ЛОЛА ГАБРИЕЛ – Преплетени съдби – част 35

КЛОВЕР

Банян ме върна с летене обратно в Роседен. Гората, в която ме беше отвел Джори, беше далеч. На гърба на Банян като дракон за нула време стигнахме до местоназначението си. Но той не ме отведе обратно в къщата на леля Ела. Не ме заведе и обратно в Брейтън. Вместо това той ни спусна на земята в двора на двореца. Аз се плъзнах от гърба му и едва се задържах на краката си. Банян ме хвана, преди да падна.
– Имам те – каза той.
Група феи се втурна към нас.
Погледнах към Банян, внезапно изпаднал в паника.
– Всичко е наред – увери ме той.
Пристигнаха Брин и Аякс, които също се преобразиха в човешка форма.
– Те са лечители – продължи Банян. – Те ще се погрижат за теб.
Те ме обградиха и аз им позволих да ме отведат. Банян им се доверяваше, а аз се доверявах на него. Така че им се доверих, въпреки че нямах представа кои са. Нямах представа дали ще ме излекуват, или ще ме затворят, защото съм Килоран.
Заведоха ме в голяма спалня с легло, дори по-голямо от това, което имах в Кроумиър Хаус. Позволих на жените да ме облекат в пижама, твърде уморена, за да се притеснявам, че ме виждат гола, твърде слаба, за да им се опълча.
Когато потънах в сатенените чаршафи, изпуснах доволна въздишка.
Преди няколко часа бях сигурна, че ще умра. Или Банян щеше да умре. Или и двамата.
Затворих очи.
– Просто си почини, скъпа – каза една от лечителките.
По тялото ми се разля топлина, а когато погледнах към лечителката, разбрах, че около мен се е събрала цяла група и всички са протегнали ръце или към мен, или към тялото ми.
Оставих магията да ме обгърне и се унесох в дълбок, безметежен сън.
Когато се събудих, се чу тихо бръмчене. В стаята нахлуваше светлина и аз замижах пред богато украсения таван с невероятни мотиви. Вдигнах глава.
Леля Ела седеше в удобно кресло пред един от големите прозорци и си тананикаше, докато бродираше нещо.
Опитах се да говоря, но гласът ми заседна в гърлото. Когато го изчистих, леля Ела вдигна поглед. Тя се усмихна, остави бродерията си и се приближи до леглото. Когато седна, матракът леко се огъна под тежестта ѝ и тя отмести косата ми от лицето.
– Колко време спах? – Попитах.
– Вече е обяд – каза тя.
Усмихнах се.
– Обичайното ми време за събуждане.
Седнах в леглото и установих, че това е лесно.
– Как се чувстваш? – Попита тя.
– Много по-добре. Тези лечители знаят какво правят. – Намръщих се. – Как стигна дотук?
– Самият крал дойде да ме доведе, веднага след като Банян напусна мястото ми снощи. Каза, че ще се погрижи за всичко. Не е толкова лош, колкото си мислех, че е.
– Нищо не е такова, каквото изглежда – въздъхнах.
Леля Ела кимна.
– Ако това не е истина, не знам какво е.
Някой почука на вратата и Банян се появи.
Леля Ела се усмихна.
– Ще ви оставя сами. – Тя ме целуна по челото, преди да стане и да излезе от стаята.
Банян дойде до леглото ми и седна на мястото, което леля Ела беше освободила.
– Как се чувстваш?
– Отлично – казах аз. – Може би малко уморена.
– Можеш да си почиваш толкова дълго, колкото ти е необходимо. Просто исках да се уверя, че си добре.
– Благодарение на теб съм добре – казах аз.
Банян поклати глава и прекара пръстите си по косата ми.
– Жив съм, благодарение на теб.
– И аз мога да кажа същото.
Той кимна.
– Мисля, че се спасихме един друг.
Имахме се. Никога не съм мислила, че ще се случи по този начин. Толкова много хора в живота ми бяха изчезнали – или защото бяха решили да си тръгнат, или защото бяха отведени – че никога не бях очаквала някой да се върне заради мен. Никога не съм очаквала, че няма да ми се наложи да се спасявам сама.
Оказа се, че не ми се е налагало. Банян го беше направил вместо мен.
– Съжалявам – каза той и се приближи малко повече. – За всичко.
– Аз съм тази, която трябва да съжалява. Не трябваше да те лъжа.
– Разбирам защо го направи. Не ти е било лесно и след всичко, което семейството ти преживя… – Той облегна чело на моето и обичта му пулсираше през връзката ни, по-силно и по-ясно, отколкото думите му някога биха могли да бъдат. – Но сега сме заедно и това е единственото, което има значение. Няма да те изпускам от поглед никога повече. Искам да се омъжиш за мен.
Отдръпнах се назад и му премигнах.
– Какво?
Той ме погледна с спокоен поглед, очите му бяха чисто златни, завихрени от емоции.
– Обичам те, Кловер. – Изтръпнах, когато каза името ми. – Искам да прекарам остатъка от живота си с теб. Ние сме създадени да бъдем заедно, ти и аз. Връзката не може да лъже. Точно както ти каза, любовта и истината имат една и съща структура, те са просто огледала една на друга.
Усмихнах се.
– Хубаво е да знам, че си ме слушал по време на уроците и не си се взирал само в мен.
– Е, имаше и много от това.
Захилих се.
– И така, какво ще кажеш? – Попита той. – Ще бъдеш ли моя кралица?
Хванах го и го целунах, обвивайки ръце около врата му. Излях всичко, което изпитвах към него, в тази целувка, обожанието си към него чрез връзката ни.
– Да – казах, когато най-накрая се откъснах. – Хиляди пъти „да“.
Банян ми се усмихна и вратата се отвори. Брин и Аякс се втурнаха в стаята.
– Да! – Извика Брин. – Казах ти, че дори няма да се поколебае.
– Ебаси, Брин, не съм бил несъгласен – възрази Аякс.
– Е, така или иначе бях права – засмя се Брин, скочи на леглото и се хвърли около мен, прегръщайки ме силно. – Толкова съм щастлива за теб!
– Поздравления, човече – каза Аякс и потупа Банян по гърба. – Аз ще съм кум.
– Това не е ли мой избор? – Попита със смях Банян.
– Имаш ли още най-добри приятели, които се крият някъде? – Отговори Аякс.
Банян поклати глава, все още смеейки се, преди да ме хване за ръка.
– Знаеш ли какво? – Каза Брин.
Погледнах към нея.
– Какво?
Тя погледна към Аякс.
– Той вече не губи контрол.
– Какво?
– Да. – Аякс се почеса по тила. – Оказа се, че няма нищо нередно в мен. Причината е в Джори и неговата черна магия. Тя ме беше подпалила. Откакто той се присъедини към групата ни в Брайтън, гадостите удариха на камък и…
– Не сме събрали две и две – каза Брин.
– Значи, няма глутница? – Попитах.
Аякс сви рамене и пъхна ръце в джобовете си.
– Предполагам, че не са толкова лоши. Все пак понякога ще се срещам с тях. Момичетата са секси.
Брин извъртя очи.
– Каква добра причина да се навърташ около някого. – Сарказмът ѝ беше силен.
Аякс я погледна топло.
– Хей, няма нищо лошо в добрия вкус. Но те не са точно мой тип.
– Изведнъж си имаш тип? – Попита Банян, като се засмя.
Аякс сви рамене.
– Да, тези с добри оценки и носове, забити в книгите. Знаеш ли, мозъците също могат да бъдат доста секси. – Той намигна на Брин, която се изчерви, вместо да му отвърне със смях.
Загледах се в тях, чувствайки се сякаш съм пропуснала нещо.
– Спасяването на света заедно създава красиви връзки – каза Банян и ме приближи, за да забие целувка в устните ми. – Напълно мога да потвърдя, че зубрачките са секси. – Очите му се изпълниха с чисто щастие, когато ме погледна.
– Току-що зубрачка ли ме нарече? – Засмях се.
– Секси зубрачка – каза Банян с усмивка. – Имам изненада за теб.
– Каква?
Той погледна към вратата. Когато баща ми мина през нея, можех само да го гледам. Той беше като видение, като привидение. Беше невъзможно да си помисля, че е истински. Беше минало толкова много време, откакто го бях виждала.
Носеше червени дрехи, както в деня, в който го бяха отвели, украсени с бижута. Имаше брада, прошарена със сиви ивици, там, където обикновено беше чисто обръснат, но това го правеше да изглежда красив, суров и забележителен.
– Татко? – Попитах, а гласът ми изведнъж беше дрезгав.
– Моето скъпо момиче – каза татко и се втурна към леглото.
Скочих и се втурнах в прегръдките му, като се вкопчих в него с цялата си сила.
– Не мислех, че някога ще те видя отново!
– Чудеса се случват, скъпа. Просто трябва да продължим да вярваме.
– Ти се върна – издишах аз. – За винаги ли?
– За винаги. Никъде не отивам. Чух, че скоро ще те заведа до олтара.
Пуснах го и се загледах в него.
– Запознал ли си се с Банян? – Попитах го.
Баща ми кимна с широка усмивка.
– Той дойде при мен за ръката ти, скъпа. Обясни ми какво изпитва към теб и как възнамерява да се грижи за теб. Но още преди да си отвори устата, знаех, че ти притежаваш сърцето и душата му. Връзката е нещо могъщо и аз съм толкова щастлив, че си открила своята такава, скъпа моя.
Прегърнах баща си отново. Зад него се появи леля Ела, а в очите ѝ имаше сълзи. Не след дълго към нас се присъедини и крал Рехан.
– Чувам, че поздравленията са в реда на нещата – избухна той с гръмкия си глас, а присъствието му изпълни стаята. Той се приближи до Банян и стисна силно ръката му, като го потупа по рамото. – Не мога да ти кажа колко се гордея с мъжа, в който си се превърнал.
– Татко…
– Говоря сериозно. Позволи ми да кажа това. Не мислех, че имаш това, което ти е необходимо. Но грешах. Научих се през последните няколко дни и сега, когато гледам начина, по който се справяш с нещата, научавам, че има повече от един начин да се справиш с дадена ситуация. Може да не е моят начин, но ти имаш свой собствен. Сега виждам това. От теб ще стане не само добър крал, но и добър съпруг и обожаван баща.
Банян изглеждаше неудобно от комплиментите на баща си. Той не беше получавал много такива в живота си. Беше добре да знае, че нещата могат да се променят и че сега Банян има по-голяма система за подкрепа.
– Нека все още не говорим за това, че съм баща.
– Ще дойде – каза кралят. – Няма натиск, разбира се. Но когато това стане, знам, че ще бъде също толкова успешно, колкото и всичко останало, което си направил досега, а след това… – Очите му блеснаха и той се усмихна. – Тогава ще разбереш каква болка в задника е да отгледаш престолонаследник.
Банян изненадано се задъха. Крал Рехан избухна в смях, а баща ми последва примера му. Всички се разсмяхме и крал Рехан дръпна Банян в прегръдка, от която Банян се почувства още по-неудобно.
Трябваше да мине време, за да станат отношенията им такива, каквито трябваше да бъдат. Банян и баща му все още имаха много неща за разбиране и щяха да се карат много, преди най-накрая да намерят общ език.
През последните шест месеца бях разбрала, че има надежда и че те ще се справят.
Крал Рехан се обърна към баща ми, след като той поздрави Банян, и му подаде ръка.
– Искам да ти се извиня за това как са се отнасяли с теб – каза кралят на баща ми. – Знам, че е било неправилно. Бях арогантен, горд и прибързан. Произнесох присъда, без да следвам правилния път, и това беше много погрешно от моя страна. Ще намеря начин да те компенсирам.
Татко поклати глава.
– Вие вече ми се извинихте, Ваше Величество. Много пъти. Каквото е станало, станало е.
– Докато не почувствам, че тази грешка е поправена, няма да спра да се извинявам – каза крал Рехан. – Но първо ще отпразнуваме този повод! А след това, за съжаление, трябва да кажа, че децата трябва да се върнат на училище.
Банян изстена.
Стомахът ми се сви, когато си помислих за Брейтън.
Банян прочисти гърлото си, за да привлече вниманието на баща си, и кимна с глава в моя посока.
– Добре, добре – каза крал Рехан. – Мис Килоран. С вас също са се отнасяли зле. Аз поемам вината за това.
– О, не – казах бързо. – Аз съм тази, която…
– Няма да го чуя – прекъсна ме кралят. – Знам какво си направила и знам защо си го направила. Ако бях постъпил по-добре, ако бях по-наясно какво се случва под носа ми, никога нямаше да бъдеш принудена да направиш това, което си направила. Така че за мен е чест да те възстановя като ученик в академията в Брейтън. Таксите ти за обучение ще бъдат покрити и ще бъдеш записана като мис Кловер Килоран.
Взирах се в краля, без да мога да намеря подходящите думи.
– Всичко, което си направила досега, ще бъде прехвърлено в правилните записи и ще продължиш оттам, откъдето си спряла.
Погледнах към Банян, който се усмихна и кимна. Беше истина. Щях да се върна.
– Позволяваш ли ми да остана в Кроумиър Хаус? – Попитах.
– О, това е другото нещо – добави Банян. – Татко ти дава титлата лейди.
Намръщих се.
– Аз съм просто обикновена жена. Не мога да бъда…
– Ти си годеницата на престолонаследника – прекъсна ме кралят. – Можеш да бъдеш всичко. Аз го постанових, така че ще бъде така.
Задъхах се. Не можех да повярвам. След всичко, през което бяхме преминали през последната година, парчетата на живота ми се подреждаха.
Сега всичко беше наред. Огледах хората, които се бяха превърнали в мое семейство, и осъзнах, че независимо от всичко, аз съм най-богатият човек на света. Не защото се омъжвах за принц и един ден щях да бъда кралица. А защото бях намерила хора, които щяха да се жертват за мен, както и аз за тях.
Вече не бях сама. Не се носех по течението на морето, необвързана и забравена.
Бях у дома.

Назад към част 34                                                     Напред към част 36

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!