Глава 35
Преди другият ангел да успее да продължи, една пеперуда, чиито крила бяха безсрамно червени, осеяни с шафраново жълто, кацна на рамото на Аодхан. След секунда последва още една, чиито знаци бяха по-скромни, а размахът на крилете – по-голям. Аодхан ги погледна и за миг отново се превърна в млад ангел, който се срамуваше от най-любопитните си способности.
– Сякаш ме усещат – промълви той, но не отблъсна деликатните създания. Вместо това вдигна пръст и от небето се появи трета пеперуда, за да кацне върху него, тази с крила от кремав залез. – Илиум казва, че може би мога да ги използвам, за да ударя някого до смърт.
Джейсън наблюдаваше как Аодхан внимателно поставя пеперудата до другите, създавайки живо украшение върху иначе прозаичната си тъмнокафява тениска. Те не бяха единствените крехки летящи същества, които бяха привлечени от Аодхан – веднъж, много отдавна, Джейсън бе видял другия ангел да се смее, докато бе покрит от множество малки птици с цвят на скъпоценни камъни, чието привличане бе по-голямо от нектара, от който те обичайно отпиваха.
– Както би казал Гален – отвърна той – Блубел има крилата на самата пеперуда. – Знаеше, че Илиум е направил много, за да извади Аодхан от бездната, че приятелската връзка между двамата е бърза.
Като поклати глава, Аодхан се върна към темата.
– През последните шест месеца редица по-възрастни вампири и ангели напуснаха постовете си без фанфари в няколко двора в различни региони, след което изчезнаха от мрежата. Всички те са имали някаква връзка с територията на Нейха в миналото си.
Шест месеца.
Достатъчно време, за да се създаде добре охранявана база.
– Колко силни са били тези ангели и вампири?
– Никой не е толкова силен като Дмитрий или теб, но в никакъв случай не слаби. Заедно те биха компрометирали един достатъчно мощен батальон, за да издържат на значителна и продължителна атака.
Ако, помисли си Джейсън, този щурмови отряд не включваше един архангел.
– Взеха ли хора със себе си? – Доверени поддръжници, които могат да държат устата си затворена.
– Приблизително петстотин, след като събереш всички части.
Това бяха хората, които Аодхан беше успял да проследи. Можеше да има и още много вампири или ангели, които не бяха обещали да служат на никой двор и така да се скрият под радара. Защото, макар Ниврити да не беше архангел, като ангел с призната власт тя управляваше огромна територия под управлението на Нейха.
Джейсън не беше чувал нищо, което да говори, че хората ѝ не са били лоялни. Такава лоялност умираше трудно, а триста години не бяха вечност в живота на един безсмъртен.
– Успя ли да извлечеш някаква информация за крайната им цел?
– Само този субконтинент. – Очите на Аодхан разбиха отражението на лицето на Джейсън на безброй парчета. – Това е тайна, която се пази добре.
Не е изненадващо. Привържениците на Ниврити трябваше да знаят, че ако Нейха открие заговора, тя ще издири сестра си, преди Ниврити да е готова за битка, и ще довърши екзекуцията, която бе започнала преди много смъртни животи.
– Един ден – каза той на другия ангел, – ще мога да ти кажа това, което току-що ми даде.
Аодхан разпери криле, въздухът около него се зае с цветни късчета, докато пеперудите, кацнали върху него, полетяха.
– Ще се видим в Ню Йорк.
– Да. На добър път, Аодхан. – Докато гледаше как другият ангел излита, разпиляно парче светлина в небето, той вече пресмяташе всеки ъгъл на този проблем.
Едва на следващата сутрин, когато небето все още беше тъмно сиво като облак, той намери отговора.
– Време е да съобщим на Нейха за възкресението на Ниврити.
– Да. Кръвта на Шабнам… тя крещи за справедливост. – Дълбоки бразди около сочната уста на Махия. – Какво е това, което си открил, че си избрала този момент?
Когато той ѝ го изложи, тя си пое дъх.
– Играеш руска рулетка с архангел.
Никога не се беше страхувал от смъртта, не и за себе си. Но нямаше да позволи Махия да бъде принесена в жертва на олтара на жестоката война, която предстоеше да се води. Тя беше породена от старо отмъщение и стара болка, изкривена и изпепеляваща. Ниврити може и да обичаше Махия, но повече мразеше Нейха. Всеки, който попаднеше по средата на техния конфликт, щеше да бъде унищожен.
Мислеше си за Махия със счупени крила, с разбито лице, с очи, които плачеха с кръв, и знаеше, че ако трябва, ще я принуди да се ръкува с нея, ще си спечели омразата ѝ, но няма да гледа как умира. Не и Махия.
– Какво си мислиш? – Попита тя тихо. – Отдалечи се за секунда.
