Мира Лин Кели – Докосване и движение – Книга 2 – част 5

Глава 4

– Случайност – измърмори Сам като извинение, прокара пръсти през косата си и я дръпна, за да се опита да се събуди. Защото не е готино. Дори малко. Ава стоеше до него, нежно розово изгаряше бузите ѝ, докато се взираше във вратите на асансьора, а зарядът във въздуха между тях беше такъв, какъвто никога преди не беше имало. Беше неловко и неудобно, а какво, по дяволите, трябваше да направи сега? Да я прегърне с ръка, както бе искал първия път, преди някаква синаптична грешка да прецака всичко? Да се преструва, че не е изпитал почти електрически удар при усещането на голата ѝ кожа под пръстите му?
Всъщност, сега, когато се замисли, да. В крайна сметка това не беше никак лоша идея.
Само че това беше Ава. А той не я лъжеше, защото тя никога не би го излъгала. А това означаваше нещо.
Така че, като я погледна, той разтвори длани и си пое виновно дъх.
– Добре, така че целувката може би беше по-добра, отколкото очаквах. И доказателствата сочат, че остатъчният ѝ ефект продължава няколко минути по-дълго, отколкото предполагах.
Очите на Ава се стесниха, присвивайки се към него по начин, който го накара да иска да направи крачка назад.
– Мислеше, че ще съм лоша целувачка?
И адски големи проблеми, с които не беше подготвен да се справи точно в този момент.
– Не – отговори той бързо. Твърдо. Честно казано, защото с тази нейна уста – Господи, тя беше широка, пълна и секси като дявол. Но той почти си беше казал, че не може да е толкова гореща, колкото изглежда, откакто беше на шестнайсет и хормоните започнаха да му набиват в главата глупави идеи за единственото момиче, към което знаеше, че е по-добре, да не прави крачка.
– В никакъв случай не съм си мислел, че ще бъдеш лоша целувачка. Но искам да кажа, че както ти каза, съм целувал доста жени… – Забелязвайки своенравния ѝ поглед, той извъртя очи и се поправи: – Добре, а може би и част от Форд, но това, към което се стремях, беше… че ти се открояваш. Беше наистина добра целувка. Толкова хубава, че обърка няколко сигнала нагоре и когато посегнах към теб, както винаги правя, вместо да стане приятел-приятел, стана… не толкова приятел.
Добре, сега тя проверяваше ноктите си. Никога не е добър знак.
– И това, след като „се подготви“?
Сам притисна езика си към един кътник и се изкашля кратко. Знаеше, че ще си плати за това. Както трябваше да знае, че Ава ще се отнесе хладно към всичко, което се случваше между тях. И тя щеше да го докаже, като го подиграваше безмилостно, както винаги.
По дяволите, той я обичаше.
Асансьорът иззвъня и вратите се отвориха. Този път Сам знаеше точно какво прави, когато посегна към момичето, което беше всичко, което имаше значение за него. Хващайки я за рамото, той здраво я прибра в ръката си, докато влизаха в чакащата кола, вече заета от трима пътници. Премести се на по-далечната страна, наблюдаваше как вратите се затварят, усети едва доловимото спадане, когато асансьорът започна да се движи, а след това бавно, ужасно, осъзна мекото плъзгане на косата на Ава, която падаше по китката и ръката му, и изтръпването на върха на пръстите му, когато устоя на желанието да хване малко от нея и да я разтрие.
Прочиствайки гърлото си, той раздвижи ръката си. Направи половин крачка назад, налична в ограниченото пространство, и се опита да изтръска обидния крайник колкото се може по-незабележимо – а когато това не се получи, не толкова незабележимо.
Ава го погледна с любопитство.
– Ръката ми се схвана. – И този път лъжата наистина изглеждаше по-добра от истината. Поне в този момент.
Вратите се отвориха към фоайето и Сам си помисли, че плановете му да гледа филм с Ава, когато се приберат, ще трябва да почакат, докато не си вземе време насаме с Ан Хатауей като Жената-котка, която хвърля облечения си в кожа крак върху мотоциклет. Едва тогава в периферното му зрение се появи Стивън, момчето, което се спотайваше в ъгъла самотно, и инстинктът се задейства, карайки Сам да направи това, което би направил всеки фалшив приятел, който си заслужава.
Той хвана Ава за ръката и с едно издърпване я завъртя обратно в ръцете си и открадна още една целувка, сякаш беше негова. И, Господи, в един миг тя беше до него. Разтопи се в гърдите му и се отвори под устата му, докато той я притискаше към себе си, а собствената ѝ ръка беше увита в неговата в долната част на гърба ѝ.
По международните стандарти тази целувка беше далеч по-кротка от френската си братовчедка на терасата. Но въпреки липсата на език, тя гореше поне толкова горещо, колкото и предишната. Още. И не беше единственият, който го усещаше. Под пръстите му пулсът на Ава се учести. Дъхът ѝ беше несигурен срещу устните му. А когато той се отдръпна и погледна в очите ѝ, нямаше как да отрече горещината в тях.
Тази топлина не би трябвало да накара сърцето му да се разтупти в гърдите. Не биваше да го разтърсва. Защото това беше Ава и те бяха приятели и това никога нямаше да се промени. Само че някак си, изведнъж, фактът, че това беше Ава и знанието, че тя реагира по същия начин като него, го разгорещи като нищо друго. Защото тя не се притесняваше. Ако беше така, щеше да го види в очите ѝ. А ако не се притесняваше… може би, за да забие нещата в главата на Преследвача, да му се отдаде само за още няколко минути нямаше да е най-лошото нещо, което можеше да направи.

***

Сам отново я целуваше. Вървеше с нея през лобито на хотела към изхода на улицата, а телата им бяха в интимна плетеница, по-добра от всичко, което въображението ѝ можеше да сътвори.
Не беше истинско – беше видяла Преследвача Стив миг преди Сам да я върне обратно в целувката си, но това нямаше значение. Устните му бяха твърди, топли и наполовина усмихнати срещу нейните. А когато очите им се срещнаха, бе постигнато мълчаливото им съгласие.
Само още малко.
Само за шоу.
Просто се наслаждавай.
При въртящите се врати те се откъснаха от целувката и Сам я завъртя напред, като държеше тялото ѝ пред своето, докато излизаха. Имаше няколко групи пред тях за таксито, така че Сам съобщи на портиера накъде са се запътили, а след това я издърпа в един тих ъгъл встрани от пътя.
Срещу врата ѝ той промълви:
– Може би все още ни наблюдава.
– Би могъл – съгласи се тя задъхано и посегна назад, за да прокара пръсти в косата му, докато той отдръпна своите и постави устата си на участъка от кожата под ухото ѝ, който никога не е бил толкова чувствителен. – О, Боже мой, ти си добър в това.
Още една ленива усмивка срещу врата ѝ.
– Искаме да изглежда истинско, нали?
– Да – изпъшка тя, когато ръката му се уви около кръста ѝ и я придърпа още по-близо. – Това е нашият прозорец. Трябва да се възползваме максимално от него.
– Сигурен ли си? Защото ако наистина искахме да го пробутаме, Ава, щях да те накарам да се изчервиш. Да те накарам да ми кажеш какъв цвят бикини носиш под тази рокля – дантелените тъмносини, за което се обзалагам? Да те попитам, когато сложа устата си тук – той натисна целувка с отворена уста под ухото ѝ, придърпвайки се към нежното място с най-лекото засмукване, преди да се върне, за да погъделичка ухото ѝ – дали това прави тези хубави гащички мокри?
– Сам. – Начинът, по който името му се изплъзна покрай устните ѝ, сякаш беше някаква молба, трябваше да я накара да се отдръпне, опитвайки се да затвърди приятелското състояние на отношенията им, и във всеки друг момент щеше да го направи. Но Сам правеше това нарочно, така че какво лошо имаше да му даде това, което търсеше?
– Господи, Ава, това изчервяване ще бъде краят ми. Не би трябвало да съм в състояние да те накарам да го направиш. Не би трябвало да знам, че мога да те накарам.
Точно както не биваше да знае, че след всичките години, в които вярваше, че този мъж е напълно имунизиран срещу нея, изведнъж тя имаше силата да му въздейства. Сила, която я опияняваше, пристрастяваше и я караше отчаяно да иска да изпита границите ѝ. Искаше да разбере докъде може да стигне, преди той да се пропука. Преди да не ѝ позволи да натисне повече.
Все още притисната в прегръдката на Сам, тя обърна глава, за да потърка едната си буза в гърдите му.
– Тогава вероятно не искаш да знаеш за състоянието на бикините ми, Сам.
Това беше предизвикателство. Предизвикателство.
Смел скок от безобидните игри на флирт, които бяха играли на горния етаж.
Сам се напрегна, ръката му, която бавно се движеше по бедрото ѝ, се спря и тя се зачуди дали така бързо не е достигнала границата. Едва тогава пръстите му започнаха да се затварят, а хватката му върху нея се затегна по начин, който накара сърцето ѝ да започне да прескача.
– Кажи ми.
Тя едва разпозна гласа, който достигна до ушите ѝ. Беше толкова нисък, толкова груб. В него нямаше нищо лесно или лежерно. И той беше за нея.
– Ти си прав. Нося среднощно синьото. – Дантеленият комплект, който беше намерил в рамките на няколко дни след като тя ги беше купила, докато той беше претърсвал вещите ѝ, чакайки я да намери липсващата маратонка. Комплект, за който беше издавал всякакви дразнещи и признателни звуци, само за да я подразни. – А що се отнася до това, че са мокри?
Мокрото беше слабо казано. Беше се намокрила още при първата целомъдрена целувка на терасата. Беше мокра при самото споменаване, че се целуват наистина, и се измокри при първото движение на неговия език. Сега, когато Сам едва дишаше над нея, а дебелите му пръсти се впиваха в плата на роклята ѝ, придърпвайки полата плътно около нея?
– Не мисля, че някога ще мога да ги нося отново – прошепна тя в отговор на него, добавяйки малка извивка на тялото си срещу неговото. – След тази вечер… мисля, че са съсипани.
Не че ѝ пукаше. Бяха щастливо пожертвани на олтара на фантазиите, които се превръщаха в живот, и то под предпазната мрежа на убеждаването на Преследвача Стивън, че тя не е на разположение, не по-малко.
Тя изчака завръщането на примамката. Сам да каже нещо. Да направи нещо. Само че вместо да разведри обстановката или да продължи играта им, единствените думи, които Сам имаше за нея, бяха:
– Качвай се в колата, Ава.
Объркана, тя примигна и тогава забеляза портиера, който стоеше до жълтото такси и им махаше да влязат.
Играта свърши. Или поне щеше да бъде в рамките на следващите няколко секунди.
Тялото все още туптеше от осъзнаването, което Сам бе събудил в нея, Ава въздъхна, движейки се напред, защото така правеше. Винаги. И както винаги, Сам беше с нея, успокояващата топлина на ръката му в долната част на гърба ѝ, докато пресичаха към чакащото такси. Тя си помисли, че той може да я целуне още веднъж. Надяваше се на това. Но на вратата той се отдръпна и зачака. След като тя се настани, той се качи до нея и затвори вратата.
Въздухът в таксито изглеждаше неподвижен. Тежък от всички неща, които щяха да си кажат, за да оставят нощта зад гърба си.
Сам прокара пръсти през косата си и се загледа напред, докато се включваха в движението. Ръцете му се свиха отстрани, за да се разтворят, когато с проклятие ги разтърси пред себе си.
– Сам? – Попита тя, протягайки ръка към него, защото каквото и да правеше той – а то определено беше нещо – тя беше с него.
Пръстите ѝ срещнаха ръката му и очите му се затвориха. След това, изпускайки груб смях, какъвто никога не беше чувала от него преди, той се обърна към нея, с твърди очи, които пробягаха по лицето ѝ, преди да се затворят отново. А после, по-бързо, отколкото тя успя да го забележи, той я хвана за раменете и я прехвърли в скута си.
– Какво казваш, Ава – попита той, като търсеше в очите ѝ. – Искаш ли да вземеш едно наистина лошо решение с мен?

Назад към част 4                                                         Назад към част 6

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *