ЕМЕРИ
Може би звукът от плъзгането на пейката за пиано по старите дървени подове предизвика тръпки по гърба ѝ. Или пък фактът, че когато Огъст седна, той се наведе напред, така че устата му беше на сантиметри от сърцевината ѝ. Съществуваше и вероятността това да е фактът, че Емери все още се намираше някъде между небето и земята и отчаяно искаше да свърши, така че всяко движение беше като иглички.
– Моля те, Огъст. – умоляваше тя.
Пръстите му се разпростряха върху клавишите и дясната му ръка започна да свири. Отначало тя не разпозна мелодията, но нямаше нужда да знае мелодията, за да бъде хипнотизирана от свиренето на Огъст. Той свиреше също толкова блестящо и красиво, както преди всички онези месеци, когато го беше срещнала в бара му в Чикаго. Липсваше ѝ тази негова страна, онази, която малцина виждаха. Огъст влагаше душата си във всяка изсвирена нота. Сякаш не познаваше друг начин.
Беше потънала в музиката, когато усети устните му върху бедрото си. Емери веднага разпозна класическите ноти от интрото на „Лейла“ на Ерик Клептън. Чудеше се дали Огъст знае произхода на песента, разказ за забранената любов между Лейла и Манджун. Тя можеше да е началото на тяхната любовна история.
Огъст не бързаше, като извличаше прочувствените ноти на първия куплет. Точно преди припева устните му отново се допряха до вътрешната част на бедрото ѝ и Емери подскочи срещу белезниците си. Той я обсипваше с дразнещи целувки, докато не достигна центъра ѝ. Цялото ѝ тяло застина в очакване, докато дъхът му танцуваше върху възбудата ѝ.
След това, с уста, притисната към центъра ѝ, той ѝ изпя припева, като замени знойното име на Лейла с нейното собствено. Ръцете му се движеха лениво по клавишите, без да се изплъзнат нито веднъж в мелодията, докато езикът му танцуваше по нея в такт.
Емери стенеше, наслаждавайки се на вибрациите на пианото под нея, които добавяха още един слой усещания. Тя изви гръб, колкото можеше, и повдигна бедра, за да притисне устните му към клитора си, докато не разбра, че още едно докосване, само още едно, ще я накара да експлодира. И точно тогава Огъст се отдръпна.
– Майната му. Моля те, Огъст. Накарай ме да свърша. – проплака тя.
Докато устните му бяха над клитора ѝ, той изсвири една интермедия и смени песента с друга, която тя веднага разпозна. Зловещите нотки на Ain’t No Sunshine на Бил Уидърс отекнаха, удряйки Емери в дълбочината на гърдите ѝ. Остави на Огъст да избере две меланхолични и задушевни песни, за да изрази любовта си към нея, докато я дразнеше отвъд границите на разбирането.
„Ти си моето слънце, малка вещице.“ – Огъст се наведе достатъчно назад, за да ѝ хвърли съблазнителна усмивка, преди да зарови лицето си между краката ѝ. Изви езика си между гънките ѝ и застена в такт с музиката.
В момента, в който плъзна езика си нагоре и докосна клитора ѝ, Емери изгуби всякакъв контрол. Сякаш мълния удари през прозорците отгоре и я подпали отвътре навън. Мускулите ѝ се свиха, което накара звездите зад очите ѝ да избухнат.
Огъст се отдръпна от клитора ѝ, но продължи с дългите си вяли движения, като продължаваше да си играе, а тя се носеше по безкрайните вълни на оргазма си.
Когато най-накрая се отпусна върху пианото, задъхана и трепереща, тя отвори очи и видя, че цветовете на лозите в стаята са се удвоили. Усмивка се появи на устните на Емери. Земната магия в нея, контролирана от желанието на сърцето ѝ, намери отдушник в удоволствието ѝ.
Огъст забави пръстите си между стиховете и когато тя вдигна глава, за да го погледне надолу, той ѝ се усмихна лениво.
– Това е едно. Да продължа ли?
Устните на Емери се изкривиха в усмивка и тя го предизвика.
– Обеща ми толкова, колкото искам.
– Винаги, принцесо. – отвърна Огъст с дрезгав глас, който беше изпълнен с обещание.
Той притисна мека целувка към клитора ѝ, преди да го атакува с устни и кътници в такт със стакатото на моста на песента. Емери изкрещя през още три последователни оргазма, след които вече не можеше да се съсредоточи върху музиката или стаята около нея. Имаше само Огъст. Само нейната половинка и връзката, която ги свързваше с ума, тялото и душата.
Той не отстъпваше и тя изгуби представа колко пъти се е издигала и падала над ръба на вълните в развълнуваното море на удоволствието. В някакъв момент Огъст бе спрял да свири, а талантливите му пръсти сега оркестрираха друга мелодия срещу най-дълбоките ѝ части.
В очите на Емери се появиха сълзи и тя помоли.
– Не повече. Моля те, приключих.
Той отпусна движенията си и вдигна глава, а устните му бяха напоени с нейната възбуда.
– Още един, но за този искам да си разтегната около члена ми, да издоиш всяка последна унция от семето ми в утробата си.
– Кълна се в боговете, Огъстин, че ако отново ме забремениш…
– Не обещавам нищо, малка вещице. – Дръндьото ѝ намигна и изчезна от мястото между краката ѝ.
Движейки се твърде бързо, за да може да го проследи, той развърза коланите ѝ и се върна на пейката. Внимателно я повдигна и я свали надолу, за да се разположи върху вече открития му член. Той пламна между краката ѝ и въпреки че тя се свлече напред срещу него, за да си поеме дъх, не можа да се спре да разклати бедрата си напред и да плъзне клитора си срещу дължината му.
– Майната му, Емери. – изръмжа Огъст срещу врата ѝ – Ако продължаваш да го правиш, няма да издържа дълго.
– Тогава ти предлагам да ме чукаш.
Огъст вдигна ръце и свали блузата си, разкривайки изваяните си гърди. След това внимателно повдигна Емери, така че пенисът му да се врязва във входа ѝ.
– Използвай ме, Емери! – нареди той – Направи си удоволствието.
Нямаше представа какъв подарък ѝ прави. Вече беше докарал тялото ѝ до ръба на удоволствието, но все още имаше част от нея, която трябваше да бъде задоволена. Мракът се завихри в гърдите ѝ и тя беше сигурна, че когато я погледне, Огъст ще открие очите ѝ, издути до черно от смесица от желание и магия.
Емери закачи ръцете си около врата му и заплете пръсти в дългата му руса коса, след което се залюля върху него, а сърцевината ѝ жадно погълна члена му.
Пръстите на Огъст се вкопчиха в бедрата ѝ и той издаде звук, който беше нещо средно между ръмжене и стон. Емери притисна устата си към неговата, засмуквайки удоволствието му в себе си и изисквайки го за себе си.
Хватката ѝ за косата му се затегна и тя използва лоста, за да се върти върху вала му, като повдигаше и разтърсваше клитора си срещу него всеки път, когато се залюляваше. Тя ускори темпото си и го яхна безразсъдно.
– Ебаси, виж се, малка вещице. – Огъст се облегна назад, а погледът му падна между тях – Чукаш члена ми, сякаш е създаден за теб.
Магията на Емери се надигна в нея, тъмнината в кръвта му я призова по суров, плътски начин. Тя развърза ръцете си от косата му и с длани върху лицето му го целуна яростно, докато работеше с тялото си нагоре-надолу по дължината му, търсейки мястото, което щеше да я изпрати отвъд ръба. Когато го откри, всички последователни мисли я напуснаха.
– Ще свърша.
Погледът на Огъст се впи в нейния, а зениците му се разшириха.
– Вземи ме със себе си.
Емери се усмихна и отметна глава назад, като се блъсна още два пъти, преди тялото ѝ да експлодира около него. Светлината изпълни стаята и ѝ трябваше миг, за да осъзнае, че идва от ръцете ѝ.
Тя го чукаше, а той ѝ отвръщаше с чукане. Когато тя повдигна бедрата си, той я посрещна със собствения си тласък. Този момент щеше да остане завинаги в сърцето ѝ, този съвършен съюз, в който единственото нещо, което имаше значение, беше да запомни усещането за тяхната любов.
Обгърнат от магията ѝ, Огъст я последва, избутвайки бедрата си нагоре с безподобно твърди тласъци, докато не се разтрепери. С един последен тласък той се наведе напред и заби зъбите си в рамото ѝ, докато се изпразваше в утробата ѝ.
Едва когато забавиха темпото, за да си поемат дъх, двамата забелязаха стаята около тях. Магията ѝ висеше във въздуха почти като електрически ток, красивият ѝ златист цвят се вихреше на вълни около нишките на мастиленочерна тъмна магия. Емери наклони глава назад и затвори очи, усещайки връзката с всеки сантиметър от магията си.
Дете на светлината и мрака. Прегърни съдбата си.
Очите на Емери се разшириха.
– Това ти ли беше?
Веждите на Огъст се смръщиха:
– Това дали бях аз ли?
Гласът беше прекъснат шепот и тя не мислеше, че е в главата ѝ. Не и когато Огъст говореше в ума ѝ. Този глас беше зловещ и говореше така, сякаш предаваше предзнаменование, а не насърчение.
Тя поклати глава, без да иска да разваля момента.
– Нищо. Благодаря ти за това. – притисна целувка към устните му – За всичко.
– Удоволствието беше изцяло мое. – той посегна към лицето ѝ и проследи с палец долната ѝ устна – Обещавам да намирам повече време за нас. За това.
– И аз. – кимна Емери, но мислите ѝ все още бяха насочени към гласа, а думите му отекваха в главата ѝ.
Огъст разпери ръце около нея. Започна да свири акордите на песента, която я накара да се влюби в него преди всички тези месеци, и продължителните ѝ мисли за гласа отпаднаха.
Когато мъжът обича жена.
Тяхната песен.
Емери се сгуши в гърдите му и позволи на половинката си да ѝ изсвири серенада, докато той бавно люлееше все още твърдия си член в нея.
Това беше перфектната нощ. Надяваше се само да остане такава за повече от няколко мига.
Назад към част 12 Напред към част 14