Той обмисли замазване на очите, реши се на истината.
Отговорът ѝ беше мигновен.
– Никога не бих могла да те намразя. По-скоро бих обичала Нейха. – Целувайки челюстта му със сладки, горещи устни, тя каза: – Добре, Джейсън. Ти си по-опитен по въпросите на войната – аз ще поема твоето ръководство в това.
* * *
Джейсън възнамеряваше сам да се приближи до Нейха, но Махия сгъна ръце и поклати глава.
– Познавам я по начин, по който ти не я познаваш, по който не можеш, особено когато става въпрос за това единствено нещо, по което Нейха не е рационална.
– Искам да си в безопасност. – Никой никога не беше бил за него това, в което се беше превърнала Махия. – Един-единствен изблик на гняв от страна на Нейха и ти ще бъдеш изтрита от съществуването. – И той не можеше да си представи да върви по света, знаейки, че никога повече няма да види странната, опасна надежда, която живееше в тези очи, ярки като на котка от джунглата.
– Приемам помощта ти, защото ти си по-силен – каза тя със сурова емоция във всяка дума – но няма да се скрия зад крилата ти. Това е моята битка и аз няма да се държа като страхливец! Няма да го направя, Джейсън.
Преди да е постигнал това необяснимо равновесие с Махия, преди тя да е предявила претенции към него, той щеше да я обезвреди и да изпълни задачата, преди тя изобщо да разбере, че е свършена. Гневът ѝ след това нямаше да има голямо значение. Сега той разбираше коя е Махия, разбираше какво ще ѝ открадне това негово действие, знаеше, че да ѝ откаже това би означавало да ѝ отнеме нещо, което никога няма да може да бъде върнато.
И така, тя кацна до него в градините с изглед към езерото, докато залезът се виждаше на хоризонта – Джейсън беше прекарал времето, за да определи вероятното местонахождение на армията на Ниврити, а Махия му помагаше, като събираше всякаква информация, която можеше, чрез деликатно разпитване на по-възрастните слуги.
Нейха стоеше сама на ръба, където крепостта се спускаше стръмно във водата, и гледаше града отвъд.
– Чувам, че хората на Рафаел сега се разхождат свободно на моя територия – започна тя, а тонът ѝ бе скован от студ.
– Аодхан имаше информация, която ми помогна в задачата ми.
Гънките на градинскозеленото сари, което Нейха носеше днес, се спускаха около глезените ѝ, докато се обръщаше, а крилата ѝ бяха съвършени арки на гърба ѝ.
– Трябва ли да ви моля за тази информация?
– Никога не бих очаквал това – каза той, осъзнавайки решителното присъствие на Махия и съзнавайки, че независимо от това, което ѝ е наредил, тя няма да избяга, ако това се окаже смъртоносно. – Залогът обаче се промени.
Нейха разтърка кожата на тънката златна змия, увита около горната част на ръката ѝ като жива гривна.
– Разбирам. – Опасен блясък в очите ѝ. – Нарушаваш кръвния обет.
Щеше да го направи без угризения, ако това щеше да спаси Махия, но както беше, вече не трябваше да го прави.
– С това си действие защитавам интересите на семейството. – Нейха, Ниврити и Махия бяха последните преки потомци на древна кръвна линия. След като Нейха и Ниврити щяха да отидат на сигурна война, Махия се бе превърнала в единствената надежда за бъдещето на семейството.
– Трябва наистина да търсиш нещо ценно, за да се осмеляваш да си играеш с мен.
– Не е ценно… но е интригуващо. – Знаеше, че Махия се вслушва в думите му, но въпреки това не се стърпя, защото вярваше в интелигентността ѝ. – Любопитството ми все още не е задоволено.
Погледът на Нейха се премести от него към Махия, а усмивката ѝ беше студена като кръвта на съществото около ръката ѝ.
– Не е нужно да се пазариш с мен за нея, Джейсън. Добре дошъл си да останеш в този двор толкова дълго, колкото желаеш.
– Аз съм един от Седемте на Рафаел – напомни и той. – Скоро трябва да се върна и те моля да ми освободиш Махия.
Очите на Нейха изведнъж се превърнаха в ледени късчета.
– Защо да ти давам любимата си играчка? – Едно движение на китката ѝ и Махия бе издигната във въздуха, а вратът ѝ се извиваше по начин, който означаваше, че трябва да има проблеми с дишането.
Във вените му нахлу черна и жестока ярост, но той я сдържа. Да прояви дори намек за грижа към Махия би означавало да приключи преговорите, преди да са започнали, а освен ако Каскадата не беше променила нещата, този аспект от силата на Нейха беше много слаб. Тя не можеше да задържи Махия за дълго.
– Защото това, което имам да ти кажа, ще ти донесе много по-голямо удовлетворение.
– Мога да разкъсам съзнанието ти като оризовата хартия в земите на Леуан.
– Не – каза Джейсън. – Не можеш. – Тогава той усети как умственото ѝ докосване се блъска в щитовете му, нокти и сила.
Очите ѝ се разшириха, гневът се замени с очарование.
– Невероятно. Умът ти сякаш е облечен в ониксова обвивка.
Рафаел беше казал нещо подобно на Джейсън, когато се беше опитал да достигне до съзнанието му, за да го научи как да защитава мислите си от нахлуване – колкото и да е парадоксално. Никой, с когото се бяха консултирали, дори Джесъми или лечителят Кир, не беше виждал или чувал за подобно нещо при толкова млад ангел.
– „Може би“ – мъдрите очи на Кийра в това твърде младо лице – „си го създал, преди изобщо да разбереш, че е невъзможно. Инстинктивна защита.“
Джейсън винаги е смятал, че Кийра има право на това. Самотен и уплашен, когато е бил малко повече от бебе, той е трябвало да се научи да се защитава от един свят, твърде голям, твърде опасен, твърде празен.
– Можеш да ме убиеш – каза той, защото това беше вярно – но по този начин ще загубиш информацията, която притежавам.
– Искаш да ме превърнеш във враг заради една фриволна играчка?
Джейсън чу как Махия падна зад него, знаеше, че трябва да е ранена, но въпреки това не се обърна.
– Не мисля, че ще ме сметнеш за такъв, след като чуеш какво имам да ти кажа.
* * *
Махия вдиша болезнено въздух, поне три от ребрата ѝ бяха пукнати. Изтласквайки се от смачканото си състояние на земята в седнало положение, тя пое толкова дълбоко въздух, колкото се осмели. Имаше чувството, че в черния ѝ дроб се забиват ножове, но мъглата от очите ѝ се разсея, за да фокусира ясно Джейсън и Нейха. Лицето на архангела беше студено, а това на Джейсън – маска, татуировката му беше драматична под слънчевите лъчи.
Изведнъж Нейха се засмя и това беше истински смях, изпълнен с наслада.
– Знаех, че съм избрала добре.
Кръвта на Махия се смрази, осъзнавайки, че във вените ѝ вали хладен дъжд.
– Мога да предложа на Джейсън нещо, с което Рафаел никога няма да може да се мери.
Джейсън нямаше да разбере, нямаше да разбере, но тя познаваше този израз на лицето на Нейха, беше виждала изчислението в него и преди, след кавгите с Ерис. Никога не се беше стигало до нищо, но сега Ерис беше мъртъв.
Преглъщайки болката, която заплашваше да разкъса мислите ѝ, тя се опита да достигне до съзнанието на Джейсън. Никога досега не беше се осмелявала да го направи, защото това предполагаше интимност, която той не искаше да споделя, но трябваше да знае пред какво е изправен.
Когато мислите ѝ се удариха в непоклатимото лъскаво черно на щитовете му и рикошираха обратно, паниката я връхлетя с пърхащи криле, но тя си каза да бъде търпелива, да бъде спокойна. Ако не успееше, Джейсън можеше по невнимание да обиди Нейха и по този начин да загуби живота си.
Няма да ѝ позволя да те убие, Джейсън. Няма да го направя.
Поемайки си отново дълбоко дъх, тя се опита да го достигне отново, осъзнавайки с щипка отчаяние, че е прекалено слаба, за да окаже някакво въздействие върху щит, толкова солиден, че надхвърляше границите на адамантина. Малко вероятно беше той дори да забележи опитите ѝ, особено когато от това, което казваше Нейха, архангелът също се опитваше да разбие защитата му.
Отстъпвайки, тя впрегна всичките си сили, за да измисли някакъв друг начин да привлече вниманието му или да отвлече вниманието му.
„Ранена ли си?“ – Глас, чист като камбана… и в главата ѝ.
Удивлението от факта, че той е инициирал връзка, можеше да я парализира, ако не се страхуваше толкова много за него.
„Не, добре съм“ – излъга тя, като успя да усети вкуса на блестящия обсидиан на гнева му. – „Джейсън, слушай, има нещо, което трябва да знаеш.“
Мълчание, но връзката остана отворена.
„Тя не се интересува от мен, освен като от играчката, която ме наричаше, но иска теб.“
„Нейха не е първият архангел, който иска да открадне уменията ми.“
„Не…“ – Тя задържа дъха си, освободи го в тих порив, когато болката се заби в гърдите ѝ.
„Наранена си.“
„Няколко счупени ребра няма да имат значение, ако и двамата се окажем мъртви, така че слушай. Тя не иска уменията ти, а теб – за нов съпруг.“
Назад към част 35 Напред към част 37
