ЛЕИА СТОУН – Първа година ЧАСТ 10

Глава 9

В момента, в който Линкълн отвори вратите на клиниката, се спусна мрачно чувство. Бърдок се появи изведнъж, а от рогата му излизаше дим.
– Какво правиш тук? – Изръмжа той и посочи Линкълн.
Аз просто замръзнах, притисната до стената.
Линкълн измъкна меча си и го насочи към гърдите на Бърдок.
– Предизвиквам те на бой до смърт. Ако спечеля, Бриел Атуотър ще бъде освободена от робския си договор и ще стане свободна душа.
Времето сякаш бе спряло. Във въздуха витаеше някакво заредено електричество, никой не помръдваше.
Бърдок наклони глава назад и изръмжа от смях, черен дим излизаше от всеки отвор и се утаяваше на земята. Очите ми се насочиха към движението отзад. Майка ми наблюдаваше всичко от отворената врата на задната стая, с разтворена уста.
– Нищо, което можеш да ми предложиш, не е по-ценно от нея. Повярвай ми. Няма сделка. – Той извади боздуган от колана си. – Но ще те убия за незаконно проникване.
Линкълн не изглеждаше смутен, тъй като посегна зад гърба си и извади друго оръжие. Това беше необикновено по-голямо и по-лъскаво. То излъчваше някаква сила и когато димката на Бърдок се приближи до него, тя побягна, сякаш от страх.
– Представям ви меча на Архангел Михаил. Дава се свободно на победителя в тази битка. – Той сложи меча на земята, а черният дим се отдалечи от него.
Бърдок стоеше там, в абсолютен шок, и гледаше оръжието с най-жадния поглед, който някога бях виждала.
– Значи, аз те убивам и получавам меча и момичето?
Линкълн кимна, държейки светещ свитък от пергаментова хартия.
– Подписан с благословията на самите паднали ангели. И четиримата. – Линкълн хвърли свитъка на земята.
Бърдок се усмихна, след което плясна и в ръката му се появи червен светещ свитък.
– Приемам. – Той го хвърли в центъра, където лежаха мечът и другият свитък.
Линкълн кимна.
– Бриел е мой свидетел. Призови своя.
Бърдок изохка, показвайки острите си като бръснач почернели зъби.
– Той е на път. Навън. Аз ще очертая периметъра.
Добави мисловна комуникация към силите си. О, Боже.
Линкълн се върна през вратите, без да обръща гръб на Бърдок. Аз направих същото. Мечът на Михаил и двата пергамента останаха на пода на клиниката по реанимация.
– Кейт, наблюдавай обезпечението. Ако нещо се случи с него, ще те убия – каза той на майка ми.
Тя кимна и се втурна напред, като вдигна трите предмета.
Майка ми и аз споделихме един поглед през стъклената врата. Поглед, който казваше всичко. Тя искаше това за мен. Аз исках това за себе си. Не знаех обаче какво означава това за нея и Майки и това ме караше да се страхувам.
Обърнах се към Бърдок и видях, че свидетелят му наистина е пристигнал. Той се беше обадил на шефа на Шиа, майстор Грим. А Шиа беше на шофьорската седалка до него. Линкълн се потеше малко, явно отслабваше с всеки миг, прекаран в града.
В момента, в който шефът на Шиа излезе от колата, Бърдок посочи към него.
– Ти си ми свидетел. Ако умра, този млад мъж ще си тръгне с Бриел и меча, а договорът ѝ ще бъде освободен от отговорност.
Грим кимна, като огледа Линкълн отгоре до долу, сякаш беше храна. След това се изплю на земята, а тротоарът се изпари, където плюнката попадна.
– Ако те убия, а аз ще го направя, ще получа меча на Архангел Михаил и ще запазя Бриел и договора ѝ. Вярно ли е, момче? – Попита той.
Линкълн кимна и излезе на паркинга.
– Хайде да направим това.
Бърдок се усмихна.
– С удоволствие.
Придвижи се напред, след което се наведе, изригвайки черен огън върху бетона. Той се гонеше по паркинга, очертавайки периметър в идеален кръг около Линкълн и него самия. Пламъците танцуваха на около два метра височина и миришеха на сяра, а киселата сяра изгаряше ноздрите ми.
Светият край на дните. Линкълн ще умре.
– Това е адски огън, сине, така че ако не искаш да се срещнеш с Принца на мрака, предлагам да не го докосваш – изръмжа Бърдок.
Очите ми се разшириха. Огънят е портал към Луцифер?
