Глава 40
Ниврити ѝ промълви, а гласът ѝ бе завладяваща мелодия.
– Тя мислеше да ме измъчва, като ми разказваше как си страдала, но потвърждението, че моето скъпоценно дете живее, беше най-големият подарък, който можеше да ми даде.
Докосвайки лицето на Махия, докато се отдръпваше, Ниврити притисна устни към челото ѝ.
– Заради теб се борех да остана жива и да запазя разсъдъка си, дори когато крилата ми изгниваха, а спомените ми заплашваха да се фрагментират. Никога не те забравих.
– Нито пък аз – прошепна Махия, защото каквото и да си беше казвала през вековете за майка си, независимо дали беше добро или лошо, единственото, което не беше направила, беше да забрави. – Не е нужно да воюваш с Нейха.
Изражението на майка ѝ се промени, цялата мекота бе заличена.
– Да, трябва. Или тя никога няма да ми даде мира – най-скъпата ми сестра трябва да види, че са ми пораснали зъби. – Усмивка, която Махия не можеше да разчете. – Странно е какво расте в тъмното подземие, дори когато другите неща гният. – С това загадъчно изявление тя извърна глава към Джейсън. – Възложих ти да я изведеш оттук.
Джейсън стоеше неподвижен, тъмен страж.
– Не служа нито на теб, нито на Нейха.
Отговорът на Ниврити на това ясно формулирано изявление за лоялност не беше гняв, а смях от чиста наслада.
– Виждам защо си привлечена от него – каза тя на Махия. – Но не забравяй, че той е само човек и не трябва да му се вярва. – Очите ѝ блестяха твърдо като диаманти, докато разперваше крилата си. – Скоро ще се видим, дъще.
Махия се взираше в небето, докато майка ѝ се издигаше с безупречна грация, а тялото ѝ не показваше никакви следи от дългия плен.
– Майка ми е имала години на свобода – каза тя накрая. – Крилете ѝ щяха да се възстановят поне за година.
– Може би. – Тонът на Джейсън съдържаше неочаквана нотка.
– Какво си видял, което аз не съм? – Заслепена от емоции, каквато беше, тя знаеше, че не може да се довери на собствената си преценка. Но тази на Джейсън? Винаги.
– Ниврити е твърде самоуверена за ангел, който се готви да влезе в битка срещу един от Кръга. – Той погледна към крепостта, проследявайки армията на Ниврити. – И тя лети с твърде много сила и умения за човек, който е изтърпял векове затвор под земята.
– Откъде онези, които са я спасили – бавно каза Махия – изобщо ще знаят къде е? – Тя не си направи труда да запази гласа си тих – шумът в „Пазителя“ беше огромен, тъй като войниците изпълниха въздуха.
– Не всички лоялности са такива, каквито изглеждат. – Свободните кичури от косата на Джейсън се отдръпнаха меко от лицето му под въздействието на хладния нощен вятър. – Ако Ниврити беше умна, щеше да вкара поне един от своите хора във вътрешния двор на Нейха, когато този двор се е формирал за първи път.
И дори архангелите, помисли си Махия, докосвайки пръстите си до неговите, могат да правят грешки в доверието.
Ръката на Джейсън се сключи върху нейната.
– Виж.
Следвайки погледа му, тя видя как един ангел се издига, за да увисне точно над Архангелския Форт. От сиянието на смъртоносна сила, което обгръщаше формата ѝ, това можеше да бъде само Нейха. Махия извърна глава надясно, надявайки се, че майка ѝ е защитена в масата от бойци, но не, тя се носеше начело на войските си.
Нейха започна да лети към Ниврити, докато тя летеше към Нейха, а войските на Нейха се струпваха над крепостта. Тези войски бяха обида, една гола ескадрила. Когато близначките спряха над града, Махия знаеше, че населението долу сигурно гледа нагоре и с удивление, и със страх. Защото, когато архангелът сияеше, хората умираха.
Нейха и Ниврити спряха на няколко метра разстояние една от друга, достатъчно, за да не се докосват с крилата си и все пак да могат да разговарят. Махия би дала всичко, за да бъде там горе в този момент, за да знае какво си казват една на друга. Но каквото и да беше то, майка ѝ сякаш отметна глава назад и се засмя, преди да се поклони толкова неискрено, че Махия можеше да го усети от това разстояние.
Сиянието на Нейха се засили… и Ниврити пусна ръката, която беше вдигнала над главата си. Войските ѝ се насочиха към крепостта, докато собствените сили на Нейха се втурнаха да ги посрещнат. И двете групи избягваха двете жени в центъра на хаоса. Нейха и Ниврити продължаваха да се носят една пред друга, докато стоманата се сблъскваше и арбалетните стрели разкъсваха крилата, вкопчени в битка на волята, която Махия не можеше да разбере. Да убиеш не само сестра си, но и близначката си…
„Не мога да си го представя, Джейсън.“
„Те са глупачки.“ – Сурова равносметка. – „Не разбират, че това, което им е дадено, е дар, който не бива да се пропилява.“
Разбирането изпя ноктюрно, меланхолично и натрапчиво, в костите ѝ. Нейха и Ниврити се бяха родили като две половини от едно цяло. Ако бяха останали заедно в приятелство и лоялност през вековете, Нейха щеше да бъде архангел с най-верните си съюзници до себе си. А Ниврити щеше да е вторият архангел, най-силната позиция, ако човек не беше в Кръга. Нещо повече, и двете щяха да имат някого, на когото могат да се доверят, че ще каже истината, независимо от въпроса. Такова доверие можеше да им спести грешките, които бяха допуснали, и да им осигури по-щастлив живот.
Но те бяха пропилели този дар, бяха позволили на гордостта и тщеславието да ги разединят, докато Нейха не се превърна в жена без съпруг или дете и не се готвеше да убие кръвната си сестра. В същото време Ниврити беше жена, толкова погълната от ярост, че предпочиташе да рискува никога повече да не види детето си, отколкото да се откаже от търсенето на отмъщение.
Сиянието около Нейха се нажежи до бяло.
– Ангелски огън – прошепна тя, назовавайки смъртоносната сила, която можеше да убие дори архангел.
Джейсън поклати глава.
– Нейха не може да създаде ангелски огън, но това, което може да създаде, е също толкова смъртоносно за останалите в Кръга. – Още докато говореше, от ръката на Нейха изскочи зелен камшик – злокобно нещо, също толкова бързо, колкото и змиите, които така лесно попадаха в ръцете на архангела.
Ниврити затвори криле и падна почти в същия миг, в който камшикът напусна ръката на Нейха – движение с такава скорост, че Махия не можа да го проследи с поглед.
– Какво беше това? – Тя не беше сигурна дали пита за Нейха или за Ниврити.
– Кръга го наричат отровен камшик – отвърна Джейсън. – Само едно докосване до кожата и той освобождава смъртоносен токсин в кръвния поток. Както и при ангелския огън, един архангел може да издържи определен брой блестящи удари, но един обикновен ангел ще умре за секунди. Пълният удар с камшика в сърцето или главата е равносилен на пълна смърт дори за архангелите. – Очите на Джейсън проследиха двете жени, докато Нейха нанасяше удари с камшика, а Ниврити избягваше, като скоростта ѝ беше неестествена. – Майка ти също ли е имала власт над змиите?
– Не, птиците. – Пръстите ѝ се свиха върху неговите, когато отровният камшик се доближи на разстояние, което изглеждаше като косъм от лицето на Ниврити.
Изведнъж небето се изпълни с огън. Крилете им се счупиха, ангелите изкрещяха и паднаха, разбивайки се в градските покриви. Джейсън знаеше, че макар телата им да са разбити и изгорени, повечето ще оцелеят. Докато главата оставаше прикрепена към тялото и пламъците се гасеха, преди да достигнат вътрешните органи, овъглените, почернели останки щяха да продължат да дишат, да страдат.
– Новата способност на Нейха – прошепна Махия.
Огънят угасна толкова бързо, колкото се беше взривил в небето, но войниците на Ниврити бяха унищожени, макар че самата Ниврити беше достатъчно бърза, за да избегне пламтящия котел. Сега тя направи нещо с ръцете си и паяжина от киселиннозелено, идентична с отровния камшик на Нейха, се откъсна, за да обгърне архангела, крилата и всичко останало.
