Линдзи Пауел – Недосегаемият брат ЧАСТ 30

Глава 29
ДЖАКС

Дори не си правим труда да паркираме надалеч и да вървим пеша, докато слизаме по пътя за „Лодж“. Влизаме с всички оръжия. Не сме имали време да планираме, но сме добри в това, което правим, и дори само двамата да започнем, ще успеем да изненадаме шибаняците.
Нейт настъпва газта, когато завиваме към комплекса на „Лодж“, и ние се втурваме към сградата, спирайки със скърцане възможно най-близо до входната врата. Не губим време и двамата излизаме от колата с вдигнати оръжия и наведени лица.
Това може да е най-глупавата идея в историята, но и двамата сме тук заради Зоуи и ще се бием с всеки, който се изпречи на пътя ни. Две момчета на входната врата отскачат в шок и това е достатъчно дълго, за да може Нейт да забие куршум в единия, а аз да обезвредя другия.
Той ми дава знак да тръгна надясно, а той тръгва наляво, когато влизаме в сградата. С изумление виждам, че тук не стои никой друг, но това е добре, защото ще ги убием всички, когато си покажат лицата.
Адреналинът ми се покачва, сетивата ми са нащрек, когато чувам звука на приближаващи се към мен крака, които туптят по пода. Глупавите пичове явно не са взели урок как да се промъкват до врага. Промъквам се през вратата, проверявам бързо помещението, преди да се обърна назад, за да се изправя срещу този, който ще се появи.
Три.
Две.
Едно.
Излизам, когато те се появяват, и бързо уцелвам целта си. Първият човек получава куршум право между очите, а другият – право във всяко око и пада на пода като чували с лайна. Бързо се прехвърлям над тях и се отправям към стълбите. Интуицията ми подсказва, че тя е там горе. Тя трябва да е там.
Чувам изстрели в посоката, в която е тръгнал Нейт, но трябва да вярвам, че той може да се справи, тъй като чувам писък от горния етаж и се впускам в действие, вземайки стъпалата три на веднъж.
Моля, нека тя да е добре. Моля, моля, моля, моля.
Стигам до дълъг коридор и се втурвам по него, благодарейки на дявола, че всички врати, които са от двете страни, са затворени. Спестява ми работата да се опитвам да претърся всяка стая, преди да стигна до нея. От края на коридора се чува още един писък и аз напъвам краката си по-силно, а мотористките ми ботуши удрят по пода, докато вървя.
Вдигам пистолета си пред себе си, готов да стрелям, когато чувам Зоуи да крещи:
– Умри, задник.
А?
Тъкмо се каня да се обърна към стаята с единствената отворена врата, когато в мен се блъска тяло.
– Уф. – За миг се отдръпвам малко назад, но успявам да обгърна с ръце тялото, което ме блъсна. Тяло, което познавам добре. Тяло, което изглежда не носи никакви други дрехи освен бельо. Какво, по дяволите?
– Зоуи.
– Джакс – казва тя, докато ѝ помагам да се стабилизира, а очите ѝ са широко отворени и с див поглед. – Трябва да се измъкнем оттук… той идва, ще ме вземе, трябва да се измъкна… – Тя бълнува, няма никакъв смисъл, но може да обясни, когато я изведа на безопасно място. Бързо я премествам настрани и надничам в стаята, от която току-що е излязла, за да видя един мъртъв човек на пода, с разбита глава и локви кръв наоколо.
– Ти ли го направи? – Питам Зоуи, докато се обръщам назад, за да я погледна, като се вглеждам в кръвта, която опръсква голата ѝ кожа.
Тя кимва, а после ме подканя да се размърдам. Ами, по дяволите.
Избутвам се пред нея, вземам ръката ѝ в своята и я повеждам по коридора към стълбите. Бих искал да я облека с някакви шибани дрехи, но нямам време да търся такива точно сега, затова бързо свалям пуловера си и ѝ го давам. Тя не губи време, за да го облече, а аз поглеждам отстрани и виждам няколко мъже долу, затова откривам огън по тях, като уцелвам трима, преди да се наложи да се прикрия, защото един от гадовете стреля обратно по мен.
Държа Зоуи зад гърба си и тогава чувам рев на мотори отпред. Крайно време. Знам, че ще стане много по-зле, и трябва да я измъкна оттук.
Придвижвам се нагоре и отново поглеждам отстрани, за да видя как влизат Кев, Шорти и Гатор, следвани от някои от момчетата на Нейт.
– Добре, приготви се да тръгваме – казвам ѝ и усещам как стиска ръката ми малко по-силно.
– Не толкова бързо, Джаксън. – Шибаният Коул.
Обръщам се бавно и виждам, че той е насочил пистолет към мен, а в другата си ръка има друг, насочен към Зоуи.
– Хвърли пистолета и стани. – Искам да споря с него, искам да му кажа, че ще му изтръгна шибаното гърло и ще го напъхам в задника му, но засега това ще трябва да почака, тъй като усещам как Зоуи нежно стиска ръката ми веднъж, преди да започне да се изправя. Наясно съм, че ако се изправим, ще бъдем в полезрението на мъжете долу, но трябва да се надявам никой да не стреля по нас. С неохота поставям пистолета до крака си, преди да се изправя.
– Изритай го – инструктира ме Коул и аз изритвам пистолета с крак. – И така, изглежда, че сте внесли хаос в щаба ми.
– Твоя щаб? – Питам.
– Тук съм от месеци и никой не е имал представа – казва ми той със смях. – През всичките тези нощи си мислехте, че съм се прибрал вкъщи, за да плача над Шанис, а всъщност бях тук и планирах гибелта ти.
– Моята смърт?
– Винаги си гледал през носа си към мен – изръмжава Коул. – Винаги си мислеше, че си по-добър от всички. Жалко е, че Джейсън умря вместо теб. – Усещам как Зоуи стиска другата си ръка върху ръката ми, за да се увери, че няма да се изпусна и да ни убият и двамата.
– Интересно – казва Коул, когато погледът му пада към ръката на Зоуи върху ръката ми, а след това към свързаните ни пръсти. – Значи, предполагам, че обичате да запазвате фамилията, а?
– Кълна се в Бога…
– Какво? – Той ме прекъсва. – Какво ще направиш, по дяволите? Мога да ви убия и двамата точно сега и няма да можете да направите нищо по въпроса.
Не мисля, че някога съм мразил някого толкова, колкото мразя Коул в момента. И това само ми показва, че никога не съм мразил Зоуи истински, дори и малко. Разочарованието и упоритият ми задник се опитваха да ми кажат, че е така, но дълбоко в себе си вече знам, че не е така.
– Дай ми я – изисква той, но аз заставам пред нея, като държа тялото си да закрива нейното.
– Няма да стане.
– Имам клиент, който ще дойде да я вземе, и аз ще я предам – казва ми той, но аз свивам устни назад от отвращение.
– Само през мъртвото ми тяло – изръмжавам и тогава прозвучава изстрел.
Чувам Зоуи да крещи, но времето сякаш спира, когато усещам как ме бута отстрани. Губя опора и се спъвам на пода, а Зоуи пада върху мен. Ръцете ѝ търсят навсякъде – в гърдите ми, в ръцете ми, в лицето ми. Очите ѝ се стрелкат по мен, но единственото, за което наистина мисля, е фактът, че ме избута от пътя.
– Добре съм – казвам ѝ, докато я хващам за китките и ги държа на място, за да ѝ попреча да се опита да намери раната от куршума. Няма такава, не и по мен. Обръщам глава настрани и виждам, че Коул лежи мъртъв на пода, очите му са все още отворени, устата му е широко отворена от шок, а после вдигам поглед и виждам, че Нейт е застанал зад него, а пистолетът все още е насочен пред него.
– Изведи я оттук – изръмжава той към мен и аз се изправям на крака бързо като мълния. Долу все още се чуват звуци от бой, но тогава Нейт казва: – Ще те прикрия. Тръгвай.
Вдигам Зоуи, като премествам краката ѝ, така че да се закачат около кръста ми, и след това бягам.
Тичам надолу към суматохата, молейки се да я измъкна невредима оттук. Препускам през сцената, която се разиграва около мен, и стъпвам върху телата, които са на пода. Ебаси, Коул наистина е имал екип, скрит тук горе – освен ако не са някой от хората на Нейт, но нямам време да се вгледам прекалено внимателно, тъй като минавам през входната врата и се насочвам към първия мотор, който виждам. С ключове все още в запалването, благодаря на щастливите си звезди, че моите момчета са имали разума да оставят ключове за всеки, който има нужда да се измъкне бързо. Никога не се притесняваме, че някой ще открадне нещата ни, защото всеки, който се е опитал, винаги е бил откриван и се е изпарявал адски бързо – и слуховете се разпространяват.
Закачам крака си за мотора, запалвам го, като държа Зоуи прикрепена към предницата ми, и после се втурвам да ни измъкна, оставяйки целия хаос зад гърба си, докато тя се притиска към мен, краката и ръцете ѝ са увити около мен, докато бягаме от място, което не крие нищо друго освен кошмари.

Назад към част 29                                                                    Напред към част 31

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!