Глава 17
Сватбата беше повече, отколкото някога съм очаквал. Всичките ни приятели се събраха в последния момент и беше красиво. Когато Рафаел поведе Бриел към олтара, едва не си изгубих главата. Тя изглеждаше толкова красива. Косата на Бри отново беше станала руса, а тя носеше семпла, но елегантна рокля с презрамки – която отчаяно исках да скъсам.
В моята каравана Бри се усмихна и цялото и лице светна.
– Ние сме женени.
Шиа и Ноа бяха покрили цялото място с бели листенца от рози и… презервативи.
Стилно.
Сякаш никога преди не сме правили секс. Е… не бяхме го правили от една година, което го правеше почти като първия път отново. Бях адски нервен. Не исках да се движа прекалено бързо. Не знаех колко мрачно е било времето и в Ада и дали е емоционално готова за секс отново.
Всичко, което исках да направя до края на живота си, беше да я защитя. Но начинът, по който коприната се опъваше по гърдите и, създаваше усещането, че гърдите и молят да бъдат освободени.
Кимнах, като прокарах пръсти през косата и.
– Чудя се дали господин Клеймор може да направи заклинание, така че никога повече да не се приближаваш на повече от пет метра от мен.
От нея се разнесе смях, който накара стомаха ми да се преобърне. Смехът и беше заразителен; не можех да не се усмихна. Бриел носеше светлина навсякъде, където отидеше; тя беше устойчива. Трябваше да знам, че дори адът не може да сломи заразителния и дух.
– Преследвач! – Изръмжа тя, като ме удари по гърдите, но остави ръката си там, оставяйки я да се спусне по мускулите на коремна ми и да се озове на колана ми, където закачи пръстите си в колана.
Преглътнах тежко, чудейки се дали знае какво е направила с мен. Колко див ме правеше, когато правеше такива простотии. Тя беше като наркотик и не можех да и се наситя.
– Приготви се за сериозни вибрации на преследвач. Можеш и да се оковеш с белезници за мен, защото никога повече няма да те напусна – полушеговито казах аз. Ако само знаеше колко преследвач съм готов да стана. Нямаше да откъсна очи от нея, докато дяволът не умре.
Погледът и се закова, устните и се издухаха в секси нацупена гримаса.
– Ооо, белезници. Това звучи забавно. – Тя ми намигна.
Майната ми.
Цялата кръв се изсипа от главата ми и тръгна на юг. Бързата ми трийсетсекундна преценка беше, че тя наистина не е твърде емоционално крехка за секс. Всъщност жена ми ме молеше за това по всички невербални начини.
Пръстите и все още бяха закачени в колана ми и започнаха да разкопчават катарамата му, докато тя се навеждаше напред, вземайки долната ми устна в устата си.
Замръзнах.
Вкусът и беше опияняващ. Исках още. Нуждаех се от повече. Протегнах ръка нагоре и свалих малките презрамки, разкривайки гърдите и. Когато докоснах гърдата и, пощипвайки леко зърното, тя изстена и аз изгубих всякакво чувство, че не бързам с нея. Панталоните ми бяха разкъсани от мен и аз ги свалих, когато тя дръпна боксерките ми надолу след тях.
В докосването и имаше трескава нужда. Бяхме прекарали толкова много време разделени, разбити, сякаш имахме нужда от това, за да се слепим отново.
Свалих последните си дрехи, точно когато тя свали бикините си.
Господи, тя беше красива.
Проследих с пръстите си корема и, настаних ги между краката ѝ и стоновете и станаха по-настойчиви, което само разгорещи нуждата ми. Нямаше да издържа и пет минути. Беше минало прекалено много време, а тя беше прекалено секси, за да се въздържам и да удължа това.
Краката и се подкосиха, а аз бързо плъзнах ръка зад гърба ѝ и я спуснах на леглото. Все още отчасти не вярвах, че тя се е върнала… бяхме женени и щяхме да правим любов.
– Липсваше ми – мърмореше тя в ухото ми, а гласът и беше изпълнен с емоции.
Обсипвайки челюстта и с целувки, аз работех с ръката си по-бързо, за да я подготвя.
– Липсваше ми всичко в теб – прошепнах в ухото и.
Не можех да чакам повече. Позиционирайки бедрата си между нейните, се спуснах върху нея и отплавахме заедно. Кожата ми изтръпна от топлината на нейната върху моята, толкова много, че имах чувството, че може да се възпламеня. Погледнах надолу и погледът ми се спря на нейния. В очите и имаше огън, който ме подлуди. Никога не съм се чувствал по-близо до нея. Бях погълнат от любовта си към нея и се заклех, че никога повече няма да позволя нещо да ни раздели.
В този момент знаех едно нещо със сигурност. Щях да обуча Бриел по най-добрия възможен начин, за да изпълни пророчеството си да убие Луцифер. Но това беше резервен план, защото планирах да го убия сам. Този шибаняк щеше да си плати за това, че ми отне жената.
Краят…???
Надявам се, че ви е харесала гледната точка на Линкълн за нещата. Останете с нас за четвъртата година на Академия на Падналите.
