Мира Лин Кели – Осмели се да обичаш – Сега и тогава – книга3 – част 3

Глава 1

ЧЕТИРИ ЧАСА ПО-РАНО

Тениската на Г-жа „Пак-Ман“ беше тази, която го направи.
И не защото беше една от онези все още един вид отлични версии „тя преглъща“, над които той отпреди петнайсет години щеше да държи книгите си пред мушамата. Не, това не беше такъв вид откровена реклама.
Това беше от старата школа.
Г-жа Пак-Ман, кацнала в стил „пинъп“ върху неоново изписаното си име с „Пак-Фонт“. Сърца, които я заобикалят като издухани целувки. Класически геймърски костюм, наполовина скрит под къса маслинена жилетка, който накара Форд Майерс да върне бирата, която едва беше стигнала две трети от пътя до устата му, обратно на бара, недокосната. Главата му се завъртя в опит да проследи движението на светкавицата от овехтяла розова материя, която се врязваше в тълпата след работа в Пъб, докато се опитваше да разбере подробности за жената, която я носеше.
Дънките ѝ бяха обикновени, тъмни, без каквито и да било украшения по джобовете, а тези…? Форд погледна по-отблизо: О, по дяволите, да – зелени маратонки „Конвърс“, закачени на стъпалото на стола ѝ.
Здравей, момиче на моите мечти.
Не можа да зърне дори лицето ѝ, но тя беше червенокоса, с гъсти тъмни къдрици, които се разливаха до половината на гърба ѝ. Това го впечатли дори повече от тениската и кецовете, взети заедно, защото да, когато ставаше дума за коса, червенокосите го връщаха на място, на което никой друг не можеше да го върне. На място, където спомените бяха чисти, сладки, тъмни и секси. Към времето, когато възможността се блъскаше силно в ребрата му с всеки проклет дъх.
За едно момиче.
Оказа се, че не е момичето, но по дяволите, подобна коса имаше свойството да събужда ехото на това, което беше, да му напомня за нещата, които все още искаше. Дали г-жа Пак-Ман е едно от тях? Имаше само един начин да разбере.
Форд се отдръпна от стола си и…
Пръстите на ръце привлякоха вниманието към дребната брюнетка, която стоеше вляво от него и се мръщеше.
– Боже, Форд. Аз все още говоря тук.
Ава. Малката му сестра. Очевидно говори. Все още.
– Точно така. Не, съжалявам – каза той и неохотно се върна на мястото си. – Продължава.
С присвити очи тя кръстоса ръце върху стройното си тяло и после с порив на дъх се втурна напред.
– Както и да е, значи трябва да ти намерим момиче. Сам и аз сме женени. Бебето на Маги и Три се очаква след по-малко от седмица – заяви тя, визирайки Тайлър Уелс, мъжът, който беше взел под наем апартамента на третия етаж в сградата на Форд, преди да се влюби в апартамент две, Маги. Най-често го наричаха Тай или Тайлър, но остави Ава да държи на прозвището, което човекът си спечели, докато не беше в особено приятелски отношения с бъдещата си съпруга. – Може би е време да се отвориш за възможностите и да откриеш собственото си щастие до края на дните си?
Той започна да се обръща към далечната страна на бара.
– Всъщност, аз просто…
– Съсредоточи се, Форд. Момиче, но не е обичайната ти тарифа, без да те обиждам. Имам предвид някоя със срок на годност, по-дълъг от четири седмици. Момиче, което е стилно и хубаво, което не мразя и има чувство за хумор, което се простира отвъд онези математически каламбури, с които моля те, убий ме сега, с които ти и Минди Седжуик отегчавахте всички.
Минди беше хубаво момиче, но Ава беше права. Забавлението не беше нейната силна страна.
– И дори не си помисляй за друг модел. Всеки път, когато Елки ме притискаше в ъгъла, в крайна сметка имах нужда от среща с терапевт, за да си оправя врата.
Елки работеше върху докторантурата си, преди работата на модел, с която си плащаше за обучението, да се превърне в нейна кариера. Беше малко плашеща, когато смяташе, че не разполага с пълното му внимание. И много страшна, когато го знаеше.
– Търсим човек, с когото да се разбирам дори по-добре от теб, защото, признай си, когато се издъниш и тя се вбеси – което вероятно ще се случва всеки път, когато започнеш разработка на нова игра – ще имаш нужда от някой, който да я уговори и да я върне обратно вместо теб.
Добре, известно е, че се разсейваше, когато работеше. Но това, което Ава си мислеше, че тя е жената за тази работа? Исусе.
– Това е чудесно, сестричке, но всъщност виждам някого, когото бих искал…
Ава го прекъсна с рязко махване с ръка.
– Говоря тук. Така че други съображения…
Примирен, Форд кимна, слушайки наполовина как сестра му бълнува, а ръцете ѝ оживяват думите ѝ. Той сканира бара над главата ѝ, докато не се приземи на високия плот до ъгъла, където почиваха няколко празни бутилки. Две жени и един мъж. Една маслинова жилетка, под която се виждаха няколко сантиметра розово… и цялата тази коса.
Ава можеше да изброява квалификациите си за следващата му приятелка до посиняване, но Форд вече знаеше какво има значение за него и след като Ава най-сетне се бе уредила със Сам, беше готов да го открие.
Искаше мила, грижовна, честна.
Интелигентна, вярна, щедра.
Лекосърдечна, готина. И забавна.
Определено забавна
Искаше някой, на когото може да се довери. Жена, която да се забавлява със същите неща като него. Момиче с мозък, който да го кара да тича. Искаше партньор, какъвто бяха родителите му един за друг. И след един ценен опит с неподходящ тип жена – за който се наложи да получи неприлична заплата и железен договор за неразкриване на информация – имаше доста добра идея как да се увери, че е попаднал на правилния тип.
Не и казвай за Хибачи Канонбол. Период.
Или поне не докато не разбере, че тя е влюбена в него по важните причини. В това отношение двамата с Ава бяха на едно мнение. Защото за всичко, което Хибачи Канонбол беше спечелила за него, след като беше призната за „пробив на годината“ и „международен гейминг феномен“, този успех си имаше своята цена.
– …а алергиите към ядки може да се окажат проблем с бисквитите на Маги. Искате ли да се откажете от фъстъченото масло? Всъщност, алергиите като цяло, защото какво ще кажете за Грийнбийн и Пинкъри? Което ме води до очевидното – любител на кучета…
Опита се да прочете динамиката на масата от другата страна на бара. Човекът можеше да е гадже, само че не даваше никакви териториални сигнали, каквито Форд би очаквал от някой с романтични претенции. Госпожа Пак-Мен се протегна над главата си, торсът ѝ се разшири, докато събираше цялото това червено отзад на врата си, усуквайки го по начин, който му беше… познат.
Пулсът на Форд се ускори с една степен.
Виждаше само малка част от лицето ѝ, но – не. Не може да бъде. Беше само червената коса. Дори десет години по-късно всеки път, когато я видеше, първата му мисъл беше за Брин. Което вероятно беше мило и глупаво едновременно. Да, тя беше първата му любов. Но също така беше и най-тежкото му разбито сърце. И всичко това в рамките на няколко кратки месеца. Мисълта за нея не би трябвало да го кара да се усмихва, а да вижда момичета, които приличат на нея, не би трябвало да кара сърцето му да се разтупти.
– …защото ти си достатъчно приличен човек, дори когато косата ти е като сега – и сериозно, Форд, какво става?
И тогава Ава беше коленичила на седалката и бъркаше с пръсти в косата му. Ад.
– Престани, Ава. – Той отстъпи назад, после се отклони встрани, като се засмя, когато тя изглеждаше решена да се добере до него и по двата начина.
Едва тогава извади късмет, когато зърна единственото сигурно нещо, което можеше да я разсее.
– Сам, здравей, човече. Тъкмо навреме.
Ава се завъртя на седалката си и скочи надолу с възторжен писък.
– Ти си тук по-рано!
Сам носеше лесна усмивка на лицето си и хвърляше точно такива териториални сигнали, каквито Форд търсеше в момчето отсреща – някак си успяваше да докосне косата на Ава, бузата, устните, брадичката и шията ѝ, и всичко това в процеса на придърпване към себе си, за да пусне целувка в устата ѝ.
И ето го.
Една. Две. Три… хиляди…
Разтривайки задната част на врата си, Форд изчака да излязат на въздух.
В крайна сметка щеше да свикне да ги вижда така. Просто това още не се беше случило. Беше щастлив за тях. Да, по дяволите, беше. Отвъд. Но все още беше шибано странно да гледа как най-добрият му приятел – човекът, който през по-голямата част от двайсетте години бе игнорирал всеки знак, че Ава има нещо лично към него – се държи точно като това, което беше. Влюбен младоженец.
Сам докосна долната устна на Ава с палеца си, като все още я държеше близо до себе си.
– Знам, че говорихме за вечеря, но имах убийствен ден. Има ли някакъв шанс да те уговоря за една нощ, Ава?
Господи, фино, човече.
Още един поглед през бара и – по дяволите – човекът помагаше на другото момиче с палтото, докато госпожа Пак-Ман изваждаше няколко банкноти от предния си джоб, за да ги сложи на масата. Тя се обърна и парче по парче барът и тълпата започнаха да се разпадат около него.
Ава говореше нещо за това, че е летял сам за тази нощ, докато Сам ѝ разказваше за доставката, за която се е подписал вкъщи. И после те си тръгнаха, а Форд стоеше там и гледаше през бара първото момиче, което някога е обичал.
Тази, за която си е мислил, че иска да се ожени.
Тази, която го беше зарязала по имейл, а след това беше раздробила на прах жалкото му деветнайсетгодишно сърце.

Назад към част 2                                                    Напред към част 4

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *