ГЛАВА 16
След като излязох от водата, посегнах към една кърпа и усмихвайки се на мислите си, започнах да се подсушавам. Сарафанът, благодарение усилията на Ерилив, беше мокър, затова увих кърпата си около мен и тръгнахме към Замъка. На портата стояха две фигури. Назур и Ейлард наблюдаваха замислено приближаването ни.
– О! Отдавна ли сте тук? – погледнах ги въпросително.
– Отдавна. – кимна спокойно демонът.
– Защо не дойдохте да поплувате? Водата е прекрасна, много топла. Между другото, Ейлард. – обърнах се към мага – Тъкмо те споменавахме.
– Наистина ли? – той стисна зъби.
– Да. Е, не точно за теб. Разказвах на Ерилив, че мъжкото облекло на Земята е много по-различно от това, което носят в другите светове. Затова му казах да помоли теб или Тимар да му покажете и да му помогнете да си купи нещо подобно. – чуруликах весело, опитвайки се да игнорирам общото напрежение.
– Мислех, че той вече си е купил неща от Земята. – Ейлард беше толкова изненадан, че дори спря да стиска устни.
– Не, не го е направил. Той си е купил само връхните дрехи. А ние говорим за бельото. – махнах небрежно с ръка и сега Назур вдигна вежди от изненада – Трябваше да видиш в какво плуваше… Това беше същото позорно облекло, което носеше ти, Ейлард, когато те намерихме в кулата.
– Кхм.. – изкашля се заинтригуваният демон – Можеш ли да уточниш?
– Е, момчета. – засмях се аз – Имайте съвест. Можете да обсъждате гащите си без мен. Ейлард, покажи им. И между другото, Лувида е шивачка, нали? Може би тя ще може да ти направи някакви дрехи. Ще купим платове и дребни неща, но ще трябва да ѝ сложим илюзия, за да може да дойде с мен на Земята. Ерилив, можеш ли да го направиш? Принцът веднъж хвърли илюзия върху Бетрив и Евелим.
– Мога. – кимна той, а останалите започнаха да мислят за нещо и забравиха за мен.
Ейлард ме настигна в празния коридор, а Ерилив изостана с Назур.
– Вика, кажи ми, това ли е, което си мисля, че е? – той ме погледна внимателно.
– Какво си мислиш?
– Не се преструвай. Виждам, че нещо се случва между теб и Ерилив. И сега?
– А, знаеш ли, Ерилив е страхотен. С него се говори много лесно и е много приятен за обкръжение. А аз просто опипвах мускулите му на плажа, това е всичко. Между другото, не можеш да се оплачеш. Когато събудих мъртвото ти тяло, трябваше да те целуна. И то не само веднъж, Тимар и Филя ме накараха да го направя.
– Именно те те накараха да го направиш. – обиди се магьосникът.
– Е, аз не съм извратена жена, която иска да целуне първото мъжко тяло, което види, дори и да е заспало.
– Но втория път… Ти беше сама в стаята, нали?
– Ами… да. – казах смутено – Опитвах се да те събудя, свалих медальона и случайно счупих едно камъче. И съжалявам, но усетих и бицепсите, трицепсите и коремните ти мускули. На теб не ти пукаше, но на мен ми пукаше. – засмях се, а устните му се размърдаха в усмивка – А после, когато си тръгвах, те целунах, а ти почти ме удуши.
– Извиних се. – блондинът веднага се разстрои.
– Хайде, всичко свърши. Сама съм си виновна, не трябваше да докосвам мускулите ти и да те целувам.
– Не го казвай… Като знам това, някак си се чувствам по-добре и по-спокоен от факта, че точно сега си плувала заедно с Ерилив.
– Е… аз също докоснах бицепсите му, той каза, че мога, и ми беше любопитно. Но това не означава нищо. – усмихнах се аз – Не забравяй, че и двамата с него сме свободни, а аз все още не се интересувам от случаен флирт. Това е, което все още отстоявам, както вече си видял.
– Вика.
– Ейлард. Знам, че е трудно да бъдеш просто приятел на някого, с когото се надяваш на нещо голямо. Но ние сме се разбрали за всичко. Погледни друго момиче, това ще направи нещата по-лесни за всички. Не измъчвай нито себе си, нито мен.
– Аз измъчвам ли те?
– Натъжаваш ме. Съжалявам, че не мога да ти дам това, което искаш. И изобщо не ме вълнуват външният ти вид и упоритостта ти. А ако наистина ме обичаше, нямаше да го направиш. Самият ти го осъзнаваш, но не го правиш, просто не искаш да го оставиш.
– Но…
– Ейлард, трябва да признаеш, че не ме обичаш. Мога да разбера, че ме харесваш. Може би дори си малко влюбен, признавам ти го. Но това не е истинско. Просто се осъзнай и признай това, което е очевидно за всички в замъка, и ще се почувстваме по-добре.
– Защо си толкова разумна? – той се засмя нещастно – Всяка друга жена щеше да е развълнувана, че в нея са влюбени.
– Животът ме е научил на това. – свих рамене аз – А ти не си влюбен, така че се връщаме в изходна позиция. Ти искаш, а това не е едно и също нещо.
Излязох на горния етаж, без да чакам бодигарда, и видях Филимон на вратата си.
– Най-накрая. Да спим?
– Да, веднага ще си легна. – отворих вратата – Влез.
– Разкажи ми всичко, кой си срещнала в града и ми разкажи всичко с подробности. Не забравяй, че тази вечер ще се срещнеш с онзи твой Ив. Макар че… правиш това напразно.
– Защо не? – вдигнах котарака, влязох във ваната и го сложих на пейката.
– Помисли за това. Ти вече си влюбена в него. И то не в него, а в един образ, в една мечта. Всички вие, момичетата, сте романтични гадини. Но ти не знаеш как да го разпознаеш, нали?
– Ами? – пуснах водата.
– Ами той? Казваш, че и той е влюбен. И той не знае как изглеждаш, коя си и откъде си. Представи си, че се срещнете в реалността… И?
– И?
– И накрая ще се окажете двама влюбени идиоти, които се лутат, които обичат някой загадъчен човек от съня и дори не искат да погледнат тези около тях. И как тогава ще изградите връзка извън съня?
– Но защо един на друг сънуват такива сродни души?
– Но явно не за да се целунете и да се влюбите в сънищата си. Това е като гадаене. Изглежда, че има някой, когото е писано да срещнеш, а после всичко зависи от съдбата. Ако се намерят – добре, ще бъдат идеалната двойка. Ако не се намерят – ами какво пък… А вие объркани. Как ще го разпознаеш сега? Може би е бил тук и преди, а ти не си го разпознала. Ивелим те харесваше, нали? А ти си го отхвърлила, защото си помислила, че това не е той.
– Да. Разбира се, ти си прав. И какво да направя сега?
– Аз откъде да знам. – Филя сви косматите си рамене по един много човешки начин – Добре, кажи ми какъв вампир си срещнала днес.
Трябваше да му разкажа подробно за срещата, за това коя е Олга Константиновна, за думите на Ерилив, че е енергиен вампир и за миналите ни отношения.
– Разбирам, не трябваше да ѝ даваш пари, сега тя ще се нахвърли върху теб като кърлеж. Утре сутринта ще тренираме поставянето на защита от вампири на тебе. – каза сериозният фамилиар – Отиди да скриеш косата си и си лягай.
Заспах мигновено. Докоснах главата си до възглавницата и заспах.
– Е, здравей, момиче. Значи това си ти… – на ръба на леглото ми седна възрастна жена с големи обеци в ушите и сива коса, прибрана на стегнат възел.
– Здравейте! – внимателно вдигнах одеялото и седнах – А вие коя сте?
– Знам кого чакаш. Той няма да дойде.
– Защо?
– Забраних му. И сега съм дошла при теб. Момчето беше твърде умно. Разбирам, той е млад и отдавна те чака. Но все пак трябва да бъдеш внимателна!
– И… защо… – не успях да довърша фразата, тъй като жената ме прекъсна:
– Аз съм пророчица. Твоят нарочен дойде при мен, молейки за помощ и подсказка. И аз, старата глупачка, се смилих над него. Казах каквото можах. Но откъде можех да знам, че той ще започне не само да те търси, но и да ти говори в сънищата си нощем! И щеше да се влюби до уши в образа от сънищата си.
– Но… това лошо ли е?
– А ти самата какво мислиш? – тя се засмя тихо – Как ще го идентифицираш? Какво ще кажеш за него? Сигурно не гледаш към никого другиго. И как ще се срещнете един с друг в живота? Как ще започнете връзка?
– Ами… На мен мой… – почти казах фамилиар и се поправих – Мой приятел точно днес ми каза същото.
– Значи приятелят ти е умен. Послушай го.
– Какво трябва да направя сега? Трябва да му кажа, че не можем да се виждаме повече.
– Вече му казах това и строго му забраних да идва отново при теб. Нищо. Той и без това вече е нанесъл достатъчно щети.
– Ами ако не се срещнем?
– Слушай ме, момиче. Съдбата дава шанс на всеки. Всеки има сродна душа. Но някои нямат късмета да ги намерят в други светове. Така е и с теб. Но това не променя същността на въпроса. Можеш да знаеш, че имаш някой, който е предопределен за теб. И ако се срещнете, всичко ще бъде наред. Ще си паснете по такъв начин, че ще станете едно цяло. Но първо трябва да разберете, че ви харесва, да опознаете характерите си, навиците си. Така че, да се появят някакви чувства. В края на краищата, ако просто обявите на един мъж и една жена, че са сродни души и ги ожените, те няма да бъдат щастливи. Какво могат да си дадат един на друг – две напълно чужди същества?
– Има смисъл.
– А и как ще се влюбите един в друг, когато се срещнете, когато това се случи, ако вкарате в глупавите си млади глави, че вече се обичате? И кой? Някой, когото дори не сте виждали с очите си, за когото не знаете нищо. В съня общуването не е реално. Ще пропуснете съдбата си! Ще се виждате в сънищата, а дори няма да забележите щастието пред носа си.
– Защо искаш да ни помогнеш и защо ни казваш всичко това? Ами… възможно ли е? – загледах я подозрително.
– Просто ми е жал за него. Той идва при мен от години с надеждата, че ще му кажа нещо.
– А за мен?
– А ти… считай, че това е женска солидарност. Но като цяло е просто за да ти помогна като собственик на това защитено място. Не искам да се повтори онова, което се е случило преди толкова хилядолетия и да запечата отново нашия свят.
– Какво се е случило тогава? – аз се изпънах.
– Старата господарка на прохода и морският владетел не се разбраха. Така че моят съвет към теб е: не тръгвай да плаваш сама, докато не се омъжиш. Особено през нощта. Господарят е обидчив и своенравен, не можа да си вземе жена онзи път, може да поиска да те отведе. Кой знае, може и да не се интересува от теб. Ти си различна. Но може и да е щастливо женен за някоя морска девойка от дълго време, не знаем за това. Може би вече не се интересува от дамата на прохода, но за всеки случай имай предвид.
– О! Можеш ли да бъдеш по-конкретна? Какво се е случило? Морският господар е искал да се ожени за старата господарка на това място, така ли? А тя не искаше? И какво се случи след това, когато тя отказа?
– Предположи, щом нашият свят го запечатаха. – пророчицата се изправи – Може би има следи във вашата къща. Господарят беше ужасно ядосан по това време. Морското дъно се разтресе, а вълната беше толкова силна, че заля половината от сегашното княжество. Ето защо бреговете са безлюдни. И никой не се е заселвал близо до къщата ти вече толкова векове.
– Та затова онази стая с вратата към Лилирея беше покрита с кал…
– Не знам как във вашия свят наричат вълна, която е по-висока от планините. Добре, добре, момиче. Разсеях се. Разбра ли цялото нещо за сродната ти душа?
– Разбрах го. – въздъхнах.
– Не въздишай. Отвори очите и сърцето си. В противен случай няма да видиш щастието под носа си. – тя направи крачка встрани от леглото.
– Ще се върнеш ли?
– Не, скъпа. Нямам работа да съм тук, нито в сънищата, нито в реалния живот. Дано боговете те защитят! – тя се усмихна за довиждане и изчезна.
На сутринта станах доста разстроена. Не че бях тъжна, но имаше привкус на разочарование. Сякаш ме примамваше бонбон, но той беше само празна опаковка. И замислено въртях тези нещастни мисли в главата си. Когато слязох долу, мълчаливо закусих с това, което Бог ми беше изпратил, или по-скоро Любава ми беше дала.
– Днес не приличате на себе си, стопанке. – домовичката седна срещу мен на масата – Има ли някакъв проблем? Има ли нещо, с което можем да помогнем?
– Не, Любава. Това е лично, но ви благодаря. Как сте вие? Настанихте ли се?
– Да, стопанке. Всичко е наред.
– Днес ще докарат готварската печка и останалите уреди, вчера ги платих. Само ще трябва да извикаме човек от газоснабдяването, за да монтира другата готварска печка. Помислете къде бихте искали да я поставите.
Тя веднага премести поглед към готварската печка, където нещо се готвеше в тенджери.
– И още нещо, кухнята е почти празна, само стари мебели. Ще изпратя някого със списания. Ти ще избереш дизайна, какви мебели искаш и как да ги подредиш. Аз ще го организирам. Единствената ми лична молба е да не е прекалено стара и да не е прекалено високотехнологична. Не ми харесват тези стилове. И се уверете, че има маса някъде встрани от пътя, където можете да седнете и да хапнете или да пиете чай. Добре?
– Както кажете и ви благодаря за доверието и работата. – домовичката се усмихна ласкаво и аз отново забелязах, че изглежда по-млада.
– Любава, извинявай за въпроса, но само на мен ли ми се струва или някак си си се подмладила? – попитах смутено.
– Толкова сте проницателна! – тя се засмя весело – Не ви се струва. Ние остаряваме от мъка и без дом. Ние не сме хора и ако душата ни е щастлива, тялото ни се подмладява. Не ни трябват хора за газта. Помолете къщата си да увеличи газовите тръби, а ние сами можем да свържем готварската печка. Ние сме домовици. Велисвет ще направи всичко.
– Страхотно. Любава, помисли какви съдове за маса и чай ни трябват. Имам предвид чинии, чаши. Понеже сме много хора, нямаме достатъчно. Ще купя всичко във Ферин, там е по-евтино. Както за ежедневна употреба за всички служители и какъв вид сервиз за гостите, защото всички са такива важни аристократи, няма къде да отидат. Кажи ми после.
Тя веднага се замисли, като само периодично правеше заклинания върху настърганите зеленчуци и работните ножове. Отидох да огледам вещите си и да намеря Филя. Нямах търпение да му разкажа за нощното посещение на пророчицата. И изобщо, беше странно, никой не ме викаше, никой не ме търсеше. Беше подозрително.
Но преди да изляза, се сблъсках с Велисвет в коридора. Веднага му разказах за разговора с Любава за уредите и готварската печка и го предупредих да даде ютиите на Пересвета, а принтера-факса-копирната машина-скенер – на Арейна.
– Стопанке? – спря ме домовика, когато се канех да продължа – Демоните казват, че вчера сте била нападната от вампир. Искате ли да сложа някаква защита на къщата? Не знам дали ще успеят да влязат тук, но тогава изобщо няма да могат да използват силите си в къщата.
– Искам. Можеш да го приложиш само за къщата или и за мен?
– Мога да го направя върху вас, но ще работи само в къщи. Аз съм домовик на къща.
– Тогава само върху къщата. Филя ще ме научи как да се защитавам, той обеща. И моя бодигард обеща да ми даде няколко съвета.
– О, добре, тогава. Фамилиарът ще те научи на всичко.
Следващата среща беше с Арейна, която не бях виждала много през последните няколко дни. Тя се занимаваше със собствените си работи, а аз с моите. Уведомих я за оборудването, което трябваше да бъде донесено днес, попитах дали има нужда от нещо друго от Земята или от Ферин.
– Отлично! – зарадва се момичето – Щеше да ми се наложи да взема още хартия и папки. А Вики, вие забравихте ли за последното село? Така и не стигнахте до него.
– Да, помня! – сбърчих нос, наистина не исках да ходя там – Ще отида някой от тези дни. Може би дори днес. Не искаш ли да дойдеш с мен? С тази джаджа, която ми дадоха, ще стигнем дотам за нула време. Можем да спрем някъде другаде по пътя. Ари, трябва да спреш да ми говориш на „ви“. Казвам ти го непрекъснато. Говори ми на „ти“. Ти си моята управителка, а не последният човек в замъка или в баронството. И повлияй и на Назур, защото той не иска да използва „ти“ пред мен.
Арейна се усмихна загадъчно и отново замълча. Тя толкова упорито ми говори на Ви, че постоянно се караме и не иска да се промени. Така че се разбрахме, че веднага щом се приготвя, ще ѝ кажа.
– О, между другото! Пощата от тази сутрин пристигна. Бихте ли я прегледали? Взех всички финансови писма. А един от пликовете е подписан както на вашия земен език, така и на ференски. Не знам дали е спешно.
– Да? Къде е?
– Всичко е в кабинета ви. Аз казах да занесат цялата кореспонденция там. Аз все още седя в приемната, защото още не сте обзавели моя. Вече съм подготвила една картина. – намекна демоницата.
– Да, хайде да вървим. Първо твоя офис, тъй като картината е готова, после пощата. И, между другото, къде са всички? Защо не мога да видя Филя, Марс или Ерилив и Ейлард?
– Те тренират на плажа. И Марс е с тях. Ерилив го обучава, но Филя го контролира. Каза, че тъй като е бавачка, не може да оставя кученцето без надзор. – захили се демоничната жена.
Помолих Замъка да обзаведе кабинета на управителя ми, преместих се в своя и започнах да преглеждам пощата. Още едно писмо от Ковена на маговете, няколко от съседи, едно от лейди Ниневия и още един плик, подписан с химикал на два езика едновременно. Беше надраскан на ферински: „До баронеса Виктория Лисовска“. А на руски, с дребен спретнат почерк: „До Виктория Лисовская“. И изпращачът: професор Всеволод Иванович Потоцки.
О, Боже! А аз все още ги чакам, остават само няколко дни до септември, а те са напълно изгубени в просторите на Ферин. И заради това не мога да отида при родителите си, защото чакам завръщането им. Ето защо започнах с това писмо.
Пликът съдържаше лист хартия, написан със същия дребен почерк. В него Всеволод Иванович се извиняваше за неприятностите и молеше за помощ. Оказа се, че са се сблъскали с някакъв вид немъртви, които са се опитали да изтребят по заповед на селяните, но са преценили погрешно силите им плюс липсата на опит на учениците. Двама студентите от групата бяха тежко ранени, те бяха разкъсани от немъртвите. И всичко щеше да е наред, но по това време парите им бяха свършили и те бяха заседнали с ранените в едно село недалеч от столицата. Местният билкар се опитал да излекува учениците, но ранените ставали все по-зле и по-зле, а нямало как да стигнат до столицата. Нямало коне, нямало пари, имало само достатъчно храна. Засега живеят в това село. А професорът не смее да пусне нито един от студентите да отиде до столицата пеша, все пак той отговаря за тях с главата си. Затова моли за помощ, да ги отведа и да помогна за лечението на ранените. Задължава се, щом стигне на Земята, да ми върне всички пари в земни рубли по добър курс. Той има свободен достъп до банковата сметка на Академията и ще може да ми преведе цялата сума веднага щом успее да влезе в мрежата.
Забарабаних с пръсти по масата, преценявайки какво трябва да взема със себе си от медикаментите и колко пари ще ми трябват. Трябваше да се преместя още днес, веднага щом доставят оборудването, иначе изхода към Земята ще бъде затворен без мен. Бърз поглед към часовника на ръката ми каза колко време имам.
След това бързо отворих писмото от графиня Ниневия. Тя ме викаше на гости и ми съобщаваше, че дамите, които се бяха съгласили да се опитат да бъдат мои учителки, са готови да се срещнем. След това прочетох писмото от Ковена на маговете. Отново ме канеха на среща и ме призоваваха да ги посетя, ако по някаква причина не съм готова за посещението им в дома ми.
Е, всичко на едно. Ще съчетая всичко наведнъж, ще изкарам земляните, ще се срещна с потенциален учител и ще посетя маговете. И така, отидох да раздавам инструкции. Първо намерих Карила и накратко ѝ обясних ситуацията, като я попитах дали може да дойде с нас, за да помогне на ранените. Попитах какво ми трябва от аптеката – памук, бинтове, антибиотици и спирт, ако е необходимо. Спомних си за билките, които вещиците ми бяха оставили, затова отведох демоничната жена настрани и ѝ дадох сухите снопчета, които Тимар внимателно беше закачил и изсушил. Двете с нея направихме списък, с който изпратихме Янита в аптеката. Когато хванах Тимар, го изпратих при водния за вода.
И докато все още имах време, тръгнах след мага и телохранителя си. Те действително тренираха на плажа и аз махнах с ръка на Ейлард, за да го извикам.
– Вика? – той бързо дойде при мен, последван от Ерилив, който се приближи мълчаливо и се вслуша в разговора ни.
– Ейлард, имаме проблем. Е, не ние, но е необходима нашата помощ. Пристигнало е писмо от един земен професор. Помниш ли, когато той и студентите му отидоха във Ферин? Неживите са наранили тежко двама от студентите и те са заседнали в едно село близо до столицата. Ранени са, но нямат пари. Те молят да ги измъкнем и да помогнем на ранените. Магистърът казва, че са в лошо състояние, местният билкар не може да ги излекува.
– Уау!!! – магьосникът стана сериозен – Нуждаем се от жива вода и бинтове.
– Вече изпратих Тимар при водния, а Янита до аптеката. Карила също ще дойде с нас. Тя каза точно какво трябва да купим. Но това не е всичко. Има писмо от Ковена на маговете, в което ме молят да се присъединя към тях, тъй като няма да ги пусна тук. И писмо от лейди Ниневия, която ме кани на гости.
– О, ти каза нещо за учителки, спомням си.
– Да, точно така. А сега ми трябва да дойдеш с нас. Първо ще отидем при учениците, ще ги лекуваме, ще им платим дълговете, а после ти ще ги върнеш тук с Карила. Нека останат два-три дни в замъка, докато се възстановят напълно. Те няма да се върнат на Земята без мен.
– А ти?
– Ще остана с Ерилив в къщата на графиня Ниневия. Ще се запозная с дамите и с онзи професор, когото графът ми препоръча.
– А Ковена?
– Няма да отида в Ковена без теб. Веднага щом приключа с делата си, Ерилив ще ти изпрати магическо послание и ти ще дойдеш направо при нас. Ще отидем в Ковена. Добре? А после всички заедно ще се приберем у дома.
– Договорено е.
– О, и още нещо. Имам остра нужда от земни пари, харчим много от тях, а рубли почти не постъпват. Бих искала да предложа на професора една сделка. Ще купим във Ферин няколко книги за магии или нещо подобно, може би някакви амулети, а те ще ми ги върнат в рубли. Помисли какви книги и карти можеш да им предложиш и поговори с магистъра. Добре? Защото аз не съм много добра в такива неща. Сега имам много златни ферини, достатъчни за много книги. Не ми се наложи да ги похарча за кола, а и спестявам.
– Разбрах.
– Вики? Кога тръгваме? – беше единственият въпрос, който Ерилив зададе.
– Този следобед, мисля. Цялото оборудване, което поръчахме вчера, трябва да пристигне днес. А Янита и Тимар ще донесат всичко, което ни е необходимо за ранените. Така че се пригответе. Ейлард, ти също, но нека бързо да отидем да изпратим писма до лейди Ниневия, до професора и до Ковена.