Глава 27
ДЖАКС
Шибаният Коул.
Момчетата трябваше да го наблюдават, така че какво, по дяволите, се е случило, за да се появи на прага ми с антураж?
Смутено сядам и ръцете ми политат към главата ми, която пулсира, но тялото ми се движи въпреки болката, защото трябва да намеря Зоуи.
– Зоуи – викам, като се превивам от това, че гласът ми се чува.
Не мога да чуя нищо, докато си проправям път през къщата, надявайки се, че тя просто се е скрила някъде.
– Зоуи, те са си тръгнали – лая, но все още няма нищо.
След като претърсвам градината и всяка една стая, бързо стигам до заключението, че Коул и шибаняците, които са били с него, са я взели. Майната му. Кръвта по пода в кухнята ме кара да се чувствам още по-паникьосан – нещо, което не изпитвам твърде често, и това, по дяволите, не ми харесва нито за миг.
Втурвам се към спалнята и вдигам дънките си от пода, изваждам телефона си и бързо набирам номера на Кев, за да видя защо никой не го гледа.
Телефонът звъни четири пъти и когато той вдига, не му давам възможност да говори, докато крещя по телефона:
– Защо, по дяволите, никой не го е гледал? – Няма да ми се налага да обяснявам, защото Коул беше единственият шибан, на когото някой трябваше да има очи.
– Джакс, в бара ни се случваха гадости. Ронан и хората му са обърнали заведението – казва ми Кев.
– Какво? – О, боже, това само се влошава.
– В момента са на път към теб. Щях да ти се обадя, току-що си тръгнаха, но са убедени, че при теб е Зоуи.
– По дяволите – казвам, докато грабвам една тениска и марширувам от спалнята към кухнята, като бързо вземам болкоуспокояващи и ги изпивам с малко вода.
– Трябва да я измъкнеш оттам, човече.
– Тя вече си е тръгнала. Коул я е взел – информирам го аз. – Ебати нахлу в жилището ми наскоро, нокаутира ме, а после я взе. – Дори да изрека тези думи, в мен се появява шибана болка. Отново я подведох.
– Ще ги намерим – казва ми той, преди да изкрещи: – Коул, вдигни шибания проследяващ апарат, имаме работа.
Не е нужно да му давам инструкции, защото той вече знае какво да прави.
– Ще се видим скоро – казвам му и след това затварям. Трябва да се измъкна оттук, преди Ронан и компания да разкъсат мястото. Нямам време да се занимавам с гадния им разпит. Отивам направо при източника, за когото знам, че първо ще работи с мен, преди да реши да ме убие – отивам при Нейт.
***
– Нейт – казвам, когато вратата се отваря и той стои там, вперил очи в мен.
– Джакс.
– Можем ли да поговорим? – Минават няколко удара мълчание, преди да добавя: – За Зоуи.
Челюстта му се свива и той се отдръпва, за да вляза. Нейт никога не ме е плашил и той го знае. Може би е способен да сплаши повечето хора, но не и мен. През годините сме имали минимално взаимодействие, защото той оставаше на своя територия, а аз – на моята, но сега световете ни се сблъскаха и единственото, което наистина има значение в момента, е да намерим Зоуи.
– Следвай ме – казва той, след като затваря входната врата. Той ме повежда по коридора и към една врата вляво. Влизаме в голяма трапезария и той заобикаля масата, сяда и ми прави жест да седна срещу него.
– Предполагам, че знаеш къде е сестра ми – казва той, без дори да си прави труда да води някакъв светски разговор.
– Не точно, но заедно можем да я намерим много по-бързо, отколкото сами.
– По-добре говори много бързо – казва той, а в тона му се долавя заплаха.
– Преди да го направя, просто знай, че съм загрижен за сестра ти и каквото и да се е случило преди, може да бъде решено, след като тя е в безопасност.
– Добре – измъква се той. – Започни да говориш.
Разказвам му всичко – е, почти всичко. Пропускам частите, в които чуках сестра му няколко пъти, защото никой брат не иска да чуе това. Пропускам да спомена и че едва не я убих, защото той не трябва да се фокусира върху това точно сега, не и когато животът ѝ виси на косъм. Но му казвам, че през последните няколко дни тя е била с мен и че съм заличил всякаква следа от това някой да я намери, защото имахме работа, с която трябваше да се справим. Ако Зоуи реши да му разкаже всичко, това е неин избор и аз няма да я спра. Ако трябва да бъда наказан за това, което съм направил с нея, така да бъде. Аз взех тези решения и трябва да отговарям за всяко едно от тях, ако се стигне дотам.
– Значи Коул е работил с познатите на Йейтс?
– Изглежда е така. След като го изгоних за шест месеца, той очевидно го прие зле, въпреки че вече работеше срещу нас.
– Не е глупост. И ти си го направил, защото той беше марионетка на Ронан зад кулисите. – Не въпрос, а констатация. – И как знаеш, че тези момчета с него са били познати на Йейтс?
– По същия начин, по който знаеш всичко за някого, когато е в радара ти. Наблюдавах ги достатъчно дълго, за да знам кой идва и кой си отива.
Нейт кимва, а после вади телефон от джоба си и лае заповеди по линията. Моят собствен телефон звъни и поглеждам, за да видя, че се обажда непознат номер. Давам знак на Нейт да млъкне, докато отговарям на обаждането и го пускам на високоговорител.
– Здравей, – казвам аз.
– Джаксън, мой човек – чува се гласът на Коул. – Ти си буден.
– Разбира се, задник. А сега къде е тя? – Казвам, а в тона ми се долавя яд.
– Направо по работа, а? – Коментира той.
– Точно така.
– Къде ще е забавлението да ти го кажа?
– Коул, не знам защо, по дяволите, правиш това, но Зоуи няма нищо общо с това, което се случи. – Челюстта ми се свива, докато се боря да не хвърля телефона от гняв – единствената спасителна линия, която имам към Зоуи в този момент.
– Дръж го да говори – изрича Нейт, докато тихо започва да натиска бутони на телефона си, преди да го постави до моя на масата, за да покаже екран с карта и някакви други глупости, които не мога да разбера.
– Не го ли прави? Искам да кажа, че си бил толкова съсредоточен върху това да я намериш и да изживееш шибания си момент на отмъщение, че тя е пристрастила мозъка ти, братко. Виждаш ли, докато ти си копнеел за путката, заради която убиха брат ти, аз съм си изграждал собствена империя.
– За каква ебавка говориш? – Чдосвам се.
– Невинаги е полезно да се доверяваш на хората около теб.
– Да, получих бележката.
– Не мисля, че е така. Всички ме възприемахте като жалкия, човека, който не може да си държи члена в гащите и няма мозъчната сила, за да бъде на върха. Е, повече ви ебавам, защото сега този шибан град принадлежи на мен. Не на теб, не на Ронан, не на Нейт шибания Ноулс… само на мен.
– Ти дрогиран ли си? Защото всичко това звучи доста заблуждаващо – коментирам, когато Нейт се навежда над масата и ми изрича „Бинго“, преди да се раздвижи бързо, излизайки от стаята, а аз го следвам с телефона в ръка, докато Коул продължава да говори.
– Винаги си искал името на човека на върха на веригата… е, говориш с него – казва Коул, а аз едва не изпускам проклетия телефон от шок.
– Какво?
– Аз ръководя нещата от месеци, и то точно под носа ти – казва той, а после се смее. – Беше лесно, защото ти винаги се разсейваше. А когато Зоуи се върна, сякаш имах свободна шибана власт. Това, както и фактът, че тя беше точно това, от което имах нужда, за да прецакам всеки един от вас, който ме е гледал отвисоко. Всяка част от времето и вниманието ви бяха насочени към нея, а аз изчаквах времето си и сега тя ми принадлежи.
– И ти я искаш за да ме прецакаш с нея?
– Не само теб. Ронан също. С Нейт не толкова, защото не познавам човека, но ако това накара хората да се страхуват от моето име вместо от неговото, тогава е шибан бонус.
Нейт излиза от къщата, взема ключовете за колата си, докато върви, и аз го следвам до колата му, като все още държа Коул на другия край на линията.
Двигателят запалва и Нейт започва да кара като прилеп от ада, а телефонът му е в държач, докато следва маркировката – картата на телефона си, и предполагам, че това е някакво приложение за проследяване и че той има местоположението на Коул.
– Коул, послушай ме, не е нужно да правиш това…
– О, трябва, и съм го правил. И след един час Зоуи ще бъде просто поредната жена, която ще стане част от групата за трафик на хора. Вече имам купувач за нея и той е готов да плати доста висока цена за сестрата на престъпния бос, но не се притеснявай, той не е най-болният от моите клиенти. Искам да кажа, че не е мил, но не е и най-лошият.
– Ще те убия – казвам аз, гласът ми е нисък – опасен.
Коул се смее, когато Нейт набира още по-голяма скорост.
– Силно се съмнявам в това. Почти съм сигурен, че проследяваш това обаждане в момента, но ще е твърде късно. Наречи го поетично правосъдие, ако искаш, защото краят е там, където всичко започна.
– Ще се видим скоро, задник – казвам, преди да прекъсна разговора и да стисна челюстта си. Бързо набирам номера на Кев и му казвам да ме включи на високоговорител, за да може Шорти и който и да е друг там да чуят какво ще им кажа.
– Кев, намери ли нещо? – Казвам веднага щом той вдига слушалката.
– Не, и ние бяхме във всяко едно от нашите скривалища, в неговата къща и се свързахме с всеки, който го познава.
– Майната му – изсумтявам и след това му разказвам много набързо за разговора ми с Коул преди малко.
– Какво трябва да направим? – Пита той.
– Отиди и се срещни с Ронан в „Чистота“, той ще те насочи оттам – казва Нейт, преди да успея да отговоря. Обикновено в мен би се породило желание да споря, но това е съвместната ни работа.
– Джакс? – Кев задава въпрос.
– Направи го.
– Добре, братко. Ще се обадим, ако има някакви новини.
Прекъсвам разговора и тишината се възобновява. Размърдвам мозъка си за всяко шибано място, на което би могъл да бъде той. Нито за миг не мисля, че е на мястото, към което сме се насочили. Бил е коварен гадняр и е имал време да планира всичко това. Не би направил така, че да го намерим толкова лесно, не и сега.
Губим ценно време.
Мисли, Джакс, мисли.
Той не е в нито едно от нашите скривалища. Не е вкъщи. Не е с никого, когото познаваме.
„Краят е там, откъдето всичко започна.“
„Краят е там, където всичко започна.“
Последните му думи се повтарят в съзнанието ми, а след това получавам вътрешно усещане, от което не мога да се отърва.
– Обърни – казвам на Нейт.
– Какво?
– Обърни колата.
– Това е единствената ни следа, Джакс. Не смятам да се обърна и да проваля шанса да хвана този гадняр и да намеря сестра си – ядосва се той.
– Той е планирал това от месеци. Няма да е там, където пише в шибаното ти приложение на телефона. Обърни проклетата кола и се насочи към „Лодж“.
Колата спира със скърцане и Нейт скърца със зъби. Всички знаем какво се случи в „Лодж“ последния път. Изтезания. Смърт.
Последния път това промени живота на всички ни и ако съм прав и той е там с нея, то това ще промени живота ни още веднъж, ако не я спасим.
– Мисли с главата си, Нейт – казвам му аз. – „Краят е там, откъдето започна всичко.“
– По дяволите – казва той, преди да завърти колата и да тръгне обратно в посоката, от която току-що бяхме дошли.
Набирам отново номера на Кев, докато Нейт набира Ронан, и всеки от нас им казва къде сме се запътили и да изпратят всички натам. И ако тя не е там, тогава се опасявам, че Коул казва истината и наистина няма да имаме време.
Назад към част 27 Напред към част 29
