ЕМЕРИ
Ако тя смяташе, че спалнята е прекрасна, студиото беше спиращо дъха.
Сводният таван и по-голямата част от стените на помещението с кула се отличаваха с големи изместени акустични панели. Отгоре имаше правоъгълни прозорци, които филтрираха и последното късче дневна светлина и караха пространството да се усеща по-голямо, отколкото беше.
По дължината на далечната стена се простираха лози, които стигаха до тавана. Бяха красиви, осеяни с малки жълти цветчета с черни центрове. Емери протегна ръка и ги погали с магията си. Фактът, че Огъст смяташе да добави елементи, които щяха да ѝ донесат утеха, стопли сърцето ѝ.
Но това, което почти я постави на колене, се намираше в средата на стаята. Елегантен и черен, с месингови акценти, роял Steinway беше централната точка на студиото. Когато научи, че нападението над замъка е унищожило музикалната зала, имаше сълзи. Съкрушеното сърце дори не описваше как се е почувствала. Стаята пазеше толкова много спомени – как е учила Теа, как се е губила в музиката, как е намирала убежище, когато изпитанията на Съревнованието са ставали прекалено тежки – че не можеше да си представи, че вече я няма. Още повече тъгуваше за факта, че никога няма да може да си спомня там с дъщеря си.
Сега имаше място, където да го направи.
Огъст застана зад нея, гърдите му се долепиха до гърба ѝ, а пръстите му дразнеха бедрата ѝ.
– Харесва ли ти?
– Харесва ми.
Той целуна врата ѝ и прокара език по кожата ѝ.
– Обичам те.
Емери отметна глава настрани, за да даде на Огъст повече пространство за изследване. Тя захлипа, когато той постави кътниците си върху шията ѝ и я захапа. Той прокара върховете на пръстите си по плътта на ръката ѝ, като бавната струйка имитираше отровата му, докато си проправяше път през вените ѝ.
Топлина заля сърцевината ѝ и ако вече не беше възбудена, щеше да заложи пари, че Огъст просто е използвал отровата си, за да засили удоволствието ѝ и да я накара да забрави всичко друго освен него.
Беше успял.
Тя стисна бедрата си и отмести дупето си назад, търсейки всякакво триене, което да успокои болката между краката ѝ.
Огъст отдръпна бедрата си и заздрави раните на врата ѝ.
– Е-е-е, малка вещице. Наказание преди удоволствието.
Емери издаде тихо хленчене и призова магията си към дланта си, преди да изпрати малък удар в неговата посока.
Огъст изръмжа, когато влезе в контакт и Емери усети как тътенът от гърдите му се излъчва през нея и се приземява право върху клитора ѝ. Тя изви гръб, а нуждата от освобождаване нарастваше с всяка минута, в която той не я докосваше.
– Това е десет.
Той преплете пръстите си в нейните и излезе зад гърба ѝ, насочвайки я към задната част на пианото.
Устните му се усмихнаха злорадо.
– Ще бъдеш ли кукла и ще ми протегнеш няколко лози от стената?
Емери сбърчи вежди, изненадана от молбата му, но ако това щеше да го накара да я докосне, тя би направила почти всичко. За няколко секунди от растението, което се катереше по стената, бяха израснали четири силни лиани и тя ги насочи с воля към Огъст.
– Съвършенство. – той постави нежна целувка на устните ѝ, преди да вземе една от лианите и да я подаде под пианото. Тя се наведе към устните му и се опита да ги засмуче между зъбите си, за да го задържи там. Огъст се ухили и притисна ръката си в центъра на раменете ѝ, а пръстите му нажежиха кожата ѝ от желание. Той нежно притисна гърдите ѝ към заоблената задница на пианото. – Остани там.
Емери се вслуша в стъпките му, докато заобикаляше отстрани и издърпваше малка кръгла осморка изпод пианото. Прокара през него създадената от нея лиана, преди нежно да я увие около китката ѝ. След това повтори същия процес от другата страна, докато ръцете ѝ не бяха широко разтворени върху капака на пианото.
– Знаеш ли колко невероятно изглеждаш в тази рокля, разпъната върху този великолепен инструмент, а между краката ти капе опияняващата ти възбуда?
Беше избрала тази рокля специално с мисли за него. Тънките презрамки оставяха гърлото и раменете ѝ открити, а дълбоко изрязаният гръб ѝ позволяваше да усеща пръстите му, разперени в основата на гръбначния ѝ стълб, докато я водеше по дансинга. Горещина изпълни бузите ѝ. Никога не се беше чувствала по-обожавана от погледа му, но когато го чуваше, това я караше да прави неща, които бяха направо греховни.
Той прокара ръка по гръбнака ѝ и по извивката на дупето ѝ.
– Жалко, че ще разваля това.
Тя не беше сигурна дали той имаше предвид роклята или дупето ѝ, но се оказа, че иска да моли за второто. А може би и за двете.
– Да, моля.
Разкъсването на тъканта се отрази от стените и Емери изохка. Тази рокля наистина ѝ харесваше.
– Ще ти купя нова.
Огъст завлече плата напред около нея, оставяйки я да стои само по изящните дантелени прашки, които беше избрала, защото не оставяха линии от бикини. Не че сега те щяха да се задържат дълго. Половинката ѝ имаше склонност да краде бикините ѝ.
Или ги унищожаваше.
Разбира се, секунди по-късно тя стоеше гола, завързана за пианото със собствените си лиани, и почти молеше за убождането на ръката му.
Огъст прокара пръсти по заобленото ѝ дупе, затопляйки кожата ѝ, потопи ги между бузите ѝ и подразни вече мократа ѝ цепка точно толкова, колкото да я накара да потрепери, но не достатъчно, за да облекчи възбудата ѝ.
– Десет удара. – каза той грубо, а тя можеше да се закълне, че в гласа му се долавя леко треперене – По пет на всяка буза.
Емери сви ръце около лианите, които я държаха, и изви глава, за да се вгледа в отсрещната стена. Никога не я беше наплясквал по този начин. Неведнъж я беше пляскал по дупето, когато я чукаше отзад, но това беше нещо повече. Това беше тъмно. Беше наказание и все пак, въпреки че беше адски нервна, това беше нещо, за което не се съмняваше, че ще пожелае.
– Отпусни се и дишай, малка вещице, няма да ти хареса това. Мечтаех си да те накажа по този начин, но присъствието на нашата сладка дъщеря в утробата ти ме спря да си изкарам освобождението върху прелестното ти дупе. Няма да е приятно, но обещавам, че всичко е за теб.
За нея? Как, по дяволите, удрянето на дупето ѝ щеше да е за нея?
Тя едва издишаше дъха, който беше задържала, когато Огъст отпусна ръката си и нанесе четири бързи удара, редувайки бузите, с по-голяма сила, отколкото беше очаквала.
Всеки шамар отекна в стаята и въпреки че от бузите на дупето ѝ бликна топлина, тя не беше изцяло от болката. Тя засмука устната си между долните си зъби и захапа, потискайки стона, който заседна в гърлото ѝ. Връзката между тях вибрираше и тя се оказа неспособна да се успокои, когато той спря и прокара ръка по чувствителната ѝ плът.
Болката, смесена с нежния начин, по който я успокояваше, накара главата ѝ да се завърти. Емери се опита да се отдръпне в дланта му, но Огъст постави ръка на гръбнака ѝ, за да я спре. В гърдите ѝ се надигна леко хленчене, но тя го преглътна.
– Помниш ли какво казах за тази стая, че е звукоизолирана?
Тя кимна с глава, без да може да формулира думи.
– Не се сдържай. Искам да чуя как ще понесеш наказанието ми. Искам да усетя освобождаването в душата ти. Всеки стон. Всеки писък. То е мое, за да намеря удоволствие в него. Ако не ми дадеш всичко от себе си, ще започнем отначало и ще можеш да броиш всеки удар.
Тя отново кимна. Думите му я объркаха. Това за нея ли беше или за него?
Още три удара в бърза последователност, всеки по-силен от предишния. Емери извика, а ръцете ѝ се затегнаха за лианите. Не можеше да се спре да се повдигне на пръсти и да превие гръб. Кожата ѝ носеше блясък от пот, а сърцевината ѝ беше свита толкова дяволски здраво, че знаеше, че в момента, в който той докосне капещата ѝ сърцевина, всичко ще свърши. Но той не я докосна, с изключение на тихия си дъх, докато целуваше зачервения ѝ задник.
Емери изпусна хлипане. Трябваше да се почувства унизена, но не го направи. Тялото ѝ се тресеше от нужда, а умът ѝ заплашваше да се отдалечи. Не знаеше дали е от отровата, или от лозите, но това, че беше на милостта на Огъст, уязвима и неспособна да помръдне, пречупи нещо в съзнанието ѝ. С всеки удар тя се оставяше да падне по-дълбоко в партньора си. Това, което започна като наказание, за да я възпре, вече нямаше тази тежест. Вместо това то предизвика нещо по-дълбоко. Свобода, за която не знаеше, че ѝ е нужна.
Но Огъстин знаеше. Тази връзка между удоволствието и болката подхранваше най-тъмните и извратени части на душата ѝ, точно както правеше и с него. Макар да беше силна и независима, този прост акт на подчинение действаше като освобождаване на всички натрупани разочарования, които я измъчваха ден след ден, и нейният партньор беше единственият, който можеше да ги извади от нея.