Линкълн се загледа в Бърдок и се размърда, изпъквайки със славните си бели криле. Те се разтегнаха на близо петнайсет фута и той ги размаха много силно нагоре-надолу, като издуха половината от кръга на адския огън.
– Не ме плашиш, старче – изплю се Линкълн.
О, по дяволите.
Бърдок се превърна в размазано движение. Подобно на проклет вампир, в една секунда той беше там, а в следващата стоеше пред Линкълн. Той замахна с боздугана си и се свърза с гърдите на Линкълн, като се блъсна в бронята му и разкъса ризата му.
Дъхът на Линкълн секна, но той се държеше стабилно и използва близостта, за да се нахвърли върху Бърдок с меча си. Небесният успя да посече ръката му, преди демонът да се отдалечи.
Бях забравила да му кажа, че Бърдок е свръхбърз. Упс.
Бърдок замахна с дясната си ръка, като възнамеряваше да притисне Линкълн в лицето, но Небесният напомпа криле и се изстреля във въздуха, увисна над демона, извън обсега му. Това вбеси Бърдок, който изригна оранжеви пламъци от устата си, без да предупреждава, улавяйки върховете на крилата на Линкълн. Линкълн изпадна в паника, излетя по-високо в небето, като размахваше крилата си все по-бързо в опит да потуши пламъците. Дъвчех ноктите си, докато гледах как всичко се случва, чудейки се как, по дяволите, всичко това се е случило толкова бързо.
Огънят се разнесе и Линкълн изведнъж се отпусна. Той прибра крилата си точно над Бърдок, така че падна като сто и петдесет килограмова тежест, бързо и силно. Приземи се върху високия демон, като го събори на земята, и с един силен удар на меча отсякъл левия рог на Бърдок.
– Убий този глупак! – Изръмжа шефът на Шиа.
От зейналата дупка на мястото, където беше рогът, избухна черен дим и Линкълн започна да кашля. Димът покриваше телата им, скривайки ги от погледа, докато не се чуваше само хъркане и тракане на метал в метал.
Изненаданият ми поглед откри Шиа на другия край на площадката, която изглеждаше напълно шокирана и объркана. Отпуснатата ѝ челюст и татуировката със следи от смъртта накараха ума ми да се замисли. Безумна мисъл. Мисъл, която можеше да ме убие.
Изведнъж над черния дим се издигна ярка синя светлина, а след това от него излетя Линкълн с Бърдок на ръце. Господарят ми беше без рога, кървящ и безумно разярен. Той крещеше от гняв, докато Линкълн ги издигаше все по-високо и по-високо.
След това той пусна майстор Бърдок.
От петдесет метра височина.
Демонът крещеше през целия път надолу, като при падането си бълваше огън и дим. Когато се блъсна в паркинга, паважът се срути като кратер и се отчупи по краищата. Краката му трябваше да са счупени, но на него сякаш не му пукаше. Измъкна кинжал от ботуша си и когато Линкълн се стрелна към него с опънат меч, демонът хвърли кинжала право към него. Изкрещях, но нямаше смисъл. Той премина през пространството между тях и се заби в бедрото на Линкълн. С болезнен рев Небесният се хвърли тромаво на последните няколко метра и се приземи несръчно, като си счупи глезена. Чух пукването на костта от мястото, където стоях.
Извиках и пристъпих напред, за да помогна по някакъв начин, когато майка ми ме дръпна назад.
– Не се намесвай, защото иначе всичко се обезсилва. Той има това.
Исках да протестирам, да изтичам и да помогна, но тя беше права. Сигурно беше против правилата, а той беше толкова близо. Изглеждаше, че наистина има шанс.
Можех да бъда свободна.
Линкълн и Бърдок се взираха един в друг, и двамата окървавени и разбити. Линкълн си пое успокояващо дъх и след това отвори очи. Те бяха зловещо сини и светеха.
– Обратно в ада с теб, демоне! – Изръмжа той и след това замахна с меча си. Бърдок замахна с боздугана си в кръг около главата му, а после, точно когато Линкълн се приближи, се отпусна, като възнамеряваше боздуганът да удари Линкълн в лицето. Линкълн вдигна меча си и от него се изстреля ослепителна синя светлина, която прати боздугана на земята и го раздроби на сто парчета.
Уау.
Можеше да се види по лицето на Бърдок, моментът, в който разбра, че е загубил. Той отвори уста да говори, но Линкълн се спусна странично с меча си и отнесе главата на демона, преди да успее да произнесе и дума.
Светая светих. Бърдок е мъртъв.
Нажеженият до червено договор в ръцете на майка ми изпухтя до пепел и двете изтръпнахме.
Бях свободна. Бях свободна душа.
Сълзите се плъзнаха по лицето на майка ми и аз исках да се насладя на момента заедно с нея. Това беше всичко, което исках, да бъда свободна от тази дупка, всичко, което майка ми искаше и за моя живот, но не можех да му се насладя. Не и с най-добрата ми приятелка, която стоеше отсреща, със смъртен белег на ръката, тъмни кръгове около очите и синини по лицето. Замърсената академия щеше да я пречупи. Нейният силен, красив дух угасваше с всеки изминал ден, а аз бях дала обещание никога да не позволя това да се случи. Нямаше да я оставя да се замърси.
– Знакът ти на роб е изчезнал – каза майка ми, озадачена.
Потрих челото си от шок.
Линкълн сигурно ще ме убие.
Протегнах ръка и взех меча на Михаил от нея.
– Обичам те, мамо – казах ѝ, след което напреднах в кръга, стъпвайки върху отрязаната глава на Бърдок.
Извадих кинжала от ботуша си и той пламна, излъчвайки златистожълта маслена светлина. Насочих върха на острието към господаря на Шиа.
– Грим, предизвиквам те на бой до смърт. Ако спечеля, договорът на Шиа е разтрогнат и тя е свободна душа.
Избухна хаос. Майка ми, Шиа и Линкълн изкрещяха в знак на протест. Ако Линкълн току-що не беше убил шефа на майка ми, щях да се бия с него, за да я освободя, но като видях, че той е мъртъв, нямаше как да получа договора на майка ми. Трябваше да се боря за Шиа, докато имах възможност. Знаех, че майка ми щеше да ме разбере. В крайна сметка. Ако приемем, че оцелея.
Майстор Грим само се усмихна, а очите му заблестяха в червено.
– А ако спечеля? – Той свали якето си, разкривайки космати, белязани гърди с кожа.
Хвърлих меча на Михаил в краката му.
– Мечът на архангел Михаил. Дава се доброволно. – Опитах се да си спомня формулировката, която беше използвал Линкълн.
По-скоро беше свободно откраднат, но се надявах, че това няма да има значение.
Той се усмихна.
– И ти. Ако спечеля, искам меча и теб. И променям условията от битка до смърт на неустойка. Ако един от нас се откаже, може да запази живота си.
– Добре! – Отговорих през стиснати зъби, преди нервите ми да вземат връх над мен.
– Категорично не! – Линкълн се втурна напред, куцайки. Ножът все още стърчеше от крака му, върховете на крилата му бяха обгорели, а ръцете му изглеждаха окървавени и изпочупени. Той закачи ръка под мишницата ми и започна да ме влачи към колата. – Ти луда ли си? – От устата му в ярост се изсипа слюнка с цвят на кръв.
Можем да го направим“ – подкани ме Сера. – „Шиа е семейство.“
Стиснах челюстта си и посочих Шиа, която стоеше с майка ми в края на кръга в шок.
– Момичето там е сестра ми – казах му аз.
Той смръщи вежди, докато гледаше от бледата ми кожа към кафявите ѝ тонове.
– И знам, че все още не ми се доверяваш и не ме познаваш толкова добре, но едно нещо ще научиш – аз съм лоялна като дявол и няма да я оставя. Предпочитам да умра!
Той изглеждаше победен, слаб и уморен.
– Тогава може би ще изпълниш желанието си. – Линкълн се срина на задната седалка на колата ми, а от крака му течеше кръв.
Означава ли това, че той го допуска? Не чаках да разбера. Обърнах се и се изправих пред демона Гримлок.
– Приемам условията ти.
Той се ухили и плясна, като извади договора на Шиа и го подаде на майка ми.
– Свидетелят ми ще бъде тук всеки момент – заяви той.
Линкълн мърмореше нещо, протягайки ръка към мен. По дяволите. С всяка изминала минута той ставаше все по-зле. Отворих задната врата на колата и му помогнах да влезе вътре.
– Ще се оправиш ли? – Попитах го. – Да се обадя ли за помощ?
Той поклати глава.
– Никой не може да ми помогне тук. Просто направи това бързо. Колкото по-дълго го протакаш, толкова по-голям е шансът да загубиш.
Благодаря за доверието.
Обърнах се и се озовах лице в лице с Шиа, по чиито бузи се стичаха сълзи.
– Какво, по дяволите, правиш? Откажи се!
Поклатих глава.
– Няма да си тръгна без теб. Ще се помрачиш, ще спрем да си говорим, а майка ми ще плаче постоянно. Така че не.
