Глава 20
На следващата сутрин, когато влязохме в кабинета на Рафаел, той и Михаил споделяха кана кафе и разглеждаха една карта. Когато влязохме, и двамата се взираха в нашата група с изумление. Нямаше ги дивите кафяви къдрици на Шиа, на тяхно място имаше дълга копринена черна коса. Ноа също имаше тъмна коса, а моята беше станала бонбонено червена. За добра мярка тя ми придаде леко разпръскване на лунички по носа.
– Добре си се справила с маскировката, Шиа – похвали я Рафаел.
Тя се усмихна.
– Благодаря. Беше лесно.
Показахме им и предмишниците си, където Шиа беше покрила небесните ни татуировки и ги беше заменила със смъртен знак на тъмен маг.
Сега беше ред на Михаил да изглежда впечатлен.
– Твоят талант не се използва пълноценно в армията на падналите – заяви той.
Рафаел му махна пренебрежително с ръка.
– Остави това за времето, когато се върнат.
Когато, а не ако. Благослови го, Боже.
– А сега слушай. – Рафаел застана пред Шиа. – Знам, че умееш да боравиш с портали към Ада, и може да те накарат да предизвикаш такъв, за да докажеш дарбите си, но имам нещо за теб. – Той извади малък метален ключодържател с череп на него. – Направих го от парче метал от училищната порта. Ако създадеш двоен портал към него, той ще те отведе тук, точно до кампуса.
Тогава нещо щракна.
– Пръстенът ми – изпъшках.
Шиа се обърна към мен и кимна.
– Опитах се да създам портал от сватбения ти пръстен, който Линкълн беше купил като комплект, към пръстена за обещание, който си носила, за да видим дали си жива. Те са от един и същи метал, така че е възможно.
Сълзи напълниха очите ми.
– Работеше, но… ми го отнеха. – Не исках да намразят Ракша.
Стаята млъкна за момент, докато накрая Михаил прочисти гърлото си.
– И така, откъде взе тази карта на тунелите?
Побледнях. Бях дала на Раф картата, която Ембърли ми направи, за да я прегледа, но не мислех, че Михаил ще дойде.
– От един приятел – добавих срамежливо.
Той се усмихна.
– Почеркът на приятеля ти ми изглежда познат.
По дяволите.
– И така, чух, че в града има трафик на хора? – Бързо смених темата, като държах съзнанието си чисто, за да не издам нищо.
Михаил го остави да си тръгне и кимна.
– Сан Франциско беше първият град, който падна. Линкълн и другите смели войници там вършат добра работа. Някой ден бих искал да си го върна, да освободя робите там.
Робите. Той каза роби.
Не бях съвсем сигурна, че съм подготвена психически за Сан Франциско.
– Кой е най-добрият път за влизане, според теб? – Показах с жест картата.
Той въздъхна и подпря ръка на чисто избръснатата си брадичка, преди да посочи едно място.
– Тук, малко извън Сан Хосе. Там започват контролните пунктове. Ако те разпознаят или им се сториш подозрителна, ще те убият на място. Ако тръгнеш по този тунел – той прокара пръст по картата, – ще стигнеш до града на около четиридесет, петдесет километра пеша. Това ще ви отнеме два дни, ако вървите цял ден. След това, щом се появиш в града, е твърде забързано, за да проверяваш документите на всички, така че вероятността да те открият е по-малка.
Добър план.
– Уау, знаеш много за Сан Франциско.
Той кимна с блясък в очите.
– Веднъж ми се наложи да проследя дъщеря си там, посред нощ, когато беше на тринайсет.
Побледнях, докато Шиа се задави с плюнката си до мен.
– Знаеш за това? – Попитах.
Той се засмя.
– Разбира се. Аз съм архангел. Тя не може да се измъкне от дома ми.
Уау. Страховити вибрации на баща. Бог да помогне на мъжа, който се опита да се среща с нея.
– Никога не си ѝ казвал за това? – Бях напълно шокирана от родителската техника на Михаил.
Той поклати глава.
– Не. Това само щеше да я накара да иска да отиде отново, а мисля, че тя си научи урока.
Истинска бомба. По дяволите, той беше добър.
Рафаел сложи ръка на рамото на приятеля си.
– Тя е преживяла много. Справил си се добре с нея.
Михаил кимна тържествено.
Шиа и аз споделихме поглед. Когато се върнахме, определено трябваше да знаем историята на това момиче. Като за последно.
Ноа наруши мълчанието.
– И така, Раф, ти ще правиш нашите защити?
Рафаел сякаш се съвзе.
– Да. Точно така.
Трябваше да тръгнем на път, ако ни предстоеше седемчасово пътуване, както и два дни ходене. Всеки ден, в който Линкълн оставаше в този опасен град, приближаваше все повече вероятността да умре.
Рафаел заобиколи бюрото си и извади нещо от чекмеджето. Приличаше на три малки бутилки със запушалки, съдържащи светеща бяла светлина.
– Помолих господин Клеймор да ми помогне. – Той ни подаде по една. – Просто го изпийте и ще бъдете невидими за всички любопитни очи, докато защитата не бъде нарушена. Което може да се направи само лично от могъщ ползвател на магия.
Шиа въртеше своята в ръката си.
– Уау. Хубава работа, Раф.
Архангелът се просълзи.
– Благодаря ти. Също така, веднага след това ще разширя защитата на военните общежития и бази в целия град.
Отпуснах се с облекчение.
– Включително апартамента на майка ми?
Той кимна.
– Да. Не се притеснявай.
Тъмният принц несъмнено се ядосваше, че съм се освободила, и щеше да ме издирва. Ако семейството ми бъдеше разкрито, щеше да ги използва, за да ме нарани.
– Долу горе – развесели се Ноа и обърна бялата светлина обратно, поемайки я с пълни шепи.
Можеше да се види как светещата течност си проправя път в гърлото му, а след това се разпространява по целия му гръден кош.
– Готино – каза той. – Ласкае.
Двете с Шиа стиснахме бутилките, а после аз излях течността в устата си, като я оставих да се плъзне по гърлото ми. Пиенето на светлинната магия беше това, което си представях, че е яденето на облак. Беше лека и пухкава по целия път надолу, а когато стигна до гърдите ми, наистина ме гъделичкаше.
Михаил потупа Ноа по гърба.
– Добре тогава. Да ви отведем до местоназначението ви, хора. Не може да имате никаква връзка с училището или армията, затова сме взели назаем цивилна кола. Аз ще летя над вас до Фресно, но след това сте сами.
Ноа кимна.
– Благодаря ви, сър.
Михаил излъчваше.
– Върнете се с капитан Грей и това е достатъчна благодарност за мен.
Капитан Грей. Сърцето ми се сви, очите ми отново се насълзиха.
Докато си проправяхме път навън, Рафаел ме спря и пусна останалите да вървят напред. Извади от джоба си още една бутилка със светеща светлина и ми я подаде.
– За Линкълн, когато го намериш.
Усмихнах се, взех бутилката от него и я прибрах в раницата си. Фактът, че изобщо е успял, докосна сърцето ми, но това, че беше толкова сигурен, че ще намерим Линкълн, ме трогна най-много.
– Не мога да си представя какво щях да правя без теб – признах аз. – Да бъда там долу беше толкова трудно, но знаейки, че всички вие сте тук и ме чакате… това ми помогна да се справя.
Той ме придърпа в силна прегръдка, която стигна дълбоко в душата ми.
– Не забравяй, Бриел, че също като мен, когато Луцифер падна от Небето, той получи земно тяло. Може да е могъщ, но може да бъде убит – прошепна той.
Сърцето ми биеше лудо в гърдите при думите му. Това беше въпрос, който си задавах отдавна – може ли Луцифер да бъде убит? Бях виждала архангел Михаил ранен и кървящ, а току-що бях видяла собствения си ангел-хранител да се лишава от формата си, така че знаех, че телата им са податливи на увреждане. Но…
– Как? Как да го убия? – Попитах.
Рафаил ме погледна с лъч, като обгърна лицето ми.
– В цялата вселена няма никой като теб и само ти разполагаш с необходимите инструменти. Ще го разбереш.
Загадъчни неща на Юда? Наистина?
– Не, сериозно, трябва да ми кажеш как – настоях аз.
Рафаел се усмихна.
– Мисля, че вече знаеш как. С какво се различаваш от мен, от Михаил, от Линкълн или от Ноа?
Намръщих се.
– Имам тъмна магия, черни крила.
Рафаел поклати глава.
– Както и Луцифер. Какво в теб е уникално спрямо всички останали?
В главата ми светна лампичка, а после се разби.
– И двете. Имам и светла, и тъмна магия!
Той кимна, докосвайки носа ми, сякаш бях петгодишното му внуче, което току-що е разгадало загадка.
– Когато настъпи моментът, имам пълната вяра, че ще успееш да разпръснеш тялото на Луцифер и да изпратиш душата му там, където ѝ е мястото. Гласът му беше зловещ и макар да се възхищавах на пълната му вяра в мен, тя също така ме плашеше до смърт.
– Хайде! – Шиа вкара главата си вътре и ме извика.
Обърнах се обратно към Раф.
– Ще се върна с Линкълн – уверих го положително.
Рафаел кимна.
– Знаеш ли, Бриел, нямаше нощ, която да е минала, докато те нямаше, и да не съм се молил за безопасното ти завръщане. Същото е и с Линкълн. Привързал съм се към всички вас, земните деца.
Очите му се замъглиха и ние се прегърнахме още веднъж набързо.
– Благодаря, Раф.
Той кимна и ме изпроводи през вратата.
След като излязох от кабинета му намерих Ноа и Шиа, притиснати в клопка на устните си.
– Вземете си стая – пошегувах се аз.
Ноа се отдръпна и се усмихна.
– Тя каза „да“!
– Какво! – Изпищях.
Шиа избухна в смях.
– Единствената причина, поради която не му отговорях, беше, че не можех да си представя да се оженим без теб там. Сега се върна, така че… ще ми бъдеш ли шаферка?
О, по дяволите, идват сълзите.
Кимнах и се хвърлих към Шиа, за да я прегърна. Моментът беше почти съвършен.
Единственото, което липсваше, беше Линкълн.
– Хора, трябва да се стегна, ако ми предстои да отида в най-лошия град на демоните на планетата. Престанете да ме карате да плача! – Казах им.
Шиа се засмя, закачайки ръката си с моята.
– Сбогува ли се с майка си? – Попита тя, докато си проправяхме път от сградата към паркинга.
Кимнах.
– Тя се страхува, че няма да се върна, но разбира защо трябва да отида.
Когато слязохме по стъпалата към паркинга, видях Клои и Люк да се подпират на кафявата ни цивилна кола, като и двамата носеха раници и изглеждаха готови за пътуване.
– Не – веднага каза Ноа.
За щастие всички бяха в клас, тъй като беше понеделник, така че на паркинга нямаше ученици, които биха могли да подслушват.
Клои сложи ръка на бедрото си.
– Каква е твоята история, че искаш да отидеш там?
– Уморих се от Града на демоните тук долу, търся да си намеря някаква работа там горе – предложи той неубедително.
Клои отметна глава назад и аз разбрах, че стои на слънце. Като пълно слънце върху кожата ѝ. Сигурно е накарала някой маг да и направи това заклинание, което позволяваше на нощните кръвопийци да бъдат на светло. Бях пропуснала толкова много и не бях сигурен, че някога ще успея да наваксам с всичко.
– Ще бъдете убити на място! Трима тъмни магове отиват в най-смъртоносния град в страната, за да си намерят работа? Мирише ми на глупост. Ще ви открият.
Ноа изстена.
– Какво имаш предвид?
Клои се усмихна лукаво.
– Баща ми е бил веднъж в Сан Франциско. Изпраща ме на мисия, за да проверя някои имоти. Интересува се от разширяването на „Третото око на Луната“, за да има сестрински имот там. Това е добро бизнес решение.
Нямах представа дали това е истинска история, или не, но звучеше страхотно. Особено след като бащата на Клои беше нещо като лидер на мафията „Нощна кръв“ и имаше много тъмни връзки.
Ноа въздъхна примирено.
– А каква е твоята история? – Попита той Люк.
Люк го отблъсна.
– Аз си отивам. Примири се с това.
Засмях се и пристъпих напред, за да ги прегърна и двамата.
– Обичам ви, хора. Не е нужно да правите това.
Клои кимна.
– Да, трябва. Баща ми каза, че единственият начин да прикриеш способностите на Небесните е да ги накараш да изглеждат като магове. Твърде много Магове е червен флаг за демоните под земята. Те презират Небесните. Ако пътуваш с една нощна кръв и един звероподобен, ще изглежда по-реалистично, че всички ние сме опетнени деца на академията.
– Освен това Линкълн е семейство. Така или иначе в крайна сметка щяхме да го потърсим – добави Люк.
Ноа и Шиа кимнаха.
– Вярно е. Просто преди нямахме план, но сега вече имаме.
– Групова прегръдка! – Изпищях и разтворих ръце.
Да бъда долу в Ада, сама, уплашена и да се боря за живота си всеки ден, ме беше променило. Вече бях различен човек. Чувствах се по-наясно със себе си и с това, което съм, и оценявах всичко много повече. Особено хората в живота ми.
След като накарахме Клои и Люк да тичат до кабинета на Рафаел и да изпият специалната защитна отвара, се натоварихме в колата и без сянка на съмнение знаех, че ще върнем Линкълн жив у дома. Нямаше да приема нищо по-малко.
Назад към част 19 Напред към част 21
