Глава 37
Дмитрий се занимаваше с няколко дела, свързани с Кулата, като разчистваше терена, доколкото можеше от разстояние, включително ситуация, която означаваше да изпрати старши ангел извън държавата, за да се справи с друг ангел, който смяташе да си създаде ленен дом, свободен от надзора на Кулата.
След това той се обърна към Илиум.
– Има ли още нещо спешно, което трябва да изясним?
– Не, Аодхан трябва да има време да се настани.
– Добре. – Дмитрий беше наясно, че ангелът няма да е в стихията си, но беше убеден, че той има способността да влезе в обувките на Дмитрий – до известна степен. Аодхан и Илиум бяха много по-млади, имаха по-малко опит, но заедно представляваха опасна сила. – Знаеш как да се свържеш с мен, ако имаш нужда от мен.
– Дмитрий. – Златистите очи, набраздени с черни мигли със син връх, срещнаха неговите. – Погрижи се за Онър. Обещавам, че няма да подпаля кулата в твое отсъствие – не знам защо всички се развълнуваха толкова от малко дим.
Съзнавайки, че синьокрилият ангел се опитва да подобри настроението му, той каза:
– Успокоен съм. Нека само се обадя на пожарната. – Отписа се под смеха на Илиум и погледна през рамо, за да провери Онър, както правеше хиляди пъти през деня.
Беше преместил бюрото си в спалнята, никога не се откъсваше от нея за повече от няколко минути най-много. Не искаше никога да я събужда сам. С токсина, който опустошаваше кръвта ѝ, тя можеше да изпадне в паника, да се уплаши.
– Ще бъдеш ли тук, когато се събудя?
– Винаги.
Едва след като се увери, че е в безопасност, че дишането ѝ е стабилно, той се принуди да се върне към работата си, а дърветата зад прозореца шумоляха под игривата ласка на вятъра. Още два дни, докато я събуди, докато чуе отново гласа ѝ. Още два дни.
Назад към част 37 Напред към част 39