Тя изръмжа от смях през сълзите си и се хвърли към мен, за да ме прегърне.
– Той има стара травма на лявото коляно, боли го през цялото време. Кожата на гърлото му е най-тънка. Навсякъде другаде е като гума – прошепна тя, после се отдръпна.
Тогава ме осени мисълта, че съм на път да убия човек, или поне да се опитам да го направя. Мисълта беше ужасяваща. Демон или не, щях да стана убиец. Като погледнах през паркинга, видях, че неговият свидетел е демонът Абрус, който щеше да купи договора ми.
Чудесно.
Преместих се да вляза в кръга, когато Линкълн измъкна ръка и ме хвана за китката.
– Ако тя наистина е твое семейство, тогава нищо не може да спре серафимското ти острие да я защити.
Каквото и да смятах да направя, трябваше да побързам. Задната част на джипа ми беше препълнена с пурпурна кръв.
Започна да вали, както често се случваше в Града на демоните, милостиво потушавайки огъня на черния портал.
Когато напредне, изритай лявото му коляно и после се насочи към гърлото му“ – каза ми Сера.
Беше като да имам в главата си личен боен инструктор.
Поех си дълбоко дъх и разперих крилата си. Все още не знаех точно как да летя, но поне можех да се нося на въздушна възглавница, което можеше да е полезно в лоша ситуация.
Демонът се усмихна, а от гърба му изникнаха черни ципести криле, подобни на прилепови.
О, по дяволите. Какво направих?
Без да се церемони, той се втурна към мен, държейки голям пламтящ червен назъбен меч, като размахваше криле, за да се издигне и да увеличи ръста си.
План Б! – Сера изкрещя. – Плъзни се под него и му прережи слабините!“
Очите ми се присвиха.
Какво?“ – Но нямах време да протестирам; той щеше да е върху мен след секунда.
Нищо не става.
Използвах инерцията му и паднах на колене. Докато той прелиташе над мен, аз се извих назад и забих Сера в слабините му. Свързах се с нещо, но не бях сигурна колко щети съм нанесла. Той дори не изкрещя, а кинжалът се отдръпна чист.
Изскачайки в изправено положение, размахах два пъти крилата си и се наведох. Грим се приближаваше бързо към мен.
Това е за Шиа.
Единственото нещо, което стоеше между това да бъдем свободни души заедно, беше той. Нямаше начин да позволя това да се случи.
Той летеше към мен, протегнал дългия си пламтящ меч. Щяхме да се сблъскаме, а аз не можех да направя нищо. Без щит или броня този меч щеше да ме изкорми като риба.
Изпъни крака си!“ – Подкани ме Сера.
Направих го и се ударих в гърдите му, докато той се врязваше с меча си във външната част на бедрото ми. Изпепеляваща болка прониза крака ми и от гърлото ми се изтръгна стенание. Гадината ме беше порязал, но поне вътрешностите ми бяха все още здраво в тялото ми.
Той се усмихна и после полетя назад, за да получи по-добра инерция, но аз не му дадох шанс. С боен вик размахах криле по-силно от всякога и се втурнах към него, като възнамерявах да му прережа врата. Когато се хвърлих към него, той се премести надолу и вместо това кинжалът ми се заби в окото му.
Достатъчно добре.
Дръж го там!“ – Изкрещя Сера.
Кинжалът светна в изгарящо горещ син цвят, а високите стенания на Грим изпълниха въздуха. Той започна да се нахвърля сляпо, опитвайки се да ме посече. Трябваше да се пусна и да оставя кинжала в окото му, за да не ме посече отново, изоставяйки единственото си оръжие. Лъчи бяла светлина се изстреляха от ушите му, докато той продължаваше да крещи.
Шеа е семейство“ – заяви Сера със злобен глас. – „Тя е наша, не негова.“
По дяволите, оръжието ми се е изпарило.
Паднах на паважа, когато той падна пред мен, опитвайки се да извади кинжала от окото си. Дръжката продължаваше да пали ръката му, така че трябваше да я пусне, неспособен да запази достатъчно силен захват, за да я извади.
Сега, когато той беше на земята пред мен, а аз бях без оръжие, не бях сигурна какво да правя.
Отне ми твърде много време да помисля и той ме сграбчи за врата, хвърляйки ме през парцела. Нямах време да напомпам крилата си, докато прелитах бързо през пространството, затова се приземих твърдо върху задника си, а в опашната ми кост избухна болка. От пиянската му походка и разкъсващия се поглед усетих, че не вижда добре от останалото си око, иначе вече щеше да ме е разсякъл лесно със страшния си меч. Той все пак успя да се запъти към мен със застрашителна скорост, разкъсвайки паважа с ръмжене.
Стани и му изритай коляното!“ – Сера ме инструктира.
О, да, нараняването на коляното.
Изстрелях се нагоре, като изстенах, когато болката ме разкъса. Долната част на гърба и кракът ми със сигурност бяха подкосени. Лявото ми външно бедро беше порязано и кървеше, затова използвах десния си крак, за да поддържам тежестта си, докато вдигнах левия във въздуха, и изпратих цялата си сила в ритника. Точно когато той ме достигна, обутият ми крак се свърза с капачката на коляното му и на паркинга се разнесе щракащ звук.
– Изритай го в задника! – Шиа изкрещя с прегракнал глас. Това беше онази Шиа, която познавах, огненият дух, който напоследък беше съкрушен.
– Довърши го! – Добави майка ми, насърчавайки ме.
Той пусна меча си и докато демонът падаше, Сера ми изпрати куп мисловни образи, проблясъци през ума ми за нещата, които искаше да направя. Не си позволих лукса да спра да мисля за тях или да ги поставям под въпрос. Също така не исках той да има време да се откаже и да живее. Хвърлих се върху него, грабвайки ножа, чиято дръжка беше хладна на допир за мен. Издърпах го от окото му с гаден смучещ звук и тръгнах да го забия в гърлото му.
– Отказвам се! – Изкрещя той.
Майната му на това. Свалих силно ръката си, но невидима сила се уви около китката ми, като я спря на сантиметър от гърлото му. Очите ми се насочиха към демона Абрус. Той беше вдигнал едната си ръка във въздуха, играейки си с мен като с марионетка. Той вдигна ръката си и изведнъж тялото ми се повдигна от демона Гримлок. После силата му ме напусна и краката ми се забиха в земята, а болката се стрелна по бедрото ми.
– Ти спечели – напомни той с гладък глас. – Бягай нататък. Не се притеснявай, съвсем скоро ще се видим отново. – Очите му се спряха върху Сера. – Хубаво серафимско острие.
Преглътнах тежко и след това шокирано погледнах към Шиа.
На челото ѝ нямаше татуировка с полумесец.
Договорът ѝ беше в пепел на земята.
Светая светих.
Погледнах към майка ми, която се втурна насам, наведена ниско глава, покорна. Подавайки ми меча на Михаил, тя ме придърпа за прегръдка.
– Много се гордея с теб. Обади ми се по-късно, но никога повече не се връщай тук.
Думите ѝ ме шокираха до смърт. Сълзите заплуваха в погледа ми и го направиха размазан.
– Мамо, а какво ще стане с теб и Майки?
Започнах да се чувствам замаяна. Колко ли кръв съм загубила?
– Ще се справим. Върви си – каза тя по-твърдо, след което ми обърна гръб, за да влезе обратно в клиниката.
Какво ще се случи с нея? Защо знакът ѝ все още е там, ако съм убила шефа ни? Имах стотици въпроси, но вълна от замайване ме завладя отново. Когато погледнах надолу, видях, че стоя в локва от моята кръв.
По дяволите.
Всичко започваше да се размива по краищата. Шиа закачи ръка под мишницата ми, издърпа ме на задната седалка на джипа и ме бутна леко, така че тялото ми се преплете с това на Линкълн. Двама окървавени, полумъртви хора, които се гушкат на задната седалка на моя джип.
– Заведи ни… в… академията – каза и Линкълн слабо. Тя затръшна задната врата и се затича към шофьорската страна.
Гърбът ми беше върху гърдите на Линкълн, а топлият му дъх излизаше на кратки пресекулки върху врата ми.
– Ти си… най-лудото… момиче… което някога съм… срещал. – Той се протегна към мен със светеща оранжева ръка. С трясък колата се отлепи и аз си спомних, че Шиа нямаше шофьорска книжка.
Прекалено слаба, за да се интересувам, просто се взирах в светещата оранжева ръка, която той сложи върху кървящото ми бедро. Той се опитваше да ме излекува. Беше окървавен до смърт, слаб като гад и все още се опитваше да ме излекува.
– Ти си най-горещият човек, когото съм срещала – казах глупаво аз. Загубата на кръв очевидно ме беше накарала да се замая, да сваля задръжките си.
От мен избухна тих смях, а после черна стена се блъсна в мен, докато губех съзнание.

Назад към част 9                                                                 Напред към част 11

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *