Глава 28
ЗОУИ
Мразя това място.
Толкова много изгубени животи. Толкова много болка. И сега, ето ме отново в Лодж, и отново съм тук с един садистичен шибаняк.
Последният път беше с Джесика и Лукас – моя брат. А сега е с Коул, който, изглежда, ръководи цялата тази операция – трафика на жени.
Тялото ми трепери от студа. Не е изненадващо, тъй като съм облечена само с гащички и сутиен. В момента, в който дойдох в съзнание, ми съблякоха ризата и боксерките на Джакс и ми опряха пистолет в главата, за да облека подходящото бельо. След това ме приковаха към стената, точно в стаята, в която убих Джесика и в която Нейт ликвидира брат ни.
Имам чувството, че всеки момент ще повърна.
Спомените. Спомените. Те нахлуват в съзнанието ми и ме правят слаба.
Коул си е направил шибаното изследване и сега ще използва болката ми, за да ме сломи – и хората, които обичам.
Не трябваше да се връщам. Можех да приема наказанието от Джакс – по дяволите, почти му позволих да отнеме живота ми. Но да приема това наказание от Коул, човек, когото никога не съм познавала… Не съм съгласна.
– Не е нищо лично – казва той от другата страна на стаята, където седи зад една маса с крака върху нея и пуши пура, сякаш е владетелят на шибания свят. – Просто беше твърде добра възможност, за да я пропусна, когато се върна и видях властта, която имаше над Джексън, без дори да знаеш. Като черешката на тортата.
– И после има Ронан, който си мисли, че може да ми заповядва, сякаш съм малкото му кученце.
Не съм му казала и дума. Няма смисъл да се опитвам да разсъждавам с луд – била съм там, правила съм това и никога не се получава.
– Всички си мислеха, че ме държат за топките. Е, аз им показах. Никога не подценявай аутсайдера.
Двете момчета, които охраняват вратата, изглеждат отегчени до смърт. Предполагам, че щом трябва да слушат тези глупости ден след ден, значи не мога да ги виня.
Как, по дяволите, на Коул е било позволено да има толкова много власт? Как се е промъкнал през мрежата на най-безмилостните маймуни, които се разхождат по улиците? Щеше ли да се случи това, ако Нейт беше наблизо? Вероятно не. Но от друга страна, аз не мога да предполагам нищо. Нейт се е променил, откакто е с Кат и е станал баща. Лошата му страна е била заключена в продължение на години и не бих искала да съм причината тя да излезе отново наяве.
Аз винаги съм причината. Аз. Винаги аз съм в основата на проблемите на всички.
Може би това е за добро?
Може би на всички ще им е по-добре без мен?
От тази мисъл ми се иска да си избода очите, но няма да дам на този задник удовлетворението да ме види как се разпадам толкова бързо – поне отвън.
– Знаеш ли, те толкова дълго търсеха най-опасния човек. Шибано смешно е, че нито един от тях не ме сметна за заплаха. И тогава Джакс си помисли, че може да ме измести, сякаш е някакъв Бог, който може да си играе с живота на хората. Наистина е смешно – продължава той.
Иска ми се той да си замълчи и да ме остави да се излежавам на спокойствие.
Белезниците около китките ми се вкопчват в тях, а ръцете ме болят от това, че са държани над главата ми от ебаси колко време.
– Остава само половин час, а след това новият ти собственик ще те отведе на нови пасища – казва Коул и аз потръпвам. – Но не се притеснявай, той не е най-лошият от клиентите ми. Искам да кажа, че съм сигурен, че ще ти причини болка и страдание, както намери за добре, но ти ще му се насладиш. Накрая всички се наслаждават. – Той е повече от луд. Абсолютно ненормален.
– А най-хубавото е, че Джакс ще е достатъчно глупав, за да проследи обаждането ми и да се окаже на грешното място. Наистина е чудесно какво може да направи технологията – да препрати приема на мобилния ми телефон на съвсем друго място. И докато осъзнае грешката си, ти отдавна ще си отидеш, а аз ще съм този, който ще командва всички. Тези шибаняци ще работят за мен. Аз ще им владея задниците и те ще съжаляват, че никога не са ме прецаквали.
Не мога да направя нищо друго, освен да гледам как Коул вярва, че ще спечели тази война. Дори няма да се опитам да му кажа, че не може, защото щом Нейт го хване, той ще бъде мъртъв. Изглежда, че все пак аз ще бъда причината Нейт да се върне към старото си аз.
Винаги съм си мислела, че съм силна, но всъщност съм се самозалъгвала. Аз съм сломена, вързана и окована във вериги като животно.
– Петнайсет минути, шефе – казва един глас иззад бурните мъже, които блокират вратата.
– Шефе… не звучи ли великолепно? – Пита Коул, но никой не отговаря. – Е, предполагам, че е по-добре да сляза долу и да се подготвя да посрещна новия ти собственик. – Коул става и закопчава сакото на костюма, с който е облечен, като заобикаля масата и идва да застане пред мен.
– А, и човекът, когото остави на пода в кухнята на Джексън, нали знаеш, с прерязан ахилес, добър ход – казва той с намигване. – За мен беше удоволствие, Зоуи Ноулс. Хвърля ми злобна усмивка, преди да се обърне и да излезе от стаята, а кучетата пазачи се отместват от пътя му, за да мине, преди отново да блокират вратата.
И така, предполагам, че тук моята история свършва.
В Лодж.
Да бъда продадена на човек, който вероятно ще ме измъчва, преди да реши, че има нужда от нова играчка, и да ме убие.
Почти се смея на това колко нелепо е това, като изкривена приказка за изгубено момиче, което просто иска да се помири с греховете си и да намери любовта.
Само че… аз не съм изгубена.
Откакто се върнах тук, дори и с всички гадости, които ми бяха подхвърлени, аз съм си у дома.
Не съм изгубена, вече не.
Джакс. Той е моят дом и ще бъда проклета, ако Коул ми го отнеме.
Учила съм се от най-добрите в бизнеса. Убивала съм хора. Винаги съм била боец, като се изключат последните няколко години, в които бях нещастна болка в задника, разбира се.
Мога да се измъкна оттук. Мога да го направя.
Нямам представа как, но не мога просто да се откажа. Не искам да си отида по този начин.
И с подновено чувство за цел търся всеки малък знак за това как мога да се измъкна оттук сама, а не с някой, който идва да ми спаси задника.
Назад към част 28 Напред към част 30
