ЛЕИА СТОУН – Първа година ЧАСТ 16

Глава 15

Наистина се разплаках. Люк, Анджела и Шиа се опитаха да ме успокоят, че не съм архдемон и че Линкълн ще се оправи. Това не помогна с нищо. Най-лошото? Двете с Шиа бяхме разорени, така че нямах сладолед, в който да удавя мъката си.
Сега беше петък. Игрите на плажа бяха неизбежни, а аз се опитвах да измисля сто причини да се откажа. Не исках да се виждам с никого, не можех да понеса шепота за архдемона, който се беше появил на закуска тази сутрин.
– Тази заплата изгаря дупката в джоба ми – каза Шиа.
И двете бяхме получили заплата тази сутрин, чековете бяха оставени в пощенската кутия на вратата ни.
Кимнах.
– Не мога да понасям да виждам Линкълн в класа ми по майсторско изучаване на Небето, или Ноа, или който и да е от тях. Трябва ми време.
Шиа вдигна рамене.
– Така че отмени. Кажи им, че се чувстваш зле.
– Страхотна идея – съгласих се с кимване. – И аз също ще отменя игрите на плажа.
– Уау, момиче. – Люк протегна ръка, за да ме спре. – Не стигай толкова далеч.
Гласът ми се смеси със стон.
– Не искам да ходя. – Шиа завъртя очи и грабна телефона ми. – Ей, върни ми го! – Изкрещях, но тя стана и заобиколи масата, като си пишеше текстови съобщения като луда, докато вървеше. – Шеа, ще те убия, ако ме злепоставиш.
– Така, готово. А сега да се разкараме и да отидем да пазаруваме – заяви тя.
Люк се засмя.
– Това е колеж, така че не е точно бягство.
Шиа го погледна.
– Не ми отнемай забавлението.
– Какво направи с телефона ми? – Попитах я.
Тя го постави пред мен и аз побързах да прочета имейла.

До: Линкълн, Ноа, Блейк, Дарън

Здравейте, момчета,

Нека отменим днешния ни час по небесни науки. Току-що осъзнах, че циците ми са пораснали толкова много от миналото лято, че ми трябват нови бански преди игрите на плажа.

Наздраве,
Бри

– О, Боже мой. Ти си мъртва – изръмжах аз. Тя ума си ли е изгубила, по дяволите?
Люк и Анджела избухнаха в смях и аз осъзнах, че са чели през рамо.
Телефонът ми избръмча с отговор.

От: Ноа

Напълно разбираемо. 😉
Ще се видим по-късно.

Телефонът иззвъня отново.

От: Блейк

Момичета.

Още едно бръмчене.

От: Дарън

Каквото и да е. Готино.

Точно когато слагах телефона, той иззвъня с отговора на Линкълн.

От: Линкълн

Хубав опит. Циците ти са мънички. Ще се видим на плажа.

– Ааа! – Изкрещях, с което си спечелих няколко погледа от хората около мен. Той отново се държеше като задник. – Циците ми не са малки, дребни а – казах на масата, като ударих с юмрук надолу.
Люк се усмихна.
– Знаеш ли какво означава това?
Искаше ми се да умра.
– Какво?
– Линкълн със сигурност е разглеждал циците ти.
Е, предполагам, че това е добрата страна.
Чакай, току-що Люк потвърди, че са малки ли?
Три часа. Толкова време ни отне на мен и Шиа да си изберем бански. Бяхме отишли в един магазин на няколко пресечки от училището и бяхме взели със себе си един от училищните охранители на Падналата академия, тъй като сега не трябваше да напускам кампуса без охрана. Люк и Анджела си тръгнаха след часа, в който умирахме от скука. Сега носех праховосини бикини с връвчици, които Шиа ми обеща че изглеждат убийствено, и чифт малки изрязани дънкови шорти върху тях. Не бяхме имали проблеми в магазините, така че си мислех, че заговорът за отвличане е зад гърба ми.
Току-що бяхме спрели на кея в Санта Моника, същия кей, на който бях целунала Линкълн.
– О, Боже мой, това изглежда страхотно! – Изпищя Шиа, правейки мини туърк на седалката си на фона на невидима музика.
Имаше две огромни бели шатри с отворени страни.
– Това е с кетъринг? – Попита Анджела, като надникна над предната седалка.
Двама ресторантьори в официални облекла сервираха разпръснати различни храни в едната палатка. Като погледнах по-далеч на плажа, видях, че се играят две волейболни игри и са поставени някои други неща.
– О, Боже мой, братът на Клои е тук. – Люк издиша от задната седалка. – Трябваше да си сложа червените къси панталони. Анджела, премести се. Мога да направя още двайсет коремни преси.
Избухнах в смях.
– Хайде, всички. Достатъчно тъгуване по тези задници. Нека просто се отпуснем и да се забавляваме.
Анджела ме потупа по рамото.
– Харесва ми стилът ти.
– Току-що каза „всички“? – Погледна ме Шиа.
Игнорирах я, защото тогава нещо ме порази.
– Чакай, братът на Клои е нощна кръв. Как така е на слънце?
Анджела посочи към една висока брюнетка.
– Тя е супермощен маг на Светлината в Падналата армия и може да прави временни заклинания за защита от слънцето.
Готино.
Изключих колата и изскочих от нея. Бях похарчила почти половината от заплатата си за банския, така че Линкълн по-добре да беше забелязал, по дяволите. Преметнах чантата си през рамо, заключих колата и всички започнахме да вървим към плажа. Не си направих труда да нося риза; имах такава в чантата си за по-късно, но исках да придобия приличен тен и се надява да накарам Линкълн да пожелае малките ми цици.
Докато вървяхме нагоре, веднага забелязах тъмнокосия си красавец. Той държеше чиния с царевица на кочан, ребра на барбекю и още няколко неща, които не можех да видя от моята гледна точка.
– Дами! И Люк – каза Ноа, като се приближи, за да стисне ръката на Звероподобния.
– Благодаря, че ни покани – казах му аз.
Той кимна.
– Разбира се. – Обърна се към Шиа и я целуна по бузата. – Изглеждаш убийствено. – Той ѝ намигна.
Тя се усмихна.
Намигването на Ноа беше нещо обичайно.
Тогава Линкълн погледна към мен, като очите му преминаха бързо нагоре-надолу по тялото ми, преди да се върнат към лицето ми.
– Бри! – Извика познат глас.
Насочих вниманието си надясно и видях Фред от класа по изучаване на светлината, който си проправяше път към мен.
– Фред? Здравей, не знаех, че ще бъдеш тук. – Повдигнах ръка и го прегърнах бързо.
– Да, Дарън е мой добър приятел. Сладки татуировки на ребрата. Винаги съм се чудил къде криеш другите две. – Той погледна към корема ми.
Прокарах пръсти по тях и погледнах покрай Фред, за да видя Линкълн, който стоеше точно зад него и поставяше още храна в чинията си, но напълно се вслушваше в разговора ми.
– Да, понякога забравям, че са там – казах му честно.
– Хей, слушай, исках да те попитам днес, но теб те нямаше в час. Ще ходиш ли на зимния бал? – Никакъв срам, никакъв страх. Той просто ме попита пред всички.
Харесвах такива отговорни момчета.
– Мислех си за това – казах аз, като наблюдавах Линкълн за някакъв признак на притеснение. Засега нямаше, освен около десетте килограма храна в чинията му.
Той се усмихна.
– С удоволствие бих те взел. Ако приемем, че нямаш никого?
Очите ми се стрелнаха нагоре, за да открият Линкълн, който се наведе към разговора ни.
– Заслепен си от светлинната ми магия, нали? Ето защо – пошегувах се аз.
Фред се усмихна.
– Какво да ти кажа, тези малки четириватови лампички наистина ми вършат работа.
От мен избухна искрен смях. Фред беше забавен и мил, а и ме искаше. Дори при всички слухове, че съм архдемон, той все още ме искаше.
– С удоволствие бих отишла. Звучи забавно.
Той се усмихна и това беше красиво. Не беше секси, но все пак беше симпатичен.
– Готино. Ти си в Брайт Хол , нали? Ще те взема в седем.
Кимнах, но преди да успея да отговоря, Линкълн се завъртя и сложи ръка на рамото на Фред.
– Откакто Клои имаше рожден ден, се налага да бъдем изключително внимателни къде ходи Бри и с кого е, така че ако я водиш на танците, ще трябва да бъдеш придружен от нейната охрана.
Очите на Линкълн изгаряха дупки в мен. Не му пукаше. Напълно не ме беше грижа.
Фред отдръпна ръката си.
– Няма проблем с това. Кажи на охраната и да бъде в Брайт Хол в седем.
– Фред, станал си! – Изкрещя някой от пясъка, където се провеждаше някаква игра.
Фред леко стисна горната част на ръката ми.
– Ще се видим. – След това избяга.
Двамата с Линкълн просто стояхме и се гледахме един друг. Тогава забелязах, че Шиа и всички са ме оставили.
Направих крачка по-близо до Линкълн, като намалих гласа си, за да не се разчува.
– Знаеш ли, мога да отменя с Фред, ако искаш да ме заведеш на танците.
Ето, казах го. Може би постъпката на Фред да ме покани на среща беше завъртяла ключа в него и той беше променил мнението си за разликата във възрастта ни, или каквото и да беше това, което го притесняваше.
Изглеждаше така, сякаш съм му дала бисквитка с кравешка тор, а устните му се свиваха.
– Не бъди смешна.
Лицето ми падна и аз преглътнах заплашващите сълзи. Линкълн Грей беше разбивач на сърца, а аз нямаше да имам нищо общо с това.
Разкопчах копчето и смъкнах късите си панталони, като през цялото време задържах погледа му. След това прекъснах визуалния контакт и захвърлих късите панталони върху чантата си, преди да се изнижа от палатката. Неведнъж са ми казвали, че дупето ми е най-добрата ми физическа черта. Най-добре беше да му го набия в лицето, за да знае какво пропуска.
Свърших с Линкълн Грей.
Спечелихме две от четирите игри. Пясъчният замък на сватбената ми торта беше запален и ни помогна да спечелим този кръг, а Анджела използва дарбата си на некромант, за да накара живи рози да израснат от най-горното ниво. Загубихме щафетата по плуване, а също и кръга по плажен волейбол. Имаше някакво огромно сложно табло, което не разбирах, и около десет различни отбора, но не ми пукаше. Забавлявах се. Дори бях успяла да изхвърля от съзнанието си Линкълн и магията на Екзорсист и да се съсредоточа върху забавлението.
– Добре, партизани. Една последна игра, след което ще обявим отбора победител и партито край огъня ще започне! – Ноа изкрещя по мегафона.
Той се приближи до малка кофа с вода и хвърли вътре една червена ябълка.
– Тазгодишната тайна игра е бягането с ябълки. По един член от два враждуващи отбора ще се състезава един срещу друг. Ръцете ви ще бъдат вързани зад гърба и ще тичате, ще се опитате да вкарате в устата си единствената ябълка, а след това ще успеете да пресечете с нея финалната линия. Всичко е позволено – спъване, бутане, каквото и да е. Просто вземете тази ябълка!
Отборите ревнаха от вълнение. Повечето от тях бяха пияни, така че бях сигурна, че имаме предимство.
– Всеки отбор избира член, който да го представлява, и поставя името му в кошницата – извика Ноа, като посочи една стара великденска кошница, която седеше на масата.
Шиа веднага се обърна към мен.
– О, момиче, ти ще се справиш с това! Ти си най-добрата в блъскането за ябълки на Хелоуин.
Беше истина. В апартамента ни винаги имаше зловещо парти за Хелоуин и аз имах много практика. Погледнах към Анджела и Люк.
– Нямате нищо против?
Те кимнаха и в мен се появи вълнение. Ако спечелехме този рунд, печелехме ли цялото нещо? Може би не, тъй като загубихме плувната си загрявка. Не бях сигурна как работи точковата система. От мен щеше да излезе ужасна русалка, но в момента отборът ни беше на трето място в таблицата, така че не знаех.
След като хвърлих името си в кофата, изпънах краката си и се подготвих за бягането. Трябваше само да взема ябълката първа и да се втурна като дявол, надявайки се човекът да не ме преследва и да не ме събори. Бяхме загубили волейболния си мач, защото по-напредналите от нас хора продължаваха да използват магии, за да победят. Аз нямах никаква магия, която да ми помогне, освен може би да прелетя през финалната линия, след като взема ябълката.
– Добре – изкрещя Ноа по мегафона си. – Първата двойка състезатели са…. – Той извади две хартийки от кофата, след което се усмихна и ме погледна. – Бриел и Линкълн!
По дяволите. Вселената ли ме мрази? Опитвах се да преодолея този човек, а сега бях точно до него. Уф.
Шиа ми се усмихна съчувствено, докато вървях към мястото, където бяха съдиите, за да ми вържат ръцете зад гърба. Погледнах натам и видях, че Линкълн ме наблюдава внимателно, с нечетлив поглед, както винаги.
Да вървиш по дяволите, разкошен задник.
– Двамата сте наясно с правилата? Има една ябълка. Печели този, който пръв пренесе ябълката през финалната линия – каза ни Ноа с лек уклон. Беше облечен само с плажни шорти, които показваха изваяните му гърди и коремни мускули, и определено беше пиян.
Кимнах, после се обърнах, за да хвана погледа на Линкълн.
– Внимавай. Мога да играя мръсно. – Намигнах му.
Ето, ти, секси мрънкало. Вземи това!
Линкълн стисна устни.
– Не се съмнявам.
Със звук на цип пластмасовата връзка се уви около китките ми и всички се наредиха по ръба на пистата, за да ни подкрепят.
Ноа се усмихна.
– Добре, по местата си, подгответе се… тръгвайте!
Тръгнах, сякаш задникът ми гореше, но бягането по пясъка беше трудно, а ръцете ми бяха вързани зад гърба. Линкълн беше адски бърз, стигна пръв до кофата и се наведе над нея. Аз се приближих следваща и го ударих в бедрото, като го накарах да падне на пясъка със стон.
Тълпата изрева.
Навеждайки се, потопих лицето си в кофата, но след секунди лицето на Линкълн беше до моето. По дяволите, той беше бърз. Притиснах ябълката към страната на кофата с бузата си, опитвайки се да я забия в зъбите си, когато Линкълн ме блъсна, бутайки ме. Не го направи достатъчно силно, за да ме преобърне, но все пак загубих хватката си над ябълката. Той дръпна врата си към ябълката и аз отново потопих лицето си във водата, опитвайки се да я изтръгна от него. Студената вода се удари в кожата ми, но бях твърде решена да не позволя да ме забави. Лицата ни бяха на сантиметри едно от друго, но поради неудобното ми положение на стоене, тъй като той ме бе отблъснал с бедрото си, Линкълн имаше по-добра позиция. Тъкмо се надигах, когато видях как зъбите му се стискат около ябълката. След това той тръгна да бяга.
Бях много измъчена от загубата, затова се опитах да си създам навик да не губя. Особено от него. Не и днес.
Тръгнах след него, косата и лицето ми бяха мокри, а краката ми подскачаха в пясъка. Когато го настигнах, реших, че е време да играя мръсно. Измъкнах крака си, спънах го и го пратих на земята.
Тълпата избухна в радостни възгласи.
Линкълн се удари силно в пясъка, но веднага се съвзе и се претърколи по гръб, а ябълката все още беше в устата му. Преди да успее да се опита да седне, аз скочих напред, преметнах единия си крак през него и паднах, притискайки го към земята с бедрата си. Бях го разпънала. Очите му се разшириха, както и моите. Единственото нещо между телата ни бяха две много тънки парчета плат и аз го усетих. С всяка секунда, в която седях там, го усещах все повече и повече.
О, сладкият Исус. Между краката ми пламна желание, но аз изтласках всичко това от съзнанието си. Бях там, за да спечеля, а не да се нахвърлям върху някакъв мъж, който не ме харесва.
Наведох се напред и изпънах дупето си във въздуха, като притиснах гърдите си към голите му гърди. Нямах ръце, с които да се държа, затова малките ми гърди ми служеха за стабилизатор. Отворих уста, надигнах се и захапах ябълката.
Той се усмихна – усмихна се майката на фрикерите – и ми позволи да я взема.
Както и да е.
Тълпата полудя.
Изстрелях се в изправено положение, докато тълпата ревеше името ми, след което пресякох финалната линия.
Ноа беше лъчезарен, с мегафон в ръка.
– Горещо ли е тук, или само на тези двамата?
Линкълн седеше на пясъка и гледаше Ноа.
– Свята работа, момиче, това беше страхотно. – Каза ми Шеа, докато работеше, за да пререже връзката.
Усмихнах се.
– Да. – Само че това не доведе до нищо друго, освен до объркване, когато ставаше дума за Линкълн.
Останалата част от деня премина в мъгла, но не можех да се откъсна от главата си и да му се насладя. Бяхме спечелили второто място, забавлявахме се до два часа сутринта, а аз все още не бях се доближил до това да разбера проблема с Линкълн.
В крайна сметка реших просто да се съсредоточа върху обучението си. До Ръкавицата оставаха още месеци, но ако исках да издържа, трябваше да се потрудя.

Назад към част 15                                                                  Напред към част 17

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *