Линдзи Пауел – Недосегаемият брат ЧАСТ 27

Глава 26
ЗОУИ

Той ме целува така, сякаш съм на път да се счупя. Сякаш съм крехко стъкло, което всеки момент може да се счупи.
Предполагам, че не греши много, защото аз съм определението за човек, който балансира на ръба на ножа.
– Не те мразя, красавице.
Тези думи.
Исках да ги чуя от толкова шибано дълго време – да знам, че той наистина ги има предвид. Без игри. Без глупости.
Езикът ми се среща с неговия и всичко на света е наред.
А когато ме вдига на ръце и ме носи обратно в къщата, води ме до спалнята си и ме поставя нежно на леглото, а тялото му покрива моето, се чувствам сякаш наистина съм се прибрала у дома.
В Джакс винаги е имало нещо.
Винаги съм го намирала за привлекателен, атрактивен, но той винаги е бил толкова затворен. Той е бил такъв толкова дълго време и знам, че този момент е нещо, което той няма да приеме лесно.
Откакто се върнах, се борим с каквото и да е това.
Напрежението, емоциите, драмата, нерешителността, всичко това водеше до този момент.
Би трябвало да искам да го видя как страда за това, че едва не ме уби.
Би трябвало да искам той да изпитва болка за това, че ми причиняваше седмици на горещина и студ.
Но не искам.
Нищо от това няма значение точно сега. Някои биха казали, че съм прекалено мека, прекалено снизходителна, като се имат предвид действията му, но те не познават историята ни, не познават битката ни и бих могла да го накарам да се гърчи за следващите десет години, но това само ще продължи да вади миналото, а на мен ми е писнало от него.
Имаме много неща за решаване, знам това, но можем да се справим с тях утре, вдругиден или по вдругиден.
Единственото нещо, което има значение сега, е как Джакс разкопчава ризата, с която съм облечена, как устните му напускат моите и се спускат по шията ми, по гърдите ми, по корема ми, по бедрата ми, а после попадат на сладкото ми място. Той е нежен, мек, за разлика от предишните пъти.
Пръстите му галят бедрата ми, а оргазмът ми бавно нараства. И когато съм близо до освобождението си, съм на път да му кажа да спре, когато той сякаш прочита мислите ми и се придвижва нагоре по тялото ми, проследявайки целувките през целия път, докато стигне до устата ми.
Между нас настъпва разбирателство, за което няма да спорим.
Искам този път той да е в мен, когато свърша, а той изглежда вече знае това.
Той се отдръпва от мен и се изправя, за да може да свали тениската и дънките си и да покаже, че всъщност е командос отдолу.
Качва се обратно върху мен и поставя челото си върху моето, докато влиза в мен. Разтварям краката си по-широко и ги обгръщам около кръста му. Той започва бавно да влиза и излиза от мен, наслаждавайки се на всеки удар.
Премествам ръцете си към върховете на ръцете му, като оставям пръстите си да усетят бицепсите му. Оргазмът ми отново започва да се засилва и тогава той премества ръката си надолу, докато палецът му обикаля клитора ми в такт с мъчителният му ритъм.
Стените ми се свиват около него и тогава той прошепва:
– Свърши за мен, хубаво момиче.
Той увеличава натиска върху клитора ми и няколко секунди по-късно изпитвам оргазъм, усещайки всеки сантиметър от главата до пръстите на краката си. Кожата ми изтръпва, очите ми виждат звезди, а тялото ми трепери.
Джакс ме последва и стене, когато вдигнах глава и поставих устните си върху неговите. И дори когато сме свършили, той остава отгоре ми, целувайки ме, сякаш всичко това е било сън и всеки момент ще изчезне.
Но това не е сън. Това е реално.
Просто ни трябваше малко време, за да стигнем дотук, за да го разберем. Не знам колко време устните ни са заключени едни в други.
Не знам колко време ще отнеме вторият кръг на любовната ни игра, защото това е точно това. Любене. Не е чукане. Това е нещо повече. Толкова много повече.
Всичко, което знам, е, че след това Джакс придърпва одеялото върху нас, взема ме в обятията си и ме притиска към себе си, докато заспивам, чувствайки се доволна и удовлетворена, защото тази борба между нас е приключила. Свършила е. И дори с проблемите, които все още са между нас, това е началото на нещо, което никой от нас не е очаквал – нещо ново, нещо, което ще има грозни моменти, но ще бъде красиво в края му.
Джакс Джоунс, винаги известен като недосегаемият брат, но може би, само може би, той вече не е недосегаем.

***

Събуждам се с ръцете на Джакс, обвити около мен, и не мога да не позволя на усмивката да украси устните ми. Гърбът ми е до гърдите му, когато усещам как той се премества зад мен, а устните му се доближават до ухото ми и той казва с дълбокия си глас:
– Добро утро, хубаво момиче. – И тогава езикът му се изстрелва навън и облизва ухото ми, преди устните му да попаднат на врата ми.
Полуочаквах да се събудя и да го намеря изчезнал, да се върна към студа, но това… това е просто шибано перфектно. И знам, че това чувство на блаженство няма да продължи още дълго, така че ще се наслаждавам всяка една секунда, докато балонът, в който съм се озовала, не се спука и реалността не си проправи път обратно, за да се опита да прецака всичко отново.
Извивам шията си още малко, за да му осигуря по-голям достъп, докато вдигам ръката си и я поставям зад главата му, прокарвайки пръсти през косата му. Въздъхвам доволно, преди да обърна глава към него, за да може той да доближи устните си до моите.
Изстенах в устата му, когато ръката му се премести от кръста ми и се насочи към путката ми, пръстите му се движеха нагоре и надолу, преди да премести крака ми и да го закачи за бедрото си, оставяйки ме напълно открита за пръстите му да направят магията си. И о, боже, те правят точно това, когато той вкарва два пръста в мен, а палецът му продължава да търка клитора ми, докато не свършвам върху ръката му. Той преглъща стоновете ми, докато езикът му продължава да гали моят, а когато сваля ръката си от путката ми, разтваря устните ни и смуче пръстите си. Не мислех, че това ще е толкова горещо, но ебаси, наистина е така.
Обръщам се, така че тялото ми да е с лице към него, и тогава опитвам вкуса си върху устните му, преди да се придвижа надолу по тялото му, докато стигна до члена му. Много твърдия му член.
Бавно поставям устата си върху него, движейки се нагоре-надолу, въртейки езика си около върха, когато се връщам нагоре, преди да го взема чак до гърлото си, когато се връщам надолу. Не мога да кажа, че някога съм се наслаждавал да правя свирки, но когато бедрата му се свиват и той стене, докато се отпуска в устата ми, мога честно да кажа, че това ме кара да се чувствам шибано възбудена.
Ръцете му се спускат надолу и се закачат под мишниците ми, докато ме издърпва обратно нагоре, а след това ме прибира под тялото си. Той просто ме гледа, сякаш се опитва да разбере нещо.
– Добре ли си? – Питам го тихо.
– Много съм добре – казва той, като навежда глава и поставя бърза целувка на устните ми, преди да каже: – Кафе?
По дяволите, всичко това е толкова нереално. Сякаш живея в зоната на здрача.
Когато отидох при него снощи в градината, никога не съм очаквала, че нещата ще се развият по този начин. Забавно е как животът ти подхвърля криви топки, когато най-малко очакваш.
– Моля те.
Той се усмихва и слиза от мен, като се надига от леглото и взема чифт сив анцук от гардероба си. Той го обува, а аз се премествам до ръба на леглото, като изведнъж се чувствам неловко, докато се обгръщам с ръце. Не знам защо, не е като да ме вижда гола за първи път.
– Не е нужно да се срамуваш пред мен, Зоуи – коментира той.
– Знам, но това е просто…
– Различно – завършва той.
– Да.
– Знам, но никога не се крий от мен – казва той, гласът му е нисък и в него се долавя някакво… предупреждение? Заплаха?
– Само да знаеш, Джакс, че нямаш право да ми отправяш някаква гадна заплаха – казвам, усещайки как нахалството ми искри.
Навеждам се и взимам ризата, която носех снощи, обличам я и усещам как очите му следят всяко мое движение.
– Мислиш, че това беше заплаха? – Казва той недоверчиво. – Хубаво момиче, нямаш представа.
– Тогава какво, по дяволите, беше това? Защото току-що имахме един прекрасен момент, а после ти отиваш и го съсипваш, като ми казваш да не се крия от теб.
– Господи Боже – казва той с присвити очи. – Това не беше заплаха. Това беше да ти кажа да не криеш това тяло от мен, казва той, протяга ръка и разкопчава ризата, като ме разкрива пред него. – Това беше да ти кажа, че нищо не може да бъде скрито между нас – нито това тяло, нито начинът, по който се чувстваш, нито сега, нито някога, защото аз съм целият шибано в него.
– О.
Той е изцяло вътре.
Напълно в него.
Е, по дяволите.
– Искаш да кажеш, че дори с моята склонност да мисля най-лошото и с начина, по който мога да бъда малко драматична понякога, ти все още си изцяло в него?
Той се смее, докато ме придърпва към себе си.
– Да, Зоуи. Точно това ти казвам.
– Но имаме толкова много неща, за които да говорим…
– И ще го направим, но без значение какво ще се случи, аз все още съм изцяло в теб и ти се кълна, че ще направя всичко възможно, за да компенсирам това, което ти направих.
– Но… – Той ме прекъсва, като пуска целувка върху устните ми.
– „Но“ може да почака, докато изпием едно или пет кафета.
Удрям го закачливо по ръката и той се смее. Джакс Джоунс се смее и това е истински смях. Такъв, който мога да свикна да чувам – и се надявам да го чуя отново.
Навличам чисти боксерки и свързвам пръстите си с неговите, докато той ме води от спалнята към кухнята. Сядам на масата и закопчавам копчетата на ризата си, докато той пълни чайника и взема няколко чаши. Приготвя напитките и поставя моята чаша пред мен, след което сяда срещу мен.
– И така, Джакс, рискувам да разваля настроението, но трябва да знам нещо… – Прехапвам устна, докато той ме гледа внимателно. – Какво е това? Какво правим тук? – Сърцето ми се свива в гърдите при мисълта какъв може да е отговорът му.
– Пием кафе.
– Ха-ха – казвам саркастично. Това, че той се шегува, е добър знак, но искам да се опитам да бъда реалистка по този въпрос. Надеждите ми се повишиха снощи, когато той каза, че не ме мрази. Те се повишиха още повече, когато той се люби с мен. Те се изчерпаха, когато се събудих в ръцете му. Но това е пълна единайсеторка и аз трябва да защитя и без това крехкото си сърце. – Искам да кажа, как от това, което бяхме, стигнахме до това? До това да пием кафе и да се усмихваме, вместо да правим хапливи коментари или да се чукаме, подхранвани от омраза.
– Чукане от омраза? – Казва той и повдига вежди. – Е, да. Това е, което направихме, нали? – Не. Никога не съм го мразила.
Той прокарва ръка по лицето си, преди да постави двата си лакътя на масата и да се наведе малко напред.
– Не знам дали омразата е точната дума за това. Разбира се, мислех, че те мразя. Опитах се да убедя себе си, че е така, но не мисля, че това изобщо беше омраза.
– Тогава какво беше?
– Мразех себе си за това, че те желая, защото…
– Заради Джейсън – довършвам аз вместо него, споменавайки слона в стаята – брат му.
– Господи – казва той, въздъхва и става, връща се до чайника и го включва отново, въпреки че почти не сме докоснали напитките си. Обръща се и слага ръце на работния плот, раменете му са прегърбени, а главата му е увиснала надолу.
Това трябва да спре.
Ставам и отивам при него, като обгръщам кръста му с ръце и го прегръщам отзад.
– Той би искал да си щастлив, Джакс. – Целувам го в средата на гърба му, който все още е гол, защото така и не си е облякъл тениска.
– Той винаги е знаел, че те искам – казва той, като почти ме поваля на задника ми. Отпускам хватката си върху него и той се обръща, а очите му се впиват в моите.
– Какво? – Прошепвам.
– Да, той знаеше. Той ми беше брат, беше единственият човек, който наистина ме познаваше, но аз винаги му казвах, че нямам интерес, защото знаех, че той иска теб.
Нямам думи. Не очаквах това да излезе от устата му.
– Джакс…
– Съжалявам, че не бях толкова шибано упорит, защото всичко това можеше да бъде много по-различно – казва той, докато отмества кичур коса от бузата ми.
– Съжалявам. – Това е единственото, което се сещам да кажа. – И аз.
Поставям главата си на гърдите му и го прегръщам силно. Той поставя брадичката си върху главата ми и оставаме така, докато почукването на входната врата не ни накара да се разделим. Той се намръщва, пуска ме и се отправя към входната врата. Аз оставам на място, мислейки за това, което току-що ми каза.
Джакс винаги ме е искал.
Господи, животът ми е като проклета сапунена опера.
Чувам приглушени гласове на вратата и след това се чува всемогъщ трясък, който ме кара да се завъртя бързо. Чувам стъпки, които се носят по коридора, и инстинктите ми подсказват, че каквото и да се случи, не е добро. Стрелвам се наляво и грабвам един нож от блокчето на работния плот. Обръщам се и виждам момче с къса тъмна коса, чиито тъмни очи са широко отворени, докато се фокусира върху мен.
Държа ножа пред себе си, готова да премина в атака, ако се наложи, ако се наложи.
– Кой си ти, бе? – Питам, като държа гласа си твърд. Сега не е моментът да се страхувам. Сега е моментът да помислиш логично и да направиш правилния избор.
– Зоуи Ноулс, добре, добре, добре, – изрежда той и начинът, по който облизва устните си, кара кожата ми да настръхне.
– Кой си ти? – Повтарям.
– Няма нужда да се страхуваш от мен. Хайде, сложи ножа и просто ще си поговорим.
– Като по дяволите, ще си поговорим.
– Напориста. Виждам, че ще се забавляваме с теб. – Казва той, а очите му обхождат голите ми крака. Няма начин този човек да се докосне до мен.
– Е, поне ми кажи името си, за да знам кой се опитва да ме заплашва, – казвам аз.
– Това не е заплаха, бебе. Аз съм истинският.
– Уф. Клише. Чудесно. Нима са оставили истинския шеф вкъщи и са изпратили лакея да свърши мръсната работа? – Подканям го и той се хваща на стръвта като молец на пламък, нападайки ме, но вече съм предвидила хода му, тъй като се привеждам и изритвам крака си, изхвърляйки го от краката му. Той пада на земята със силен вик на гняв, а аз правя своя ход, прокарвайки ножа през ахилесовата му пета – и през двете – и гневът му се превръща във вик на болка. Той се преобръща, изревававайки на място, и тогава чувам още крака, които идват по коридора. Майната му.
Излизам бързо през задната врата и се насочвам към оградата отзад. Може и да не съм облечен подходящо, но когато животът ти е на карта, ще теглиш задника толкова шибано бързо, че дори няма да имаш време да мислиш за дрехи или наранявания. Адреналинът е горивото ми, докато стигам до оградата, но не съм достатъчно бърз, за да я прескоча, тъй като ме придърпват назад към едни твърди гърди.
– О, не, не го правиш, – чувам, когато ръката ми се удря в оградата, а ударът ме кара да изпусна ножа.
– Спусни се от мен, задник, – крещя, докато се извивам в хватката му.
– Ебаси, дай на тази кучка лепенка и я вържи – изръмжава той. Очите ми се насочват към двете момчета, които вървят към нас, и двамата с маски на лицата си, скриващи самоличността им. Мацки.
Опитвам се да се освободя, колкото мога, но виждам как единият от мъжете вдига ръка, а ударът в главата ме кара да се чувствам замаяна, очите ми се затварят, докато болката ме пронизва, а после всичко потъмнява, когато нещо се стоварва върху главата ми, обгръщайки ме в тъмнина.

Назад към част 26                                                                      Напред към част 28

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!