Глава 3
Ава даваше всичко от себе си в колежа, наистина даваше, но нямаше как да спре избухването в ход.
Сам я целуваше.
Устните му бяха върху нейните в мека целувка, която само въз основа на свойствата си на затворена уста би трябвало да е доброкачествена. Но това беше Сам. И той беше в строго нарушение на забранената за полети зона, която приятелството им никога не беше нарушавало. Разбира се, двамата със Сам бяха нежни приятели от най-висока класа. Той винаги я прегръщаше. Краката и бяха преметнати през неговите. Нещо. Тя обичаше да се гушка, така че контактът сам по себе си не беше нещо голямо. Но имаше граници, които приятелите не преминаваха. Линии, които започваха над коляното и свършваха под пъпа. Линиите на чорапогащника. Линии на бюста. И най-важното – линиите на устните. Което означаваше, че интимността на този контакт-табу, дори и толкова целомъдрен, колкото беше – ами, това беше пресичане на жиците, които Ава беше прекарала двайсет години в опити да запази прави.
И така, уплаши ли се?
Да, беше уплашена.
Защото как сега трябваше да гледа ръцете на Сам, без да си спомня за тях, топли отстрани на лицето ѝ, докато той спускаше устата си към нейната? Как щеше да погледне в очите му, без да види онзи последен миг, когато те се спуснаха към устните ѝ? И как, по дяволите, щеше да гледа тази негова прекрасна, лесна усмивка и да скрие факта, че след двадесет години чудене какъв е вкусът на целувката му, и се искаше единствената, която можеха да споделят през целия си живот, да беше продължила само малко по-дълго, да беше малко по-дълбока, да беше малко по-истинска?
Защото тя вече беше свършила.
Пет удара на сърцето ѝ и Сам се оттегляше. Бавно.
Много бавно, всъщност. А след известно време – изобщо. Контактът, който беше мека преса, все още съществуваше, но само в най-минималната си форма.
– Ти се побъркваш – заяви Сам тихо срещу устните ѝ. Едната му голяма ръка се премести от бузата ѝ, за да прибере косата ѝ назад.
– Малко. – Нямаше смисъл да го отрича. Той я познаваше твърде добре, за да пропусне напрежението, което се излъчваше от нея на вълни. Щяха да са късметлии, ако Стивън не можеше да го долови от мястото, където задникът все още ги наблюдаваше от вратата.
Сам се разсмя тихо, а устата му се допря до нейната и накара онова място дълбоко в сърцето ѝ да се разболява от огромното удоволствие. Още една лека ласка по косата ѝ и тя трябваше да си припомни, че това е само за показ, преди да направи нещо лудо като да се разтопи в докосването, което ѝ се струваше прекалено истинско, но не беше.
– Вече можем да спрем – промърмори той срещу устните ѝ. – Нека човекът вярва в каквото си иска. Или…
Болката в гърдите на Ава спря заедно с всички останали дейности там. Сърцето ѝ спря, а дъхът ѝ се спря на тази единствена висяща дума. Две алтернативи, за които дълбоко в себе си знаеше, че са неприятности, но я изкушаваха твърде много, за да ги пренебрегне.
– Или – подкани тя, като шепотът ѝ едва достигаше до собствените ѝ уши.
Ъгълчето на устата му се сви от едната страна.
– Или ми позволяваш да те целуна истински… и ти ми отвръщаш с целувка.
Очевидният отговор тук беше да оставим само една целувка и да оставим Стивън да си направи изводите сам. Това би било разумно. Безопасното нещо.
– Но Аве, ако не можеш да се справиш с това, просто кажи думата и ще приключим тук. Прекрати и се върни у вас да гледаш „Жега“.
Ако не може да се справи?
Ава примигна към най-добрият си приятел от повече от двайсет години, най-силно влюбената и най-добре пазената си тайна, около 98 процента сигурна, че момчето току-що е хвърлило ръкавицата. Нарочно.
Поддавайки се на собствения си смях, тя обхвана с ръце врата на Сам и му хвърли безмилостна усмивка.
– Искаш ли да ме целунеш?
Сам посрещна погледа ѝ със същата увереност, с която подхождаше към всичко останало. Това момче не беше развълнувано. Не беше притеснен. Той беше просто… Сам. Възползваше се от всички възможности, които животът му предоставяше, и се забавляваше с тях. Не приемаше нещата твърде сериозно и ѝ напомняше да не го прави.
– Хайде, не можеш да ми кажеш, че никога не си се чудил какво ли би било? Да опиташ. Само веднъж.
Тази вечер, в този контекст, това беше истина, която можеше да си позволи да сподели, дори ако лекомисленият, непринуден тон, с който я облякоха, беше лъжа.
– Разбира се, чудила съм се… знаеш ли, за какво е целият този шум, защото момичетата говорят, а при теб има много момичета и, е, много говорене. И по дяволите, искам да кажа, че сме приятели от много време. Така че, да, чудила съм се. От време на време. Малко.
Много. От години. Но това беше любопитство, което тя държеше под контрол.
Той кимаше, като запазваше нисък тон.
– И ето ни с перфектното извинение. Дори няма да се налага да се притесняваме, че после ще е странно. Какво ще кажеш, Ава?
– Една истинска целувка и готово? – Боже, това беше, което искаше, но начинът, по който сърцето ѝ се удряше в ребрата, я караше да мисли, че това може да е грешка с катастрофален размер.
– Да. Една целувка и готово. Но тя трябва да е истинска. Не се опитвай да ми се изплъзваш.
Той беше прав. Това беше перфектното оправдание. Единственият ѝ шанс да изживее фантазията си с нулев риск от последици, които я държаха в шах повече от две десетилетия.
– Добре – прошепна тя, полузадушена от самата идея. Защото беше влязла. – Покажи ми за какво е целият този шум.
– Подготви се, Ава – предупреди я той, като и подаде най-прекрасната си, опустошителна усмивка.
Първото нещо, което Ава разбра, беше, че „шумът“ се отнасяше за нещо повече от самата целувка. Това беше цялостен пакет, който започна със засилване на фокуса на Сам. Очите му сякаш я поглъщаха, докато ръцете му започнаха бавно да се движат по косата ѝ, надолу по шията и по гърба ѝ, а ръцете му продължиха оттам. Стягащата се прегръдка я вкара в контакт с цялото тяло, толкова топъл, солиден и правилен, че този път нямаше друг избор, освен да се разтопи в него.
И защо да се съпротивлява? Това беше нейният шанс. Нейният откраднат момент.
Всъщност какво, по дяволите, правеше тя, просто гледайки го като пасивен, чакащ реципиент?
Това беше нейният шанс.
Разплете ръцете си от врата на Сам и заби пръсти дълбоко в разбърканата каша от златисто-русо изкушение, което преди това ѝ беше позволено само под претекст да определи необходимостта от подстригване. Но не и тази вечер. Тази вечер това непокорно късче беше нейно и докато потъваше с пълни пръсти в коприната му, тя не можеше да сдържи мекото мъркане на удоволствието, което се изплъзна покрай устните ѝ.
Този твърде показателен звук във всеки друг момент щеше да я накара да се ужаси от перспективата да бъде разкрита, но тази вечер просто щяха да го припишат на това, че е част от шоуто. Точно както ответния стон на Сам, когато пръстите ѝ се стегнаха, заравяйки се още по-дълбоко в гъстите нишки, от които никога не искаше да се освободи.
Веждите на Сам се сключиха, а очите му потъмняха под блестящия фон на нощния град зад тях. А трептящото пърхане в корема ѝ обещаваше, че това е то. Край на дразненето. Повече никакви възможности да отдръпне.
Никакво изчакване.
Когато устата на Сам се спусна върху нейната, в нея нямаше нищо нежно. Целувката му беше гладна, с настойчив натиск, толкова безумно правилен, че единственото, което тя можеше да направи, беше да се отвори под него. Прие го в устата си с меко движение на езика си, а след това се вкопчи в здравата котва, която беше до нея през всяко разтърсващо събитие в живота ѝ, докато той се вкопчваше дълбоко, стенеше и след това, придърпвайки я невъзможно по-близо, се вкопчваше отново. Сякаш мълния се заби право в центъра ѝ, претоварвайки всяка верига с двадесетгодишно желание, отчаяно търсещо освобождение.
Тя не можеше да се сдържа. Ръцете ѝ бяха навсякъде наведнъж. Стискаха твърдата линия на челюстта на Сам, минаваха по набитите мускули на гърдите му и стискаха раменете, достатъчно силни, за да носят купища две по четири и всякакъв личен товар, без да позволят да го прегънат.
Езикът се плъзгаше по него и около него, а Ава не знаеше как да спре. Не се интересуваше от линиите, които така старателно бе избягвала през целия си живот, защото горещият прилив на въздух покрай тях беше по-добър от всичко, което познаваше досега. Сам я целуваше, сякаш устата ѝ беше негова, държеше я, сякаш не знаеше как да я пусне. Сякаш не искаше да я пусне.
Още един горещ тласък и цялото ѝ тяло потрепери от нужда.
– Господи, Ава – изръмжа Сам срещу устата ѝ. Ръцете му се увиха здраво около раменете ѝ и я притиснаха. Спря я, когато той направи крачка назад и тялото ѝ се опита да я последва. – Говорим за суета. Боже мой, жено.
Тя примигна, твърде объркана, за да проследи какво се случва, защото единствената еднопосочна мисъл в главата ѝ беше още.
– И да кажем, че е адски добре, че не съм опитал от това в гимназията, защото нещо ми подсказва, че щяхме да се окажем от грешния край на пушката на баща ти… Ехх… Ава?
Добре, и това проряза гъстата мъгла на похотта ѝ, като върна яснотата с леден прилив.
Сам я гледаше, в очите му се четеше загриженост, докато прокарваше едната си голяма ръка по устата и челюстта си, а с другата продължаваше да я държи на една ръка разстояние. Това беше лошо.
– Ава, добре ли си?
И погледът, който ѝ хвърляше, сякаш всичко всъщност можеше да не е такова, каквото си мислеше, че е, не можеше да се остави да се вкорени. Тя трябваше да мисли бързо. Всъщност, майната му. Това, което трябваше да направи, беше да използва над двадесетгодишния си опит, за да се държи така, сякаш между тях има само приятелство, сякаш е толкова безгрижна и готина, колкото и той. И трябваше да го направи сега.
– Уф! – Засмя се тя, като си вееше драматично, докато раздвижваше чертите си, докато усмивката и очите ѝ не издаваха нищо повече от това, че току-що се е забавлявала безгрижно. – След това ще имам нужда от чаша вода. Хубава работа, Сам. Знаеш колко съм придирчива, но това беше техника от най-висока класа.
Сам примигна и след това, като пусна ръката си, направи още една крачка назад, като сам се разсмя облекчено.
– Това те изненадва? Моля те.
И така, те бяха добре.
– Изглежда, че Преследвача също е разбрал намека.
Вратата на балната зала беше празна, слава Богу.
– Да, измъкна се, преди да приключим с нещата.
– И задълбочено. – Придърпа реверите на сакото на Сам по-плътно около себе си и се опита да стопли бързо охлаждащото се място в гърдите си. – Смяташ ли, че е безопасно да се махнем оттук?
Сам провери часовника си и след това, обгръщайки раменете ѝ с ръка, кимна.
– Да. Работата ни е свършена.
Жестът беше лесен. Несъзнателно плавен. Любовно движение, което Сам правеше от толкова дълго време, че Ава не можеше да си спомни момент, в който да не е усещала тежестта на ръката му върху раменете си. Това беше нормално, което означаваше, че всичко щеше да се върне по старому, без дори да се стигне до някакво проблясване.
Добре.
Точно за това се бяха съгласили. Това беше, което тя искаше.
Защото щеше да е глупаво да се надява Сам да се чувства неудобно след целувка, която не означава нищо. Да желае, че може би той ще почувства, че нещата не могат просто безпроблемно да се върнат на мястото си. Да наруши нормата, която беше прекарала по-голямата част от живота си, за да приеме.
Сам нямаше изведнъж да започне да я обича, защото се бяха целували в продължение на пет невероятни минути. Човекът преминаваше през целувки като през вода. Наслаждаваше им се. Една след друга. Никога не се привързваше към една, защото винаги имаше друга, която да очаква с нетърпение. Единственото нещо, което отличаваше тази на Ава от ордите целувки, които бяха идвали преди и неизбежно щяха да идват след това… беше липсата на странност, гарантираща, че тя ще може да направи това, което всички онези други жени, които той целуваше, не можеха. Тя щеше да може да го задържи.
Щеше да има приятелството му, леката му усмивка, глупавите му шеги и свободното време за гледане на глупави филми, които караха и двамата да се смеят глупаво. Тя щеше да има това, което винаги е ценяла. Малки порции от всичко.
Нещо, от което никоя целувка не си струваше да се откаже.
В балната зала събитието определено приключваше. Ава върна на Сам сакото му и те разговаряха с един от партньорите ѝ няколко минути на последното питие, преди да си вземат довиждане.
Беше удобно. Лесно. Добре.
Отидоха до асансьорите и след като натисна бутона за слизане, Сам се върна в една линия с нея, а ръката му се плъзна по гърба ѝ, само че този път вместо да заеме обичайното си безобидно положение, се спусна по-ниско… върховете на пръстите му прокараха лека, дразнеща пътека по голата кожа на ръката ѝ и разпалиха всеки нерв по пътя.
Дъхът на Ава секна и главата ѝ се завъртя към мястото, където Сам се бе спрял до нея. Изразът на лицето му, което се взираше надолу към мястото, където току-що я бе докоснал, и после обратно в очите ѝ, беше нещо средно между пълен дискомфорт и отвратителен ужас.