„Само. За. Мен.“
ГЛАВА 34
УЕСТ
Нищо в живота ми не ме беше подготвило за това. Сърцето ми сякаш щеше да избие от тялото ми.
Свалих останалата част от дрехите си, след като извадих презерватива от джоба си. Бях толкова нервен, че ръцете ми трепереха, докато го слагах.
Когато спуснах тялото си върху нейното, гърдите ми се стегнаха. Най-накрая тези очи, за които бях мечтал, се вдигнаха, за да срещнат моите. В тях имаше тиха увереност. Доверие, което щях да ценя. Такова, което не можех да загубя.
С предпазлива лекота влязох в нея, а тя се държеше за мен през цялото време. Не откъсваше очи от моите.
По-късно, когато се сви до мен в пикапа и аз я държах, докато гледах светлините на Лоутън под нас, пуснах първата сълза.
За всичко, което бях загубил.
За всичко, което бях намерил.
За всичко, което не можех да загубя сега, но се страхувах, че ще загубя.
На следващия ден се върнах в училище. Майката на майка ми щеше да пристигне днес, а аз не исках да бъда там. Не знаех защо майка ѝ се е обадила и я е помолила да дойде. Никога досега не се беше навъртала много около нас.
Разбира се, исках да видя и Маги.
Когато я прибрах вкъщи снощи, толкова се страхувах да не я загубя, че мълчах. Бях прекалено мълчалив. Вместо собствените ми мисли, трябваше да се грижа за Маги. Днес щях да поправя това.
Единственото нещо, с което не исках да се сблъсквам, беше хората да ми казват, че съжаляват за баща ми. Не исках да мисля за това. Не исках и да ме гледат със съжаление. Затова пренебрегнах всички, когато влязох през вратата, и се насочих направо към шкафчето си.
Маги стоеше там, прибрала книгите си до гърдите, и чакаше. В мен се разнесе топлина, която само Маги можеше да предизвика, и аз забързах през тълпата, за да стигна до нея. Когато ме забеляза, устните ѝ се изкривиха в малка усмивка. Тя казваше толкова много неща. Беше за мен. Тя не се усмихваше така на никого другиго.
Това ми хареса. Харесваше ми много.
– Добро утро – казах, когато стигнах до нея и я придърпах към себе си, преди да притисна целувка към устните, които се усмихваха само за мен.
В началото тя се напрегна, но бързо се стопи в мен и ми позволи да опитам. Не исках никой друг да вижда колко добре изглежда с тези набъбнали устни, затова се отдръпнах, след като получих достатъчно, за да изкарам първия час. Все пак държах ръката си на гърба ѝ и я притисках към себе си.
– Добро утро – отвърна тя и изглеждаше развълнувана.
Усмихнах се и я целунах по носа.
– Боже, ти винаги си толкова красива – казах аз.
Бузите ѝ се зачервиха в розово и тя сведе глава, когато по устните ѝ се разля усмивка.
– Не мислех, че ще дойдеш днес – каза тя, като ме погледна нагоре.
Аз също. Докато не се събудих с мисълта за нея. Маги беше тук и това беше мястото, където исках да бъда. С нея.
– Ти си тук – признах аз. Тя трябваше да знае как се чувствам. Дори ако все още не бях сигурен какво точно е това.
– Уест – каза тя задъхано и посегна да прибере един кичур коса зад ухото си. – Бих искала да имаме общи класове.
И аз също. През следващия семестър щях да се погрижа да го направим. Мразех да не я виждам, освен по време на обяд и в коридорите.
– Ти говориш. – Гласът на Брейди стресна и двама ни.
Очите на Маги се разшириха, докато се взираше в мен. Тя не се обръщаше да го погледне. В зелените ѝ дълбочини имаше паника и ме обзе защитна реакция. Преместих я по-близо до себе си и малко по-назад, докато се изправях пред Брейди.
– Не към теб. Не и към никой друг. Така че се отдръпни и си дръж устата затворена. – Задържах погледа му и го оставих да прочете това каквото по дяволите искаше. Защото аз нямаше да се откажа от нея. Всички трябваше да знаят, че сега тя е моя. Включително и Брейди.
– Какво… но тя не говори. Ако може да говори или отново проговори, тогава…
– Само на мен, Брейди. Разбери това. Само. За. Мен.
Той премести очите си към нея и аз видях там разочарование, но също така знаех, че е най-добрият ми приятел. Вчера бях погребал баща си. Трябваше да ми даде малко свобода на действие. Засега. Знаех, че в крайна сметка ще трябва да се справим с него.
Накрая той изпусна разочарована въздишка.
– Добре. Но другите ще забележат. Аз току-що го направих.
После се обърна и си тръгна. Маги не помръдна от мястото, където я бях прибрал зад себе си.
Той беше прав. Ако не внимаваше, другите щяха да я видят. Как щях да я предпазя от това? Не всеки щеше да се отдръпне, както беше направил Брейди.
Особено родителите му.
Назад към част 34 Напред към част 36