ЛЕИА СТОУН – Втора година ЧАСТ 18

Глава 17

Бяха ни определили и големия ограден ринг за нашата битка, докато други бяха разположени на различни заградени с ленти места навън на терена. Първите няколко битки бяха просто за намаляване на броя на участниците, за да се отстранят слабите.
Когато излязохме на главния ринг, започнаха освиркванията. Шиа ги отблъсна и те започнаха да реват от вълнение. Градът на демоните обичаше вбесените хора.
Очите ми се стрелнаха към горните ъгли на залата, към мястото, където в стрехите бяха разположени камери. Това се предаваше на живо по телевизията и въпреки че и бях казала да не го прави, знаех, че майка ми ще гледа.
– О, добре. Този пич ме хвана за задника още първия ден в училище, а онази мацка ме притисна, когато получих смъртоносната си марка. И двамата са мъртви – информира ме Шиа през зъби, посочвайки новите ни противници. Момчето беше планина от мускули и явно надхвърляше възрастовата граница от двайсет и една години. Имаше пълна брада и миришеше на звероподобен преобръщач. Мацката определено беше тъмен маг; като я гледах в стъклените ѝ черни очи, кожата ми настръхваше. Разбира се, че за първата ни битка ни бяха свързали с един от най-силните отбори. Да се опитат да ни отстранят или наранят още в самото начало, изглежда, беше техният план.
Тълпата изрева, когато портите на клетката се отвориха и двамата бойци си проправиха път.
Видях Линкълн, Клои и Люк встрани, сгушени на първия ред.
Ръката ми хвана ръката на Шиа.
– Ако стане животозастрашаващо, правиш портал обратно към академията, разбра ли? – Казах ѝ.
Тя извърна очи.
– Няма да си тръгнем оттук без мама.
Беше го казала отново. Не „майка ти“, а „мама“. Това означаваше нашата майка. Всичко в мен се развълнува от общата ни любов към тази жена.
– Обичам те, Шиа. – Опитах се да не допусна гласът ми да се разтрепери.
– Престани. – Тя ме удари леко по ръката. – Ние ще се справим.
От гърлото ми се изтръгна смях, но бързо заглъхна, когато зърнах Грим. Демонът стоеше до отворените порти на клетката и ни гледаше.
Предполагах, че ще е там, но защо изглеждаше така, сякаш иска да говори с мен? Беше подписал сделката с кръв; нямаше как да се върне назад.
Когато стигнахме до него и до серния му мирис, той се наведе.
– Намерих купувач за майка ти и клиниката. Петстотин хиляди. Ако не спечелиш тази вечер, я продавам.
Ако това не наливаше масло в огъня, не знаех какво би могло.
– Ние ще спечелим. Ти ще получиш паричната си награда, а ние ще вземем майка ми – изплюх се, след което профучах покрай него и влязох в клетката.
– Добре де, Град на демоните! – Изръмжа един диктор. – Тази вечер имаме специално угощение. Двама ученици от Академията на Падналите смятат, че са по-добри от нашите бойци!
Тълпата избухна, с изключение на три отчетливи възгласа. Линкълн, Клои и Люк щяха да бъдат наскачани от тълпата, ако не млъкнат, но в момента не можех да се съсредоточа върху тях.
Тогава оставих черните си крила да изскочат и освиркванията спряха, превръщайки се в пълна тишина, белязана от няколко въздишки.
Вземете си го, съдници.
– Да видим какво са ни приготвили тези две принцеси? – Попитаха водещите и тълпата побесня.
Един възрастен мъж, абритус демон със сиви ивици в косата, влезе в клетката и срещна погледите ни, като погледна за кратко татуировката ми. В него имаше злобно излъчване, надхвърлящо това на изпепеляващите жълти очи и червените филцови рога, стърчащи от челото му. Когато очите му срещнаха моите, кожата по ръцете ми настръхна.
– Поставете оръжията си на пода в средата на клетката – нареди той.
– Какво? – Главата ми се отметна назад. Какво, по дяволите, беше това правило?
Демонът Абрус се усмихна, показвайки остри зъби.
– Чухме, че имаш серафимско острие. Да видим какво може да направи. Първи идват, първи обслужват. Ако стигнеш пръв до оръжията, можеш да си избереш, което искаш.
Мацката на Тъмния маг се усмихна, като погледна Сера върху бедрото ми.
Нека да опита. Ще и изгоря ръката и ще я ослепя!“ – Излая Сера.
Опитах се да не се усмихна, докато изваждах Сера от кобура, поставяйки я в центъра на стаята. Чувствах се абсолютно ужасно да бъда без нея, но знаех, че тя може да се справи сама. Ако искаха да играят по тези правила, щях да ги победя по тези правила.
С изсъкване Шиа направи същото, оставяйки двата си диска на пода.
И двете се отдръпнахме до далечната стена, без оръжие. Останалите бойци също поставиха оръжията си на земята – голям назъбен меч и бодлив боздуган на края на верига.
Демонът Абрис притисна ръцете си към клетката и металът започна да свети в електрическо синьо.
– Когато си тръгна, тази клетка ще бъде наелектризирана. Единственият изход е, ако убиеш противника си или той се подчини. Ако един от съотборниците се подчини, целият отбор се дисквалифицира. Други правила не съществуват – каза той с усмивка, а пламтящите му жълти очи с похот се взираха в татуираните ми гърди и черните крила.
Чудовищен изрод.
– Да започнем тази нощ! Последният отбор, който остане жив, получава един милион долара! – Изръмжа дикторът.
Точно по този начин демонът Абрис изчезна и се чу звуков сигнал. Затърсих се, за да се оправя, напълно неподготвена за началото, и се затичах към оръжията ни. Тъмният маг хвърли нещо право към мен, пурпурночерно петно, което се завъртя във въздуха, но собственото заклинание на Шиа се сблъска с него.
Приклекнах ниско, на два метра от това да стигна до Сера, когато онзи проклет Звероподобен измекяр извади срещу мен ножче. От периферното си зрение видях момента, в който той издърпа скритото оръжие от гърба си. Хвърли го, а аз се отдръпнах назад в опит да избегна острието, но то се заби в бицепса ми, преди дори да имам възможност да се измъкна от пътя. В ръката ми избухна болка, но аз я пренебрегнах и посегнах със здравата си ръка, за да извадя бързо ножа. Линкълн би казал, че няма време за болка.
От раната започна да блика кръв. Бързо дръпнах ивицата плат, която бях завързала около бедрото си точно за тази цел, и я завързах със зъби, докато най-добрата ми приятелка държеше Тъмния маг в напрежение, а аз държах очите си върху Звероменителя. Той беше грабнал Сера и меча си и се стремеше към мен.
Успех, задник.
Точно когато си го помислих, Сера светна в ръката му и той изкрещя, изпускайки я.
Бях готова.
Тръгнах напред и се опитах да вдигна оръжието си, като се стреснах, когато разкъсаният мускул на горната ми ръка протестираше. Докато се приближавах към преобръщача, усетих миризмата на горящата плът, която Сера беше оставила. Използвайки предимството си, размахах криле, за да се придвижа напред, като заех почти целия размах на клетката и се хвърлих към него. Той се опита да възпрепятства напредването ми с меча си, но аз вдигнах стоманения си маншет нагоре, за да го блокирам, докато Сера се изстреля с прецизен лъч светлина, който го заслепи.
Той нададе животински рев и започна да замахва сляпо. Приклекнах на земята и замахнах към глезените му, докато не падна – Линкълн ме беше научил на всичко за ахилесовото сухожилие и колко жизненоважно е то за изправянето. Тъкмо се канех да го прегърна и да се надявам да го накарам да се подчини, когато чух писъка на Линкълн, а секунда по-късно нещо се заби в гърба ми. Цялото ми тяло моментално се почувства като в огън.
От мен се изтръгна панически вик и веднага Сера започна да пулсира сила в ръката ми, която се придвижваше нагоре по ръката ми и по цялото ми тяло.
Мога да понеса огненото заклинание, но след това ще трябва да ме пуснеш, защото ще бъда твърде гореща, за да ме държиш поне един час, докато успея да го разсея“ – информира ме бързо тя.
Бях в пламъци. Не виждах пламъци, но със сигурност се чувствах така. Потта се лееше по лицето ми, докато кожата ми се зачервяваше, а ръцете ми започнаха да треперят.
Направи го“ – казах и.
След това силата, която беше изпратила по цялото ми тяло, се отдръпна и моментално изсмука заклинанието. Изведнъж дръжката ѝ се превърна в нажежено до крайност желязо. Ръката ми се отвори и Сера падна на пода, нажежен до червено кинжал.
Завъртях се срещу Тъмния маг. Линкълн ме беше подготвил за това, като цяла година повтаряше, че трябва да се науча да се бия без Сера. Той беше превърнал тялото ми в оръжие и аз щях да се нахвърля върху тази кучка.
Преобръщачът на зверове все още стенеше, облегнат на клетката, доколкото можеше да стигне, без да се докосне, и сечеше с меча си на сляпо. Предполагах, че през следващите няколко часа щеше да е без зрение, докато се задейства лечението му.
Погледът ми се насочи към пода, където преди секунди се беше депозирала Шиа. Ухото ѝ кървеше и изглеждаше наполовина откъснато, но иначе изглеждаше добре. Защо тогава не се беше изправила?
– Вратовръзка! – Шиа изкрещя, а гласът ѝ се изкриви. Сигурно беше подложена на някакво заклинание.
Друга лилава топка прелетя по пътя ми и аз паднах назад, като оставих крилата си да ме предпазят от падане докрай, докато избягвах заклинанието.
Вратовръзка. Шиа беше казала вратовръзка. Не исках да използвам тъмната си магия. Не и тук, не и никога. Линкълн щеше да се разочарова от мен.
Линкълн ще се разсърди само ако умреш“ – заяви Сера от мястото си, където тлееше на пода.
Тя беше права, а този тъмен маг беше задържал най-добрата ми приятелка и я беше принудил да приеме смъртния знак.
Усещах как тази сенчеста сила в мен се надига и ме плашеше колко бързо и лесно премина от това, че беше точно под повърхността на кожата ми, в това, че гореше в гърлото ми и молеше да излезе навън. Изревах и черната мастилена магия се изстреля от устата ми, удряйки се във врата на Тъмния маг.
Цялата тълпа замълча, после изтръпна, последвана от одобрителен рев.
– Дами и господа, Падналата академия ни издуха! – Гръмна дикторът.
Тъмният маг падна на колене, стискайки гърлото си, докато лицето ѝ посиняваше.
– Подчинете се! – Изкрещях и.
Можех ли изобщо да го отменя, ако тя го направи? Не ми се струваше, че имам толкова голям контрол над нея, но не бях готова да се превърна в убиец тази вечер.
Устните ѝ едва помръднаха, но тя успя да изкрещи думите.
– Аз… се подчинявам.
Над главата ѝ се чу звуков сигнал и вратата на клетката изведнъж се отвори. Металните стени вече не бяха наелектризиращо сини.
– Победителите в този кръг са Бриел и Шиа от Академията на Падналите! – Гласът на диктора се разнесе по високоговорителите. Тълпата побесня със смесица от възгласи и освирквания.
Протегнах ръка и се опитах да извикам чернотата обратно от гърлото ѝ, но тя не помръдна.
О, по дяволите.
Очите на момичето вече се въртяха в главата ѝ, а тълпата започна да крещи с панически викове.
Среброкосият демон Абрус отпреди нахлу в клетката и щракна с пръсти. Черното въже падна от врата на момичето и то пое огромна глътка въздух. Сърцето ми биеше в гърдите, а адреналинът, който се вливаше във вените ми, ме караше да се чувствам замаяна.
Демонът Абрус погледна към мен и се усмихна, приближавайки се до мен.
– Продължавай с добрата работа. Тъмният принц е много доволен – промърмори той и след това излезе, оставяйки ме да осъзная какво съм направила.
Използвах всичките си тъмни дарби, дарбите на Луцифер. И все пак бях благословена от четирима архангели и не разчитах на нито една от светлите си магии. Бях отделила твърде много внимание на мрака и усещах как той набира сила в мен.
И още нещо, което току-що бях осъзнала – Принцът на мрака сигурно ме наблюдаваше.
По ръцете ми преминаха ледени тръпки.
– Бриел! – Линкълн се обади, застанал от външната страна на клетката и надникнал вътре.
Свалих стоманения маншет на ръката си и се затичах напред, като вкарах Сера в него, внимавайки да не я докосна, защото все още беше твърде гореща. Надявах се, че ще може да се използва за следващата битка, но в този момент не бях толкова сигурна.
– Добре ли си? – Протегнах ръка към най-добрата си приятелка, която седеше и се задъхваше.
На противниците ни бяха помогнали да излязат от клетката, а сега Линкълн спореше с охранителя на вратата, за да му позволят да ни помогне.
– Те могат да се справят сами – отвърна охранителят.
– Отстъпете или ще ви откъсна главите! – Изръмжа Линкълн.
Шиа не помръдваше, за да вземе предложената ми ръка. Нещо не беше наред.
– Аз… се нуждая от… моята ромба за заклинания – изпъшка тя.
Докато Линкълн спореше с пазача, Клои се промъкна през отворената клетка, използвайки вампирската си скорост.
– Тя има нужда от заклинателния си бонбон – казах на Нощната кръв.
Клои плъзна едната си ръка под краката на Шиа, а другата зад гърба ѝ и я вдигна в ръцете си.
– Хей, момиче. Добре си се справила. – Клои пъхна в устата ѝ една таблетка. Дори не я видях да я вади от джоба си.
В момента, в който попадна върху езика на Шиа, тя се оживи.
– Хей.
Излязохме бързо от помещението, а след това бях в прегръдките на Линкълн. Той някак си успя да ме прибере в тялото си, като същевременно предпази разкъсаната ми ръка от по-нататъшно нараняване и все още успяваше да хвърли добър поглед към охранителя.
– Бъдете готови за следващата битка след двайсет минути – изръмжа охранителят в гръба на отстъпващите нас.
Бях прободена в ръката, почти запалена, Сера беше неизползваема, а ухото на Шиа висеше. Не очаквах с нетърпение да видя как ще протекат следващите шест битки.
– Използвах тъмната магия – признах аз, дишайки срещу врата на Линкълн.
– Всичко е наред. Прави каквото трябва. – Независимо от думите му, можех да чуя разочарованието в гласа му.
Той пренесе малката ни група в един ъгъл, където започна да работи по лекуването на ръката ми.
– Не, първо Шиа. – Отблъснах ръката му.
Веждите му се смръщиха и той отвори уста, за да отвърне.
– Не. Ухото ѝ е увиснало. Шиа първа – повторих аз. – Ще поработя малко върху себе си. Ноа ме научи как да се саморемонтирам миналата седмица.
Линкълн се намръщи.
– Това изчерпва енергията ти.
Посочих към най-добрата си приятелка.
– Ще взема една от нейните енергийни таблетки.
Шиа махна с ръка пред лицето на моя човек.
– Ало? Ухото ми пада.
Линкълн въздъхна, запали ръцете си и обля Шиа с магията с цвят на слънчоглед. Изглеждаше уморен, обичайно изправената му стойка беше прегърбена, по челото му блестеше пот, докато се гърчеше като от болка.
– Има ли някакви съвети за нас? – Попитах го, докато започвах да разгръщам собствената си магия.
Бях поставила Сера на пода, за да може, надявам се, да се охлади в маншета ми.
Линкълн кимна.
– Да, и двете трябва да сте по-бързи, да се биете по-мръсно и трябваше да убиете онази кучка. Тя едва не те подпали – изръмжа той.
– Боже, това ли е всичко? – Трябваше да знам, че любовникът ми никога няма да се отнесе лесно с мен. Не и ако това означаваше да ме защити и да ме научи как да се защитавам сама.
– Изпратих Люк да наблюдава другите битки. Те не карат другите хора да поставят оръжия по средата – добави той.
– Да, това ми хрумна. – Гласът ми леко се разтрепери, тъй като болката в ръката ми се прехвърли в ръката ми. Самолечението беше двойно по-болезнено, а аз бях пълен новак, така че трябваше да не бързам. Единствената ми цел беше да спра кървенето и да образувам тънък струпей. Ноа каза, че малките цели за лечение са добри и постижими, така че няма да се притеснявам за сухожилията, връзките и всичко останало.
Да спра кървенето, да образувам струпей.
Лицето на Шиа най-накрая се отпусна; Линкълн беше поел голяма част от болката, можех да кажа.
– О, забравих нещо – каза той.
– Хм?
Как би могло да има нещо повече?
Кобалтовосините очи на приятеля ми ме пронизаха.
– Дръж се по дяволите далеч от този демон Абрус. Той мирише на адски огън.
В момента, в който Линкълн го каза, знаех, че Луцифер е изпратил демона Абрус да ме пази. Всеки квадратен сантиметър от кожата ми настръхна и си припомних пророчеството на Джеймс. Онова, което очевидно бяха казали в Замърсената академия. Далеч от онова, в което вярваше нашият мил Рафаел.
Приковах очи към тавана, молейки се за първи път от цяла вечност.
Боже, дай ми да премина тази нощ жива и до сутринта да се озова в Ангелският Град.
С майка ми.
И всичките ми крайници.
Амин.

Назад към част 17                                                                 Напред към част 19

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!