Мариана Бусарова – Програмна грешка ЧАСТ 7

Мариана Бусарова – Програмна грешка
Едно завладяващо произведение, любезно предоставено на сайта ни от неговата авторка.

Глава 7

–Това е Сарти. Джудзепе Сарти. Той ми е сътрудник – каза Антъни, представяйки слабия, светлокос мъж до себе си на другите присъстващи.
Росариа се наведе свойски към него и прошепна до ухото му:
–Не знаех, че си падаш по мъже, скъпи!
Мъжът се усмихна криво и я хвана здраво за лакътя. Устните му едва се мърдаха, докато отвръщаше на хапливата ѝ забележка:
–Каквито и да са сексуалните ми предпочитания, на мен не ми се налага да си плащам за секс, скъпа!
Росариа се нацупи и дръпна рязко ръката си от пръстите му, обаче Антъни продължаваше да я държи здраво. Направи няколко крачки настрани и се обърна с гръб към другите.
–Ужасен си! – каза тя гърлено – Мисля, че може и да ми станеш интересен! Все пак…
–Благодаря ти – отвърна Тони с насмешка – Предпочитам да не ти ставам интересен. Сделка?
Иначе топлите му, златисто-кафяви очи, сега изглеждаха като късчета метал.
–Всъщност си прав… Не обичам да ме командват, обаче!
–Сигурен съм, че е така – Антъни се засмя сухо – Обичаш да командваш, нали?
Устните ѝ се разтегнаха и показаха безупречните ѝ бели зъби.
–О, да! Това го мога много добре!
–Може би ти се полага по право… Нали си родена със златна лъжичка в устата, като мен?!
–Това беше грубо! Никой не си избира родителите.
–Аха! Но може да си избере какъв да бъде!
–Защо ми звучи сякаш ме поучаваш, а Феърбътън? Не ме дразни, за да не се разделим още сега! – очите ѝ бяха присвити.
–Не съм ти някой лакей, Росариа! – отвърна Тони, натъртвайки на „лакей”.
Момичето изфуча, като разярена котка.
–Беше грешка да идваш!
–Беше грешка да ме поканиш!
–Явно! Реших, че си някой готин пич. Винаги до сега си бил галантен…
–О, аз винаги се държа прилично, особено, ако разни малки момиченца не ме предизвикват!
–Може да си отидеш, нали знаеш?!
–Това съоръжение е мое, нали знаеш?
Антъни я пусна, а после се заклати леко на петите си, мушнал палци в колана на дънките си.
–Определено си ужасен!
–О, да! А ти все пак скоро ставаш на 18, а не на 8, нали? Сърдиш се като някоя подрастваща ученичка!
–Тъпанар!
Тони видя, че я бе извадил извън нерви. Реално това му беше и целта. Вътрешно се забавляваше. Росариа наистина реагираше, като някое дете. И то доста глезено дете. Явно рядко някой ѝ се противопоставяше.
–Благодаря, скъпа, удоволствието е мое!
–Аз те обиждам!
–Наистина ли? Едно почти дете, като теб, не може да ме обиди…
–Не съм дете!
–Не си. Само почти!
–Да знаеш, че ако реша мога да разваля тоя годеж!
–Наистина ли? А попита ли татко ти, дали може?
–Тате иска аз да съм щастлива!
–О, да, сигурен съм. И много богата, също! Нали знаеш, че предварителният договор по сливане на двете корпорации е подписан и татенцето ти си счупи краката да го направи, колкото се може по-бързо!
–Какво толкова!
–Много по толкова, скъпа! Много… стотици милиарди… в действие!
–Не обичам да мисля за пари!
–О, да, сигурно. А да ги харчиш? – Тони се захили – Не ми отговаряй, то си личи! Сигурно само чантичката ти струва, колкото месечния доход на едно четиричленно семейство!
Антъни се пресегна и хвана чантата ѝ, правейки се, че я разглежда с интерес.
–Глупак! – извика момичето и я дръпна от ръцете му.
–Пак заповядай, Рос…
–Не ми викай по тоя нелеп начин!
–Както кажеш, скъпа! Така, без да споменавам името ти е по-лесно… Поне няма да те объркам с поредната мадама в леглото си…
Росариа се врътна бясно и тръгна към хората от екипа си.
Антъни се засмя.
–Хубаво шоу – каза тихо Сарти.
–Ядоса ме и си го търсеше… Освен това всичко това ще бъде в полза на другите ни цели.
–Унижи я пред хората ѝ, Тони! Не беше красиво…
–Знам, Сарти, знам… Понякога се налага човек да си оцапа ръцете… или душата… Тя е едно презадоволено, нахакано и егоистично същество. Изобщо няма да ѝ навреди малко да ѝ оскубят перушината, нали?
–Ще те намрази.
–Аз мисля, че вече ме мрази! Така по-бързо ще иска да направи нещо, което да ме уязви! И ще бъде невнимателна. Може би дори няма да се крие, докато се натиска… с онзи, с големите мускули! Нали го виждаш как я гледа, все едно ще я хапне на закуска? А мен ме гледаше, все едно иска да ме стъпче! Не е познал, обаче! Бая ще се поозори, нищо, че съм по-малко килограми от него…
–Трябва да бъдем внимателни.
–Да. Много. И бързи. Ще свършим, за каквото сме дошли и се изпаряваме!
–Провери ли дали работи добре микро камерата?
–Да. В реални условия!
–Какво искаш да кажеш, Тони?
–Беше в апартамента на Павел и Каси…
–Монтирал си я там?
–Да, в дневната им. Хубаво е да имаш бързи пръсти и да преджобваш без угризения пияни домоуправители! Намъкнах се в дома на Павел, сложих камерата и си излязох, като първия обирджия.
–Ами камерите на входа на кооперацията?
–Бях с качулка и ползвах онзи заглушител, който ми даде. Сигурен съм, че нищо няма да се види на видеото… Или поне не нещо ясно, за да ме познаят.
–Нали хакнахме компютъра му! За какво ти беше тоя екшън? И как си взе обратно камерата?
–По същия начин! Снощи, когато се опита да насили Каси, отидох там, за да я измъкна… Просто карах като луд из града, знаейки, че почти е сигурно, че ще закъснея и той ще ѝ направи нещо! Но тя… е тя го фрасна яко в пакета и избяга! Видях после на записа как се превива по пода, а после я подгони. След като я качих в едно такси, го изпреварих и си взех камерата. Вече беше безпредметно да стои там. Видях достатъчно, знам кой е и мога да го намеря. А Каси вече не е при него. А той вися, като някой кретен поне час на улицата, сякаш тя щеше да се върне при него… Идиот!
–Тони…
–Знам, че не трябва да говоря така за него. Знам, че не трябва да го мразя… Но не мога, Сарти! Не мога! Той не е виновен, че е такъв, но беше готов да нарани Каси. А мама страда цял живот заради него! И все пак няма да го убия, защото той е моето спасение, приятелю!
–А сега как ще сложим камерата в караваната на Росариа?
–Аз вече я сложих, Сарти!
–Какво? Как?
–На чантичката ѝ е. Ако от тази няма добра видимост ще намеря начин да сложа и другата.
–Боже мой, човече, за това ли беше целия цирк?
–Не, хрумна ми в движение…
******
–Искаш ли да видиш какво правят, Тони?
–Нямам намерение да гледам как се натискат!
–Малката фучи, а онзи маймун я успокоява…
–Значи се вижда добре?
–За момента е… супер! Чантичката е нависоко и има хубава картина и добър звук! Направо печалба от лотарията!
–Гледай си ги… Аз ще се поразходя!
–Не върши глупости, Тони!
–Не си ми майка, Сарти…
Антъни грабна якето си и излезе навън. Свечеряваше се. Ако всичко вървеше по план на следваща вечер щеше да е вън от тоя фарс. Поне нямаше да му се налага да търпи Росариа.

Назад към част 6                                                                 Напред към част 8

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *