никой не се интересуваше от това. Нощта беше посветена на тяхното бъдеще, а Лина беше светлото петно на тяхното кралство, размразяваше сърцата и сближаваше смъртните врагове. Дори и да спеше през цялото време.
Не че Емери се оплакваше. Беше се изпомпала по молба на Космина и се беше погрижила да има достатъчно кръв на Огъст, за да им стигне за цяла година, ако се наложи, така че да може да се наслади на нощта с половинката си.
За пръв път след завръщането на Дориан те прекарваха известно време заедно. Всеки ден бяха в мислите си, но някак си все още имаха чувството, че са преминаващи кораби, на които е съдено никога да не дойдат на едно пристанище.
Огъст проследи пръстите си по оголения ѝ гръбнак, преди да я обгърне с ръка и да я придърпа към себе си. В корема ѝ се надигна топлина, а в гърдите ѝ избухна раздразнение.
Не ме дразни, Огъстин.
Той допря устни до рамото ѝ и я завъртя така, че да я притисне към гърдите си. Дългите му пръсти се преплетоха с нейните и той я залюля на фона на класическата мелодия, която отекваше в балната зала. Трябва да знаеш, че не се дразня, малка вещице. Обещавам.
Докато неизбежно не го извикаха.
Емери почти каза същото, но вместо това наклони глава назад и му се усмихна, като се насили да се наслади на момента. Светът се наклони, когато Огъст я завъртя, и се стабилизира отново едва когато тя се притисна към него.
– Мечтал съм да те почувствам срещу себе си.
– Тогава защо не си направил нещо по въпроса? – попита тя.
Огъст се намръщи.
Ебаси, тя съсипваше този перфектен момент. Танцуваха, по-близки, отколкото бяха били от векове, а тя искаше само да отприщи гнева и мрака, които се трупаха бавно, откакто Дориан се върна при него. Всяка жена би била въодушевена да бъде на ръката му, особено облечена в кралското му облекло. Може и да не беше коронясан, но Огъст вече въплъщаваше титлата. Короната беше само формалност.
– Съжалявам, – прошепна тя – просто… не биваше да си изкарвам проблемите върху теб.
– Именно за това съм тук, Емери. – прошепна той срещу косата ѝ, преди да я отвърне от себе си и да я придърпа обратно към себе си – Ти и аз. Никога не ни е било лесно, но не можем да започнем отново да се затваряме един в друг.
Емери въздъхна и отпусна глава на гърдите му, а равномерният ритъм на сърцето му я заземи.
– Чувствам се така, сякаш ме дърпат в милиони посоки и никоя от тях не е правилна. Имам нужда…
– Ваше Величество. – прекъсна я един страж, отвличайки вниманието на Огъст от нея – Има проблем в лагерите, имаме…
Огъст вдигна ръка, за да попречи на стражата да продължи – Генералите Бракстън и Дориан са на служба тази вечер. Предлагам ви да ги намерите.
– Добре. – часовоят го погледна със същото объркване като Емери. Огъст никога не беше казвал „не“. Не позволяваше на другите да се намесят там, където той можеше да участва. Това беше тема на твърде много спорове между тях. Той не искаше да бъде неговия баща, искаше да участва и да присъства и тя адски му се възхищаваше за това. Това беше една от многото причини да го обича.
Но тя обичаше и тази негова страна. Онази страна, която беше пропита с егоистичен мрак и поставяше нея на първо място.
Очите на Огъст проследиха изненаданото ѝ изражение и той се усмихна злобно в нейна посока.
– Искаш ли да се махнем оттук?
Емери извъртя очи.
– Не можем да напуснем тържеството на дъщеря ни.
– Тя е заспала, не мисля, че ще ѝ липсваме. Вече съм натоварил майка ми и Флора да се погрижат да я нахранят и да се погрижат за нея до сутринта. – той се наведе и ръката му се плъзна по гърба ѝ, докато не захлупи дупето ѝ. Пощипа заобленото ѝ дупе. – Знаеш какво се случва с малките вещици, които въртят очи.
По гръбнака ѝ премина тръпка, а зърната ѝ се забиха в гърдите му.
– До сутринта сме сами?
– Бих ти казал повече, но това би развалило изненадата. Дъхът му гъделичкаше ухото ѝ, а плътният му глас предизвикваше топлина в корема ѝ.
Тя мразеше изненадите, но когато той говореше с тон, от който лъхаше на секс и обещания, можеше да се съгласи да остане в неведение. Емери го погледна и се усмихна.
– Тогава покажи пътя.
Той взе ръката ѝ и я поведе през тълпата от оскъдно облечени вещици и заинтригувани вампири. Вероятно все пак беше по-добре да си тръгнат сега, като се има предвид, че тя не вярваше вещиците да запазят панталоните си още дълго. Надяваше се само да се вслушат в молбата ѝ и да ограничат оргията до лагера им в гората.
Емери забеляза Малкълм и Лили в покрайнините на тълпата да разговарят с група вещици. Малкълм вдигна ръка и размърда пръсти за довиждане, а на лицето му се появи многозначителна усмивка. Това никога не беше добър знак. Ако Малкълм участваше в това, тя можеше буквално да влезе във всичко.
– Къде точно отиваме?
– Отново се опитваш да ми развалиш изненадите. – тя можеше да чуе как забавлението капе от думите му.
– Мразя изненадите.
– Знам.
Той я поведе през празните зали на замъка към крилото покрай задната стена, което беше разрушено по време на лова.
– Затвори очи. – гласът на Огъст от съблазнителен се превърна в откровено възбуден. Той почти отскочи пред нея.
Емери се поколеба и потърси в леденосините му очи някаква индикация за това, в което се впуска, но той не издаде нищо. След като затвори очи, тя се смая. Обгърна с ръце врата на Огъст и притисна нос в гърдите му. Свежият му боров аромат я обгърна и тя се отпусна в него. Никога не би му признала, но това беше любимият ѝ начин да пътува.
Разстоянието беше твърде кратко за нейното желание и тя изпусна малка въздишка, когато той я пусна.
– Не гледай още.
Той се отдалечи от нея и тя чу щракване на метал, последвано от тишина.
– Добре, направи две крачки право напред и след това отвори очи.
Емери изпълни инструкциите му и когато отвори очи, челюстта ѝ падна.
Направи още две крачки в стаята, а очите ѝ се стрелкаха във всички посоки в опит да уловят всеки детайл. Апартаментът беше всичко, което някога си беше представяла за себе си и за своя партньор. От него струеше модерна елегантност и нотка на царственост.
Беше тъмен, но и просторен, а последното вечерно слънце хвърляше сенки от отворените стъклени врати от пода до тавана, които водеха към обширен балкон.
Всички стени в апартамента, с изключение на една, бяха в меко бяло, което контрастираше с тъмното дърво на рафтовете за книги и дълбоките изумрудени дивани, които образуваха идеалния малък кът за четене. Изключение правеше стената зад леглото, която имаше сложна шарка от рибена кост и беше боядисана в много тъмносиньо, което ѝ напомняше за очите на Огъстин.
От сводестия таван висеше красив месингов полилей във формата на клон, а между меките светлини бяха разпръснати като листа кристали във формата на сълзи. Под него имаше масивно легло с тъмни сатенени чаршафи и бели възглавници, които контрастираха с великолепната тъмносива кожена табла. Първата ѝ мисъл беше, че това е умно, като се има предвид количеството кръв, което беше споделено между нея и Огъст в леглото.
В средата на леглото седеше малък плюшен дракон. Емери изпусна малък дъх.
– Това Копър ли е?
Тя се втурна през стаята и притисна малката играчка до гърдите си. Обикновеното драконче беше източник на утеха за нея през целия ѝ живот. Той ѝ беше приятел, когато нямаше такъв, и ѝ правеше компания в самотните нощи, когато Ада я изпращаше да си легне без вечеря. Не го беше виждала отпреди тържеството. Преди всичко да се обърка.
– Намерих го, след като заминахте за Ню Орлиънс. – Огъст застана зад нея и я обгърна с ръце. Главата му се отпусна, устните му намериха любимото му място на шията ѝ. Той я обсипа с десетина целувки.
– Признавам, че по онова време той беше единственото нещо в теб, което харесвах, но когато се влюбих отново в теб, той се превърна в моя утеха, докато ти беше в Шотландия, а аз бях заклещен тук с баща ми. Прецених, че е време да го върна и да му дам нов дом.
Емери се обърна с лице към Огъст, със сълзи в очите.
– Този апартамент… той е мой?
– Наш. Исках да имаме нещо, някъде в замъка, което да принадлежи само на теб и на мен. Свещено пространство за нашето семейство. Има също така дневна и детска стая в съседство, за да можем да държим бебетата си наблизо, докато са малки, луксозна баня с гардероби и студио, в което да създаваме музика заедно.
– Заедно? – Емери изтръгна думите от шока си. Той беше направил това за нея.
– Майка ми разказваше колко много обичаш да свириш, а музиката беше основна част от живота ми преди всичко това. – той направи жест към тънката корона, която обикаляше главата му – След като музикалната стая беше разрушена, исках да имаме място, където да се освободим от някои от тревогите на дните си. Извън спалнята, разбира се. Защото имам намерение да те вържа за таблата и да изкарам всяко напрежение върху сладкото ти дупе.
Емери се усмихна и поклати глава, а сълзите ѝ се стичаха свободно.
– Кога имаше време да направиш всичко това?
– Всеки свободен момент, в който не бях с теб или Лина, прекарвах тук, за да наблюдавам строежа. Надявах се, че ще успея да го направя преди пристигането на Лина, но тъй като тя дойде няколко седмици по-рано, не успях да го направя. – Огъст обгърна бузите ѝ с ръце, а очите му търсеха нейните – Харесва ли ти?
– Харесва ли ми? – Емери се задави от смях и се изправи на пръсти, за да натисне целувка върху устните му – Огъст, перфектно е. То е всичко, което можех да поискам, и дори повече. Но, ако трябва да съм честна, бих приела и дървена колиба в гората, ако това означаваше, че ще мога да прекарвам повече време с теб.
Огъст се усмихна и това беше онзи вид усмивка, която караше трапчинките му да изпъкват под наболата брада. Усмивка, която я накара да се влюби в него. Тя би направила всичко, за да запази тази усмивка на лицето му.
– Определено прескочихме тази стъпка, нали? Би трябвало да живеем в брачно блаженство, като аз не ти позволявам да излизаш от тази стая, освен за да се грижиш за дъщеря ни. Дори и тогава егоистичният мъж в мен би накарал медицинска сестра да се грижи за нея, така че да мога да те държа в зависимост от прищевките си дни наред, като не оставям интимността ти и миг без обилно внимание.
Емери вдиша рязко, сърцето ѝ биеше лудо в гърдите и тя стисна бедрата си. Тя искаше това. Всяка частица от това. Не че би заменила живота им за друг, но имаше част от нея, която отчаяно искаше да се свърже с половинката си.
– Както се оказва обаче, войната не чака никого и за съжаление аз избягвах задълженията си към моята половинка. – Огъст прибра кичур розова коса зад ухото ѝ и прокара ръка по шията ѝ, покрай рамото – Бих искал да те компенсирам.
Емери отметна глава назад и го погледна. Тъмнината оживя в гърдите ѝ, много навътре в начина, по който се развиваха нещата, и я подтикна да продължи напред. Тя протегна ръка и прокара длани по широките му гърди, смъквайки сакото му от раменете.
– И как предлагаш да го направиш?
– Първо, ще те съблека и няма да бързам да дегустирам всеки сантиметър от нежната ти кожа, докато не се превърнеш в снопче нерви, очакващи следващия ми ход. – Огъст направи крачка напред, като я принуди да се върне назад, така че коленете ѝ да се ударят в леглото – Тогава, и само тогава, ще се промъкна между краката ти и ще ти дам първия от многото оргазми. – той сведе глава, засмука долната ѝ устна между кътниците си и се отдръпна, като остърга устната ѝ – Струва ми се, че си спомням за доста извръщания на очи, които са останали ненаказани, но тъй като се чувствам доста благосклонен, мисля да ти дам възможност да избираш. Дали предпочиташ да запазиш духа на нощта и да получаваш оргазъм за всяко въртене на око от единствения мъж, когото трябва да боготвориш, или предпочиташ да получаваш по едно напляскване от ръката ми за всяко?
Емери стисна бедрата си заедно. Никога досега не беше била толкова объркана и възбудена едновременно. Въпросът беше уловка. Трябваше да бъде. Най-простият отговор би бил да приеме оргазмите, но при Огъстин никога нищо не е просто.
– Доколко ще броим? – прошепна тя.
– Девет.
Свята работа. Девет оргазма. С Огъст беше имала най-много три или четири във всеки един момент. Девет изглеждаше невъзможно. Но ако лукавата усмивка, разтеглена по лицето му, ѝ говореше нещо, Огъст щеше да ѝ достави всеки един от тях само с най-чиста радост в сърцето си.
– Пляскане.
– Такъв срам. – измърмори той, но начинът, по който очите му потъмняха, я накара да се запита дали е избрала правилно – Мислех си, че със сигурност ще избереш удоволствието.
Гласът ѝ трепереше в такт с пеперудите в корема ѝ.
– Дали няма да е така?
– Какво?
– Удоволствие?
Огъст направи крачка назад, обхождайки я с поглед от главата до петите, докато тя почти можеше да прочете всяка изпълнена с похот мисъл зад очите му.
– Има толкова тънка граница между удоволствието и болката.
Емери си пое дъх. Думите му се плъзнаха по гръбнака ѝ и се излъчиха като мълния през нея, намирайки почва в клитора ѝ. Тя се премести под погледа му, желаейки и двете страни на монетата, която той предлагаше.
– Да, моля. – издиша тя.
– Тогава единственият въпрос, който имам към теб, е… спалня или студио?
Назад към част 10 Напред към част 12
