Глава 30
ЗОУИ
Държа се за живота на Джакс, докато той ни води накъдето си знае. В момента дори не ми пука, стига да сме далеч от „Лодж“. Иска ми се и Нейт да е с нас, но знам, че той няма да си тръгне оттам, докато не умре и последният човек, който е застанал на страната на Коул. Моля се той да е добре, дори не успях да му кажа нищо, преди да каже на Джакс да ме изведе оттам, а след това задникът ми беше отнесен.
Ако нещо се случи с брат ми, кълна се в Бога, ще се побъркам. Той се върна тук само заради мен. Той и Кат си живееха в рая с Грейси, а аз съм причината той да е в центъра на цялата тази гадост, която се случва сега.
Лицето ми е заровено в гърдите на Джакс, когато усещам, че моторът спира, а после той ме сваля с него от мотора. Поглеждам настрани, за да видя, че сме спрели пред голяма сграда, която прилича на склад в средата на нищото, и изричам първите думи, откакто напуснахме Лодж.
– Безопасно ли е тук?
– Безопасно е, хубаво момиче.
Хубаво момиче. Никога не съм мислила, че ще ми хареса да ме нарича така, но всъщност сега ще се чувствам странно, ако не ме нарича така. Забавно е как нещата се променят толкова бързо и как животът може да постави нещата в перспектива, когато най-малко го очакваш.
Преди няколко седмици Джакс беше мой враг. А сега не можех да си представя, че той не е в живота ми.
Но накъде ще вървим оттук нататък?
– Джакс – казвам тихо, докато той ме носи към входната врата и въвежда код на панела отстрани, за да я отключи. Когато влизаме, приглушеното осветление се включва автоматично и аз съм приятно изненадана да видя, че отвън може да изглежда като забутан склад, но от вътре е обзаведен доста добре. Джакс ме превежда през голяма кухня и трапезария с отворен план, през коридор, който има няколко врати, наредени от двете страни, и след това ме води в една стая в края, която е баня, спирайки се до душ кабина.
– Ще поговорим по-късно, но сега трябва да се стоплиш – казва ми той, като се протяга и включва душа, след което премества ръцете си към подгъва на пуловера, който нося, и го издърпва нагоре и над главата ми. След това завърта пръста си, за да се обърна, а после разкопчава сутиена и аз го оставям да падне на пода. А след това присяда зад мен и сваля бикините, преди да ме заведе под душа. Той тръгва да се обърне от мен, но аз слагам ръка на ръката му и казвам:
– Моля те, не ме оставяй сама.
Осъзнавам, че сигурно звуча патетично, но имам нужда да го почувствам. Имам нужда от неговата близост. Не знам какво ще се случи след това и ако това е последният ми миг с него, няма да го пропилея. Особено когато и двамата бяхме толкова близо до това да ни убият.
Устните му се свързват с моите и той влиза, без дори да си направи труда да свали дрехите си. Нямам нищо против, с удоволствие го събличам. Не бързам да свалям дрехите му, а когато го правя, Джакс дори не си прави труда да ги изхвърли от душа и просто ги оставя отстрани на краката ни.
Той гали тялото ми, усещайки всеки сантиметър от кожата ми, почти сякаш не може да повярва, че съм тук.
А когато ме повдига и се плъзга вътре в мен, ми напомня, че съм си у дома.
***
Седим на кухненската маса, Джакс държи ръката ми, докато седи срещу мен, а пред мен седи недокосната чаша кафе, когато телефонът ми звъни.
Изтръгвам го от масата и виждам името на Кат да свети на екрана.
– Кат – казвам, докато отговарям.
– Той е добре – казва тя и дори не си прави труда да каже нещо друго, защото ще разбере, че съм чакала да ми кажат, че брат ми е в безопасност.
– О, слава Богу – казвам, докато въздишам с облекчение. – Той там ли е?
– Не, все още не. Току-що се обади, за да каже, че се занимава с купувача и че ще се върне, когато приключи.
– О, Кат, толкова съжалявам – казвам, докато сълзите започват да се стичат по бузите ми.
– Престани с това веднага. Няма нужда да се извиняваш.
– Да, имам.
– Не – казва тя твърдо. – Не си се върнал тук и не си очаквала да бъдеш отвлечена от шибан психопат. Върнала си се, за да успокоиш вината, която те мъчи от години, и кълна се в Бога, че ако позволиш това да изяде и теб, тогава сериозно ще ти набия задника.
Не мога да се сдържа, защото се смея през сълзи.
– Ти си бременна, Кат – казвам.
– Какво значение има това? Просто означава, че не можеш да ме спреш – казва тя. Обичам снаха си. Тя е най-хубавото нещо, което се е случвало на брат ми и на мен. Тя ме обича независимо от всичко и чувството е взаимно.
– Можеш ли да накараш Нейт да ми се обади, когато се прибере? – Питам я.
– Не, ще го накарам да ти се обади сутринта. Той ми каза, че си с Джакс, а аз знам, че тази вечер ще ти е нужна само за вас двамата, преди брат ти да започне да поставя ултиматуми и да заплашва, че ще отреже члена на Джакс, ако те нарани, бла-бла-бла – казва тя със сарказъм и аз отново се смея.
– Обичам те, Кат – казвам ѝ.
– Аз също те обичам, сестричке – отговаря тя, преди да прекъсне разговора.
– Нейт е добре – казвам на Джакс, въпреки че той току-що е чул моята част от разговора и не е нужно да си ракетен учен, за да разбереш.
– Аз разбрах. А Кат изглежда…
– Сякаш може да се справи сама?
– Щях да кажа, че изглежда така, сякаш не търпи гадости, но разбира се, и ти можеш да се справиш – казва той.
– Да, тя е най-добрата – казвам с усмивка.
– Хубаво е да те видя да се усмихваш така. – И въпреки че това момче неведнъж е заравяло лицето си в путката ми, усещам как се изчервявам от комплимента.
– Кат обаче е права – продължава той, а аз го поглеждам въпросително. – Трябва да се разберем, преди той да се опита да ме заплаши, че ще ми отреже пениса.
Засмивам се и той се усмихва. Това е приятно, лесно, нещо, което все още не е имало между нас. Връзката ни е сложна и е пълна с шибано напрежение, така че е добре дошла промяна да се чувстваме… прости, дори само за момент.
– Имаме толкова много история, Джакс… – Гласът ми прекъсва, защото, ако трябва да започнем, откъде, по дяволите, трябва да започнем? Говорили сме и преди, но това сякаш може да ни направи или да ни разбие, а аз наистина не искам да е второто.
– Искаме, но да живеем в миналото не е от полза за никого от нас – започва Джакс. – И двамата сме били достатъчно наказани. Ако продължаваме да мислим, че трябва да се наказваме, тогава никога няма да живеем истински.
Кимам му с глава, докато се опитвам да намеря думите, които трябва да кажа, но тогава той отново заговаря.
– Толкова много съжалявам за това, което съм ти направил, Зоуи. Срамувам се от действията си и позволих на скръбта и болката си да ме превърнат в чудовище.
– Ти не си чудовище, Джакс.
– Не? И как би нарекла човек, който е организирал отвличането ти и отвеждането ти в една къща, за да може да те пречупи? Човек, който е сложил ръцете си на гърлото ти и едва не е отнел живота ти… това не е ли чудовище?
Очите му, те ми показват всичко в този момент. Тъга. Разкаяние. Срам. Вината. Отчаяние. Тъга. Всичко това е налице, когато той най-накрая отваря сърцето си за мен.
– Нараних те. Щях да те убия, по дяволите, и не знам как да живея с този избор – продължава той, а аз усещам как в гърлото ми се образува буца. – Не знам как някога ще мога да ти покажа колко много съжалявам.
– Не е нужно да ми го показваш, защото вече си го направил – казвам му честно. – Ти дойде заради мен. Беше готов да умреш за мен още в Лодж. Ти застана пред мен…
– Докато не ме бутна – изръмжава той, прекъсвайки ме, и аз не мога да спра смеха, който ме напуска.
– Това беше инстинкт – казвам, докато въртя очи.
– Но моята работа е да те защитавам – казва той и забавлението отпреди секунди изчезва, докато задържа погледа ми. – И най-накрая разбрах защо Джейсън направи това, което направи.
– Какво искаш да кажеш? – Питам тихо, докато чакам със затаен дъх да видя какво ще каже.
– Разбирам защо е отишъл, защо е избрал да отиде с теб. Когато разбрах, че си отвлечена, знаех, че ще убия, за да си те върна. Знаех, че нямаше да спра, докато не те намеря. Най-накрая разбрах, че когато обичаш някого, ще направиш всичко за него.
Ръката ми се приближава до устата ми, докато обработвам това, което току-що каза.
„Когато обичаш някого, ще направиш всичко за него“.
– Защото наистина те обичам, хубаво момиче. Начинът, по който ме подлудяваш с всички възможни емоции, начинът, по който нахлуваш в съзнанието ми, начинът, по който ме върна към живота… – Той затваря очи за кратко и аз усещам как сърдечният ми ритъм се ускорява, докато се блъска в гърдите ми.
– Джакс…
– Винаги си била ти – прошепва той, а аз ставам и заобикалям масата, за да отида при него. Той се отдръпва леко назад, а аз се настанявам в скута му и стискам лицето му в ръцете си.
– По-добре да имаш предвид всичко, което казваш, Джакс Джоунс – казвам му.
– Всяка една шибана дума – отговаря той без колебание.
И усещам как нещо, което отдавна не съм усещала, ме връхлита. Чисто шибано щастие. Това е то. Само щастие и любов към лудото копеле пред мен.
– Аз също те обичам, Джакс – казвам му, но той ме гледа така, сякаш няма никакъв смисъл.
– Дори след всичко, което съм ти направил? – Пита той.
– Да, защото това, което имаме, е безумно глупава любов. Тя е уникална и е наша – отговарям аз и доближавам устните си до неговите.
– Безумно глупава любов – казва той срещу устните ми и аз усещам усмивката, която се разстила по лицето му. – Това ми харесва.
– Това сме ние, мотористко момче – казвам, преди устните ни да се сблъскат.
Любовта те кара да правиш луди неща, а любовта с Джакс ще бъде адски трудна, но ние се преборихме с всички грозоти, за да открием красотата. Не беше лесно и не се съмнявам, че в бъдеще ще се сблъскаме с много неща, но ще се сблъсквам с него всеки път, ако това означава, че ще запазя сърцето му.
Що се отнася до мен, това е моментът, в който започваме да живеем отново. Един с друг. И заедно можем да се справим с всичко.
Назад към част 30 Напред към част 32