– Богове, ти си съвършена. – прошепна Огъст, като отново прокара ръка по нагорещената ѝ кожа – Още три, кралице моя. Справяш се толкова добре, като приемаш всичко, което мога да ти дам. Може би този път няма да забравиш да държиш очите си така, че да не се извръщат назад в главата ти.
И двамата знаеха, че това няма нищо общо с въртенето на очите, но ако така получаваше това всеобхватно освобождаване, тази дълбока връзка с него, тогава щеше да се държи много повече.
Последните три удара бяха най-тежки от всички и Емери отметна глава назад, а името на половинката ѝ се изтръгна от устните ѝ едновременно като молба и молитва, макар да не знаеше дали се надява той да спре или да продължи. Съзнанието ѝ се откъсна от тялото ѝ и всяка мисъл отвъд този момент се замъгли.
Съществуваше само той. Само те.
След последния удар Емери падна отпусната върху пианото, задъхана.
Огъст приседна зад нея и разтри пламналия ѝ задник. Краката ѝ трепереха при всеки от любовните му удари. Тя разшири стойката си, когато ръцете му приближиха болезнената ѝ сърцевина, и едва доловимо премести бедрата си в неговата посока.
– Как си, Емери?
– Имам нужда да свърша.
– Скоро. – тя чу усмивката в гласа му.
Емери издаде лек стон и лениво премести бедрата си.
– Сега, моля те.
Огъст се наведе напред и захапа плътта, която току-що беше нагрял, като кътниците му добавиха достатъчно натиск, за да ужилят, но да не разкъсат кожата.
Емери изкрещя и изви китката си, доколкото можеше, като изпрати в негова посока изсмукващ удар на магия. Предвид факта, че чу само гърления му смях, но не и болка, тя знаеше, че е пропуснала. В момента не можеше да уцели и широката страна на плевнята, дори и да се опитваше.
Огъст се изправи и проследи целувките по гръбнака ѝ, докато стигна до мидата на ухото ѝ.
– Ще развържа ръцете ти и ще те сложа точно там, където искам. Ако се държиш добре, ще ти дам толкова оргазми, колкото искаш, докато не ме помолиш да спра.
– А ако не се държа добре? – подиграваше се тя, като искаше още от неговите наказания.
Огъст сбърчи вежди.
– Със сигурност ще е срамно, ако трябва да се занимавам с каквито и да е глупости, които моите съветници са измислили.
– Няма да го направиш. – изсумтя тя, но палавият поглед в почти среднощните му очи ѝ подсказа, че той непременно ще го направи. Щеше да я отведе до ръба и да се отдалечи, после да я притисне в ъгъла, когато най-малко очакваше, и да извлече оргазма, който вече се намираше на една ръка разстояние.
– Разбираш ли ме?
– Да, господине. – почетното обръщение се изтърколи от езика ѝ, примесено с нахалство, но тя не пропусна да забележи как очите на Огъст се разшириха и той размести панталоните си под пианото.
– Добро момиче.
Огъст я развърза и я вдигна на пианото, така че ръбът на капака да се впие в чувствителната плът на дупето ѝ, а краката ѝ да се опрат на ръба върху клавишите. Той вдигна едната си ръка, преметна я през корема ѝ и я привърза с лозата от противоположната страна на пианото, преди да повтори същото за противоположната ръка. Когато приключи, Огъст се възхити на работата си с блясък в очите. Той се наведе и обхвана гърдите ѝ, които сега бяха изпънати нагоре и се показваха пред него.
– Обожавам това, което бременността е направила с тях. – промърмори си той.
Преди Емери да успее да отговори с хаплива забележка, разгорещеният му син поглед прикова вниманието ѝ, държейки я в плен с чиста любов и отчаяние. Тя се изви срещу връзките му, искаше да я докосва още, но той я пусна и се премести между краката ѝ. С бърза прецизност завърза всеки от краката ѝ за кукичките в ключовите блокове в противоположните краища на пианото, оставяйки я широко разтворена за него.
Ако допреди малко си мислеше, че погледът му е разгорещен, сега беше направо изпепеляващ, когато той го прокара по откритата ѝ плът.
– Ти си толкова шибано красива, Емери. – изсъска той, като прокара пръсти по вътрешната страна на бедрата ѝ – Имаш ли представа какво ми причинява това, че те виждам така?
– Не. – гласът ѝ едва ли беше повече от дрезгав шепот – Кажи ми.
Тя искаше думите му точно толкова, колкото и докосването му. Щеше да ги запомни. Да ги издълбае в общата им душа. Но по типично Огъстовски, той не можеше да ѝ даде това, което искаше. Трябваше да ѝ даде повече.
– Ще ти покажа.
Назад към част 11 Напред към част 13