Нейха падна.
Точно когато изглеждаше, че ще се разбие върху горящия град долу, тя скъса връзките, спря спускането си, но Ниврити не се отказа, продължавайки да я оплита в тази прилепнала зелена мрежа. На Махия ѝ се стори, че чува как Нейха крещи от ярост, докато архангелът разкъсва връзките отново и отново, преди отново да пусне отровния камшик.
Ниврити се отклони, този път не беше достатъчно бърза и отровата докосна ръба на едното крило. Въпреки това, противно на известното въздействие на отровата върху обикновените ангели, тя не се парализира и не падна. Вместо това тя се изстреля по-високо в небето.
Нейха я последва, крилете ѝ пламтяха от сила, а ръцете ѝ бяха обсипани със зеленина. Ниврити се обърна, пусна мрежа от зелени нишки, която се уви около Нейха, обгръщайки цялата ѝ форма. Архангелът се бореше като муха, хваната в мрежа, и отново падна, но този път зеленото побеля и се отчупи от нея на парчета, крехки като стъкло.
Лед.
Вторият аспект от новите способности на Нейха – но подобно на огъня, той изглеждаше ограничен, защото архангелката не се опита да замрази противника си от небето.
– Джейсън. – Махия се наведе към него, а крилото му се плъзна защитно по нейното. – Майка ми би трябвало да е мъртва, нали?
– Да.
Въпреки това Ниврити продължаваше да избягва Нейха.
Миг по-късно тя направи нещо повече от това. Тя хвърли лепкавата мрежа към Нейха още веднъж. Явно уверена, че може да я неутрализира, Нейха не направи никакво усилие да избегне мрежата. Но този път зелените нишки пламнаха с нажежена жичка, а писъкът на архангелката беше с такава агония, че всеки боец в небето замръзна на място.
Махия протегна ръка, към когото не знаеше. Просто ѝ се струваше ужасно неправилно да се убиват една друг. Защото Нейха, пламъците, облизващи тялото ѝ, беше разчупила капана в последната секунда – и майката на Махия беше достатъчно близо, за да не може да избегне удара на отровния камшик.
Това не беше директен удар, но нанесе щети.
Махия потисна вика си на загуба, но Нейха не последва удара със смъртоносен втори удар, а траекторията на полета ѝ беше хаотична.
– Тя е тежко ранена. – Невъзможно – Нейха беше архангел. И все пак…
Огънят отново облиза небето, падна върху града, за да подпали още от него. Лепкавите зелени нишки, които майка ѝ изхвърли в отговор, едното ѝ крило се повлече, пропусна Нейха, за да се запали върху същия този град. От земята се надигнаха писъци, зловещи и мъчителни, градът започна да свети в оранжево, когато пламъците го обхванаха.
Кръвта на Махия се напълни с ужас, опустошителна нужда да направи нещо я стисна за гърлото, а в съзнанието ѝ се въртяха образите на невинния син на производителката на играчки. Точно когато тя искаше да проговори, Джейсън разпери криле.
– Трябва да спра това.
– Да. – Помежду си Нейха и Ниврити щяха да опустошат града и да продължат, и двете прекалено ядосани и разярени, за да се откажат, макар да беше ясно, че са достатъчно ранени, за да може това тепърва да бъде смъртоносно. Пренебрегвайки как и защо майка ѝ би могла да навреди на архангел, тя стисна ръката на Джейсън.
– Трябва да спрем това. Засега това са моите хора и аз няма да ги оставя да изгорят.
Беше се приготвила да се бие, но Джейсън докосна челюстта ѝ с мимолетна, неочаквана ласка, преди да кимне с глава.
– Страната на Нейха е в толкова лошо положение, колкото и тази на майка ти. Да я видят ранена ги деморализира.
– Отново имам стойност като заложник. – Кимна Махия. – Ще се държа близо до теб. – Кръвожадно ѝ стана при мисълта, че Джейсън се наранява, за да я защити, но тъй като той разбираше нуждата ѝ от това, тя разбра, че той е мъж, който никога не би позволил на жена си да отиде в опасност без придружител и без защита.
„Махия?“
Отново онази нежност, нещо, което никога не бе чувала във физическия му глас.
„Да?“
„Не се наранявай.“
Това беше заповед, последвана от силна целувка, която я остави без дъх. С намерение да се справи с тежестта си, Махия вдигна арбалета, който беше изпуснала, заедно с калъфа с десет резервни стрели, който закачи на ръката си. Преди няколко десетилетия беше откраднала стар арбалет от охраната с мотива, че за разлика от меча или ръкопашния бой, това е нещо, на което може да се научи сама.
През изминалите години ѝ се наложи да открадне заместители, но планът ѝ проработи. Успяваше да се промъкне на тренировки в планината поне два пъти месечно, докато последният ѝ арбалет не се счупи преди пет седмици.
„Не съм експерт“ – каза тя на Джейсън – „но обикновено уцелвам мишената.“
„Добре. Ще ми трябва да ми пазиш гърба.“
С това неочаквано изявление той я поведе по ниска летателна пътека над изгарящата жега на града, докато не се разположиха между Нейха и Ниврити. Тя предположи, че той ще полети към мястото, където се биеха, и някак ще се опита да спре битката, но той извади меча си и го насочи надолу. Секунда по-късно черна мълния пропука по ръцете му и по дланите, които беше свил около дръжката на меча, и тя разбра, че той изтласква среднощната си сила надолу през канала на острието.
По лицето му се стичаха струйки пот, бицепсите му бяха твърди… и из целия град започнаха да се скупчват сенки, плътни и тежки, които гасяха пламъка, спираха агонията. Хората крещяха на реката от меко черно, докато не я видяха да обгръща горящите жертви, да задушава пламъците, преди да продължи напред. После се опитваха да я насочат към собствените си домове и магазини, но сенките бяха движени от ума на ангел, чието тяло съдържаше зашеметяващо ниво на сила, и отиваха там, където имаше най-голяма нужда от тях.
Към хората. Към животните. Към сградите, в които бяха затворени живи същества.
Когато един открито агресивен боец се стрелна към Джейсън, тя не се поколеба и не си направи труда да се зачуди към коя армия принадлежи той. Вдигна арбалета и прониза крилото му с една стрела, като го прати в неконтролируема спирала, която завърши с блъскане в един изгорял покрив. Махия изсумтя, но заби втора стрела в лъка и когато следващият агресор се насочи към тях, тя се прицели и стреля.
Може би не беше боец, но нямаше да позволи на никого да нарани Джейсън.
Тъкмо беше ликвидирала втория ангел, преди той да успее да изстреля собствения си заряд, когато Джейсън потрепери и вдигна меча си.
– Най-лошите огньове са угасени – каза той, а гласът му беше дрезгав.
Удивлението от силата му, от начина, по който я използва, за да спасява, а не да вреди, накара гърлото ѝ да се сгъсти от емоции.
– Ти им даде шанс да се борят. – Тя видя как пожарните коли изливат вода върху сградите, които продължаваха да горят, как хората се надпреварват да стигнат до езерото, за да създадат верига от кофи.
Лицето на Джейсън беше изписано, когато се обърна към нея.
– Продължавай да стреляш по всеки, който се приближи към теб, и чакай сигнала ми. – С това той полетя право нагоре, за да увисне между двете враждуващи жени.
Доверявайки се на уменията му на воин, тя не спореше.
„Моля те, бъди внимателен.“
Един-единствен удар или от отровния камшик, или от киселиннозелената паяжина на майка ѝ, и той щеше да се разбие на косъм от смъртта, но не трепна, когато близначките се удариха една в друга, а ударите минаха на сантиметри от краищата на крилата му. Когато Ниврити се съвзе, за да нанесе още един удар на Нейха, само за да се отклони към Джейсън, когато ръката ѝ се разколеба, той го отклони с лента от черен пламък, която сякаш беше продължение на меча му.
„Сега, принцесо“ – каза той и титлата ѝ прозвуча като ласка. – „Засега са изчерпали енергията си.“
Назад към част 40 Напред към част 42
